Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито заседание на пети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при секретаря Е. Р.,
с участието на
прокурора,
като разгледа
докладваното от Председателя Гражданско дело № 612 по описа на Районен
съд гр. Харманли за
Предявен е иск с правно
основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Д.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Д.К., против С.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на 27.05.2020 г. ищецът получил съобщение за
подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадена по ч. гр. д.
№ 1168/2019 г. по описа на РС – Харманли заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, което пораждало правния му
интерес от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си
по заповедта.
Изложени
са съображения, че на 01.04.2017г. в гр. Харманли ответникът С.С. подписал
запис на заповед, с който се задължил на 01.05.2017 г., без протест и без
предявяване, да заплати сумата от 9950 лева на ищеца Д.Н., като плащането
следвало да бъде извършено в гр. Стара Загора. Посочено е, че при настъпване на
падежа ответникът не заплатил дължимата сума, за събиране на която ищецът
образувал изпълнително дело № 20189290401904 по описа на ЧСИ Николета Кавакова.
След получаване на съобщението за образуваното изпълнително дело ответникът
възразил по реда на чл. 414 от ГПК с твърдение, че не дължал изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение без да посочвал основанието за
това и дали сумата обезпечавала възникнало между страните каузално
правоотношение.
Претендира
се, че издаденият запис на заповед бил редовен от външна страна и съдържал
всички изискуеми реквизити, като бил подписан от ответника С.С., поради което
възраженията за недължимост били неоснователни. Сочи се, че записът на заповед
бил абстрактна сделка с наличие на безусловен характер на задължението за
плащане, произтичащо единствено от менителничния ефект. По тази причина се
изтъква, че ищецът не бил длъжен да посочва основанието за възникване и
съществуване на вземането по записа на заповед.
По
наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземане на ищеца Д.Н.Н. против
ответника С.И.С. за сумата от 9950 лева по запис на заповед, издаден на
01.04.2017 г. с падеж на 01.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на образуване на заповедното производство до окончателното
й изплащане, за което е издадена заповед № 643 от 18.11.2019 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
1168/2019 г. по описа на РС – Харманли. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е подаден отговор на исковата молба от С.И.С., чрез адв. М.М. от Адвокатско
дружество „С., Т., Х. и С.“, в който е изложено становище за неоснователност и
недоказаност на предявената искова претенция.
Ответникът
релевира възражение за унищожаемост на процесния запис на заповед на основание чл.27,пр.5,вр.
чл. 30 от ЗЗД. Сочи, че същият не бил издаден на посочените в него дата и
място, а на 20.08.2018 г. в гр. Одрин, Република Турция, като представя
подробно изложение на обстоятелствата, довели до подписването му. Твърди, че
бил принуден да попълни записа на заповед от въоръжени лица, които го подложили
на психически натиск, като отправяли заплахи за сигурността на семейството му.
Претендира, че менителничната сделка следвало да бъде призната за унищожаема
съгласно чл. 27 от ЗЗД, като сключена при опорочаване на волята му поради
заплашване чрез възбуждане на основателен страх за собствената и тази на
близките му неприкосновеност. Изтъква, че в резултат на упражнената спрямо него
психическа принуда поел менителничното задължение при липса на основание и
формирана воля за това. Поради наличието на основание за унищожаемост счита, че
процесният запис на заповед не бил годно основание за ангажиране на
отговорността му по предявения иск.
На
следващо място ответникът навежда доводи за липса на каузално правоотношение
във връзка с издаването на менителничния ефект.
По
изложените в отговора съображения моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и да му присъди деловодни разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното от ч. гр. д.
№ 1168/2019 г. на РС- Харманли 14.11.2019г.
Д.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу С.И.С. *** за сумата от 9950,00 лв.
задължение по Запис на заповед, издаден от
С.И.С. *** на 01.04.2017 г. с дата на плащане (падеж): 01.05.2017г., уговорка
"без протест и без предявяване на
падеж", ведно със законна лихва за периода от 14.11.2019 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното плащане, както и 199,00 лв. разноски за държавна такса.
Приложен е запис на заповед
издаден на 01.04.2017 г., от който се установява, че е ответникът С.И.С. ***, като издател се е задължил
неотменимо и безусловно да заплати на ищеца
сумата 9950,00 лв. на падеж 01.05.2017г. Текстът е изпълнен ръкописно,
като под заглавието "запис на заповед". Видно от намиращия се в
заповедното дело записа на заповед са вписани съдебни удостоверявания за
издаден изпълнителен лист, както следва: 1) за сумата 9950,00 лв. и 2 ) за
сумата 199,00 лв. разноски. /л. 4 от приложеното ч. гр. д. № ч. гр. д. №
1168/2019 г. по описа на РС- Харманли/. В текста на документа изрично е
посочено, че "... с настоящия запис на заповед" издателят неотменимо
и безусловно се задължава без протест и без предявяване на падеж да плати на Д.Н.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 9950,00 лева /цифром и словом/. В Записа на заповед е положен на
саморъчен подпис на издателя на документа- след текста на ценната книга, която
не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК.
На 18.11.2019 г. по ч. гр. д. №
1168/2019 г. по описа на РС- Харманли, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 9950,00 лв. представляваща задължение по запис на
заповед издадена та 01.04.2017 г., по силата на който С.И.С. *** се задължил безусловно и
неотменимо да плати на Д.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 9950,00 лв., ведно със
законна лихва за периода от 14.11.2019 г. - датата на подаване на заявлението
до изплащането.
Длъжникът - С.И.С. *** е упражнил правото си и е
подал възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал.
1 от ГПК – на 17.03.2020 г., считано от връчване на ЗНИ.
Поканата за доброволно изпълнение
по изп. д. № 20189290401904 при ЧСИ Н. К.рег. № 929, е връчена на С.И.С. *** на съдебен адрес гр.
Димитровград, убл. ***л. 14 от приложеното ч. гр. д. № 1168/2019 г. по описа на
РС- Харманли. / на 19.02.2020г.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че в полза на ищеца Д.Н.Н. е издадена и подписана от страна на
ответника С.И.С. запис на заповед. Записът на заповед е съставен в гр. Харманли
на 01.04.2017г. за сумата от 9950 лв., с падеж на плащане 01.05.2017г.
За по-пълното изясняване на
делото от фактическа страна бяха събрани гласни доказателства, като от
показанията на разпитания на страната на ответника свидетел Е.В. В. се
установи, че С.И.С. е бил работодател на свид. В. от 2005г. до 2017г. и че през 2017г. последния заедно с вече бившия си
работодател – ответника С.С. посетили гр.Одрин, РТурция, където ответникът С.С.
имал бизнес среща с човек на име Х.На срещата се установило, че ответника С.С. трябвало да помогне на Х., тъй като
Х. имал проблеми в РТурция и му трябвяли пари. След което се подписали
няколко документа, като свид. В.невидял какви са документитите. Отначало
разговорът бил спокоен, след което повишили тона на разговора,включително до подписване на
някакви документи. Свидетелят твърди,че е присъствал на подписването на
документите от С.С. и след подписването им, той и ответникът С.С. си
тръгнали, както и че същият не е видял някой от присъстващите на срещата да са
имали оръжие.
На страната на ищеца като
свидетел бе разпитан В. М.В., от показанията на който се установи, че ответникът
С. дължи на ищеца Д.Н. пари, по повод на което на 01.04.2017г. в гр.Стара
Загора, в офиса на ищеца Н., който работел при свидетеля В.В. като управител на
някои от фирмите му, ответникът С. разписал запис на заповед. Свид В. В. сочи
още, че ищецът Д.Н. му обяснил, че върши на ответника С.С. услуга във връзка с
негови бивши партньори от РТурция, на
които С. дължал пари.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният положителни
установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес
от предявяването му, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№1168/2019г. по описа на
РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед № 643/18.11.2019г. по чл.417 от ГПК за
процесната сума от 9950 лв. Искът по
чл.422 от ГПК е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415,
ал.1 от ГПК от активно легитимирана страна.
Повдигнатият правен спор възлага
в тежест на ищеца доказване на твърдените от него факти, а именно: наличие на
вземане от ответника, произтичащо от редовен от външна страна менителничен
ефект. Съгласно разрешението дадено с т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника,
ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед. А само при въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните, в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК, доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията си, които са обуславящи за претендираното
или отричаното право, за съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед. Такива твърдения за конкретно каузално правоотношение между
страните не са изложени по делото, поради което ищецът в настоящото
производство следва да докаже единствено наличието на валиден и редовен от
външна страна запис на заповед, за да се уважи искът по чл.422 от ГПК. Такава е
и многобройната съдебна практика в тази насока - Решение №13/28.07.2017г. по дело №2642/2015г.
на ВКС, ТК, I т.о., Решение
№248/23.01.2015г. по дело №3437/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., съгласно което „според т.17 на ТР № 4 / 2014 год.
ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която
предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед.
Именно във връзка с разпределение
тежестта на доказване, съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на
ищеца - абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на ТР №4/2014
год. на ОСГТК на ВКС се приема, че ищецът – кредитор, сочещ обезпечителна
функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането
си, основано на менителничния ефект. Не би могло да се вмени в тежест на
кредитора – поемател по записа на заповед, установяването на обстоятелство, за
позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422
ал.1 ГПК, съгласно посоченото в мотивите на Тълкувателното решение: че не
следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално
правоотношение. В тази връзка ищецът носи тежестта да установи само редовен от
външна страна запис на заповед.
В тежест на ответника е да докаже
възраженията си за несъществуване на вземането поради пороци във формата и
съдържанието на документа, послужил като основание за издаване на заповедта за
изпълнение, порок във волята на издателя на ценната книга, т.е. правоизключващото си възражение за
унищожаемост на записа на заповед по чл.27, вр. чл.30 от ЗЗД, вкл. основанието
за това – заплашване.
Предметът на въведения с иска по чл. 422 ГПК правен
спор се свежда до установяване на паричното вземане, за което ищецът – кредитор
се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното
производство документ по чл. 417 ГПК.
Когато вземането произтича от документ, чиято формална редовност е условие за
действителност на обективираната в него правна сделка и съответно за възникване
на вземането, съдът следва да се произнесе относно съществуването на вземането
след като извърши преценка за спазване на особените изисквания, които законът
поставя към формата и съдържанието на документа. За да удостовери валидна
абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената
от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи редовен от външна страна запис
на заповед. Поради това, независимо дали е налице възражение от ответника
относно редовността на документа, при разглеждане на иск по чл. 422 ГПК за
съществуване на вземане, породено от запис на заповед, съдът следва да съобрази
доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря на формалните
изисквания на чл. 535 ТЗ, които му придават значението на запис на заповед (чл. 536, ал.
1 ТЗ) и на източник на вземане по абстрактна менителнична сделка.
Същата проверка дължи съдът и в заповедното производство, което се развива без
участието на длъжника.
По отношение на редовността на представения запис на
заповед съдът намира следното:
Волеизявлението за задължаване на издателя е направено
от ответника С.И.С. ***, който е поел менителнично
задължение. Ответникът не е направил възражения, основаващи се на редовността
на менителничния ефект от външна страна. Не се оспорва качеството на ответника
на издател на ценната книга, не се сочат пороци във формата. Налице са
реквизитите, посочени в т. т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на чл. 535
от ТЗ. Следователно, представеният от ищеца в качеството му на
заявител в заповедното производство документ по чл. 417, т.
10 от ГПК запис на заповед отговаря на предвидените в закона
изисквания за форма. В този смисъл, когато
записът на заповед е редовен - формата е спазена и съдържанието отговоря на
определените от закона реквизити (чл. 535 ТЗ), поемателят-кредитор разполага с
правото да събере вземането си на основание ценната книга.
От събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че ответникът С.С. на 01.04.2017г. е издал в
полза на ищеца Д.Н. запис на заповед за сумата от 9950 лв., с падеж – 01.05.2017г.
Това се потвърди както от представената запис на заповед, така и от показанията
на св.Владимир Василев, които не са опровергани от показанията на св.Е.В.,
който възпроизвежда своите непосредствени възприятия относно друго събитие с
трето лице.
По възражението за унищожаемост на сделката поради
заплаха, съдът съобрази следното:
Възражението е въведено с отговора на исковата молба
посредством описване на факти и обстоятелства касаещи отношенията между
ответника и трето лице, които включват и отправени към ответника заплахи във
връзка с издаване на процесния запис на заповед от трето лице. Макар и да не е
конкретизирано в достатъчна степен, съдът намира, че същото е допустимо и
следва да бъде разгледано по същество.
Възражението намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.27, пр.5, вр.чл. 30 от ЗЗД,
съгласно която заплашването е основание за унищожение на договора, когато
едната страна е била принудена от друга страна или от трето лице да сключи
договора чрез възбуждане на основателен страх. Съгласно чл. 44 от ЗЗД правилата
относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления
в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения. Предмет на настоящия спор е едностранно волеизявление на
ответника обективирано в процесната ценна книга.
Фактическият състав на заплашването като
основание за унищожаемост на сделките включва: упражняване на психическо
насилие върху определено лице, което има за цел да принуди това лице да извърши
определено волеизявление; наличие на основателен страх у заплашения от
причиняване на бъдеща материална или морална вреда; причинна връзка между заплашването
предизвикания страх и извършването на сделката. Релевантно е това заплашване,
което е сериозно и е от естество да уплаши човек с нормален интелект и воля.
Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника за
унищожаемост на записа на заповед на основание чл.27, вр. чл.30 от ЗЗД,
поради издаването му вследствие на заплашване. В случая се твърди, че
формираната от страна на ответника С.С. воля при издаването на процесния запис
на заповед е била опорочена вследствие и в резултат на упражененото спрямо него
заплашване, чрез отправяне на противоправни заплахи за семейството му,
възбудили основателен страх от осъществяването им. В тежест на ответника при условията на пълно
и главно доказване е да докаже правопогасяващото си възражение съгл. чл.154,
ал.1 от ГПК, което не бе сторено в настоящия процес, тъй като не се ангажираха
категорични и безспорни доказателства в тази насока. От показанията на
разпитания свидетеля Е.В. се установи, че ответникът С.С. 2017г. е имал среща със свой турски бизнес партньор по повод на проблеми
на бизнес партньора му Хюсеин в РТурция, следвало ответникът С.С. да му помогне с парична сума,
на която среща са били подписани документи, за които не се установи какви по
вид документи са били подписани, тяхното
съдържанието, както и в чия полза са били съставени, поради което съдът
счита, че се касае за правоотношение между турския гражданин и ответника С.С.,
различно от процесното правоотношение между ищеца Д.Н. и ответника С.С..
Предвид това съдът намира възражението на ответника за унищожаемост на записа
на заповед за недоказано и неоснователно, поради което следва да се приеме, че
процесният запис на заповед удостоверява действително поето от ответника
менителнично задължение.
Поради изложените съображения
следва да се уважи така предявеният иск по чл.422 от ГПК, като се установи по
отношение на ответника С.С. съществуването на
вземането на ищеца Д.Н. за сумата от 9950 лева, дължима по Запис на
заповед от 01.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на заявлението на 14.11.2019г. до окончателното плащане, за което е
издадена Заповед № 643/18.11.2019г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ЧГД №1168/2019г. по описа на РС-Харманли.
По разноските:
С оглед указанията дадени
в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен
диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като
разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото
тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и с
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
199.00 лв. за държавна такса.
С оглед изхода на делото в полза
на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски в размер на общо 999.00 лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.535 от ТЗ, за установено по отношение на ответника С.И.С., ЕГН:**********,*** съществуването на вземането на ищеца Д.Н.Н.
ЕГН:**********,*** за сумата от 9 950 лв. по запис на заповед от 01.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението на 14.11.2019г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 643/ 18.11.2019г.
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1168/2019г. по
описа на PC- Харманли.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН:**********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н., ЕГН:**********,*** разноските по настоящото дело в размер на общо
999 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника С.И.С., ЕГН:**********,***, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н., ЕГН:**********
*** разноските по ч.гр.д.№ 1168/2019г. по
описа на PC- Харманли в размер на 199 лв. за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: