№ 12949
гр. С., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110168914 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 363830/18.12.2023г. на СРС,
подадена от К. П. У. срещу С. П. С..
Ищецът К. П. У. чрез адв. Л. В. – АК-С., е предявил срещу ответника С. П. С. иск с
правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
5000,00 лева /частично от 20000,00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди – стрес, притеснения, влошаване на здравето, безпокойство,
неудобства, срам, уронване на достойнството и унижение, последица от подадена от
ответника срещу ищеца неоснователна Жалба, вх. № УРИ-222000-12168/15.09.2022г. на 02
РУ – СДВР, във връзка с която била образувана пр.пр. № 40637/2022г. на СРП, завършила с
отказ на прокурора от 07.10.2022г. да образува наказателно производство, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /18.12.2023г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответникът е главен диригент на оркестър „Симфониета С.“ в
ОКИ „*********“, находящ се в град С., бул. „**********“ № 2. Съпругата на ищеца – Л.Д.-
У., била концертмайстор на оркестъра. Между нея и ответника от години имало конфликт,
изразяващ се в чести упреци, обиди и закани, неоснователни обвинения, вменяване на
неприсъщи ù задължения. В края на лятото на 2022г. Д.-У. отново се оплакала на съпруга си
от поведението на диригента. Ищецът решил да поговори с него и да изяснят какъв е
проблемът. В началото на месец септември 2022г. го изчакал пред сградата на ОКИ
„*********“ след репетиция, но той не излязъл. У. го потърсил на мобилния телефон, при
което той реагирал гневно, заявявайки, че ще уволни Д.-У., че тя му пречела, че била
некадърна и т.н., като отказал да разговаря с него. След около 20 дни Л.Д.-У. се оплакала на
съпруга си, че директорката на ОКИ събрала оркестъра и пред всички прочела жалба от С.
срещу нея и ищеца. След няколко дни ищецът бил привикан във 02 РУ – СДВР, където бил
запознат с подадена срещу него Жалба, вх. № УРИ-222000-12168/15.09.2022г. на 02 РУ –
СДВР, и му били поискани обяснения. В нея ответникът описвал неверни обстоятелства,
1
приписвал действия и думи, които не били извършвани/казвани: че У. бил дърпал С., че го
заплашвал лично и по телефона, че се заканвал с посегателства срещу имоти на С., че го
шантажирал със стара жалба от Д.-У. за сексуален тормоз. По жалбата била образувана
пр.пр. 40637/2022г. на СРС, която завършила с отказ да бъде образувано наказателно
производство, тъй като не са събрани доказателства за извършени престъпления. Целта на
жалбата била да унижи ищеца и да накърни доброто му име с ясното съзнание, че
съдържанието ù не е верно. Тя станала достояние на всички музиканти в оркестъра, тъй като
била прочетена публично. Бил викан от органите на МВР и разпитван, трябвало да подписва
предупредителни протоколи. В следствие на жалбата ищецът преживял множество
негативни емоции, включително срам, унижение, притеснение и безпокойство, затворил се в
себе си и страдал от безсъние. Чувствал се, сякаш е злепоставил и съпругата си пред
трудовия ù колектив. Неудобно му било вече да я посреща след работа, както правел по-
рано. Вдигал кръвно, не можел да спи, непрестанно мислел за случилото се, като се
страхувал да не бъде задържан. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът не се явява, като се представлява от адв. В., който поддържа предявения иск,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена
защита, вх. № 213331/27.06.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. С. чрез адв. А. М.-С. – АК-Видин, е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 36244/05.02.2024г. на СРС. Твърди, че исковата
молба е неясна и противоречивите твърдения в нея не позволяват на ответника да разбере
срещу какво се защитава. Извън това претенциите на ищеца се оспорват като неоснователни.
Признава, че е подал сочената от ищеца жалба за инцидент, случил се на 13.09.2022г., която
обаче била цитирана фрагментирано. Оспорва се ответникът да е обиждал съпругата на
ищеца или да ù се е заканвал с уволнение – все пак той дори не ù бил работодател.
Прокурорът отказал да образува досъдебно производство, но не защото не били събрани
доказателства за престъпление, а защото се касаело за престъпление от частен, а не от общ
характер. Всички факти, посочени в жалбата, били преценени от прокурора като истина, но
възприети като недостатъчно интензивни да възбудят основателен страх от осъществяването
на заканата. Помества текста на жалбата си, в която излага оплаквания, че Д.-У. с отсъствия
или откази не участвала в събития на оркестъра, като поставяла под риск провеждането им.
Това се случило и при внезапното ù отсъствие поради болест на 09.09.2022г. В тази връзка
ответникът предложил да се открие щат за втори концертмайстор. Когато се върнала на
работа на 13.09.2022г. съпругата на ищеца се ядосала от заповед на директорката на ОКИ,
според която нямало да участва в концерт в Ловеч, при което поискала да се види с
ответника в близко заведение, на което той отказал, а тя се разярила и влетяла в кабинета
му, заставяйки го да говори по телефона със съпруга ù, който също му крещял. Излизайки от
сградата, бил пресрещнат от последния, който му стиснал ръката до болка и риск от падане
/ответникът бил опериран и ходел с патерица/, като го заплашвал и дърпал. Това станало
пред свидетели. След около 20 минути му се обадил отново по телефона, като го заплашил,
че ще бъде активирана стара жалба на Л.Д.-У. за сексуален тормоз. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. А. М.-С.
и/или адв. Я.С.. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. №
214060/28.06.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното.
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъдат
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер,
наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на
същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е
заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го
освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото копие от пр.пр. № 40637/2022г. на СРП, същата е
образувана по посочената по-горе жалба от С.. При проверката са събрани видеозаписи,
както и сведения от ищеца, от С.Д., от А.А., от Е.А.. К. У. е подписал и протокол за
предупреждение от 28.09.2022г. да не нарушава законите на Републиката, както и да не се
саморазправя с лицето С. С.. С Постановление от 07.10.2022г. К. В. – Прокурор в
Софийската районна прокуратура, е отказал да образува наказателно производство с мотив,
че, ако и да се установява наличието на осъществено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, но
не и по ал. 3, то същото не съставлява престъпление от общ характер, което се преследва по
тъжба на пострадалия до съда, поради което и процедиране по изложените в преписката
обстоятелства не е от компетентността на Прокуратурата. Оспорено, произнасянето на
Прокурора от Районната прокуратура е потвърдено с Постановление от 03.11.2022г. на
Прокурор от Софийската градска прокуратура, в което подробно е обоснована липса на
престъпно поведение и липса на съставомерно деяние по чл. 144, ал. 2 НК /вероятно се има
предвид ал. 3 НК/. Описаните произнА.ния на прокурора, по аргумент от чл. 300 ГПК, не
обвързват гражданския съд относно наличието/липсата на противоправно деяние и неговата
виновност.
По делото като свидетели са разпитани М.Л., Л.Д.-У., С.Д. и А.А.. Показанията им
съдът, като прецени внимателно, включително с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, като
цяло кредитира като вътрешно и помежду си в общи линии еднопосочни, в съзвучие с
останалите доказателства по делото и без индикации да са дадени целенасочено
пристрастно. Известните разминавания между показанията на отделните свидетели съдът
отдава на липса на концентрация в конкретния детайл към момента на възприемане на
обективната обстановка, релевантна към делото, съответно възприемането и пресъздаването
на ситуацията през призмата на собствената позиция и отношение. Следва да се отчита и
обстоятелството, че свидетелката Л.Д.-У. е съпруга на ищеца, откъдето е житейски логично
показанията ù да пресъздават обстоятелствата с оглед застъпваната от него позиция. Това
обосновава и тяхната донякъде по-ниска доказателствена стойност.
Свидетелят М.Л. работи в ОКИ „*********“, като е специалист по дигитално
изкуство и понякога дирижира оркестъра. Познава страните. Един ден през месец септември
2022г. отивал по-късно следобед на работа. Пред сградата на института бил паркиран голям
черен джип, в който се качвала колежката му Л.Д.-У.. Опитал се да говори нещо с нея, но не
била в добро настроение. Съпругът ù бил в колата. Малко по-късно от ОКИ излязъл С. С.,
заедно с още една жена, и тръгнал към колата. У. слязъл от колата. С. и У. се здрависали и
започнали нещо да си говорят, но свидетелят не знае точно какво. Помни само, че С. казал:
„Много силно ме стискаш, боли ме.“, а У. му отговорил, че го стиска като мъж и няма
проблем, т.е. че го пуска. Към онзи момент С. бил с бастун, бил опериран. Не е чул заплахи.
Наблизо били двама музиканти от оркестъра. След това ищецът и ответникът се разделили,
като всички в крайна сметка си тръгнали.
Свидетелката Л.Д.-У. работи в ОКИ „*********“. Тя била концертмайстор, а
ответникът бил диригент на оркестъра. Знае за процесната жалба. Не знае съпругът ù да е
заплашвал ответника, да му е говорил на висок тон, да го е обиждал. На 13.09.2022г.
следобед си оставяла нещата в колата на съпруга си. Наоколо имало колеги от ОКИ и
3
оркестъра. С. С. излязъл от сградата, дошъл, здрависал се с У. и провели разговор. Не чула
разговора, тъй като разговаряла с М.Л., само видяла, че У. прегърнал С. приятелски и
уважително. Единственото, което чула, било, че С. казал доста дружелюбно на мъжа ù, че
много силно го е стиснал, а тъй казал: „Да, мъжете така правят, силно ръкостискане.“. У.
знаел за пререканията на свидетелката с ответника, като нямал намерение да се среща с него.
Не е присъствала на телефонен разговор между двамата. Подадената жалба и
необходимостта да отговаря по нея се отразили негативно на У. с поява на безсъние, високо
кръвно, диабет, уронване на престижа. Вече не идвал на концертите ù. Директорката на
ОКИ съобщила на трудовия колектив за жалбата на С. срещу У..
Свидетелят С.Д. е музикант в ОКИ „*********“. Познава страните. Сочи, че първо
имало спор между С. С. и Л.Д.-У., която поискала да се срещнат след работа, но той отказал
поради умора. Свидетелят и А. А. излезли навън, тъй като С. С. помолил да го откарат с
кола /неговата била на ремонт/. В един момент С. излязъл и се появил К.. Двамата тръгнали
един към друг и се здрависали. У. бил висок, снажен, а диригентът имал операция на ставата
и едва ходел с патерица. У. казал на С., че е преминал всякакви граници и това не може да
продължава така. С. започнал да изпитва болка и му казал, че много го боли, инвалид е и
ходи с патерици. У. отвърнал, че сега ходи с една патерица, но скоро ще тръгне с две, както
и че ще го унищожи. Заплашително предлагал на ответника да го закара. По-късно С. и
Дончев се качили в колата на А.. У. се обадил на С. по телефона /бил включен в
аудиосистемата на колата/, като му казал, че ще потърси правата си по съдебен ред. Жалбата
от С. не била четена, но се разбрало за нея, а директорката казала, че е неприятно това нещо
и да се вземат мерки да се успокоят нещата.
Свидетелят А.А. е музикант в ОКИ „*********“. Познава страните. Във връзка с
инцидента между страните заявява, че същия ден изчаквал С., за да го закара, тъй като
колата му била на ремонт. Чакали заедно със свидетеля Дончев. Докато чакали, дошъл У.,
явно афектиран, и попитал къде е С., който след малко дошъл и бил с патерици след
операция. У. хванал С. за ръката, явно твърде силно. Започнал някакъв спор, на който
свидетелят първоначално не обърнал внимание. Ищецът заявил на ответника, че тепърва ще
ходи с две патерици. Последният от своя страна казал на няколко пъти да не го стиска, както
и че ще го събори. Заплашително У. канил С. да го закара, на което той отказал. После С. се
качил в колата на А., където по телефона имал обаждане от У., като свидетелят чул, че
същият пита ответника познава ли определен адвокат, който нямал загубено дело.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза
на предоставените от Прокуратурата на Република България видеозаписи, приложени към
прокурорската преписка, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо
лице, при пълно, задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без
индикации за евентуална неправилност. Първият видеозапис е без значение по делото.
Вторият файл е с размер 347 МБ и продължителност на видеозаписа от 30 мин. и 50 сек, без
аудиосъдържание. Както съдът се убеди от представените разпечатки на кадри от записа,
качеството му е такова, че обективно е невъзможно да се установи категорично
самоличността на заснетите лица. В 17:00:48 от входа на сградата излиза Жена 1, която
според съда вероятно е свидетелката Л.Д.-У.. В 17:01.12 черен джип влиза в кадър, като
спира на тротоара пред камерата и гаси фаровете си. В 17:02.22 Жена 1 тръгва от съседна
пейка и се насочва към паркиралия автомобил, по-късно отваря пасажерската врата и се
навежда във вътрешността на колата. В 17:03 Жена 1 и Мъж 2, който слиза от колата, се
насочват към автомобил в съседство. По късно Мъж 2 и Жена 1 се връщат до черния джип,
жената се отдалечава, а после се връща и товари вещи в него, като влиза и затваря вратата. В
17:06.31 мъж с бастун /Мъж 3/ излиза от сградата, заедно с Жена 2, и се насочва към черната
кола. В 17:06:51 Мъж 2 се насочва към Мъж 3, а Жена 1 излиза от колата, като отива при
Жена 2 и дошлия междувременно мъж с бели дрехи /Мъж 4/. В 17:06:56 Мъж 2 и Мъж 3 се
ръкостискат. Ръкостискането продължава поне 5 секунди и се извършва чрез движение на
4
ръцете надолу-нагоре. В 17:07:10 Мъж 2 прегръща с лявата си ръка през врата Мъж 3, като
прегръдката трае до 17:07:32. През това време Жена 1, Мъж 4 и Жена 2 разговарят помежду
си. Между 17:07:32 и 17:07:52 Мъж 3 и Мъж 2 продължават да си говорят без да се
прегръщат. В 17:07:52 Мъж 2 се насочва към шофьорската врата на черния джип и влиза
вътре, после в колата влиза и Жена 1, докато Мъж 3 и Жена 2 гледат към него. В 17:08.29
черният джип потегля, В 17:08:32 Мъж 3 се насочва към пейка, където разговаря с други
хора. В 17:12:51 Мъж 3 заедно с още един от участниците в разговора сяда на пейка извън
видимостта на камерата. В 17:15:00 Мъж 3 заедно със събеседниците си се насочва към
автомобил в близост, който потегля в 17:16:21.
По делото е изслушано и заключение на вещо лице по съдебно-психологична
експертиза. За съда не е налице основание да не кредитира същото. Според него ищецът
вероятно е преживял случая с подадената жалба и даваните обяснения в полицията като
силно негативно емоционално преживяване, пораждащо емоционален отговор в
емоционалната сфера към стресово състояние. Като последица се наблюдават повишаване
на безпокойството, отказване от културни събития, тревожност, безсъние, срам, уронване на
авторитет, неудобство, влошаване на телесното здраве. Интензивността на изживяванията е
умерена, като към датата на обследването все още не е налице преработване на
травматичното събитие. Промените в психичното състояние не са с тежест на психично
разстройство, както и здравословните смущения, биха могли според вещото лице да бъдат
определени като последица от травматичното за него събитие, описано в исковата молба.
Въпреки че вещото лице не е открило признаци за неискреност, настоящият съдебен състав
все пак отчита обстоятелството, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза се
основава върху съобщеното и споделеното от ищеца – страна по делото.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно и
противоправно е причинил другиму. За да възникне отговорност съгласно посочената
разпоредба следва да бъде установено по делото, че ответникът е извършил определено
деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на
причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно
деяние.
От събраните по делото доказателства се установява, а и между страните не се спори,
че ответникът С. П. С. е подал срещу ищеца К. П. У. Жалба, вх. № УРИ-222000-
12168/15.09.2022г. на 02 РУ – СДВР, във връзка с която била образувана пр.пр. №
40637/2022г. на СРП, завършила с отказ на прокурора да образува наказателно
производство, потвърден от прокурор от вишестоящата прокуратура. Обективно не се спори
и какво е съдържанието ù, ако и страните да имат известни резерви една към друга по повод
възпроизвеждането и интерпретацията му.
Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България гражданите имат право на
жалби, предложения и петиции до държавните органи. Чл. 56 от Конституцията дава на
всеки право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни
интереси, включително да се обърне към съда /чл. 117 КРБ/. Чл. 57, ал. 2 КРБ определя
рамките, в които се упражняват тези права: не се допуска злоупотреба с права, както и
тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, както и в
хипотезите на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 КРБ: за накърняване на правата и доброто име на
други лица, за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред,
към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността,
както и насочването им срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве
и морала. Упражняването на тези права е ограничено и с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите
интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото.
Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че използването на правото от
5
носителя му не по предназначението му и извън така очертаните рамки и в нарушение на
установените в посочените разпоредби забрани, представлява злоупотреба с правото и води
до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с правото обуславя
противоправността на действието на носителя на правото и възможността от същия да бъде
търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на трети лица.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна, а противоправността се изразява
в недобросъвестното упражняване на законно признато право. Носителят на едно
субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го
упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с
правото не е тъждествена с вината, поради което и не се предполага по силата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД, а трябва да бъде доказана от пострадалия – ищец по делото. За да е налице
противоправност, жалбата следва да бъде подадена не с цел да бъдат проверени определени
твърдения и да бъдат взети мерки от страна на държавните органи, към които е насочена,
като жалбоподателят знае, че изнесените в жалбата обстоятелства са неверни и жалбата се
подава, за да се навреди и/или да се накърни обществения интерес. Депозирането на такава
жалба не е противоправно тогава, когато ответникът-жалоподател е положил необходимата
грижа да се убеди, че изнесените в жалбата факти са верни, и действа със съзнанието, че
сезира компетентните органи, за да защити своите или определени чужди права и/интереси.
Ако това е така, дори и изнесените от него в жалбата факти да се окажат неверни, неговото
поведение не е противоправно, съответно не може да послужи като основание за търсене на
деликтна отговорност (така р.758/11.02.2011г.-гр.д.1243/2009г.-ВКС,IVг.о.,
р.245/05.11.2014г.-гр.д.1734/2014-ВКС,IIIг.о., опр.333/28.03.2016г.-гр.д.322/2016г.-ВКС,
IIIг.о., и др.).
Събраните по делото доказателства по никакъв начин не установяват ответникът да е
депозирал процесната жалба с цел да навреди на ищеца и при съзнанието, че това, което е
заявено в нея, не е верно. Напротив - стана ясно, че на 13.09.2022г. между К. У. и С. С. е
имало разговор, като действията и думите на У. са били възприети като посегателство и
заплаха от страна на С. /силно стискане на ръка, изявление, че ще ходи не с една, а с две
патерици и т.н./, във връзка с което той е депозирал и жалба до компетентните за това
органи. Ответникът е действал със съзнанието, че по този начин защитава своите права и
интереси, а поведението му е израз на правомерно искане за закрила и съдействие от
компетентните за това държавни органи. Преценката на тези органи, в случая на
прокуратурата, за липса на предпоставки за предприемане на съответни действия спрямо
лицето, срещу което е подадена жалбата, с оглед конкретиката на делото, не променя
правомерния характер на подаването на жалбата.
При това положение съдът намира, че липсва първият и най-съществен елемент
от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което само на това
основание искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Обсъждането на останалите събрани по делото доказателства се явява безпредметно, тъй
като не са в състояние да променят този извод.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Доказани са и в полза на ответника следва да се присъдят разноски по
делото в общ размер от 2750,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. У. , ЕГН **********, от село Ж. /Столична
община/, срещу С. П. С., ЕГН **********, от град С., иск с правно основание по чл. 45, ал.
1 ЗЗД за осъждане на С. П. С. да заплати на К. П. У. сумата от 5000,00 лева /частично от
20000,00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
– стрес, притеснения, влошаване на здравето, безпокойство, неудобства, срам, уронване на
достойнството и унижение, последица от подадена от ответника срещу ищеца
неоснователна Жалба, вх. № УРИ-222000-12168/15.09.2022г. на 02 РУ – СДВР, във връзка с
която била образувана пр.пр. № 40637/2022г. на СРП, завършила с отказ на прокурора да
образува наказателно производство, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба /18.12.2023г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. П. У., ЕГН **********, от село Ж. /Столична община/, срещу С. П. С.,
ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2750,00 лева,
представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д. № 68914/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7