М О Т И В И
към Присъда № 110 от 12.04.2019 г. по НОХ дело №
253/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас
Против подсъдимия С.С.И. са повдигнати две обвинения
за извършени от него престъпления, а именно :
- по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК , за това, че на 14.08.2018г
около 11.30ч. в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, от офис находящ се на ет.4
на хотел Нептун, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 457.27лв., както следва: мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3 Нео“ ,
черен на цвят с ИМЕЙ *** на стойност 258.30лв., ведно с калъф на
стойност 13.97лв. , сумата от 180.00лв., както и СИМ -карта на стойност
5.00лева , един брой дебитна карта на ДСК с № *** и един
брой дебитна карта на банка ОББ с №*** от
владението на Я.Й.С., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои;
- по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК , за
това, че на
14.08.2018г в периода от 12.09ч. до 12.53ч. в к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър,
пред „Пощенска банка“, от АТМ на банката №***, в
условията на продължавано престъпление , използвал платежни инструменти-дебитна
карта на банка ДСК №***, дебитна карта на банка ОББ №***,
издадени на титуляра Я.Й.С., ЕГН **********, без съгласието
й, като изтеглил четири пъти по 400лв.-общо 1600лв., като деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
В разпоредителното заседание по делото, съдът прие за
съвместно разглеждане предявеният от пострадалата Я.Й.С. граждански иск за
причинените с престъплението по чл.196, ал.1 от НК имуществени вреди в размер
на 180лв. и от това по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди в
размер на 1600лв., ведно със законната лихва за всяко от тях , считано от
датата на отнемането 14.08.18г. до окончателното изплащане на сумите.
Конституира същата като граждански ищец и като частен
обвинител по делото.
Подсъдимият С.И. призна изцяло вината си и всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заяви, че
желае наказателното производство да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие, поради което настоящия съдебен състав откри процедура за
предварително изслушване на страните , разясни на подсъдимия правата по чл.371
от НПК . Същия даде съгласие , в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, за това
, признанието му и събраните на
досъдебното производство факти да бъдат ползвани от съда при постановяване на
присъдата , без да се събират непосредствено от съда доказателства за същите
факти.
След като констатира, че самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът
обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимия и събраните в хода на разследването доказателства, без да събира
такива за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас,
базирайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
направените от подсъдимия С.И. самопризнания счита, че повдигнатите му
обвинения са доказани по безспорен и категоричен начин, поради което същия
следва да бъде признат за виновен и по двете извършени от него престъпления .
Предлага за първото да му се наложи наказание от 6 години и 9 месеца лишаване
от свобода, което се редуцира с една трета до размера от 4 години и 6 месеца.За
второто- по чл. 249, ал. 1 от НК на същия се определи
лишаване от свобода в размер на 6 години и 3 месеца и след редукцията на И. се
наложи такова за срок от 4 години и 2 месеца. Предлага да се наложи на
подсъдимия допълнително и наказанието "Глоба", в размер на 2000лв.,
малко над престъпно придобития от него с престъплението.
Да се определи
на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание в размер на най-тежкото
измежду двете, а именно 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим и към него се присъедини наказанието
"Глоба" в размер на 2000лв.
Счита гражданските искове за основателни, поради това
предлага същите да бъдат уважени изцяло.
Служебният защитник на подсъдимия И. – адв. Радиева
взема становище за доказаност на обвинението. При определяне на наказанието за
престъплението по чл.196 от НК, пледира за определяне на наказание от 3 години
лишаване от свобода, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК се редуцира до
размера от 2 години . Като смекчаващи вината му обстоятелства посочва
изразеното съжаление за стореното, добросъвестното процесуално поведение по
време на процеса, направил е пълни самопризнания и е съдействал за разкриване
на обективната истина по делото , при предявяване на материалите по делото е
признал вината си и е поискал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, без
събиране на доказателства за посочените от прокурора факти. Изтъква и
обстоятелства касаещи личността на дееца, който е имал трудно детство,
отглеждан в институция , без родителска грижа.
За второто престъпление, по същите съображения ,
следва на подсъдимия И. да бъде определено наказание също към минималния размер
и след редукцията на същото, да му се наложи наказание от 2 години лишаване от
свобода.
Моли, съдът да наложи на подсъдимия едно общо
наказание, в размер на най-тежкото от тях, в размер на 2 години "Лишаване
от свобода". Размерът на кумулативно предвидената глоба, за престъплението
по чл.249, ал.1 от НК предлага да бъда в минимален размер, предвид тежкото
финансово положение на подсъдимия И..
Изразява съгласие за присъединяването й към
определеното на последния общо наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият С.И. в даденото му право за лична защита
заявява, че се признава за виновен по така повдигнатите му обвинения. Искрено
съжалява за постъпките си . В последната си дума моли, съдът да му наложи
наказание в минимален размер, по съображенията изтъкнати от неговия защитник.
Предвид направеното от подсъдимия С.И. самопризнание
по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя
изцяло от събраните в хода на наказателното производство доказателства,
приложени по ДП № 1382/ 2018г. по описа на РУ-Несебър, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото: Постановление за привличане на
обвиняем от ; протокол за разпит на обвиняемия ; протокол за разпит на пострадалата св.Я.С.;
протокол за разпит на св.Ф.; Протокол № 92 от 14.11.2018 г. за извършена
техническа експертиза; Протокол за доброволно предаване на телефон; Протокол за
оглед на веществено доказателство и фотоалбум; разписка за предаване и протокол
за връщане на телефон; Протокол за предаване на видеозаписи от охранителна камера;
заключение по изготвена оценителна експертиза на вещи; банкови документи и
извлечения; протокол за предявяване на разследване и служебно изисканата
справка за съдимост за подсъдимия С.И., съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
През лятото на 2018г. пострадалата Я.С. работила като ***
в хотел „***“ в к.к.“***“, обл.***.
На 14.08.2018 г. тя отишла на работа около 07:30 часа,
преоблякла се в офиса си, находящ се на IV-ти етаж на хотела, сложила си униформата, като
оставила дрехите си и багажа си в гардероб в офиса, излязла без да заключи
офиса си и гардероба и започнала да изпълнява ежедневните си трудови
задължения.
В багажа си пострадалата С. държала лични вещи, сред
които: мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3 Нео“,
черен на цвят с ИМЕЙ *** и калъф към
него; СИМ карта към телефона ; парична сума в размер на 180.00 лева; платежен
инструмент - банкова/дебитна/ карта с ***
, собственост на „ОББ“ АД, с титуляр пострадалата Я.С., към която бил прикрепен
и ПИН- кода на картата; платежен инструмент - банкова /дебитна/ карта №***, собственост на „Банка ДСК“ ЕАД, с
титуляр пострадалата С..
На същата дата, подсъдимият С.И. се намирал в
к.к.“Слънчев бряг“, като в 11:23:59 влязъл в хотел „Нептун“ през входната врата
на хотела, намираща се до басейна и започнал да обикаля по коридорите на
хотела. В 11:30:43 часа, влязъл в офиса на пострадалата Я.С., от където след
около 5 минути, в 11:35:11 часа излязъл
и се качил в асансьора , след което напуснал хотела през централния вход
на хотела. За времето , докато е бил в офиса на пострадалата С. , подсъдимият
отнел описаните в предходния абзац нейни вещи и напуснал хотела.
Непосредствено след това, след около 30 минути, в
12:09 часа, подсъдимият С.И. отишъл до банкоматно устройство (ATM)
№ ***, собственост на „Пощенска банка“ АД /с
юридическо име „Юробанк България “ АД/, находящо се в хотел „ASHTON
HALL/SHOP 14-15“ В К.К “Слънчев бряг“, обл.Бургас, като в
часовия интервал от 12:09 часа до 12:53 часа, използвал отнетите преди това два
платежни инструмента : 1./ банкова /дебитна/ карта с № *** на „ОББ“ЕАД, с
прикрепен към нея ПИН- код на картата; 2./банкова /дебитна/ карта № ***,
на„Банка ДСК“ ЕАД, като извършил следните транзакции, както следва:
-
В
часовия интервал от 12:09ч. до 12:48ч. /в
12:09:21 часа, в 12:11:04 часа, в 12:14:42 часа, в
12:47:27 часа и в 12:48:20 часа/, на посоченото
банкоматно /АТМ/ устройство, И. направил три неуспешни опита за проверка на
баланса по сметката и един неуспешен опит за изтегляне на сумата от 100 лева,
от платежния инструмент - дебитна карта на банка ДСК № ***, издадена на титуляр
Я.Й.С., без нейното съгласие, след което се оттеглил в неизвестна посока.
Причината за неуспешните опити за проверка на баланса по картата и за теглене
на сумата от 100.00 лева била погрешно въведен ПИН-код на банковата карта.
В 12:47:15 часа И. се завърнал на банкоматното
устройство и в часовия интервал от 12:49ч. до 12:53ч. /в 12:49:18 часа,
12:51:19 часа, 12:52:29 часа и в 12:53:37 часа/, на посоченото банкоматно
/АТМ/ устройство, изтеглил четири пъти по 400.00 лева, или общо 1600.00 лева,
използвайки платежния инструмент - дебитна карта на банка ОББ № ***, издадена
на титуляр Я.Й.С., без каквото и да е съгласие от страна на пострадалата.
Сумите изтеглил посредством въвеждане на правилен ПИН- код на картата, който
пострадалата Я.С. съхранявала в личния си багаж.
Използването на описаните платежни инструменти от
страна на подсъдимия С.И. било заснето от видеокамерите, монтирани на фасадата
на сградата за охрана на банкоматното устройство. При осъществяване на
инкриминираните действия, И. бил облечен по същия начин, както при отнемането
на вещите от пострадалата С. в хотел „Нептун“ - със светла /шарена на каре/
риза и светъл /син/ дълъг панталон /дънки/, с тъмна /черна/ раница на гърба, с
тъмна /черна/ шапка с козирка на главата и с тъмни /черни/ очила на лицето. При
завръщането си в 12:47:15, подсъдимият С.И. бил свалил ризата си, като на
лявото му рамо се забелязвала масивна татуировка.
След това, той се прибрал в гр.Бургас, като същия ден
посетил св.М. Ф. в дома му в гр.***, кв.“***“, ул.“***“ № **. Там му предал два
мобилни телефона - телефон марка „Хуавей“ и мобилния телефон, отнет от
пострадалата С. - мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3 Нео“, черен на цвят с
ИМЕЙ ***. На 16.06.2018г. св.Ф. предал телефоните на органите на МВР, с
протокол за доброволно предаване, отразявайки в документа, че телефоните са му
били дадени от подсъдимия С.И..
При извършения оглед на веществено доказателство -
мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3 Нео“, черен на цвят с ИМЕЙ ***, са
описани идентификационните данни на самия телефон и ИМЕЙ-номера, който съвпада
с ИМЕЙ-номера на отнетия от пострадалата Я.С..
Същевременно, пострадалата С. получила на другия свой
мобилен телефон кратки текстови съобщения /СМС/, за тегленето на паричните средства. Веднага
отишла до офиса си, където била оставила преди това личния си багаж. Установила
липсата на описаните лични вещи. Незабавно позвънила в „ОББ“ АД и поискала
блокиране на издадената й дебитна карта . Уведомена била от служителя в
банката, че непосредствено след кражбата на вещите й, са били извършени четири
транзакции с нейната дебитна карта и в резултат на това, е била изтеглена общо
сумата от 1600.00 лева, като тегленето е било извършено от банкомат на
„Пощенска банка“, находящ се в к.к.Слънчев бряг.
Във връзка с подадения от пострадалата Я.С. сигнал до
РУ-Несебър, започнало разследване по настоящото дело.
В хода на същото са били изискани и приложени с
протокол за доброволно предаване от управителя на хотел „Нептун“ записите от
охранителните камери на видео-охранителната система в същия хотел , които са
предоставени на оптичен носител „CD-R Verbatim“ . Изискани от „Пощенска банка“ АД и приложени са
записите от охранителните камери на банкоматното /АТМ/ устройство с № **, в
хотел „ASHTON HALL/SHOP 14-15“
в к.к.“Слънчев бряг“, обл.Бургас , предоставени на оптичен носител „CD-R
Verbatim“ c ръкописен текст „Пощенска банка Слънчев бряг външни
камери 14.08.2018г.“ .
Взети за сравнително изследване на подсъдимия И. са
били образци , като са били заснети 3 фотоснимки в областта на лявото рамо,
където е била татуировката на същия.
Съгласно приложеното по делото заключение на вещото
лице по изготвената техническа експертиза, след внимателно проучване на
записите от охранителните камери, монтирани в хотел „Нептун“ и банкоматното
/АТМ/ устройство № *** на „Пощенска банка“ АД, сравнение на лицето, заснето на
видеозаписа от видеокамерите в хотела и на банкомата, е установено съвпадение с
подсъдимия С.И.. Затова и вещото лице дава заключение, че от проведеното
лицево-идентификационно изследване, може да се направи извода, че на всички видеозаписи
вероятно е заснето едно и също лице и това е подсъдимия С.С.И..
Съгласно приложеното по делото заключение на вещото
лице по втората изготвена техническа експертиза , след внимателно проучване на
записите от охранителните камери, монтирани около банкоматното /АТМ/ устройство
№ ** на „Пощенска банка“ АД, при сравнение на татуировките на лицето, заснето
на видеозаписа от видеокамерите на банкомата, е установено съвпадение с
татуировката на С.И.. Поради това, според вещото лице, на снимките от
видеозаписите вероятно е заснето едно и също изображение на татуировка, разположена
на лявото рамо на подсъдимия.
От
заключението на вещото лице по назначената по оценителна експертиза се
установява, че отнетите от подсъдимия И. вещи са със следните стойности:
мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3 Нео“, черен на цвят с ИМЕЙ *** на
стойност 258,30 лв., калъф към телефона на стойност 13,97лв„ СИМ карта на
стойност 5 лева, парична сума в размер на 180.00 лева, дебитна карта на ДСК № ***,
дебитна карта на банка ОББ № ***, тоест всички отнети вещи са на обща стойност
457.27 лв.
Показанията на
свидетелката-очевидец С. съдът намира за последователни, подробни , вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
поради което и следва да бъдат кредитирани като достоверни.
Дава вяра също и на изложеното от свидетеля М. Ф.,
придобил от подсъдимия И. инкриминираната вещ-мобилен телефон собствен на
пострадалата С. , непосредствено след кражбата, чиито показания също счита за
правдиви и подкрепящи се от изложеното от пострадалата .
Като обективно и безпристрастно дадени , съдът кредитира
заключенията по извършените на досъдебното производство експертизи:
-техническа експертиза
на видеозаписите от камери за видеонаблюдение, в хотел Нептун в к.к.Слънчев
бряг, от където от офиса на пострадалата е отнета паричната сума , мобилен
телефон и две дебитни карти с титуляр Я.С. .
-техническа експертиза на
видеозаписите от камери за наблюдение на АТМ устройство на Пощенска банка , в
к.к.Слънчев бряг, от което са извършени процесиите трансакции ;
- оценителна
експертиза за стойността на отнетите с кражбата вещи .
Вещите предмет на грабежа , съгласно
заключението по оценителната експертиза са на обща стойност 409.80лв.
Според вещото лице по
първата извършена техническа експертиза, на извлечените кадри от видеозаписите,
е вероятно да е заснето едно и също лице- подсъдимия С.И..
Мнението на експерта
по втората техническа експертиза е, че татуировката наблюдавана върху рамото на
заснетото на записа лице е вероятно да е същата като тази на подсъдимия.
Сведения за времето и мястото на кражбата се
съдържат в показанията на пострадалата, данните от записите на охранителните
камери, документирали движението на подсъдимия И. по коридорите на хотела,
влизането в офиса на пострадалата, излизането и напускането на сградата.
Вещите предмет на престъпление , намирали се в офиса
на С. по време на отнемането им от подсъдимия – от показанията на пострадалата С.,
на свидетеля Ф., протоколът от 16.08.18г. за доброволно предаване от него по
делото на мобилния телефон на св.С. , признанието направено от подсъдимия И., както и от заключенията по техническата
експертиза на видеозапис от хотел „Нептун“ и оценителната експертиза.
Конкретните
фактически действия на подсъдимия по използване на платежния инструмент-дебитна
карта издадена от „Пощенска банка“ с титуляр пострадалата С. , включват четирикратно
поставяне на картата на предвиденото за това място на АТМ-устройството ,
набирането на пин-кода за достъп до наличните финанси , задаването на искана
сума и изтеглянето на суми съответно от по 400лв., до достигане пълния допустим
за деня лимит от 1600лв. и отнасянето им със себе си .
Наред с това, те
включват и четирикратно поставяне на другата дебитна карта-издадена от банка
ДСК, но поради посочване на грешен пин-номер операцията не е била изпълнена от
устройството. Същите се установяват посредством показанията на св.С., заключението
по извършената техническа експертиза, справката от ОББ за извършени тегления , както
и от извлечението по сметката на С. от ДСК, както и от направените от
подсъдимия самопризнания. Липсата на съгласие на титуляра на картата съдът
извежда от показанията на св.С. за предхождащото направените тегления противозаконното отнемане на дебитните карти
и пин-кода за едната от тях и от направените от подсъдимия самопризнания,
потвърждаващи изцяло изложеното от пострадалата.
Така, с деянието си подсъдимия С.И. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК , тъй като на 14.08.2018г
около 11.30ч. в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, от офис находящ се на ет.4
на хотел Нептун, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 452.27лв., както следва: мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3
Нео“ , черен на цвят с ИМЕЙ*** на стойност 258.30лв., ведно с калъф на стойност
13.97лв. , сумата от 180.00лв., от владението на Я.Й.С., ЕГН **********, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна, чрез действие подсъдимия С.И. е
прекъснал фактическата власт на св. Я.С. над отнетите й вещи и установил своя
трайна фактическа власт над тях. По този начин тя е била лишена от възможността
да владее и да се разпорежда с процесните вещи.
Съгласно приложената по делото справка за съдимост подсъдимият
е извършил престъплението кражба в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал.1, б. "а" и б. "б" от НК, изводимо от следните
негови осъждания:
1./С определение в законна сила от 22.08.13г. по
ЧНД№3828/13г. на РС-Пловдив за определяне на едно общо увеличено наказание лишаване
от свобода в размер на най-тежкото между тези по НОХД№186/13г. на НРС,
НОХД№1056/12г. на НРС и НОХД№2337/13г. на РС-Пловдив, а именно за срок от 1
година и 11месеца, изтърпяно на 12.01.15г. ; и
2./ С влязла в сила на 09.05.16г. присъда по
НОХД№20573/15г. на СРС, за деяние от 17.04.15г., за което му е наложено
наказание от 2 години лишаване от свобода, изтърпяно на 28.08.17г.
От изтърпяването на всяко от наказанията, до
извършване на настоящото престъпление не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ,
ал.1 от НК.
Видно от поведението на подсъдимия, престъплението е
осъществено с пряк умисъл. С.И. ясно е съзнавал, че вещите са чужди и той няма
право да ги отнема от владението на свидетелката, но воден от желанието си за
неправомерно облагодетелстване, го извършил.
Съобразявайки трайната и непротиворечива съдебна
практика, според която кредитните и дебитни карти, както и сим-картите, са вещи
неучастващи в гражданския оборот и непритежаващи поради това пазарна стойност,
съдът прие, че не могат да бъдат предмет на престъпление против собствеността,
следователно отнемането им се явява несъставомерно. Поради това и съдът призна
подсъдимия Ц. М. за невиновен по обвинението да е извършил кражба на същите
вещи- СИМ -карта на стойност 5.00лева , един брой дебитна карта на ДСК с №*** и
един брой дебитна карта на банка ОББ с №***. Следва да се отбележи, че
сим-картата се предоставя на ползвателя във връзка с ползване на предоставяната
телефонна услуга, но сама по себе си няма приложение и стойност.
При така изяснената фактическа и правна обстановка,
съдът намира, че подсъдимия С.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава и на престъплението по чл. 249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като на
14.08.2018г в периода от 12.09ч. до 12.53ч. в к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър,
пред Пощенска банка, от АТМ на банката№**, в условията на продължавано
престъпление , използвал платежни инструменти-дебитна карта на банка ДСК №***,
дебитна карта на банка ОББ №***, издадени на титуляра Я.Й.С., ЕГН **********, без съгласието й, като изтеглил четири
пъти по 400лв.-общо 1600лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
От обективна страна подсъдимия И. фактически използвал
платежният инструмент - дебитна карта, издадена от "ОББ" АД на св. Я.С.,
като я поставил общо четири пъти в едно и също АТМ устройства /банкомати/, след
което въвел пин -кода за потвърждаване на заявените от него транзакции .
Използвал платежния инструмент-дебитна карта , издадена от ДСК ЕАД за
пострадалата С., като я поставил четири пъти в едно и също АТМ устройство ,
след което въвел грешен пин-код , заявявайки в първите три случая операции
проверка баланс/ справка за наличността на паричните средства по банковата
сметка/ , а четвъртия – изтегляне на сумата от 100лв. , като всички опити били
неуспешни. Във всеки от изброените случаи, използването на дебитните карти било
сторено без съгласието на титуляра - св. С..
Всяка от посочените дебитни карти представлява
платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК, тъй като е веществено
средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се
прехвърлят пари или парични стойности.
Налице е продължавано престъпление, тъй като се касае
за 8 отделни деяния, извършени през непродължителен период от време, които
осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явят
от обективна и субективна страна продължение на предходните. Продължаваното
престъпление е довършено в к.к.Слънчев бряг, където подсъдимия последно е
използвал дебитните карти на св.Я.С..
От субективна страна подсъдимия С.И. е извършил
престъплението при пряк умисъл, като е съзнавал противоправния характер на
стореното и на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като
е целял да се обогати по неправомерен начин.
Вид и размер на наказанието:
Първото от осъществените деяние
се квалифицира като кражба при условията на опасен рецидив , а именно по
чл.196, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание е лишаване от свобода за
срок от 2 до 10 години.
Ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и целите на наказателната репресия по чл.36 от НК,
съдът определи за подсъдимия съответно наказание, в рамките на предвиденото от
закона за съответния престъпен състав . Съобрази също и императива на чл.373,
ал.2 от НПК за намаляване на същото с 1/3, с оглед протичане на производството
по реда на диференцираната процедура на чл.371, т.2 от НПК.
Степента на обществена опасност
на деянието е типичната за този квалифициран състав . Засегнати са обществените
отношения осигуряващи защитата на частната собственост .
Степента на обществена опасност
на подсъдимия С.И. е значително по-висока от обичайната, предвид големият брой
осъждания преди настоящото деяние, за престъпления против собствеността , отразени
в справката за съдимост приложена по делото. В резултат на четири групирания,
за общо 27 престъпления, И. е осъждан както следва: 3 месеца лишаване от
свобода и присъединено обществено порицание / с Определение
на БРС по НОХД№2175/03г./; общо увеличено наказание от 3
години лишаване от свобода/ с определение на НРС по
ЧНД№286/13г./; 1 година и 10 месеца лишаване от свобода/ с определение
на НРС по ЧНД№286/13г./; общо увеличено наказание от
1година и 11месеца / с определение на РС-Пловдив по ЧНД№3828/13г./ ; 1 година лишаване от свобода / с определение на ПРС по
НОХД№228/11г. за одобряване на споразумение за решаване на делото/; 2 години лишаване от свобода/ с присъда на СРС по НОХД№20573/15г.
Този факт го характеризира
негативно като личност и е индиция за затвърждаващи се у същия престъпни
нагласи.
Съдът намери, че в
случая като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства следва да се отчетат заявените пред съда искрено съжаление и разкаяние за
стореното. Като отегчаващо –големият брой престъпни деяния преди настоящото,
извън тези квалифициращи го като опасен рецидив / по ЧНД№3828/13г. на РС-Пловди
и по НОХД№20573/15г. на СРС/, все за
престъпления срещу собствеността, за които е бил наказван.
Направеното от подсъдимия в съдебната фаза на
процеса самопризнание, съставляващо предпоставка за разглеждане на делото по
диференцираната процедура на чл.371,т.2 от НПК , не следва да се отчита още
веднъж и като смекчаващо вината му обстоятелство, тъй като такова изявление в
досъдебната фаза на процеса е направено едва при предявяване на материалите по
разследването .
Деянието
е извършено на 14.08.18г., а подсъдимият И. е бил задържат от органите на МВР
едва на 15.02.19г., след поредица от издирвателни мероприятия и извършени
действия по разследване . Съдът намира, че с направеното след задържането му
признание за стореното , същият не е допринесъл съществено за разкриване
обективната истина по делото, тъй като към него момент вече са били налични
сведения за времето, мястото, начина и авторството на деянието . Затова, освен
като предпоставка за протичане на съкратеното съдебно следствие по специфичната
процедура, гарантираща намаляване на наказанието с 1/3 , признанието му не
следва да се отчита повторно и като
смекчаващо обстоятелство.
Не следва да се разглежда в контекста на
смекчаващо вината обстоятелство и частичното възстановяването на отнетото, а
именно на мобилният телефон на св.С., тъй като това е сторено не лично от
подсъдимия и не с негово съдействие, а на действията на полицейските служители
и поведението на св.Ф..
Настоящото деяние е извършено само една година
след изтърпяване на наказанието от 2 години лишаване от свобода по
НОХД№20573/15г. на СРС, за друго умишлено престъпление от общ характер, а
именно такова против собствеността. Очевидно е, че поправителния и
превъзпитателен ефект от наказанието не е бил постигнат, щом три години
по-късно извършва ново престъпление от същия вид.
Съдът не
споделя мнението на защитата, че като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства следва да се отчете тежкото детство и липсата на семейна среда ,
предвид настоящата възраст на дееца-**години, в която личността е зряла и с
необходимия житейски опит, който в случая е тъждествен на богат криминален
опит.
С оглед
посочените отегчаващи и смекчаващи вината на дееца обстоятелства съдът намери,
че на същия следва да се определи наказание при лек превес на отегчаващите
обстоятелства, като съответно на извършеното от него се явява такова малко над
средния размер, а именно от 6 години и 9 месеца лишаване от свобода. Последното
следва да се намали с 1/3 и му се наложи
такова от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.
За престъплението чл. 249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер
на получената сума. Съгласно рестрикцията на чл.373, ал.2 от НПК , при
определяне на наказанието, съдът определи наказанието лишаване от свобода,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намали така
определеното наказание с една трета.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете същите,
вече посочени за предходното престъпно деяние –това по чл.196 от НК. От друга
страна, като отегчаващи взе предвид престъпният начин за сдобиване с банковите карти
–средство за извършване на престъплението и причиняването на имуществена вреда
с престъплението. Отчете също престъпната упоритост –четирикратно повторение на
операциите, с цел придобиване по непозволен от закона на чужди финансови
средства, противно на волята на титуляра. Изтеглената сума в размер на 1600лв.
не е малка , като до момента не е възстановена дори частично от подсъдимия. Останалите
четири опита не са увенчани с успех, само поради въвеждането на грешен пин-код.
Като отегчаващо обстоятелство, съдът прецени и големия брой осъждания на
лишаване от свобода-шест на брой, последното от които е изтърпяно само 1 година
преди настоящото деяние.
В този смисъл съдът, като се
ръководи от доказателствата по делото и следвайки своето вътрешно убеждение,
определи на подсъдимия И. като справедливо наказание при лек превес на отегчаващите
вината на последния обстоятелства, а именно – 6 години и 3 месеца „лишаване от
свобода”, което намали същото с 1/3 и му наложи наказание от 4 години и 2
месеца „лишаване от свобода”, както и глоба в размер на 1000лв., предвид
липсата на трудови доходи на дееца.
Към датата на извършване на двете престъпления, предмет на настоящото
производство липсва влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, с който
да се решават въпросите за деянието, авторството, виновността и отговорността
на дееца. Двете се намират в отношение на реална съвкупност, изпълват престъпни
състави на различни по вид престъпления, и не се намират помежду си в положение
на поглъщане. Налице са следователно материалноправните предпоставки на чл.25,
ал.1 във вр. с чл.23, ал.1от НК, за определяне на едно общо наказание в размер
на най-тежкото измежду тях, а именно
лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, като към така наложеното му
наказание, съдът присъедини
на основание чл. 23, ал. 3 от НК наложената ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева.
Съдът намира, че
включването на две престъпления , извършени от подсъдимия И. в рамките на едно
денонощие, подчинени на една цел, а именно да се сдобие противозаконно с
чуждите парични средства, не повлиява значително обществената опасност на
цялостната престъпна деятелност, за която
бива наказан и за поправянето и превъзпитанието му не се налага увеличаването
на така определеното общо наказание , по реда на чл.24 от НК. Съдът счита, че
така посочения размер е достатъчен за
постигане на целения поправителния и превъзпитателен ефект на наказването.
Настоящите деяния са извършени една
година след изтърпяване на 28.08.17г. на наказание от 2 години лишаване от
свобода , което изключва възможността за отлагане изпълнението на наказанието с
изпитателен срок.
По тези съображения и постанови ,
наложеното общо наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода да се
изтърпи ефективно от дееца, при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б.“ от ЗИНЗС.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по
възведеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест
възложи направените по делото –на досъдебното производство разноски за
извършени експертизи в размер на 28.98 /двадесет и осем лева и деветдесет и
осем стотинки/ .
По гражданските искове:
Предявените искове се основават на общия принцип
залегнал в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. С оглед изхода на делото, с признаване на
подсъдимия за виновен в извършване на деятелността за която е предаден на съд,
то предявения от пострадалата Я.С. граждански иск от нея имуществени вреди в
размер на 180.00лв., колкото е отнетата с кражбата парична сума, се явява
доказан по основание , а също така и по размер.
Основателна в нейната цялост съдът намери и претенцията за обезвреда за
претърпените имуществени вреди в размер на 1600лв., колкото са били
неправомерно изтеглени от банковата сметка и без съгласие на титуляра Я.С., с
престъплението по чл.249, ал.1 от НК.
Поради това, осъди подсъдимия да
заплати на пострадалата обезщетение за претърпените от нея в резултат на двете
престъпления имуществени вреди, в предявените от същата размери, ведно със
законната лихва от датата на увредата-14.08.18г. до окончателното изплащане на
сумата.
По веществените
доказателства:
Съдът
постанови, след влизане на присъдата в сила, приобщените два броя оптични
носители-компактдиск с видеозаписи от външните охранителни камери на „Пощенска
банка“-Слънчев бряг и компактдиск с видеозаписи от охранителните камери на хотел
„Нептун“-Слънчев бряг да се съхранят по делото.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :