Решение по дело №7799/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2773
Дата: 20 юли 2022 г. (в сила от 5 август 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110207799
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2773
гр. С., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
в присъствието на прокурора Р. Д. П.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110207799 по описа за 2022 година
Въз основа на закона и доказателствата
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият АЛ. В. З. - роден на ---------- г. в гр. С., български гражданин,
средно-специално образование, работи като механик приемчик тежка-лека механизация,
неосъждан, с адрес гр.С., ул. -------- , ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
03.07.2017 г. в гр. С., на ул. -----, съзнателно се ползвал пред АД.Б.Б. - нотариус под №391 в
регистъра на НК от неистински частен документ – саморъчно завещание от 06.05.2014 г., на
което е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление на Н.ЦВ.Н.
(придаден е вид, че подписът за „Завещател“ в документа е положен от Н.ЦВ.Н.), за да
докаже, че съществува право – правото на наследяване по завещание на имущество,
собственост на Н., а именно апартамент №43, находящ се в гр. С., ж. к. „КР.П.“, бл.--- и от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по
чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал. 4, т.1 от НПК
във вр. чл.78А, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ наказателна отговорност и му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия, със снета по-горе самоличност
да заплати сторените на досъдебното производство разноски в общ размер на 370, 50 лв.
(триста и седемдесет лева и петдесет стотинки) лв. в полза на СДВР.
1
На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия, със снета по-горе самоличност
да заплати по 5 (пет) лв. държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по РЕШЕНИЕ по НАХД №7799/2022 г. по ОПИСА на СРС, НО,
19 състав:

Производството е по реда на глава ХХVIII, чл.375 и сл. от НПК.
Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла постановление, с което
предлага обвиняемият АЛ. В. З. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78А, ал.1 от НК, за това, че на 03.07.2017 г. в гр. С., на ул. ----, съзнателно
се ползвал пред АДР.Б.Б. - нотариус под №391 в регистъра на НК от
неистински частен документ – саморъчно завещание от 06.05.2014 г., на което
е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление на
Н.ЦВ.Н. (придаден е вид, че подписът за „Завещател“ в документа е положен
от Н.ЦВ.Н.), за да докаже, че съществува право – правото на наследяване по
завещание на имущество, собственост на Н., а именно апартамент №43,
находящ се в гр. С., ж. к. „КР.П.“, бл.--- и от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във
вр. чл. 309, ал.1 от НК.
Обвиняемият АЛ. В. З. редовно призован се явява лично, ползва се от
правото си да не дава обяснения. Защитава се сам. Не излага становище по
същество.
Представителят на Софийска районна прокуратура поддържа внесеното
предложение на СРП срещу обвиняемия за извършено от него престъпление
по чл.316, във вр. чл.309, ал.1 от НК, като намира, че в хода на досъдебното
производство са събрани в достатъчна степен писмени и гласни
доказателства, които потвърждават участието на обвиняемото лице в
престъплението, както от обективна, така и от субективна страна, като
пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и доколкото са налице
предпоставките на чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено наказание от 1500 лв. по
административен ред.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият АЛ. В. З. е роден на ------ г. в гр. С., български гражданин,
средно-специално образование, работи като механик приемчик тежка-лека
механизация, с адрес: гр.С., ул. ------ , ЕГН: **********. Същият е неосъждан.
Н.ЦВ.Н. живял сам с дъщеря си М.Н. Н.а в жилище негова собственост,
находящо се в гр. С., ж. к. „КР.П. 2“, бл.---, ет.10, ап.43. Дъщерята на Н. имала
психични проблеми. Обвиняемият З. познавал дъщерята на Н., били приятели
с нея и покрай нея бил виждал няколко пъти баща й.
1
Установява се от изготвената по ДП КСППЕ от вещите лица АР. и ИВ.,
че М.Н. Н.а страда от параноидна шизофрения промяна на личността, което
се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на
чл.33 от НК и психичното й състояние не й позволява да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава
показания, които имат значение по делото.
Установява се от препис-извлечение от акт за смърт, че Н.ЦВ.Н. е
починал на 18.08.2014 г. в гр. С., като преписът е издаден въз основа на акт за
смърт №440 от 19.08.2014 г., съставен в Столична община, район „КР.П.“.
По неустановен по делото начин обвиняемият се снабдил със завещание
от името на Н.ЦВ.Н., с което същият се разпорежда, а именно завещава на
обвиняемия З. собствения си апартамент №43, находящ се в гр. С., ж.
к.“КР.П.“, бл.---. Обвиняемият бил споделил за завещанието на свой приятел с
имена В.Л.Ц. и последният му бил казал да се възползва от завещанието.
На 03.07.2017 г. обвиняемият АЛ. В. З. посетил кантората на свидетеля
АНД.Б.Б., вписан в рег. под №391 на НК, с район на действие СРС, намираща
се в гр. С., ул. „----------. Пред нотариус Б. обвиняемият представил саморъчно
завещание от 06.05.2014 г., с което Н.ЦВ.Н. (починал) завещава собствения си
апартамент №43, находящ се в гр. С., ж. к. „КР.П.“, бл.--- на обвиняемия АЛ.
В. З.. На завещанието бил придаден вид, че представлява конкретно писмено
волеизявление, че подписът в документа е положен от този, от чието име
изхожда, а именно: Н.ЦВ.Н., а в същото време не е бил положен от него.
Обвиняемият З. ползвал документа пред нотариус Б., за да докаже, че
съществува по отношение на него право на наследяване по завещание на
имущество, което е собственост на Н., а именно апартамент №43, находящ се
в гр. С., ж. к. „КР.П.“, бл.---. Нотариус Б. според компетенциите си обявил
завещанието, за което съставил протокол от същата дата и вписал същото под
рег. №8279/03.07.2017 г., дело №2/2017 г. Въз основа на обявеното саморъчно
завещание обвиняемият З. се снабдил с констативен нотариален акт за имота
на 14.08.2017 г., съставен от нотариус Б., №133, том I, рег. №10225, дело
№111/2017 г.
През месец април 2018 г. свидетелката ЯН. решила да закупи апартамент
в гр. С.. Тя попаднала на предлаган недвижим имот: апартамент №43,
находящ се в гр. С., ж. к. „КР.П.“, бл.---, обявен на интернет сайта
www.imot.bg от агенция „Home2you“. Като имотът бил предложен за
продажба от агенцията от лицето В., което се представило за приятел на
собственика и който предоставил на свидетеля ВЪР., брокер от агенцията,
ключ от жилището. След като осъществила връзка с брокера, който се
занимавал с обявата свидетеля ВЪР. посетили имота за оглед. При същия не е
присъствал собственик, а само свидетеля ВЪР. като брокер от агенцията.
Апартаментът бил празен. Същият се предлагал на цена в размер на 45 000
евро. Свидетелката ЯН. харесала жилището и тъй като била уверена от страна
на агенцията, че имат пълен набор от документи си уредили ден и час за
2
подписване на предварителен договор за продажбата на имота. На свидетеля
ВЪР. На 19.04.2018 г. бил подписан предварителен договор в офиса на
агенция „Home2you“, находящ се в гр. С., ул. „Д. Хаджикоцев“№6, ет.1. На
подписването на договора присъствал обвиняемия З.. От страна на
представителите на агенцията, както и от обвиняемия я уверили, че
починалия завещател няма деца и З. е единствен негов наследник по
завещание. На място и в брой заплатила капаро на обвиняемия, като
предварителния договор служил за разписка на това в размер на 10% от
стойността на имота, а именно заплатената сума била в размер на 8012 лв.
Отново лицето В. било предоставило на агенция
„Home2you“.необходимия набор от документи: нотариален акт, данъчна
оценка, завещание и протокол за обявяване на завещание. След като разбрал
едва след като му били предоставени документите, че имота е придобит по
завещание свидетеля ВЪР. се свързал с нотариус Б. и го попитал за
завещанието, като същият му казал, че всичко е наред. Лицето В.Л.Ц. казал на
свидетеля ВЪР., че има удостоверение за наследници, но не го носи. Същият
бил упълномощен да представлява обвиняемия пред съответните служби за
снабдяване с необходимите документи за продажбата на имота. Свидетелката
ЯН. отказала сделката да бъде изповядана при нотариус на агенцията, като
чрез интернет попаднала на нотариус К., чиято нотариална кантора се
намирала в гр. С., ул. „Хан Аспарух“№21. Свързала се с нея и й обяснила
случая. Нотариус К. поискала да прегледа документите, които й били
изпратени от агенция „Home2you“. След като прегледала документите
нотариус К. казала на свидетелката ЯН., че те не са изрядни и лицето, което е
завещало имота има жив наследник. Дала й правен съвет да не сключва
договор, тъй като има риск при жив наследник същият да претендира и
оспори сделката. Свидетелката ЯН. успяла да издири дъщерята на завещателя,
която се намирала в защитено жилище и след разговор с нея установила, че тя
не е наясно, че апартамента е празен, както и смятала жилището за свое.
Всичко това ЯН. разказала на нотариус К.. Насрочена била дата за сключване
на сделката пред нотариус К., за да не бъде изгубено от ЯН. капарото. На
уговорената дата и час се явили обвиняемия с неговия приятел В., както и
свидетеля ВЪР.. Нотариусът поискал от продавача да доведе дъщерята на
завещателя, която да подпише лично пред нея, че няма претенции към
жилището и да бъде представена графологична експертиза на завещанието
след две седмици. Свидетелят ВЪР. настоял отново сделката да мине през
техен нотариус, но ЯН. държала на това, което я била посъветвала нотариус
К.. Съставен бил констативен протокол от 11.05.2018 г. от нотариус К., в
който била определена дата за сделката 25.05.2018 г. След две седмици
продавачът не довел дъщерята на завещателя, както и не представил
експертиза на завещанието, поради което капарото в размер на 8012 лв. било
върнато срещу разписка на свидетелката ЯН..
Директорката на дома, а именно защитено жилище „Васил Априлов“,
находящо се на адрес: гр. С., ж. к. „Дружба -1“, ул. „Канала“№80, в който
3
била настанена М.Н. Н.а, свидетелката ВЪЛ. присъствала на разговора на
свидетелката ЯН., която била дошла да търси Н.а. При разговора същата
разбрала, че ЯН. иска да закупи недвижим имот, който е бил на бащата на Н.а.
Пред свидетелката ЯН., нейният съпруг и директорката на дома болната
заявила, че апартамента не я интересува. Свидетелката ВЪЛ. извършила
проверка в Агенцията по вписванията и установила, че имота е вписан през
2017 г. като собственост на обвиняемия по силата на завещание в негова
полза оставено от бащата на М. – Н.ЦВ.Н.. Тя знаела, че бащата на М. е
починал през 2014 г. и това внесло съмнения у нея, че завещанието е
истинско, изхождайки от което подала сигнал до 03 РУ-СДВР.
Установява се от препис-извлечение на акт за смърт, че В.Л.Ц. е починал
на 12.05.2020 г. в гр. С., който акт е издаден въз основа на акт за смърт №281
от 13.05.2020 г., съставен в гр. С., район „КР.П.“.
От изготвената графическа и тройна комплексна графическа експертиза
на оригинала на завещание от 06.05.2014 г. от Н.ЦВ.Н., с ЕГН ********** се
установява, че подписа в графа „Завещател“ на саморъчно завещание от
06.05.2014 г. не е положен от Н.ЦВ.Н., с ЕГН **********, а ръкописният
текст в саморъчно завещание от 06.05.2014 г. със завещател Н.ЦВ.Н. и
заветник АЛ. В. З. не е изпълнен от Н.ЦВ.Н. и не е изпълнен от АЛ. В. З..

При обсъждане на доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка по реда на чл.378, ал.2 от НПК на всички събрани на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира писмените
доказателства, приети по делото, които имат връзка с предмета на доказване и
личността на обвиняемия, както и цени заключенията по графическите
експертизи, както и КСППЕ, като обективни и компетентни. Относно
тройната комплексна графологична експертиза следва да се отбележи, че
същата е отговорила обстойно и аналитично на всички поставени й въпроси,
като доколкото завещателят е починал са ползвани за сравнителен материал
ръкопис и подпис попълнени в заявления за издаване документи за
самоличност от Н..
Съдът е взел предвид при постановяване на съдебния акт, като логични и
непротиворечиви показанията на свидетелите от досъдебното производство.
Като следва да се посочи, че са налице определени несъответствия между
показанията на свидетеля ВЪР. и тези на свидетелката ЯН., но съдът е
кредитирал показанията на тези двама свидетели само в частта, в която не са
в противоречие и с писмените доказателства, като се има предвид, че част от
тях са с нотариална заверка на дата, както е констативния протокол, съставен
от нотариус К..
При оценка на свидетелските показания, те следва да се обсъждат
обстойно и прецизно, при съблюдаване на вътрешното им съдържание и чрез
4
съпоставка с цялата доказателствена съвкупност, в обсега на които се
формира и обосновава убеждение за тяхната достоверност или липса на
такава, респективно наличие на тенденциозност.

От правна страна:
От обективна и субективна страна съдът приема, че въз основа на
установената фактическа обстановка, въз основа на кредитираните писмени и
гласни доказателства се установява, че обвиняемият АЛ. В. З. е осъществил
състава на престъплението по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1от НК, тъй като на
03.07.2017 г. в гр. С., на ул. ----, съзнателно се ползвал пред АДР.Б.Б. -
нотариус под №391 в регистъра на НК от неистински частен документ –
саморъчно завещание от 06.05.2014 г., на което е придаден вид, че
представлява конкретно писмено волеизявление на Н.ЦВ.Н. (придаден е вид,
че подписът за „завещател“ в документа е положен от Н.ЦВ.Н.), за да докаже,
че съществува право – правото на наследяване по завещание на имущество,
собственост на Н., а именно апартамент №43, находящ се в гр. С., ж. к.
„КР.П.“, бл.--- и от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност и по тази правна квалификация го призна за
виновен, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани със
съставянето, използването и съхраняването на документи. Тези престъпления
накърняват реда и правната сигурност на документирането, затруднява
държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и
гражданите. Документът представлява конкретно писмено изявление на
определено лице, което има значение и последици за възникване,
прекратяване или изменение в правните отношения, в насока изразеното, т.е.
което има правно значение.
Доколкото в процесния случай се инкриминира саморъчно завещание
относими са правилата за същото, посочени в Закона за наследството,
относно формата. Предвид което се касае за изразена ръкописно, съгласно
определената в този закон форма, на изрично волеизявление по отношение на
наследството за след смъртта на съставителя му. Нещо повече този писмен
документ, освен, че трябва да бъде саморъчно написан, следва да има и
положен подпис под съдържанието, съгласно чл.25, ал.1 от ЗН: „Саморъчното
завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.
Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.”
От ОБЕКТИВНА страна - обвиняемият АЛ. В. З. съзнателно се е
ползвал на 03.07.2017 г. от неистински частен документ пред нотариус
АДР.Б.Б., а именно: саморъчно завещание. За самото съставяне на този
документ от обвиняемия не може да се търси наказателна отговорност.
Касае се за използване на частен документ, в който непосредствено е
5
материализирано конкретно писмено изявление от лице, като това лице
Н.ЦВ.Н., което се сочи, в частния документ като „завещател” не е полагало
подпис в частния документ, както и не е изписал саморъчно текста в него.
Касае се за неистински документ, съгласно чл.93, т.6 от НК, тъй като този
документ е придаден вид, че представляват писмено волеизявление от лицето
Н.ЦВ.Н., а не на това, което действително е положило подписа си под
изявлението, касаещо завещателят. Документа е бил необходим на
обвиняемия, за да докаже, че съществува едно право – правото на
наследяване по завещание на имущество, собственост на Н., а именно
апартамент №43, находящ се в гр. С., ж. к. „КР.П.“, бл.---.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено при пряк умисъл –
обвиняемият А.В.о З. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и е искал
настъпването им - чл.11, ал.2, предл. 1 НК. Същият е съзнавал, че използва
неистински частен документ, в частта му изявлението като воля и подписа на
лицето Н.ЦВ.Н. и въпреки това го е депозирал пред нотариус Адриян Б.,
вписан в регистъра на НК под №391, с район на действие СРС.
По делото се установи, че Н. не е съставял и подписвал саморъчно
завещание в полза на обвиняемия, т.е. не му е завещавал своя собствен
недвижим имот апартамент №43, находящ се в гр. С., ж. к. „КР.П.“, бл.---
Целта на обвиняемият е била чрез използването на този неистински
частен документ да стане собственик на горепосочения имот, собственост на
Н., който има наследник по закона, неговата психично болна дъщеря М. Н.а,
която обвиняемия лично познавал и с която бил приятел.
Причините за извършване на деянието се съзират в незачитане на
установения в страната правов ред, както и желанието на обвиняемия да се
облагодетелства чрез документа по неправомерен начин.

По вида и размера на наказанието:
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за
освобождаване на обвиняемия АЛ. В. З. от наказателна отговорност и
налагането на същия на административно наказание за извършеното от него
престъпление по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
За извършеното от него умишлено престъпление по чл.316, във вр. с
чл.309, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години. Деецът е пълнолетно лице, което не е осъждано и не е освобождавано
от наказателна отговорност по реда на глава осма на раздел IV от НК. От
престъплението не са причинени имуществени вреди. Административното
наказание би способствало в по-голяма степен за осъществяване на целите на
наказанието и за осъществяване на превенцията по отношение на обвиняемия.
При определяне на размера на административното наказание „глоба”,
съдът прие превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
6
обстоятелства. Като отегчаващи намира, че обществената опасност на
деянието е по-висока от характерната такава за този вид престъпления, като
взе предвид начина, времето, подбудите на дееца за осъществяването му, а
като смекчаващи: ниската обществена опасност на дееца: оказаното
съдействие, доброто процесуално поведение, липсата на криминалистични
прояви, добри характеристични данни и чистото съдебно минало, както и
значителния период от време изминал от датата на деянието до внасянето на
делото в съда.
След като съобрази определящите отговорността обстоятелства и това,
че обвиняемият е трудово ангажиран съдът наложи глоба над минималния
предвиден в нормата на чл.78А, ал.1 от НК размер, а именно: 1 500 (хиляда и
петстотин лева)лв.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще
осъществи, както възпитателната, така и възпиращата цел визирана в
разпоредбата на чл.36 от НК да се поправи и превъзпита обвиняемия АЛ. В.
З., както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите
членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и доколкото обвиняемият е бил
признат за виновен, съдът му е възложил да заплати сторените по делото
разноски от досъдебното производство в общ размер на 370, 50 (триста и
седемдесет лева и петдесет стотинки) лв. за възнаграждения на вещи лица в
полза на СДВР.
Съдът осъди обвиняемият да заплати и по 5 (пет лева) лв. държавна
такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
По тези мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


7