РЕШЕНИЕ

………….. г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав, в състав в открито заседание на ……………………………. през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Коева гр. д. № 10115 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК.

Третото лице – „Фонд затворно дело“ чрез изпълнителния директор И.И.твърди да е владелец на процесния имот, в който е извършен въвод във владение по изп. д. № 20108490400139 по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ, е обжалвала посоченото действие, а именно извършен на 22.05.2019 г. въвод във владение в незастроен нерегулиран поземлен имот, целият с площ 82 000 кв.м., заснет в кадастралния план на София, м. „Казичене“ – складова зона с пл. № 144 в к.л. Г-4-7-Б, идентичен имот № 59 по актуализираната каста на възстановената собственост, представляващ част от имот предоставен за управление на държавното предприятие с т. 1, б. „д“ от Решение на Министерски съвет № 576 от 24.06.2005 г.

Жалбоподателят счита, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй като същият има нормативно регламентирани права на владеене, ползване и разпореждане с предоставените му и придобити имоти от свое име и за своя сметка и е владелец на процесния имот. Поддържа, че на основание т.1, б.“д“ от Решение на МС №576/24.06.2005 година владее добросъвестно, над 10 години, имот държавна частна собственост- терен с площ от  216,394 дка с водоем, намиращ се в гр.София, район Панчарево, с.Казичене, местността „През Искър“, кадастрална единица 44, актуван с АПДС №03168/28.06.2002г. на обл. Администрация на област – София. Твърди, че съобразно нормативната уредба има качество на владелец на този имот, който е бил предмет на гр.д.№2654/2008 година, по което съдът е постановил неприсъствено решение, с което е уважил предявения от „ГБС – ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК ******, срещу държавата иск с правно основание чл.108 ЗС.Твърди, че в това производство не е конституиран като страна и не е обвързан от СПН на постановеното решение. С определение, постановено от ВКС по гр.д.№274/2011г. касационната инстанция е изложила съображения, че ДП “ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, в качеството си на владелец, има самостоятелна легитимация по иск с правно основание чл.108 ЗС, но не е легитимиран да иска отмяна на неприсъственото решение. Въз основа на последното е образувано изп.дело №20108490400139 по описа на ЧСИ Ангел Петров, рег.№849 и район на действие СГС, по което взискател е „ГБС – ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК ******, а длъжник – държавата. Искането към съда е да отмени извършения въвод във владение.

Взискателят оспорва жалбата, като поддържа, че жалбоподателят не е придобил имота и няма качеството владелец, а имотът му е предоставен за безвъзмездно управление, т.е. да ползва и поддържа имота – от името и за сметка на държавата.

Постъпило е в законоустановения срок становище по жалбата от Министъра на правосъдието на Република България, в качеството му на „принципал“ на Д.п. „Фонд з.д.“, в което се поддържа, че жалбата е основателна, като с извършения въвод е накърнена правната сфера на трето, неучастващо в съдебното производство лице.

В законустановения срок не е постъпило становище от страна на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателят не е владелец на процесния имот, а държател.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, взискателят я оспорва.

Настоящата съдебна инстанция счита, че подадената жалба е допустима, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител – извършеният въвод във владение на процесния имот, е измежду изрично предвидените изпълнителни действия, които могат да бъдат обжалвани от лице, което твърди, че е трето такова за изпълнението и което е било във владение на имота преди преди предявяване на иска, въз основа на която е издаден изпълнителният титул. Жалбата е подадена в преклузивните срокове по чл. 436, ал. 1 ГПК, като е заплатена и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на трето на изпълнението лице, което упражнява фактическата власт върху имота, предмет на допуснатото до принудително удовлетворяване непарично притезание – чрез въвод във владение, да защити упражняваното от него владение върху недвижимата вещ.

В настоящия казус следва да се изследва правнозначимият въпрос дали жалбоподателят Д.п. „Фонд з.д.“ е трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява.

Жалбоподателят Д.п. „Фонд з.д.“*** е юридическо лице, чието седалище *** / съобразно чл.2, ал.1 от Правилника за устройството и Д.п. „Фонд з.д.“  и има статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон – чл.3 от Правилника за устройството и дейността на Д.п. „Фонд з.д.“, като няма качество на търговско дружество. Съобразно нормата на чл.6 от Правилника предприятието осъществява своята дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за държавната собственост, правилниците за тяхното прилагане, Търговския закон и други нормативни актове, които имат приложение във връзка с дейността му – ал.1 и ал.2 - за осъществяване дейността на предприятието Министерският съвет предоставя за управление имоти - публична държавна собственост, областният управител - имоти - частна държавна собственост, а министърът на правосъдието - движими вещи, държавна собственост. Това означава, че активите на държавното предприятие са му предоставени за управление от посочените субекти. Процесният имот е предоставен на държавното предприятие от МС за управление, като собственик на имота е държавата. За разлика от ТД, регулирани от нормите на чл.61-62, ал.1 и 2 ТЗ, които представляват хипотеза на преобразувано държавно предприятие в търговско дружество, в които държавата в качеството си на едноличен собственик на капитала / съдружник или акционер/ внася в дружеството необходимите за неговата дейност вещи, в резултат на което техен собственик става дружеството, то при ДП, по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ подобна трансформация в собствеността на активите не се извършва.

Съгласно Определение №292 от 27.06.2011 г. по гр.д.№222/2011г. на ВКС, в производство по обжалване на Определение №76 от 28.03.2011 г. по гр.д.№274/2011година,  с което молбата за отмяна на ДП “Фонд затоврно дело“ на постановеното решение, което се изпълнява в настоящото изпълнително производство е оставена без разглеждане. В мотивите си ВКС, приема следното: Молителят - като юридическо лице,  е субституент на държавата/ арг. чл. 14 и 15 от ЗДС и чл. 15а ЗДС- отм./ с право на владение, ползване и поддържане от името на държавата, но за негова сметка и отговорност, то влязлото в сила решение спрямо държавата, го обвързва поради факта, че ограничените собственически правомощия, които са му предоставени от закона и съответния акт на държавата , не предполагат общо право съпритежавано от повече от едно лице, а едно единно право на собственост, която е отречено в лицето на „титуляра” - Държавата. Отношенията на Държавата и субституента не касаят самото право на собственост, нито могат да повлияят на спора за собственост поради липсата на самостоятелност на предоставените на субституента правомощия / като учредено ограничено вещно право / и в този аспект са непротивопоставими на действителния собственик , тези правомощия не могат да бъдат защитени по друг – самостоятелен ред, а само чрез предприетата защита на собственика. Релевираните с частна жалба съображения, като основания , че отмяната е допустима по чл. 304 ГПК, поради опасността от предприемане действия на принудително изпълнение , не могат да бъдат възприети. Субституентът в исковия процес е лице, което не е носител на самостоятелно / лични / субективно материално право, а на чуждо право, ако субституентът е посочен като надлежна страна –то според интензитета на защита и характера на спорното материално право, като страна по делото следва да бъде конституиран и носителя на правото.В обратната хипотеза, когато именно носителят на правото е надлежна страна , участник в процеса, участието на субституента не е задължително, защото в процеса е участвал именно титуляра на правото, а субситуентът не разполага с повече права , дори и като защити средства в процеса, от него.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят, макар и самостоятелно юридическо лице, не е трето лице по смисъла на разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК, тъй като е субституент на Държавата, която е длъжник в изпълнителното производство. В подкрепа на последното е и регламентацията на предоставянето от страна на Държавата на имоти за управление. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗДС, на което и основание е предоставено управлението на процесния имот на жалбоподателя, управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Ето защо, съобразно изложеното, освен, че е субституент на държавата, ДП „Фонд затворно дело“ не е владелец по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК, тъй като владее от името на държавата, а посочената защита срещу действията на ЧСИ, брани правата на третите за изпълнението лица, които имат качеството владелец.

Поради тези правни съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от 30.05.2019 г. на Д.п. „Фонд з.д.“, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Сердика“, бул. „******, ЕИК ******, представлявано от изпълнителния директор И.Р.И.по изп. д. № 20108490400139 по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ, срещу извършен на 22.05.2019 г. въвод във владение в незастроен нерегулиран поземлен имот, целият с площ 82 000 кв.м., заснет в кадастралния план на София, м. „Казиюене“ – складова зона с пл. № 144 в к.л. Г-4-7-Б, идентичен имот № 59 по актуализираната каста на възстановената собствеост, представляващ част от имот предоставен за управление на държавното предприятие с т. 1, б. „д“ от Решение на Министерски съвет № 576 от 24.06.2005 г.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                       2.