Решение по дело №292/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20217140700292
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ 413

гр. Монтана, 5 октомври 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 10.09.2021 г. в състав:

                                                                  Председател: Огнян Евгениев

                                                                         Членове: Бисерка Бойчева

                                                                                        Рени Цветанова

 

при участието на секретаря: Антоанета Лазарова и Прокурор: Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 292 по описа за 2021, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С Решени № 2 от 26 02 2021 г., по АНД № 1224/2020 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно постановление № 20-0996-001606/06.06.2020 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Монтана, с което на М.П. Димов, гр. Монтана, с което е наложено административно наказание, за това че управлява МПС и при наличие на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим и след ясно възприет забранителен сигнал /жълт/, приближава и навлиза, преминава през кръстовището като продължава движението си към гр. Враца.  

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която се развиват съображения, че въззивното Решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на събрания доказателствен материал. В резултат от тези нарушения съдът е стигнал до некоректни крайни фактически, а оттам и правни изводи. С жалбата си до първоинстанционния съд са наведени оплаквания срещу обжалваното наказателно постановление с оглед неправилно отразена в него фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището, когато светлинният сигнал на светофара е бил зелен, а не жълт. Посочено е също така, че в момента на преминаване МПС на жалбоподателя се е движело в колона от автомобили пред и зад него, тъй като е било час-пик от денонощието (около 18:30 ч.). Поради това за жалбоподателя е било невъзможно да спре в кръстовището на жълт светофар, тъй като така би създал опасност за ПТП. С оглед на това единственият верен извод е, че в случая жалбоподателят се е съобразил с обстановката на пътя. Твърдението в АУАН и НП за навлизане и преминаване през кръстовището на жълт светофар е неоснователно и голословно и поради обстоятелството, че от мястото, където са били застанали полицейските служители не е имало никаква видимост към светлинните сигнали на кръстовището, през което е преминал жалбоподателят. Счита за недопустимо установяването на административно нарушение да се базира на предположения, както е в процесния случай, без конкретни доказателства за установяването му. Всички тези обстоятелства са потвърдени и от разпитания и от свидетел-очевидец, който подробно, последователно и достоверно възпроизвжда фактическата обстановка. Напълно немотивирано и тенденциозно, обаче, сьдът е неглижирал тези показания и незнайно защо напълно е кредитирал показанията на свидетеля-полицейски служител, тъй като същите кореспондирали с останалия доказателствен материал, въпреки че последният всъщност се състои в съставения от същия служител АУАН. След като съдът е изпитал съмнения относно достоверността на показанията на свидетеля-очевидец, то процесуалният закон му дава достатъчно механизми за отстраняването на тези съмнения и изчистване на противоречията между показанията на свидетелите по делото. Решаващият състав, обаче, не се е възползва от тези механизми въпреки задължението си да издири обективната истина, а вместо това безкритично и необосновано е възприел за истинни едната група показания. Моли да им се присъдят съдебните разноски, вкл. тези пред касационната инстанция.  

Ответната страна, чрез юрк Димитрова, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила като обосновано. Счита, че въззивния съд е постановил решение съобразно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че решението е недопустимо, тъй като районният съд е постановил решение, без да е надлежно сезиран с жалба от страна, която има право да подаде такава. Предлага решението да бъде обезсилено.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна, представено е пълномощно от процесуалния представител на страната, в законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.

Предмет на касационното производство е решение на въззивния съд, което по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН подлежи на обжалване пред Административен съд Монтана, съгласно чл. 208 от АПК или в случая това е решени № 2 от 26 02 2021 г., по АНД № 1224/2020 г. на районен съд гр. Монтана.  

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

При извършената служебна проверка, настоящият състав констатира недопустимост на постановеното решение, тъй като същият се е произнесъл по жалба, подадена чрез адв. В.Д., САК, за който по делото няма представено надлежно пълномощно, респ. жалбата е подписана неясно от кое лице. Съдията-докладчик по делото не е изяснил обстоятелствата дали адв. Д. е надлежно упълномощен да представлява жалбоподателят М.П.Д., респ. на кого е подписа положен под жалбата, респ. тези обстоятелства да се удостоверят по съответния ред.

При тази недопустимост на съдебния акт, делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд, който да отстрани нередовностите по жалбата като даде срок на процесуалния представител на страната, чрез който представител същата се представлява пред тази инстанция, да представи надлежно пълномощно за за подаване на въззивната жалба, респ. да укаже на жалбоподателя М.Д. да приподпише въззивната жалба, в случай че поддържа същата. С оглед изпълнение/неизпълнение на дадените указания, този съд следва да вземе решение по допустимостта на подадената жалба като разгледа същата по същество или прекрати производството като недопустимо.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

                                              

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2 от 26 02 2021 г., по АНД № 1224/2020 г. на районен съд гр. Монтана, като недопустимо.

ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждането му от друг състав при съобразяване указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

      ЧЛЕНОВЕ :