РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204924 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Мели транс“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез адв. И.Й.,
против НП № 23-0000618 от 14.06.2021год. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на ЮЛ е било
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на основание
чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване на същата разпоредба.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като
неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно бил
приложен материалния закон и било постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи, че били нарушени нормите на
чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно изпълнителното деяние, че не
става ясно кое точно правило за поведение било нарушено, доколкото
нормата на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП не съдържала индивидуално
изпълнително деяние. Отделно от това навежда доводи за липса на извършено
нарушение, позовавайки се на противоречие на националната нормативната
уредба с нормите на Директива 2006/126 ЕС. Моли НП да бъде отменено като
претендира присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебното производство процес. представител на въззивното
дружество заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за
отмяна на НП както поради допуснати съществени нарушения на процес.
1
правила свързани с липса на факти в АУАН и НП относими към
съставомерността на нарушението, както и поради нарушение на материалния
закон визирайки липса на извършено нарушение. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебното заседание на основание чл. 61 от ЗАНН (в редакцията в
сила от 23.12.2021год.) като въззиваема страна в процеса е конституиран
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна.
Същият е редовно призован, не се явява и не се представлява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Въззивното дружество притежавало лиценз за международен
автомобилен превоз на товари № 12427/01.10.2014год. валиден до
30.09.2024год. През месец февруари 2021год. св. Б.Г. гл. инспектор в РД
„АА“ Варна, извършил проверка на транспортната документация на
въззивното дружество при която констатирал, че на 18.09.2020год. въззивното
дружество като превозвач, при извършване на международен превоз на
товари попадащ в обхвата на Регламент 561/2006, е допуснало водача Д. А. Б.
ЕГН ********** да управлява превозно средство категория N3 – влекач
„Ивеко АС 440“ с рег.№ В1118ВМ, с монтиран дигитален тахограф, като
водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДП уредени в чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП
– не притежавал валидно удостоверение за психологическа през периода
24.08.2015год. – 20.11.2020год.
За констатираното нарушение на 18.02.2021год. св. Г. съставил срещу
въззивното дружество АУАН бл.№ 284770 в който посочил, че същото е
нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
управителя на дружеството лице.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 14.06.2021год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е,
че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1 пр.2 от
ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал
актосъставителя Б.Г., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
2
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-08-
249/15.05.2015год. на министъра на транспорта ИТС, справка за нарушител,
разпечата от дигиталната карта на водача Д. Б., международна товарителница
(CMR), справка от регистър за психологически изследвания на водачите от
16.02.2021год., копие на СРМПС част І № *********, справка от програма
лицензи, покана адресирана до въззивното дружество за представяне на
документи изх.№ 81-00-51-60/11.01.2021год., протокол от контролна
проверка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и
НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обст. части на акта и НП,
макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна
страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение.
Вмененото на въззивника адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна
степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен. Недвусмислено в
АУАН и НП е посочено извършеното от въззивното дружество нарушение
като са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното
дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз, налице е и
достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото
на извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно
поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е
извършен международен превоз на товари от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно
удостоверение за такава годност. Както в АУАН, така и в НП се съдържат
достатъчно данни, в това число и на кои изисквания съгласно нормата на
чл.7а, ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът (за психологическа годност), както и
къде са разписани тези изисквания - чл.152, ал.1, т.2 от ЗДП, които дават
яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното
нарушение за което е ангажирана отговорността на въззивника, а именно
затова, че на 18.09.2020год. е допуснат превоз на товари без водачът да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този смисъл
същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност В случая
посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя
съдържа и диспозиция (правило за поведение) и е норма от материалното
право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на
юридическото обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и
3
дума не може да става и по-конкретно за неяснота по отношение на това
какво нарушение е вменено на въззивника. Отделен е въпроса, че защитата се
осъществява срещу фактите, а не спрямо правната им квалификация.
Нарушение би било налице в случай на несъответствие между фактическо и
юридическо обвинение, което би довело до неяснота във волята на АНО, но
настоящия случай не е такъв. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира. В
тази връзка съдът намира за напълно неоснователно възражението в тази
насока направено в жалбата. Действително в обс. части не е изрично посочено
дали превоза е обществен (срещу заплащане) или такъв за собствена сметка,
но отразените в обст. части факти не оставят никакво съмнение, че се касае за
международен обществен превоз на товари като в тази връзка изрично е
посочено, че превода на товари е международен като е цитирана
международна товарителница (CMR), която се прилага за всеки договор за
автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане. При
положение, че въззивника осъществява именно международен превоз на
товари и разполага с нарочен лиценз за извършване на такъв, че именно той е
представил документите на проверяващите в това число и въпросната
товарителница, за съда няма никакво съмнение, че той е абсолютно наясно
какъв превоз е извършвал водача посочен в НП, за какъв превоз иде реч.
Актът е бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя
на въззивното дружеството лице и е бил предявен и връчен на същия.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл.96г, ал.1
пр.2 от ЗАвтП.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да
допусне водач който не отговаря на някое от изискванията определени в
ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Субект може да бъде всяко адм.наказателно отговорно
лице, както ФЛ така и ЮЛ.
В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като
превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да
извършва обществен международен превоз на товари като водачът не
отговарял на изискванията за психологическа годност уредени в чл. 7а, ал.2
от ЗАвтП. Съгласно посочената норма Лицензираните превозвачи, лицата по
чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния
4
случай обвинението е свързано с водач който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност – пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.
Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за
движението по пътищата, видно от § 35, т. 3 от последния, доказателство за
наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се
използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да
се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А
съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба №
36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за
психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания
на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания
на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А
според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на
водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при
постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на
водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на
лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В
глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
5
годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото
изследване дадените заключения се регистрират посредством
специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то
е получило положително заключение за психологическа годност, града,
протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на
психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване
на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но в случая
задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари да имат издадено удостоверение за психологическа
годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т. е. въззивното дружество, и това е
видно от текста на нормата, а не спрямо водача.
За превозвачите, установени на територията на Република България, се
прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното
задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на
дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за
движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без значение къде е
извършен превозът.
В случая по делото няма спор, че въззивника притежава качеството на
превозвач.
От друга страна по категоричен начин от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, в това число и такива изходящи от
въззивника и представени в хода на извършената му проверка, се установява,
че водачът упоменат в НП на 18.09.2020год. е извършил международен
превоз на товари от името на и за сметка на превозвача. В горната насока са
приложените към АНП товарителница и СРМПС част І. От друга страна по
категоричен начин от приложените към АНП справки от регистъра на
психологическите изследвания на водачите е видно, че към 18.09.2020год.
водачът Димитър Александров Божилов не е притежавал валидно УПГ.
Същият е имал издадено такова с № 2644408 (о), но срокът му на валидност е
изтекъл на 17.07.2018год., а ново УПГ е било издадено едва на 21.11.2020год..
6
При това положение няма спор, че на 18.09.2020год. въззивникът е допуснал
водачът Димитър Александров Божилов да извърши обществен превоз на
товари без последният да отговаря на изискванията на ЗАвтП – без да
притежава УПГ, поради което и състава на нарушението по чл.96г, ал.1 пр.2
от ЗАвтП е осъществен от обективна страна.
Правилно АНО е определил и датата на извършване на нарушението
доколкото видно от приложената към преписката, товарителница и
разпечатка от картата на водача точно на тази дата е започнал международния
превоз.
Доколкото нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска
от останалите нарушения от същия вид, а напротив видно от разпечатката от
картата на водача същият е извършвал превози без УПГ както на датата за
която е на въззивника е повдигнато обвинение така и преди и след това през
месец септември, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не представлява
маловажен случай. Отделен е въпроса, че видно от приложената към АНП
справка за нарушител въззивното дружество е било многократно
санкционирано преди датата на нарушението, за което е повдигнато
обвинение.
Въпреки всичко изложено по-горе обаче съдът счете, че НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено по следните
съображения:
С АУАН на въззивното дружество е повдигнато обвинение за
нарушение извършено в гр.Варна, кв. Вл. Варненчик“, бл. 203. За такова
нарушение същият е и наказан с НП. Според настоящия съд обаче
доказателствата не сочат на това въззивника да е извършил нарушение в
гр.Варна.
В показанията си пред съда св. Г. сочи, че е определил мястото на
извършване на нарушението в гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 203, вх.2,
ет.4, ап. 52, тъй като там били седалището и адреса на управление на
дружеството. Тези негови твърдения обаче са в пълно противоречие с данните
отразени в публичния търговски регистър където като място на седалище и
адрес на управление на превозвача е вписано с. Войводино, общ. Вълчи дол,
обл.Варна. Посочения в АУАН и НП адрес в гр.Варна не е такъв на седалище,
съответно управление на търговеца (доколкото седалището е населеното
място, а адреса на управление е конкретен адрес разположен в съответното
населено място), а е посочен като такъв за кореспонденция с НАП. Вписания
7
в ТР адрес за кореспонденция с НАП обаче не определя мястото на
осъществяване на дейността на търговеца. Вписването на такъв адрес в ТР е
предвидено като законова възможност в ДОПК, като единственото
предназначение на това вписване е да укаже, че на този адрес органите на
НАП ще дирят търговеца при необходимост и на този адрес ще отиват всички
проверки и запитвания от НАП.
Адреса на управление на ТД е адреса на който се взимат решенията,
свързани с дейността му, там се получава кореспонденцията на дружеството с
държавните и общински органи, както и с трети лица и пр..
От друга страна по делото липсват каквито и да било данни, още по-
малко пък доказателства които да сочат на това, че превоза е започнал в
гр.Варна за да се приеме, че точно в гр.Варна е извършено нарушението,
където въззивника е допуснал започването му от водач неотговарящ на
съответните изисквания. Напротив от товарителницата се установява, че
превоза е започнал в гр.Шумен.
При това положение и доколкото адреса на управление на дружеството
се намира в с.Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна – мястото на което се
вземат решенията за дейността, то това е и мястото на което е извършено
нарушението.
И доколкото мястото на извършване на нарушението е елемент от
обективната съставомерност на всяко едно нарушение, то установяването
като място на извършване на нарушението на различно от това за което е
повдигнато обвинение, съответно е наложена санкция, представлява
съществено изменение на обстоятелствената част и на практика съставлява
друго, различно нарушение – друго фактическо обвинение, за което не е
повдигнато обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че защитата се
осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, поради
което и за съда не съществува възможност ако и да приеме, че има извършено
нарушението на закона, да потвърди НП защото то е издадено за друго
различно нарушение. Противното би довело до грубо нарушаване правото на
защитата, защото той би бил наказан за нарушение за което в нито един
момент не е бил привлечен като нарушител – за нарушение за което не му
било повдигнато обвинение. В горната насока е налице достатъчно
константна съдебна практика в това число и такава със задължителен за
8
съдилищата характер.
С оглед на горното и като прие, че въззивникът не е извършил
нарушението за което му е повдигнато фактическо обвинение съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова
следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника
така и от въззиваемата страна, като и двете искания са направени
своевременно, до приключване на делото пред настоящия съд, а въззиваемата
страна е направила и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По искането на въззиваемата страна.
Искането е направено в придружителното писмо с което е изпратена
АНП. С оглед изхода на делото обаче (НП подлежи на отмяна) съдът счете
същото за неоснователно, още повече, че в случая АНО не е бил
представляван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
По искането на въззивника.
С оглед крайния изход на делото съдът счете, искането се явява
основателно доколкото разноски му се дължат съобразно разпоредбата на чл.
63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440лв. В тази насока е
представения договор за правна защита и съдействие сключен на
06.08.2021год. между въззивника и адв. И.Г.. Видно от същия в него е
договорено възнаграждение в размер на 440лв. като е налице и изявление, че
сумата е платена в брой. Налице са и подписи на упълномощител и
упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тази част
договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна
практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер –
ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е
договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. И като взе
предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
възнаграждение е равна по размер на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (300лв. + 7% за горницата на 1000лв. като в случая
наложеното наказание е имуществена санкция в размер на 3000лв.), съдът
счете, че направеното от страна на въззиваемата страна искане за определяне
9
на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника
следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен
размер – 440лв.. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на
въззивника от РД „АА“ Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0000618/14.06.2021г. на Директора на РД „АА“
Варна, с което на „Мели транс“ ЕООД ЕИК ********* е наложено
административно наказание "имуществена санкция " в размер от 3000лв. на
основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „ Автомобилна администрация“ Варна
да заплати на „Мели Транс“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от М. Ю.
А., със седалище и адрес на управление с. Войводино, общ. Вълчи дол,
обл.Варна, сума в размер на 440лв. представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10