№ 976
гр. Русе, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. И.
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №
20214520104881 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация - Русе” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев,
твърди, че ответникът е купувач на доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се
в гр.Русе, ул.”Едуард Винтер” № 6, бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б, ет.2, с абонатен №
09000320280. На Ц.И. за периода от 23.11.2019г. до 24.11.2020г. ищецът е доставил и му е
била разпределена топлинна енергия, която първия не е заплатил на обща стойност 249.64
лева, за което са му били издадени 6 броя фактури. И. дължи и лихва за забава върху
главниците за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставката до 07.06.2021г. в размер на 26.27 лева. За събиране на вземанията си подали
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело №
3075/2021г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и
разноски. Ответникът обаче не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес и заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5
от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумите от 249.64 лева – главница за доставена топлинна енергия по
6 броя фактури за периода от 23.11.2019г. до 24.11.2020г., лихва за забава в размер на 26.27
лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до
07.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.06.2021г. до
окончателното й изплащане и направените разноски по заповедното производство, въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 3075/2021г. по описа на РРС. Претендира направените разноски и
1
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът ЦВ. СТ. ИВ. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес
не е открит. Назначения му особен представител оспорва изцяло предявения иск и не сочи
доказателства. Твърди, че към исковата молба ищецът е приложил договор №
183/09.11.1998г. за доставка на топлоенергия за обект – бл.”Иван Кръстев-2”, бх.Б и В.
Договорът е бил подписан между „Топлофикация – Русе” ЕАД и Я. Б. Я., като последният е
представител на потребителя на основание чл.47 от Закона за етажната собственост на
основание представен Протокол, който е неразделна част от този договор. В този протокол е
описано, че на 05.11.1998г. е било проведено общо събрание на живущите в бл.”Иван
Кръстев-2”, бх.Б и В, като под т.1 в дневния ред е следвало да бъде избран представител за
подписване на договор за доставка на топлоенергия за 1998/1999г. От взетите решения от
ОС никъде не ставало ясно кой е бил избран за представител. Липсва изричен текст по т.1,
че ОС избира лицето Я. Я. за представител за сключване на договор с Топлофикация. Към
протокола липсва присъствен лист с подписите на всички присъствали и гласували на
проведеното ОС, а е записано единствено, че всички решения са били приети с единодушие,
но не може да се разбере дали са били налице законовите предпоставки за провеждане на
събранието. Поради това счита, че не може да се установи категорично дали ОС е било
проведено законно и съответно дали взетите от него решения имат желания овластяващ и
задължаващ ефект. Смята, че лицето Я. Я. е подписал договор № 183/09.11.1998г. без да е
имал необходимата представителна власт поради факта, че липсват доказателства
обосноваващи легитимността на проведеното общо събрание. Това води до извода, че
въпросния договор няма обвързващ ефект за ответника и се явява нищожен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът се явява купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия
по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, за имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Едуард Винтер” № 6,
бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б, ет.2, с абонатен № 09000320280, а и това са доказва от
долупосочените представени писмени доказателства по делото.
Съгласно представения договор № 183 от 09.11.1998г., сградата на етажните
собственици в гр.Русе, бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б и В, са присъединени чрез сградната
инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД за доставка на
топлоенергия. Договорът е бил сключен от името на етажната собственост от лицето Я. Я.
от вх.Б. Представен е протокол от проведено общо събрание на живущите във входове Б и В
на бл.”Иван Кръстев-2” от 05.11.1998г., на което е било взето решение, с което Я. Б. Я. –
председател на домсъвета на вх.Б, е бил избран да сключи с „Топлофикация Русе“ ЕАД от
името на етажните собственици договор за доставка на топлоенергия. С договор №
120/10.09.2002г. сключен между представители на етажните собственици в гр.Русе,
2
бл.”Иван Ксъстев-2”, вх.Б и В и „Топлоснабдяване – Русе” ЕООД е било възложено на
последното търговско дружество да извършва месечен отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата. Представен е към
този договор и Протокол от проведено общо събрание на етажните собственици във входове
Б и В на бл.”Иван Кръстев-2” от 05.11.1998г., на което е било взето решение, с което са били
упълномощени три лица да сключат договора за топлинно счетоводство. Към протокола е
съставен и списък на етажните собственици, в който фигурира и ответникът Ц.И. и който е
разписан от него. С договор от 17.10.2019г. сключен между „Топлофикация Русе” ЕАД и
„Топлоснабдяване” АД, първият възложил на втория да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост в гр.Русе по списък към договора, от който
е видно, че там фигурира и етажната собственост в гр.Русе, ул.”Едуард Винтер” № 6,
бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б. Същият договор е бил сключен и на 22.10.2020г. Представено е и
заявление от ЦВ. СТ. ИВ. подадено до „Топлофикация Русе” ЕАД на 19.07.1999г., с което е
поискал да му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на адрес: гр.Русе,
ул.”Едуард Винтер” № 6, бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б, ет.2, като е посочено в заявлението и че
към него прилага нотариалния си акт за собственост на имота.
С решение № ОУ-005/16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
“Топлофикация Русе” ЕАД, приложени към делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
За периода от 23.11.2019г. до 24.11.2020г. ищецът начислил на Ц.И. за доставена му и
разпределена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Едуард Винтер” № 6,
бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б, ет.2, с абонатен № 09000320280, сумата от 249.64 лева –
главница, за което са му били издадени и 6 броя фактури. За събиране на вземанията си по
тези 6 броя фактури и лихвите за забава върху главниците по тях, ищецът е подал срещу
Ц.И. заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело №
3075/2021г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и
разноски. Последната е била изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес, където не е бил открит и заповедта е била счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си,
което той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът с абонатен № 09000320280 и административен адрес: гр.Русе,
ул.”Едуард Винтер” № 6, бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б, ет.2, е присъединен чрез сградната
инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. В процесния имот
в базата данни на ищеца под отчет се водят пет отоплителни тела и се доставя битова
гореща вода чрез топлопреносната система на дружеството – ищец. В сградата, в която се
намира процесния имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което през
3
процесния период е осъществявано от „Топлоснабдяване” АД - Шумен. В процесния имот
съгласно базата данни на ищеца има шест уреда за дялово разпределение на топлинна
енергия – четири индивидуални разпределителя на топлинна енергия /по радиаторите/ и два
водомера за битова гореща вода. Уредите са вътре в имота. Правилата за дялово
разпределение са спазени съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение в процесния имот с абонатен № 09000320280 и административен
адрес: гр.Русе, ул.”Едуард Винтер” № 6, бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б, ет.2, за процесния
период 23.11.2019г. до 24.11.2020г. За този период на процесния абонат следва да се
разпредели 2.4809 мвт.ч. топлинна енергия на стойност 252.02 лева с ДДС.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
3075/2021г. по описа на РРС срещу Ц.И. за заплащане на сумите от 249.64 лева – главница за
доставена топлинна енергия по 6 броя фактури за периода от 23.11.2019г. до 24.11.2020г.,
лихва за забава в размер на 26.27 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни
след периода на доставката до 07.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане. Заповедта по чл.410 от ГПК е била
изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил
открит, поради което заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е предявил в
указания му срок иск за установяване на вземането си, поради което претенциите му са
процесуално допустими.
В настоящото производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на
вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД
претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия, съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е
и съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД, действащи и към
настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял топлинна енергия в имот,
находящ се в гр.Русе, ул.”Едуард Винтер” № 6, бл.”Иван Кръстев-2”, вх.Б, ет.2, с абонатен
№ 09000320280. От събраните по делото доказателства се установява, че между
собствениците на сградата, на бл.”Иван Кръстев-2” и ищцовото дружество е сключен
договор за доставка на топлинна енергия през 1998г. Същият е сключен въз основа на взето
решение на ОС. Решението за сключване на договора е взето от етажните собственици и
няма данни да е отменено от съда. То се явява задължително за всички тях, включително и за
неприсъствалите на събранието, респ. и за несъгласните с взетото решение, а в настоящото
производство то не може да бъде предмет за проверка на законосъобразност. В тази връзка
4
изцяло неоснователно се явява възражението на назначевия особен представител на
ответника, че не можело да се установи категорично дали ОС е било проведено законно и
съответно дали взетите от него решения имат желания овластяващ и задължаващ ефект; че
лицето Я. Я. е подписал договор № 183/09.11.1998г. без да е имал необходимата
представителна власт поради факта, че липсват доказателства обосноваващи легитимността
на проведеното общо събрание и това водело до извода, че въпросния договор няма
обвързващ ефект за ответника и се явява нищожен. От заключението на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза е видно, че сградата, включително и имотът на
ответника са присъединени чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация – Русе” ЕАД. Това сочи, че договорът за доставка на топлинна енергия,
сключен през 1998г. е надлежно сключен и е породил правно действие, поради което не е и
нищожен. От представените списъци към взетите решения на Общото събрание е видно, че
ответникът фигурира в тях като собственик на имот в сградата. Останалите изброени по-
горе доказателства, също сочат, че ответника е собственик и ползвател на този имот в
сградата. Тези доказателства не са оспорени по законовоустановения ред, поради което
съдът приема за доказано по категоричен начин, че Ц.И. е собственик и ползвател на имот в
жилищната сграда и като такъв се явява потребител и купувач на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, чл.3, ал.1 от Общите условия и за него възниква задължението
да заплаща стойността й. Т.е. договорът от 1998г. има обвързващ ефект за ответника и
възражението на противното е неоснователно.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че начислените суми
за отопление и разпределението на топлоенергията за процесния период от топлинния
счетоводител и пресмятането на сумите за плащане от продавача е извършено правилно,
като на абоната № 09000320280 за процесния период 23.11.2019г. до 24.11.2020г. следва да
се разпредели 2.4809 мвт.ч. топлинна енергия на стойност 252.02 лева с ДДС, което е дори и
малко повече от претенцията на ищеца. Не са представени доказателства дължимите
парични суми за претендираната главница да са заплатени. По изложените съображения
съдът приема, че искът в частта за претендираната главница се явява основателен и доказан
до претендирания размер 249.64 лева /претендира се дори по-малко от реално дължимото/,
поради което следва да се уважи изцяло.
От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислените
суми за топлинна енертгия за главницата, следва основателността и на акцесорното вземане
за лихвите за забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 07.06.2021г. Съгласно
чл.47 от Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка, потребителите на
топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят потребената енергия. С изтичане
на този срок абонатът – купувач изпада в забава. По делото няма данни за размера на
дължимата лихва за забава, но поради основателността на този иск, съдът намира, че следва
да го определи на основание чл.162 от ГПК по своя преценка, а именно в претендирания
размер от 26.27 лева.
Предвид горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за
5
основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на “Топлофикация Русе” ЕАД, сумите от 249.64 лева –
главница за доставена топлинна енергия по 6 броя фактури за периода от 23.11.2019г. до
24.11.2020г., лихва за забава в размер на 26.27 лева за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 07.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3075/2021г.
по описа на РРС.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 525.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото,
възнаграждение на вещото лице, възнаграждение на назначения особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Предвид уважаването на иска и съобразно дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 4/2013г. На ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 77.00 лева –
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЦВ. СТ. ИВ., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес: ******, че дължи на ”Топлофикация Русе” ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 249.64 лева /двеста
четиридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ – главница за доставена топлинна
енергия по 6 броя фактури за периода от 23.11.2019г. до 24.11.2020г., лихва за забава в
размер на 26.27 лева /двадесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 07.06.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 08.06.2021г. до окончателното й
изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 3075/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЦВ. СТ. ИВ., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ
адрес: ******, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев, сумите от 525.00 /петстотин двадесет и пет/ лева –
направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЦВ. СТ. ИВ., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ
адрес: ******, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на
6
управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев, сумата от 77.00 /седемдесет и седем/ лева – направени по
заповедното производство – по ч.гр.дело № 3075/2021г. по описа на РРС, разноски.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7