Р Е Ш Е Н И Е
29.05.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, 16-ти
граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети май 2020 г., в
състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при секретаря: ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа гражданско дело № 4593/2019 г. по описа на съда.
Делото
е образувано по иск на Л.Х.М. *** срещу Г.В.П. *** за осъждането на ответника
да заплати на сумата 2799,75 лв, събрана принудително само от нея като
задължение на общата тяхна наследодателка Р.Р.П. – тяхна първа братовчедка,
неоставила низходящи или съпруг. Сумата е събрана само от ищцата, тъй като само
за нея банката е разполагала с данни, че тя е наследница на Р.П. – в
документите, в частност в удостоверението за наследници, липсват
индивидуализиращи данни освен три имена за лицето В.Г.П., което според
удостоверението е чичо на наследодателката, а според ищцата е и баща на
ответника; в удостоверението няма данни не само кога и къде е роден П., но и за
това, дали е починал и дали е оставил низходящи.
Подадена
е молба за обезпечаване на исковете чрез възбрана върху притежавана от
ответника идеална част от недвижим имот в с. Момина клисура, наследен също от
общата им първа братовчедка. Обезпечението
е допуснато.
Представят се писмени доказателства.
Постъпил е отговор от ответника, който
заявява, че не оспорва иска – наистина двамата са наследници на Р.П. и общото
задължение е платено само от ищцата. Сочи също, че неговият баща се казва В.Р.П.,
а не В.Г.П., както погрешно е написано в удостоверението за наследници.
Искът е с правна квалификация по чл. 59
от Закона за задълженията и договорите.
Страните не се явяват и не се представляват в съдебно заседание, но изразяват писмени становища. Ищцата поддържа иска, ответникът признава иска, като заявява, че не е давал повод за завеждането му, тъй като едва от получените преписи от исковата молба е научил, че е наследник на братовчедка си; бил е готов да изпълни задължението си, но с ищцата не се разбрали по други детайли. Затова счита, че не следва да понесе разноските.
Между страните не са спорни фактите – те са първи братовчеди на Р.Р.П., починала през 2013 г., вдовица без деца, братя и сестри и други по-близки живи роднини от тях двамата; ищцата е племенница на нейната майка, а ответникът – на нейния баща, и други живи първи братовчеди няма. Р.П. е имала задължение по банков кредит, което заедно с разноските е възлизало на 5599,51 лв. общо. То е било събрано принудително от имуществото на ищцата.
В някои от представените доказателства – удостоверения за наследници – бащата на ответника не е отбелязан като чичо на наследодателката или данните за него са непълни, както е в удостоверението за наследници на Р.П.; бащиното му име В.Р.също се различава от това на другите му братя и сестри и от собственото име на баща им Г.П., и не е ясно дали това се обяснява с грешка при записването на името му, с евентуално непълно осиновяване от трето лице, или с други причини. В други удостоверения обаче той фигурира като брат на бащата на Р.П., например в това, с което е била извършена сделката, с която той и Р.П. продават наследения от тях двамата апартамент на общата им леля, отбелязан е и като син на дядото на Р.Р.П. в удостоверението за неговите наследници. Разминаванията се дължат вероятно на непълнота в данните, а и всичко това е без съществено значение, тъй като направеното признание на иска е достатъчно, за да бъде уважен той така, както е предявен – за половината от заплатеното от ищцата задължение. Правото, предмет на иска, по характера си не противоречи на закона и е такова, с което страните могат свободно да се разпореждат.
Въпреки уважаването на иска обаче разноските не следва да се поемат от ответника. Той признава иска и няма данни с поведението си да е станал причина за завеждането на делото – твърдението му, че едва с получаването на преписите от исковата молба е узнал за задължението, е напълно правдоподобно, тъй като в удостоверението за наследници на Р.П., както вече се посочи, данните за неговия баща са непълни, адрес и ЕГН липсват, липсват и данни за самия ответник изобщо, и е напълно вероятно той да не е могъл да бъде уведомен за задължението. По-ранното узнаване като факт би следвало да се докаже от ищцата, но не са представени такива доказателства. Неплащането в течение на делото също не води до извод, че ответникът следва да поеме разноските, още повече, че той обяснява това с техни несъгласия относно детайлите (вероятно част от тях е самото поемане на разноските). Няма пречка чл. 78, ал. 2 от ГПК да се прилага и при решения при признание на иска – той дори включва признанието на иска като част от фактическия състав за прилагането си.
По изложените съображения и на осн. чл 237 от ГПК съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника Г.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на ищцата Л.Х.М., ЕГН **********,***, сумата 2799,75 лв. заедно със законната лихва върху нея, считано от 18.11.2019 г. до пълното изплащане на главницата, съответстваща на неговия дял в сумата, събрана принудително от банкова сметка ***.05.2019 г. като задължение на общата им наследодателка Р.Р.П. по договор за кредит от 17.08.2011 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: