№ 228
гр. Шумен , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500253 по описа за 2021 година
Производство по чл.122 от ГПК.
Делото е образувано по депозирана пред Районен съд гр. София искова молба от ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, гр. С..., представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К.,
действащо чрез пълномощника си адв. М.Г., против П.С.П., с адрес гр.Ш..., с която е заявена
осъдителна претенция по чл.500 КЗ, за заплащане на регресно вземане на застрахователя за
изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 822,64лв. по застраховка
„Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие - ПТП станало
на 17.11.2018 г. в с. В.Д., обл. Ш., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до изплащане на вземането.
С определение № 20108608/29.04.2021 г. СРС е прекратил образуваното пред него гр.д.
№ 20753/2021 г. и го изпратил по подсъдност на ШРС, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, за
което съдът следи служебно – арг. от чл.119, ал.3 ГПК.
С определение № 576/20.06.2021 г. по гр.д.№ 1638/2021 г., ШРС е прекратил
производството и повдигнал спор относно подсъдността на делото. Счита, че същото е
подсъдно на СРС, тъй като в случая няма основание да се признае качеството „потребител“
на ответника по смисъла на §.13, т.1 ДР на ЗЗП и чл.113 ГПК. Излага, че отговорността му
не е породена от застрахователния договор, а от закона и съдът няма възможност служебно,
без възражение за неподсъдност да прекрати делото и да го изпрати на съда по настоящия
адрес на ответника.
Настоящата инстанция намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, гр. С., срещу П.С.П. от гр. Ш., е Шуменски районен съд.
1
В разпоредбата на чл.113, изр.1 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018
г./ е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./
възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК, чл.113 ГПК и чл.115, ал.2 ГПК
може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
За разлика от предходната правна уредба, в изброените в чл.119, ал.3 ГПК хипотези,
местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със
служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да вземе отношение за наличието
й.
В §13, т.1 от ДР на ЗЗП се съдържа легална дефиниция на понятието „потребител“ –
такова е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
В чл.2, ал.2 Кодекса на застраховането, /Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от
7.12.2018 г./ е дефинирано понятието " ползвател на застрахователни услуги" - това е
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите
лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на
застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник
във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите. Това понятие е аналогично на понятието „потребител на
застрахователна услуга“ по отменения КЗ.
В случая исковата молба касае регресна претенция по чл.500, ал.2 КЗ. От твърденията
в исковата молба и представените доказателства се установява, че между страните е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по който ищецът е застраховател, а
ответника застрахован. Действително, регресното право е средство за санкциониране на
виновните за причинени на трети лица вреди в посочените в закона случаи. Но регресната
претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно правоотношение между
ищеца и ответника, а последният при сключването на твърдения договор за застраховка
„Гражданска отговорност е придобил качеството „ползвател на застрахователна услуга“,
което не може в последствие да отпадне само защото претенцията е за регресно вземане по
чл.500 КЗ. Ето защо следва да се приеме, че ответникът има качеството „потребител“ по
смисъла на ЗЗП, като същият е и ползвател на застрахователна услуга по см. на КЗ. Поради
това по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 ГПК.
2
Следва да се имат предвид и съображенията, изразени в мотивите на ТР №1/2014 г. на
ОСТК на ВКС, т.6, /макар касаещи прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, според които
дефинитивното определяне на термина "потребител на застрахователна услуга" в §1, т.1 от
ДР на КЗ/отм/ наистина се различава от вложеното, според §13, т.1 от ЗЗП, съдържание в
това понятие, но соченото обстоятелство не е достатъчно, за да се отрече приложимостта на
специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК по отношение на прекия иск по чл.226, ал.1
КЗ, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК. Сравнителният им
анализ показва, че с разпоредбите на КЗ законодателят разширява кръга на потребителите на
застрахователни услуги, спрямо този по ЗЗП. Според ВКС този разширителен подход, е
обществено оправдан. Той е израз на защитата на потребителите в специфичната област на
застраховането и е съобразен с вида на отделните застраховки, ефектът на които нерядко се
проявява спрямо трети на застрахователното правоотношение лица, тъй като потребителят
на застрахователна услуга не всякога е и страна по договора. /В този см. и практиката на
ВКС, обективирана в опр. № 179/14.03.2013 г. по ч.т.д № 1360/2013 г., II т. о. опр.
№95/02.05.2010 г., по ч.т.д.№ 70/2010г. на ІІт.о., според която понятието "потребител"
следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл.113 ГПК е
приложима към исковете от/срещу физически лица - потребители на застрахователни услуги
по см. на КЗ/.
Ето защо при действащата редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК /за която съдът
следва да следи служебно/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния.
В случая oт приложената справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. се установява, че
настоящият адрес на ответника П.С.П. е в гр. Ш.... С оглед изложените мотиви, компетентен
да разгледа исковата молба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. С..., представлявано от изп. директори
С.П. и К.К., действащо чрез пълномощника си адв. М.Г., против П.С.П., с настоящ адрес
гр.Ш..., с правно основание чл.500 КЗ и чл.86 ЗЗД е Районен съд гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по подадената от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.
С..., представлявано от изп. директори С.П. и К.К., действащо чрез пълномощника си адв.
М.Г., против П.С.П., с настоящ адрес гр.Ш..., искова молба, с правно основание чл.500 КЗ и
чл.86 ЗЗД е Шуменски районен съд.
Изпраща делото на Районен съд гр. Шумен за разглеждане на предявения иск.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4