Решение по дело №4826/2010 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1320                            27.09.2010 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски районен съд                                         ХХ граждански състав

На тринадесети септември                                 две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар З.М.   

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 4826/2010г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

              Производството по делото е образувано по искова молба от Т.К.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „К. Фотинов” № 29 – адв. М., против ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” 111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2010г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

             Ищцата твърди в исковата молба, че с ответното дружество е имала сключен трудов договор № 210 от 28.09.2009г., по силата на който е изпълнявала длъжността ”контрольор качество” на обект ”База Ново село”. Договорената заплата била в размер на 1500 лева. Договорът бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.02.2010г. До момента ищцата не е получила трудовото си възнаграждение за м. януари 2010г., поради което предявява и настоящия иск. Претендира разноски.

            Искът е с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

            По делото е постъпил отговор от ответника, с който искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че на ищцата не се дължи възнаграждение за м. януари 2010г., понеже през този период била в неплатен отпуск, считано от 14.01.2010г. за 30 работни дни. Отговорът не е подаден в срока по чл.131 ГПК, но съдът е възстановил този срок, след като е преценил че поради болест на управителя на дружеството са налице условията на чл.133 ГПК и пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на сключен трудов договор № 210/28.09.2009г. Според договора П. е наета на длъжността ”контрольор качество” с основно трудово възнаграждение от 1500 лева. Представена е и трудовата книжка на работника, в която за периода от 28.09.2009г. до 01.02.2010г. /когато е прекратено трудовото правоотношение/ е отбелязано основно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева.

Налице по делото е писмо от Инспекцията по труда – Бургас, № 0032 – 0874/09.04.2010г., с което се констатира, че на работници на ответника не са изплатени трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван отпуск.

От страна на ответника са представени молба, подписана от ищцата П., с която моли да й се разреши да ползва неплатен отпуск, считано от 14.01.2010г., както и заповед № 8/13.01.2010г., с която работодателят е разрешил да ползването на неплатен отпуск от исканата дата в размер на 30 работни дни.

При горните обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Искът за заплащане на трудово възнаграждение се явява частично основателен.

БРС приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение за процесния период – м. януари 2010г. Това не е спорно, а и е видно от представения трудов договор, който е прекратен със заповед № 119/01.02.2010г. След като през м. януари 2010г. ищцата е работила в ответното дружество, принципно й се дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение, ако реално е престирала работна сила. В тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил трудовото възнаграждение, което обстоятелство не е доказано, като дори липсват твърдения в тази посока.

Възраженията на работодателя относно ползването на неплатения отпуск обаче съдът намира за основателни. Видно от доказателствата, ищцата П. е подала молба за ползване на неплатен отпуск и такъв й е разрешен, считано от 14.01.2010г. След като има постановена заповед в този смисъл, налага се извод, че ищцата е била в неплатен отпуск от тази дата до края на месеца, като считано от 01.02.2010г. трудовото й правоотношение е прекратено. Неоснователно е становището на процесуалния представител на ищцата, че съдът не следвало да зачита представените от работодателя доказателства. Молбата за разрешаване на неплатен отпуск като частен документ се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на подписалото го лице – чл.180 ГПК. Ето защо съдът е обвързан да приеме, че молбата изхожда именно от ищцата, доколкото не е проведено успешно оспорване на презумпцията, че заявлението е направено именно от П.. Наистина е вярно, че молбата е от 14.01.2010г., докато заповедта, с която се разрешава ползването на отпуска, е издадена ден преди това – на 13.01.2010г. На съда обаче е служебно известно, че има заведени редица дела за трудово възнаграждение против ”Доломит – М” ООД, по които ответникът е представил молби от работниците за разрешение за неплатен отпуск, като заповедите за такова разрешение са издадени един ден по – рано. Явно е, че работодателят е решил работниците да ползват неплатен отпуск, подписал е заповеди в този смисъл и след това работниците са подписали и съответните молби. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че ищцата е била в неплатен отпуск, считано от 14.01.2010г.

Следователно на ищцата не се дължи възнаграждение за времето от 14.01.2010г. до края на месеца, доколкото няма данни да е престирала реално работна сила. Дължи й се трудово възнаграждение само до 13.01.2010г., т.е. за 8 работни дни, като съдът изчисли, че за това време възнаграждението възлиза на 600 лева. Именно за тази сума следва да бъде уважен и предявеният иск, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от завеждане на исковата молба. За горницата над 600 лева до целия търсен размер от 1500 лева искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото работодателят дължи да заплати по сметка на съда държавна такса, която възлиза на 24 лева според размера на уважения иск. Доколкото обаче според чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК при завеждане на дело се дължи такса не по – малко от 50 лева, съдът намира, че ответното дружество следва да се осъди да заплати сума в този размер.

Отново с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 20 лева разноски по делото, платени за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

                       

                                                Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” 111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов да заплати на Т.К.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „К. Фотинов” № 29 – адв. М. сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2010г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 17.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата.  

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.К.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „К. Фотинов” № 29 – адв. М. за осъждане на ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” 111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов да й заплати трудово възнаграждение за м. януари 2010г. за горницата над сумата от 600 лева до целия претендиран размер от 1500 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 17.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата. 

ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” 111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса от 50 лева /петдесет лева/.

ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” 111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов да заплати на Т.К.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „К. Фотинов” № 29 – адв. М. сумата от 20 лева /двадесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 27.09.2010г.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: