О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 10.02.2020 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На
10 февруари 2020
г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 6848 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си
молба, че осъществява
основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни
и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Казанлък. Бил
потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2008237
– ИЗВОД РИЛА – гр. Казанлък, който обект бил
присъединен към електропреносната система Централна помпена станция Казанлък,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало
посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Твърди, че ответникът ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ е
еднолично акционерно дружество със седалище и адрес на управление
4000 гр. Пловдив, ул. "Христо
Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежавало Лицензия за разпределение на електрическа енергия № 140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и
осъществявало дейност по разпределение на
електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл. 41 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД /, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014
от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължал
на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.
Твърди, че през месец януари 2015 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила на ответното
дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект
с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, собственост на ищеца:
- за
м. декември 2014 г. била заплатена сума в размер на 168,80 лв. по фактура № **********/31.12.2014 г.,
представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до
разпределителната мрежа;
Следвало изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били
предмет на настоящата искова молба.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/
26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала
за ползване на мрежата, се разделяла на
два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за
процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащали на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплащала от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване,
определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11,
т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца бил Извод Рила -
гр. Казанлък, след който започвал собствения на ищеца Електропровод
„Хидравлика" 20 kV, чрез който се захранвала Централна помпена станция
„Казанлък".
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на
измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, изпратили писмо за промяна на мястото на
измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-
Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция"
/т.е. за електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила" ; - Вик - Зимница; -
ПС Ханчето.
След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод „Рила" и Вик -
Зимница, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
били собственик Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр.
Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и
съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и
съоръженията.
Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД
признавали собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно
от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД спирал да начисля
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение,
собственост на ищеца - Извод Рила, гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с
горното, такса за достъп до електропреносната мрежа, продължавала да начислява
от електроразпределителното предприятие неоснователно.
Намират за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод
„Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр. Казанлък, чрез който се захранвала
Централна помпена станция „Казанлък".
Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били
включени в капитала на дружеството.
Твърдят, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не бил собственик
на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на
такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислявали и съответно ищеца не заплащал към
ответника. Доказателство за това била и самата процесна фактура, в която липсвало
начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.
Освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа
ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до
електроразпределителната мрежа.
Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за
цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия
по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й, които били за негова
сметка. Освен това то заплаща и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията
на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай
ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало да генерира
посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за
Извод Рила. От изложеното дотук безспорно се доказвало, че ответникът нямал
основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво средно
напрежение през извод Рила.
Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в
ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през
ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровод
„Хидравлика" и нямало ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.
Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника.
Границата на собствеността били изводите на електропровод „Хидравлика"
в ЗРУ на подстанция „Хидравлика" на ниво средно напрежение, но това не
изключвало факта, че ВиК не дължали цена за достъп на ответника и същия я калкулирал
недобросъвестно.
Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху
мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се
заплащала съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия
в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа
енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагал извода, че
дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната от потребителя електрическа енергия да била измерена именно в
местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката
за продажба на електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата
правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата
и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение,
пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по
електроразпределителната мрежа отразявали разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско
измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и
разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явявала от решаващо значение
за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно
определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената
за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се
явявали неопределяеми, от което произтичала съответно и тяхната недължимост.
Поради това, за основателността на такава претенция било без значение
обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско
измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез
собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл.
120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от
границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея
се поставяли и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба №
6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното
разпределително предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради
обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод,
собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи
съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя
била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като
средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните
разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване било единствено границата на собственост на електрическите съоръжения,
а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа.
При това възниквал правен интерес да предявят към ответника иск за
заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за
процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му
суми, които е получил от ищеца.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД да осъди ответника „Електроразпределение Юг" ЕАД, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 168,80 лв. /сто шестдесет и осем лева и
80 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр.
Казанлък, с ИТ № 2008237, за периода 01.12.2014 г. - 31.12.2014 г., по фактура
№ ********** от 31.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото
разноски
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който сочат, че предявените искове
са допустими,
но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер.
Претендират,
че сумите, предмет на исковата претенция, са дължими и основателно
начислени по сметката на ищеца.
Водени от желанието за постигане на справедлива преценка на създалата се
комплексна правна и фактическа обстановка в отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ"ЕАД и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, считат за необходимо да
отбележат, че всички спорни отношения били породени от едно единствено
обстоятелство - нежеланието на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД да
заплащали утвърдените от КЕВР и важащи за всички потребители на
разпределителните мрежи в Република България цена за достъп и цена за пренос до
електроразпределителната мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна
връзка, по силата на която били начислени процесиите суми и фактът на реалното
предоставяне на тези услуги.
3а процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и
ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на
услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа се уреждали с договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание чл. 14 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, т. 27.4. и т. 2.7.7 от Лицензията
за разпределение на електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД,
Правила за управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление
на електроенергийната система и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия.
Услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлявала
предоставяне на правото за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос
на електрическа енергия до обект на клиент, при условията, определени в
договора и приложимите нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга
отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки
един клиент.
Цените, по които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД предоставяло услугата
достъп до електроразпределителната мрежа били РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ. Те се определяли
и регулирали с решения на Комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на
приложимата нормативна уредба.
Или:
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се заплащали от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно решение на ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.)
цените за достъп се определяли при прилагане на втората хипотеза - върху
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на
измерване не променяло предоставената мощност, т.е. не било от значение.
Дължимите суми за достъп до електроразределителната мрежа се формирали като
определената при сключването на договора за присъединяване на обекта
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Това била и причината
дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да е независима от
нивото на напрежение, на което ставало измерването на електроенергията за
обекта. И при измерване на страна ниско напрежение, и при измерване на страна
средно напрежение, тя би била еднаква. Пак това била и причината цената за
достъп да не зависи и от мястото на измерване на електрическата енергия. То по
никакъв начин не влияело на формирането й.
Твърдят, че мястото на измервателните уреди за процесния период било
определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба.
Дори и това да не било така обаче, следвало да се има предвид, че
независимо дали измервателната група била поставена на ниво средно напрежение
или на ниво ниско напрежение, ищецът ДЪЛЖАЛ заплащане на достъп до електроразпределителната
мрежа на мрежовия оператор - било то „Електроразпределение ЮГ" ЕАД или
„ЕСО"ЕАД.
Твърдят, че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за
пренос през електроразпределителните мрежи и пренос били обект на регулиране от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до
електроразпределителните мрежи се определяли и утвърждавали от Комисията на
база предоставена от „Електроразпределение Юг" ЕАД информация, в
съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия.
Поради горното молят при постановяване на решението съда да се обърне към
ЗЕ и решенията на КЕВР, съгласно които „цената за достъп до електропреносната и
разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с
управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както
и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната мрежа".
Считат, че ако не бил съгласен с изложеното, ищецът трябвало да посочи
правните норми, които му давали основание да твърди посочената зависимост между
начина на измерване на количеството електрическа енергия и формирането на
цената за достъп. Твърдят, че посочената в раздел II, т. 5 от исковата молба
норма, а именно: „чл.18 г от Правилата" не съществувала, а в случай, че се
касаело за чл. 18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, то следвало
да се отбележи, че текстът бил отменен, вкл. и за процесния период и била
съответно неприложима към процесиите правоотношение. Същото се отнасяло и за
решение № 227/11.02.2013 г. , постановено по т.д. № 1054/2011 г., на което се
позовавал ищеца.
Обектът на ищеца бил с измервателна точка номер (ИТН) № 2008237.
Ищецът до 12.11.2013 г. бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (оператор на разпределителна мрежа). Като
такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г. и дружеството извършвало дейността „обществено снабдяване с електрическа
енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената
територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а
от ЗЕ за една обособена територия се издавал само една лицензия за снабдяване с
електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто, по силата на цитираната
по-горе лицензия, се явявал ответника в настоящото производство. Договорните
отношения между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също били
уредени с договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на
чл. 986 (1) от ЗЕ „Потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи
условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане."
Съгласно нормата на чл. 28, ал. 2 от Правила за търговия с електрическа
енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.,
в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.) Крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика
от последна инстанция количество електрическа енергия. Съгласно нормата на чл.
28 от предишните Правила за търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66
от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.)
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използвали
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащали всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител (ал. 1),
крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора
на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик
от последна инстанция количество електрическа енергия (ал. 2), операторът на
електроразпределителна мрежа заплащал на независимия преносен оператор
мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа, за цялото количество
пренесена електрическа енергия от електропреносната в електроразпределителната
мрежа (ал. 3), независимият преносен оператор събирал и разпределял по
методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от производители цена за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи (ал. 4). Съгласно чл. 18,
б."б" от тези правила потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, които не били регистрирани по чл. 6 , заплащали
утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа,
цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа. Тези цени се заплащали на крайния снабдител.
Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД било фактурирало ежемесечно на
клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща
фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени
или ищецът бил дължал заплащане на цена "пренос" и цена
„достъп", тъй като бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал
електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му
от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД. Фактурите били издавани от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.
На 1.09.2014 ищецът сменил доставчикът си на електрическа енергия. Негов
доставчик и координатор на балансираща група станал „Мост Енерджи" АД.
Негов мрежови оператор обаче останал и е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД.
За процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и
ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на
услугата достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа се уреждали с договор, сключен на основание чл. 14 от Правилата за
търговия с електрическа енергия.
Като всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД дължал цена освен за потребената електрическа енергия и
цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за
изпълнението на тези негови задължения били неотносими факти и обстоятелства
свързани със собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които
се извършвала доставката на електрическа енергия към обекта му, както и такива,
свързани с начина на измерване на електрическата енергия, ползвана в обекта.
Ако твърдял обратното, то ищецът трябвало да докаже в кой момент и кога е
отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и към
мрежата на кой друг мрежови оператор се присъединил, както и кой му предоставял
услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплащал. Подобни твърдения в
исковата молба липсвали.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията
на страната се свързвали и функционирали в единна електроенергийна система с
общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване,
пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия, а обхватът на
електроенергийната система били електрически централи, преносната мрежа,
отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД бил притежател
на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия
на обособена територия, съгласно чл. 39,ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Съгласно лицензията
Дружеството извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия
по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвали следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулирали по одобрените от КЕВР цени.
Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа
Обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД били присъединени
ИЗНАЧАЛНО към електроразпределителната мрежа и то независимо от факта кой бил
собственикът на елементите и.
Видно от легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ -
„електроразпределителна мрежа" била съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служила за
разпределение на електрическа енергия.
Легалното определение на „електропреносна мрежа" било в § 1, т. 20 от
ДР на ЗЕ - "Електропреносна мрежа" била съвкупност от електропроводи
и електрически уредби, които служели за пренос, трансформиране на
електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на
електроенергийни потоци.
Легална дефиниция на термина „средно напрежение" се съдържала в § 1,
т. 15 от ДР на Правилата за управление на електроразпределителните мрежи,
приети с Решение № П-6 от 18.06.2007 г. на КЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г.,
като текстът гласял, че "средно напрежение" било напрежение, чиято
номинална ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV."
Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа било нивото на напрежение, а не собствеността на
двете мрежи. Този критерий бил инкорпориран в националното законодателство от
Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия, (§. 1 а от ДР на ЗЕ). В т. 10 от Преамбюла на Директива
2003/54/ЕО изрично било упоменато, че „директивата не разглежда въпроси,
свързани със собствеността" и собствеността не била критерий при
разделянето на дейността по пренос от разпределение" /чл. 10, т. 1, чл.
15, т. 1 от Директивата/. Разпоредби в този дух се съдържали и в Директива
2007/72/ЕО.
Изключително неправилни били разбирания, според които горепосоченият
критерий бил изоставен. По този начин се изменял действителният смисъл на
дефинициите, направен при грубо нарушение на Правото на ЕС, което било предпоставка
за грешни правни и фактически изводи.
3а първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от
01.07.2008г. влизали в сила нови цени, както следва:
-> цена за достъп до електроразпределителната мрежа;
-> цени за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;
-> цени на самата електрическа
енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители.
Т.е. „цена за мрежа" се разделяла на
два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа.
При така издаденото Решение № Ц-021
/2б.06.2008 г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа
ставала задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат
достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима
на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните
групи, като в тази цена не се включвала стойността на присъединителни
съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били включени в
цената за пренос.
Цената за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към
която бил присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и
отразявал всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършвало
за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена
достъп" и „цена пренос", било продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която имала правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия, така
и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе,
разграниченията, които държавният регулаторен орган извършвал за първи път били:
по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на
напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина
на измерване на електроенергията (с една, две или три скали).
По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението)
разграничение нямало - цената за достъп била относима към всички потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители,
които консумирали електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго
разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не било релевантно по отношение
на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била
дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД. Такъв се явявал и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп" били
дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като
те покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого
се снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на
дружеството, на ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД имал издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" не била прекъсвана, тъй като в спорния
период имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А
ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" била
обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия.
Нещо повече - дори в обектите да не се извършвала консумация на
електроенергия за даден период от време, доколкото те били присъединени към
електроразпределителната мрежа и можели във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им била
предоставена (т.е. предоставена им била възможността да консумират
електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие от 2008 г. до днес единственото разграничение, което
държавният регулаторен орган въвел по отношение на определяне на размера на
цената за достъп бил в зависимост от вида на клиента (небитов или битов).
Такова било то и в решението на КЕВР — решение на ДКЕВР № Ц-12/30.06.2014 г. (в
сила от 01.07.2014г.) послужило за определяне на цената за достъп, вписана в
процесната фактура или процесиите суми били дължими на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената мрежа била
предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на
възражението за недължимост на цената за достъп, начислена за процесния период.
Сумата по процесната фактура била основателно начислена и дължима от ищеца,
а исковата претенция била неоснователна.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Претендират направените по делото разноски, правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От обстоятелствата изложени в
исковата молба се налага извода, че се касае за предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Фактическият състав, при който
възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на
определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице;
получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на
блага в правната сфера на даващия и на получаващия. В настоящия случай ищецът
носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е дал нещо на
ответника, а ответникът - тежестта да докаже, че даването и получаването на
имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно
призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да
задържи полученото. Обедняването по смисъла на чл.
55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум на
лицето, от което изхожда престацията. Ищецът
следва да докаже всички твърдени от него факти и обстоятелства в
исковата молба, а ответникът твърдените от него обстоятелства в отговора на исковата
молба.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме
представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Решение № 4486/14.10.1991г. по ф. дело №
4492/1991 г. по описа на Ст.ОС; Разпечатка от електронната страница на ТР при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца; Разпечатка
от електронната страница на ТР при Агенция по вписванията за актуално състояние
по партидата на ответника; Фактура № **********/31.11.2014г., ведно с платежно
нареждане от 15.01.2015г., и платежно нареждане от 19.01.2015г.; Писмо изх. №
1748/23.10.2008 г.; Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на
ПС„Хидравлика"; Скица; Писмо с вх. № 1201/26.09.2008 г., както и Договор
за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
от 19.03.2013 г., ведно с Приложение № 1 от 19.06.2013 г. - Списък на
средствата за търговско измерване на електрическа енергия.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.
192, ал. 2 от ГПК, „НЕК" ЕАД и „ЕСО" ЕАД да предоставят информация
има ли между тях и ищеца някакви отношения по повод присъединяването на обект с
ИТН 2008237 към съоръжения в подстанция „Хидравлика" като представят
доказателства за това: Да предоставят информация присъединен ли е обект с ИТН
2008237 към електропреносната мрежа, предоставен ли му е достъп, или е
предоставен на друго лице, до собствената на „НЕК" ЕАД или „ЕСО" ЕАД
мрежа в подстанция „Хидравлика", както и кое длъжностно лице и кога е
извършило присъединяването към тази подстанция като представят доказателства за
това: Ако е налице договор между „Водоснабдяване и канализация" ЕООД и
„НЕК" ЕАД и „ЕСО" ЕАД също да го представят.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да посочи датата, за която твърди да е прекратил
договорните си отношения с „Електроразпределение ЮГ" ЕАД и е поискал
отсъединяване на обекта, както и премахване на електромерите, собственост на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с
доказателствата по делото, и извърши проверка в счетоводствата ищеца и на
ответника, да отговори на въпросите поставени от ищеца
в исковата молба и от ответника в отговора.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещо лице: ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА-ГЮРОВА.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., платими по 100 лв. от
всяка от страните в 3 дневен срок и в същият срок да представят по делото
банковото бордеро.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице НИКОЛА ДИМИТРОВ ДЕНЕВ, който
след
като се запознае с материалите по делото, съоръженията и схемата на присъединяване
на обекта на ответника към електроразпределителната мрежа, при необходимост извърши проверка
на място и навсякъде, където е необходимо, да отговори на поставените в
исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., платими по 100 лв. от
всяка от страните в 3 дневен срок и в същият срок да представят по делото
банковото бордеро.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 18.03.2020
г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица след
внасяне на депозита. ДА СЕ ИЗПРАТИ
на НЕК" ЕАД и „ЕСО" ЕАД екземпляр от молбата по
чл. 192, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните, като на ищеца се връчи препис от
отговорите на ответника.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото
да се докладва незабавно, в случай на постъпване на искания на страните,
депозирани по повод указанията на съда и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: