Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Б.С. 01.07.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ наказателен състав, в публичното си заседание на 01 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладвано от съдия ВЕЛЬОВСКИ НАХд.№ 130/2020г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
ЕТ „Мир-99-Р.О.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Б.С., обл.В., кв.88, бл.1, вх.Б, ап.29, представляван от управителя Р.П.О. с ЕГН **********, е обжалвал НП № 06-001195/25.03.2020 год. на Директора на Д ”ИТ” гр.В., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл.399 и чл.416, ал.5, вр. чл.414 , ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление и се прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв.И.И. – ВАК, развива подробни съображения и моли същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к.М.К.К., оспорва жалбата, като поддържа становището, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и доводите на въззиваемата страна и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59 – 60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
На 05.03.2020г. свидетелите В.Г.С. – П. /гл.инспектор при Д”ИТ”гр.В./, Т.Г.И. /гл.инспектор при Д”ИТ”гр.В./ и Ц. Г. П. /ст.инспектор при Д”ИТ”гр.В./, към 11.15 часа, извършили проверка в обект: Бърза закуска, находящ се в гр.Б.С., ул.“Димитър Благоев“ № 68, стопанисван от ЕТ „Мир-99-Р.О.“***, с ЕИК: *********, представлявано от Р.П.О.. В хода на проверката след проведени наблюдения установили, че в обекта работи лицето Л.Д.М., която е извършила дейности по почистване в кухнята на обекта. Лицето Л.Д.М. писмено декларирало, че е наето от ЕТ „Мир-99-Р.О.“ да работи от 01.03.2020г. на длъжност „общ работник” – чистач на кухня в обекта, има установено работно място с работно време от 09.00ч. до 12.00ч., с получавано дневно трудово възнаграждение от 20.00 лв., с последно получено трудово възнаграждение на 04.03.2020г., няма сключен трудов договор, не е получило екземпляр от писмен такъв и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По време на извършената проверка присъствал и управителя - Р.П.О.. След това проверяващите оставили до управителя призовка да се яви на 11.03.2020 г. в Д ”ИТ” гр.В. и да представи документи, необходими за финализиране на проверката.
На указаната дата се явил управителя на ЕТ „Мир-99-Р.О.“ и представило изисканите документи. Служителите на Д”ИТ” гр.В. В.Г.С. – П., Т.Г.И. и Ц. Г. П. на 11.03.2020г. изготвили и протокол от извършените проверки от 05.03.2020г. и 11.03.2020г., с който дали предписания на работодателя. Контролните органи приели, че работодателят е извършил нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като е допуснал до работа лицето Л.Д.М. да изпълнява длъжността „общ работник”, без да му предостави преди постъпването на работа екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
По делото е представено и е прието заверено копие на Трудов договор № 005/04.03.2020г., сключен между ЕТ „Мир-99-Р.О.“ и Л.Д.М., по силата на който Миткова е приела да изпълнява длъжността “Продавач-консултант”, за срок до 04.06.2020г. Екземпляр от трудовия договор, заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ и длъжностната характеристика са връчени на работника на 04.03.2020г.
Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ на НАП, на 06.03.2020г., 18.57ч., е прието от ЕТ „Мир-99-Р.О.“ уведомление за лицето Л.Д.М..
На 11.03.2020г. в гр.В. св. В.Г.С. – П. съставила АУАН № 06-001195/11.03.2020г. против жалбоподателя за установеното нарушение при извършената проверка на 05.03.2020г. в ЕТ „Мир-99-Р.О.“*** и преглед на представената документация в Д”ИТ” В. на 11.03.2020г., когато е бил представен трудов договор и справка на НАП.
Актът е съставен в присъствието на свидетелите Т.Г.И. и Ц. Г. П. – свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта, както и на управителя на ЕТ „Мир-99-Р.О.“*** – Р.П.О..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и допълнителни писмени възражения.
Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП № 06-001195/25.03.2020 год. от Директора на Д ”ИТ” гр.В., с което за визираното нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на жалбоподателя ЕТ „Мир-99-Р.О.“***, в качеството му на едноличен търговец-работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл.399 и чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 06-001195/11.03.2020г., НП № 06-001195/25.03.2020 год., известие за доставяне с обратна разписка, протокол за извършена проверка на 05.03.2020г. и 11.03.2020г., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършване на проверка на трудовото и осигурителното законодателство, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, както и от гласните доказателства – показания на разпитаните в с.з. свидетели В.Г.С. – П. – актосъставител, Т.Г.И. и Ц. Г. П. – свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно и категорично се установи по делото, че жалбоподателят, в качеството на работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, като е допуснал лицето Л.Д.М. да работи като общ работник в обекта Бърза закуска на ЕТ „Мир-99-Р.О.“***, без да му предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Категорично в подкрепа на горните изводи са събраните по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетелите В.Г.С. – П. – актосъставител, Т.Г.И. и Ц. Г. П. по несъмнен начин се установи, че на 05.03.2020г. лицето Л.Д.М. е работило като общ работник в обекта, извършващо дейности по почистване в кухнята на обекта, стопанисван от едноличният търговец-жалбоподател, както и че работодателят не е представил на лицето екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ. Екземпляр от такъв документ, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, не са били представени на проверяващите, въпреки че по време на извършената проверка присъствал и лично Р.П.О., в качеството му на едноличен търговец. Същите свидетели заявяват, че лицето е извършвало дейности по почистване в кухнята на обекта. В подкрепа на това е и приложената по делото декларация по чл.402 ал.1 т.3 и ал.2 от КТ, в което лицето Л.Д.М. собственоръчно е отразило, че работи като общ работник в процесния обект и при постъпването му на работа не е получило трудов договор, нито уведомление за регистрация на същия в ТД на НАП. От представената по делото справка се установи, че информацията в ТД на НАП е била предоставена от страна на работодателя след датата на проверката, а именно на 06.03.2020г., 18.57ч. Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите, тъй като те се подкрепят от коментираните по-горе писмени доказателства – декларация от Л.Д.М. от 05.03.2020г. и справка на ТД на НАП за изпратени уведомления. С тези доказателства безспорно се установява авторството на административното нарушение по чл.63 ал.2 КТ.
В тази връзка неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за липсата на доказателства, установяващи авторството на административното нарушение.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ вменява на работодателя задължение да
предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ. В следващата алинея на чл.63 от КТ законодателят е предвидил, че
работодателят няма право да допуска работника или служителя преди същият да им
предостави посочените в ал.1 документи.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 за всяко отделно нарушение.
В
този смисъл административнонаказващият орган, в кръга на правомощията си,
правилно и законосъобразно е ангажирал административнонаказателна отговорност
на работодателя за нарушение по чл. 63, ал.2
от Кодекса на труда.
Приложимост на разпоредбата на чл.415в от КТ съдът не обсъжда предвид изричното определяне от закона на конкретното нарушение като немаловажно такова, съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ.
Възражението на пълномощника на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в грешка на изписаната дата на извършване на нарушението – 15.03.2020г. в НП, вместо действителната 05.03.2020г., не се споделя. Макар и да има грешка в изписването на датата, безспорно е било за жалбоподателя, че именно на 05.03.2020г. е извършил административното нарушение, както АНО е посочил в обстоятелствената част датата на извършената проверка, която е и датата на извършеното нарушение, от тук и извод, че порока не е съществен. Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност. Описаното нарушение съдържа обстоятелствата на същото в достатъчна степен, защото на жалбоподателят му е станало ясно какво точно административно нарушение се твърди, че е извършил, включително и на коя дата то е извършено. АУАН също отговаря на формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН откъм съдържание. Несъответствие в АУАН датата на извършеното нарушение и нарушените законови разпоредби съдът не констатира. На жалбоподателят му е станало ясно още при предявяване и връчване на акта какво точно административно нарушение се твърди, че е извършил и на коя дата е извършено. Възражението на пълномощника на жалбоподателя за несъответствие в показанията на един от свидетелите относно номера на улицата, на който е бил проверяваният обект, съдът намира същото за несъстоятелно, тъй като номерът на улицата безспорно се установява от показанията на другите свидетели, както и от административно-наказателната преписка.
При гореизложените мотиви, съдът счита, че НП е законосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган – Директора на Д ”ИТ” гр.В., не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, обуславящи отмяната му, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 06-001195/25.03.2020 год. на Директора на Д ”ИТ” гр.В., с което на ЕТ „Мир-99-Р.О.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Б.С., обл.В., кв.88, бл.1, вх.Б, ап.29, представляван от Р.П.О. с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец-работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл.399 и чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: