Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
10 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.365 и сл. ГПК. От съдържанието на исковата молба съдът констатира твърдяните факти и обстоятелства, от които ищецът счита, че е възникнало претендираното от него право, а това са: Издадена е заповед за възлагане на ревизия, която е връчена на управителя на първия ответник Д. М. П. на 22.12.2008 година; Ревизията е приключила с ревизионен акт, с който на „С. 06” Е. за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения в размер на 478 892,47 лева; Ревизионният акт е връчен на 10.06.2009 година лично на управляващия и представляващия към този момент ревизираното дружество И. С.; Актът не е обжалван и е влязъл в сила; Към подаване на исковата молба няма постъпили плащания от „С. 06” Е. за погасяване на посочените публични задължения; На 09.01.2009 година с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, оформен по нотариален ред, „С.-06” Е., действащ чрез управителя и представляващия дружеството към този момент Д. П., продава на втория ответник „Л. стар 08” О., представляван от управи‗еля С. Б. два недвижими имота, индивидуализирани в обстоятелствената част на искова молба, общо за сумата 100 000 лв. с включен ДДС, с данъчна оценка 87 571,63 лв.; С посочения договор за покупко – продажба дружеството се е разпоредило с имущество, което е можело да послужи като обезпечение на публичните му задължения; Сделката е извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизията, което е станало на 22.12.2008 година; Освен това разпореждането е извършено в полза на свързано лице по смисъла на разпоредбата на Параграф 1, точка 3 буква „д” от ДР на ДОПК, тъй като едноличен собственик на капитала и управител на първия ответник „С. 06” Е. към момента на сключване на сделката е Д. М. П., който по същото време е и управител и представляващ втория ответник „Л. стар 08” О.; Сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател и да се затрудни държавата да събере публичните си вземания, като сделката е сключена между свързани лица по смисъла на посочената законова разпоредба. Въз основа на така твърдяните факти и обстоятелства е направено искане съдът да обяви по отношение на държавата за недействителна сделката, материализирана с процесния нотариален акт. Съдът като взе предвид постъпилите два отговора от двамата ответници счита, че същите се бранят с факти, които изключват твърдяното от ищеца право, а именно: Разпоредбите на чл. 216, ал. 1, т.4 и т.6 от ДОПК, не регламентират недействителност на търговски сделки; Разпоредбата не би следвало да се тълкува разширително; Неотносими към предмета на иска са твърденията досежно прехвърлени дялове и сочената свързаност на лицата по сделката; Ирелевантно е обстоятелството, дали дружествата ответници са свързани лица, предвид последващата спрямо сделката регламентация на това понятие, съгласно чл. 216, ал. 1, т.4 и т.6 от ДОПК, във вр. Параграф 1, т.3 от ДР на ДОПК, в която е предвидена относимост на качествата на лицата от разпоредителните сделки; Освен това процесната сделка е сключена в изпълнение на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти и е призната като законна такава, с решение на директора на Дирекция обжалване и управление на изпълнението при НАП, гр. В. Т.; Това решение е влязло в законна сила и е породило своите правни последици; В преписката на органа по приходите са налице и са признати като безспорни доказателства като реално извършени плащания по тази сделка; Предварителният договор е ценен от директора, като подробни мотиви са изложени за това в самото му решение посочено по–горе; На основание сключения предварителен договор страните са предприели съответните действия по окончателното оформяне на сделката по нотариален ред, като са депозирали съответните искания пред компетентните органи, в това число издаване на данъчна оценка и скици с молба с дата 15.12.2008 година; На 18.12.2008 година са подали молба пред нотариус Д. Д. за изповядване на процесната сделка; Нотариусът е отказал, с мотив, че издадените представени скици не отговарят на новите изисквания; Това обстоятелство е принудило страните да подадат ново искане за издаване на скици, а този факт е отложил изповядването на сделката; След изправяне нередовността по скицата, сделката е изповядана първите работни дни на месец януари - на 09.01.2011 година; От така твърдяните и изложени факти се обосновава извод,че прехвърлянето на имотите е предприето на 01.12.2008 година - много преди да е връчена на първия ответник заповедта за възлагане на ревизията. Въз основа на твърдяните факти е направено искане да бъде отхвърлен предявения иск. Съдът като взе предвид становищата на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: ГР.Д.№/2011 г. ВТОС От приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: На 09.01.2009 година с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен по нотариален ред, първият ответник - „С.-06” Е., действащ чрез управителя и представляващия дружеството към този момент Д. П., продава на втория ответник „Л. стар 08” О., представляван от управителя С. Б., два недвижими имота, индивидуализирани в обстоятелствената част на искова молба, общо за сумата 100 000 лв. с включен ДДС, с данъчна оценка 87 571,63 лв. Обстоятелство, установено чрез НА - л.13-л.15 от делото. Сделката е сключена след връчване на „Заповедта за възлагане на ревизия”, което връчване е станало на 22.12.2008 година. Обстоятелство, установено чрез „Заповедта за възлагане на ревизия”- л.16 от делото. Ревизията е приключила с ревизионен акт, с който на „С. 06” Е. за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения в размер на 478 892,47 лева; Ревизионният акт е връчен на 10.06.2009 година лично на управляващия и представляващия към този момент ревизираното дружество И.С.; Актът не е обжалван и е влязъл в сила; Обстоятелства, установени чрез РА - л.5-л.12 от делото. Към 06.01.2009 година първият ответник не притежава вземания към трети лица; няма дългосрочни и краткосрочни инвестиции; няма машини, стоки, оборудване, стопански инвентар; притежава гараж и пет МПС с балансова стойност 95 219,42 лв. Обстоятелства, установени чрез „Справки” - л.68-л.72 от делото. Към подаване на исковата молба и към настоящия момент няма постъпили плащания от „С. 06” Е. за погасяване на посочените публични задължения. Твърдяно в исковата молба обстоятелство и не оспорено от ответниците. Процесната сделка е сключена в изпълнение на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти и е призната като законна такава, с влязло в сила решение на директора на „Дирекция обжалване и управление на изпълнението” при НАП, гр. В. Т.; Признати са реално извършени плащания по тази сделка; Предварителният договор и оформената с нотариален акт сделка са обсъждани от Директора, като подробни мотиви са изложени за това в посоченото решение. Обстоятелства, установени чрез „Решение” и „Акт за прихващан” - л.81-л.88 от делото; На основание сключения на 01.12.2008 година предварителен договор страните са предприели съответните действия по окончателното оформяне на сделката по нотариален ред, като са депозирали съответните искания пред компетентните органи, в това число издаване на данъчна оценка и скици с молба с дата 15.12.2008 година; На 18.12.2008 година са подали молба пред нотариус Денчо Денчев за изповядване на процесната сделка; Нотариусът е отказал, с мотив, че издадените представени скици не отговарят на новите изисквания; Това обстоятелство е принудило страните да подадат ново искане за издаване на скици, а този факт е отложил изповядването на сделката; След изправяне нередовността по скицата, сделката е изповядана първите работни дни на месец януари - на 09.01.2011 година. Обстоятелства, установени чрез „Предварителен-договор” - л.132-л.134 от делото; „Скици” и приложени към тях документи – л.140- л.144 от делото; „Молба” и приложени към нея документи - 150-л.154, както и чрез конкретните обстоятелства, установени чрез депозираните по делото свидетелски показания. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени конститутивни искови претенции с едно и също искане на две алтернативни основания: искане за прогласяване по отношение на държавата недействителност на сделка, оформена по нотариален ред, катосделка, сключена с намерение да се увреди публичен взискател по смисъла на т.4 на ал.1 на чл.216 от ДОПК, и като сделка, извършена във вреда на публичен взискател, по която страна е свързано с длъжника лице по смисъла на т.6, ал.1 на чл.216 от ДОПК във вр. с параграф 1, т. 3, б.„д” от ДР на ДОПК. По отношение на процесуалната допустимост на исковите претенции, предявени на двете посочени алтернативни основания. Правният интерес и процесуалната легитимация са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. В настоящия казус е налице правен интерес от търсената защита. Интересът произтича от естеството на търсената защита - искът е конститутивен. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения конститутивен иск. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежни страни. При иск с правно основание чл.216, ал.1, от.т.1 до т.6 от ДОПК легитимиран да предяви иска е: „съответният публичен взискател” или ”публичният изпълнител”, а легитимирани ответници са: длъжникът и третото лице, страни по атакуваната сделка, като легитимацията на длъжника и третото лице, страни по атакуваната сделка, е съвместна, касае се за задължително необходимо другарство. „Съответният публичен взискател” по смисъла на чл.216, ал.2 от ДОПК е съответната ТД на НАП. Аргумент разпоредбите на чл.7, ГР.Д.№/2011 г. ВТОС ал.1, пр.3 от ДОПК; чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК; чл.162,ал.1 и ал.2, т.1 от ДОПК и чл.163, ал.1 от ДОПК. Освен това е процесуално допустимо такъв вид обективно съединяване на претенции /претенции с едно и също искане на две алтернативни основания/. За ищеца е без значение на кое от двете основания ще му бъде признато претендираното право. В този смисъл п-р Ж. Сталев “Българско гражданско процесуално право”, шесто допълнително и преработено издание, стр.421, р.ІV, т.2, б. „б”. С оглед на изложеното възраженията на процесуалния представител на ответниците в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и възраженията на процесуалния представител на двамата ответници и относно неприложимостта на разпоредбата на чл.216, ал.1 и ал.2 от ДОПК по отношение на търговските сделки. Посочените прави норми регламентират недействителност както на граждански сделки, така и на търговски сделки. „Стеснителното тълкуване” относно приложимостта на посочените правни норми, не намира упора в закона. По отношение основателността на исковата претенция с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК във вр. с параграф 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК. За да е възникнало материалното преобразуващо право на ищеца да иска обявяване за недействителна спрямо държавата на процесната сделка, сключена между двамата ответници, трябва да са осъществени всички кумулативно изискуеми се елемента от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на в чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК във вр. с параграф 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК, а именно: - „публично задължение” за прехвърлителя по сделката /първия ответник/, - атакуваната сделка да е сключена след установяване на „публичното задължение” на прехвърлителя по сделката /първия ответник/ или след връчване на „заповедта за възлагане на ревизия”, в резултат на която е установено „публичното задължение”, на прехвърлителя по сделката /първия ответник/; - атакуваната сделка да е валидна /действителна/. Обявяване недействителностна сделка предполага нейната валидност; - атакуваната сделка да уврежда „публичния взискател”; - „свързаност” по смисъла на параграф 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК. Настоящият състав счита, че по делото е установено /доказано/ съществуването на всички кумулативно изискуеми се елемента от сложния фактически състав, посочени по-горе. По отношение на първите три предпоставки. Възникването и съществуването им е доказано чрез събраните по делото писмени доказателства. Обстоятелства, приети за установени при обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен това не се оспорват и от двамата ответници. По отношение на четвъртата предпоставка - атакуваната сделка уврежда „публичния взискател”. “Увреждането” е обективен факт, независещ от субективното отношение на страните по атакуваната сделка. С процесната сделка дружеството се е разпоредило с част от имуществото си и по този начин е лишило „публичния взискател” от обективната възможност да удовлетвори част от „публичното си вземане”. Този извод се налага като съдът има предвид както вида и стойността на притежаваното от първия ответник имущество към момента на сключване на атакуваната сделка, така и факта, че получената продажна цена не е „налична” към момента на сключване на атакувана сделка, не съществува като имущество на длъжника, от което „публичния взискател” би могъл да се удовлетвори.. Обстоятелства, приети за установени при обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното фактите, че сделката е приета за валидна от съответния орган, че срещу имотите реално са получени „пари”, не могат да обосноват извод за „липса на увреждане.” Поради което възраженията /доводите/ на процесуалния представител на ответниците и в тази насока са неоснователни. По отношение на последната предпоставка - „свързаност” по смисъла на параграф 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК. Граматическото, логическо и систематично тълкуване на разпоредба чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК във вр. с параграф 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК налага извод, че „знанието за увреждане на публичния взискател” се презюмира, щом е налице „свързаност”. Наличието на „свързаност” по смисъла на посочената правна норма са такива отношения, при които знанието защо и с каква цел се сключва сделката се предполага. Към момента на сключване на атакуваната сделка съществува изискуемата се връзка, регламентирана с разпоредбата на параграф 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК за приложимост на презумцията „за знание”. Купувачът-ЮЛ е „свързано лице” с прехвърлителя-длъжник, също ЮЛ, по смисъла на б.”д” на параграф 1, т.3 от ДР на ДОПК. ЮЛ и ЮЛ, в чиито управителни органи участва едно и също ФЛ. Законът не изисква, като представляващ при сключване на сделката да е едно и също ФЛ. Това е абсурдно с оглед недопустимостта страните по сделката да се представляват от един и същ правен субект. Достатъчно е купувачът-ЮЛ, което е страна по сделката, да е „свързано лице” с прехвърлителя-длъжника, също ЮЛ, по смисъла на б.”д” на параграф 1, т.3 от ДР на ДОПК. ГР.Д.№/2011 г. ВТОС Или казано на кратко страни по атакуваната сделка да са две ЮЛ, в чиито управителни органи участва едно и също ФЛ. Тази „свързаност” предполага „знание у купувача”, че извършената разпоредителна сделка с недвижими имоти „уврежда публичния взискател”, като се намалява имуществото на длъжника-прехвърлител и възможността на „публичния взискател” да събере „публичното вземане”. По делото не са събрани доказателства, установяващи обстоя‗елства, от които може да се направи обоснован извод, че законовата презумпция е оборена. До този извод съдът стига, като взе предвид следното: Настоящият състав счита, че за оборването на законовата презумпция трябва да бъдат установени обстоятелства, които точно, ясно и категорично да изключват презюмираното от закона, поради наличието на „свързаност” по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ДОПК “знание”. Настоящият счита, че конкретни, ясни и точни факти, които да изключват „знанието” не са установени по делото. Тежестта на доказване лежи изцяло върху ответната страна. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема за установени твърденията на ответниците относно следните обстоятелства: Процесната сделка е сключена в изпълнение на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти и е призната като законна такава, с влязло в сила решение на директора на „Дирекция обжалване и управление на изпълнението” при НАП, гр. В. Т.; Признати са реално извършени плащания по тази сделка; Предварителният договор и оформената с нотариален акт сделка са обсъждани от Директора, като подробни мотиви са изложени за това в посоченото решение; На основание сключения на 01.12.2008 година предварителен договор страните са предприели съответните действия по окончателното оформяне на сделката по нотариален ред, като са депозирали съответните искания пред компетентните органи, в това число издаване на данъчна оценка и скици с молба с дата 15.12.2008 година; На 18.12.2008 година са подали молба пред нотариус Д. Д. за изповядване на процесната сделка; Нотариусът е отказал, с мотив, че издадените представени скици не отговарят на новите изисквания; Това обстоятелство е принудило страните да подадат ново искане за издаване на скици, а този факт е отложил изповядването на сделката; След изправяне нередовността по скицата, сделката е изповядана първите работни дни на месец януари - на 09.01.2011 година. САМО от тези обстоятелства настоящият състав не може да направи обоснован извод, че законовата презумция за “знание” е оборена. Към момента на сключване на сделката, който момент е след връчване на „заповедта за възлагане на ревизията”, у длъжника-ЮЛ е формирано „намерение да се увреди публичния взискател” чрез волята на управителя му, „знаел е” за „публичното си задължение” и за стойността на наличното си имущество; а у купувача-ЮЛ се презюмира „знанието”, тъй като е налице свързаност по смисъла на посочената правна норма и няма установени по делото факти, от които съдът на направи извод, че представляващият купувача, „не е знаел за публичното задължение на съдружника си” и на „съуправителя си”. Приложението на законовата презумция в настоящия казус обвързва съда да приеме за доказано,че са налице всички кумулативно изискуеми се елемента на сложния фактически състав за възникване на твърдяното преобразуващо право. С оглед на изложеното възраженията /доводите/ на процесуалния представител на ответниците в обсъдената по-горе насока са неоснователни. Неоснователни са и възраженията на процесуалния представител на двамата ответници и относно ирелевантност на обстоятелството дали дружествата - ответници са "свързани лица".Твърдяната последваща спрямо процесната сделка регламентация на това понятие с нормата на чл.216, ал.1, т.6 от ДПК във вр. с параграф 1, т.3 от ДР на ДОПК, е невярна. Посочените правни норми са действащи с влизане в сила ДОПК, считано от 01.06.2006 година. Поради което процесната сделка е сключена при действието им. По изложените съображения съдът прави следните изводи: Възникнало е материалното преобразуващо право на ищеца да иска обявяване за недействителна спрямо държавата на сделката, сключена между двамата ответници. Исковата претенция с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК във вр. с параграф 1, т.3, б.”д” от ДПК е основателна и доказана и следва да бъде уважена. По отношение основателността на исковата претенция с правно чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК. Наличието на хипотезата, визирана с разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК във вр. с параграф 1, т.3, б.”д” от ДПК, обосновава извод и за наличието на хипотезата, хипотезата, визирана с разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК. За този извод съдът е мотивиран от следното: При иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК „намерението за увреждане” не се предполага. Ищецът е този, който носи доказателствената тежест да установи „намерението за увреждане”. В настоящия казус „намерението за увреждане” е доказано чрез доказаността наличието на хипотезата по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК. Доказаността на хипотезата, визирана в т.6, обосновава и доказаността на хипотезата по т.4. ГР.Д.№/2011 г. ВТОС По изложените съображения и исковата претенция с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК също е основателна и доказана и следва да бъде уважена. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 3 753 лв., определен с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК и на основание чл.7, ал.2, т.4 от „Наредба №1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения”. Водим от горното и на основаниечл.216, ал.1, т.6 от ДОПКвъв вр. с параграф 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК, както и на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК окръжният съд Р Е Ш И : ОБЯВЯВА на основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПКвъв вр. с параграф 1, т.3, б.”д” от ДР на ДОПК, както и на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ДЪРЖАВАТА сключения на 09.01.2009 година с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, т.І, регистър №, дело № от 2009 година на Нотариус Д. Д., с район на действие съдебен район - Районен съд гр.В.Т., договор за покупко-продажба на недвижим имот, посилата на който „С. 06” Е., БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: област В. Т., община В. Т., гр. В. Т., ул.„Б. Ш.” № 18, епродал на „Л. С.” О., БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: област В. Т., община В. Т., гр. В. Т., ул.„Б. Ш.” №18, недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ( едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, пет, точка, три, нула, девет) по кадастралната карта на град В. Т., с площ от 1510 (хиляда петстотин и десет) кв. м. с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за складова база, при граници: ПИ; ПИ ; ПИ ; ПИ и ПИ ; и СГРАДА с идентификатор по кадастралната карта на град В. Т., със застроена площ от 211 (двеста и единадесет) кв.м., с предназначение - друг вид производствена , складова, инфраструктурна сграда, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по кадастралната карта на град В. Т.; за сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, която продавачът е получил напълно,преди удостоверяван на договора по нотариален ред; по иска на ТД на НАП-гр. В. Т. против „С. 06” Е., БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: област В. Т., община В. Т., гр. В. Т., ул.„Б. Ш.” № 18, и против „Л. С.” О., БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: област В. Т., община В. Т., гр. В. Т., ул.„Б. Ш.” №18. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК „С. 06” Е., БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: област В. Т., община В. Т., гр. В. Т., ул.„Б. Ш.” № 18, и „Л. С.” О., БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: област В. Т., община В. Т., гр. В. Т., ул.„Б. Ш.” №18, да заплатят на ТД на НАП-гр. В. Т., адвокатско възнаграждениев размер на 3 753 лв. /три хиляди седемстотин петдесет и три лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |