№ 6121
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110173477 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „БТС“ ЕООД, чрез адв. Г. и
адв. Х., срещу „Джи Ем Екс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (след допуснато от съда изменение на предявения иск в проведеното на
11.10.2023 г. открито съдебно заседание) за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 3520,50 лева, представляваща
дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по релация от
гр. Бремен, Германия до гр. Костинброд, България по договор-заявка за международен
автомобилен превоз на товар с реф. № 7538 от 16.12.2016 г., за което била издадена фактура
№ ********** от 23.12.2016 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2016 г. между ищеца, в качеството му на
превозвач, и ответника, в качеството му на спедитор, бил сключен заявка-договор за
извършване на международен автомобилен превоз на товар реф. № 7538/16.12.2016 г. На
20.12.2016 г. ищецът приел товара от товародателя „Jacobs Douwe Egberts DE Gmbh” на
товарен пункт в гр. Бремен, Германия, превозил го до разтоварния пункт в гр. Костинброд,
България и на 23.12.2016 г. го предал на товарополучателя „Якобс Дау Егбертс БГ“ ЕООД.
Твърди, че нито товародателят, нито товарополучателят били направили рекламации или
оспорвания във връзка с извършения превоз. За дължимото по процесния договор навло
ищецът издал на ответника, посочен като платец по т. 8 от договора, фактура № **********/
23.12.2016 г. за сумата 3520,50 лева с ДДС, която следвало да бъде платена от ответника в
срок от 50 дни след получаване на фактурата. Въпреки настъпването на падежа
задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
1
уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Джи Ем Екс“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В.
В.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява, че
ищецът не бил изпълнил пълно и точно задълженията си по договора за превоз, тъй като и
към настоящия момент не бил изпратил на ответника нито оригиналната фактура, нито
оригиналните екземпляри от товарителницата CMR. Представянето на посочените
документи било условие за изплащане на договореното навло и тъй като същите не били
получени от ответника, за същия не било възниквало задължението да заплати процесната
сума. Искът бил преждевременно предявен. Освен това възразява, че давностният срок за
предявяването му бил изтекъл, като се позовава на чл. 32, § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR). С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „БТС“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв.
Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва възраженията,
направени в отговора на ответника. В хода на устните състезания моли съда да уважи
предявения иск с изменението, направено в проведеното открито съдебно заседание.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Депозира писмена защита, в която излага доводи и съображения в подкрепа на направените
искания.
В съдебно заседание ответникът „Джи Ем Екс“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. В.. Процесуалният представител оспорва предявения иск и поддържа
всички възражения, наведени в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания
моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Твърди, че специалната едногодишна
погасителна давност била изтекла още преди подаване на исковата молба в съда и никакви
действия, извършени след това, не можело да прекъснат или спрат давностния срок.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Прави възражение за липса на доказателства за реално извършване на претендираните от
ищеца разноски. Представя писмена защита, в която мотивира наведените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Ответникът не оспорва, че между него и ищеца през процесния период съществувало
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на заявка-договор за
международен автомобилен превоз на товар реф. № 7538/16.12.2016 г.; че ищецът извършил
възложения превоз по релация от гр. Бремен, Германия до гр. Костинброд, България в
уговорените срокове и че стоката била получена от товарополучателя без възражения и
забележки; че договореното навло за процесния превоз било в размер на 1800 евро с ДДС, с
2
левова равностойност 3520,50 лв., за което от страна на ищеца била издадена фактура №
********** от 23.12.2016 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са
отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
В проведеното на 11.10.2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца връчи на процесуалния представител на ответника издадената фактура №
********** от 23.12.2016 г. и два броя оригинали на надлежно заверена CMR
товарителница.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR):
Претенцията на ищеца се основава на сключен между страните заявка-договор за
международен автомобилен превоз на товар реф. № 7538/16.12.2016 г. по релация от гр.
Бремен, Германия до гр. Костинброд, България. Не се спори по делото, че Конвенцията CMR
е приложимо право към процесното облигационно отношение. Съгласно чл. 1, § 1 от
Конвенцията CMR (ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1977 г. на Държавния съвет на
Народна република България – ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г.) тази конвенция се прилага за
всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато
мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както
са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните.
Конвенцията CMR като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за
Република България съгласно предвидените в чл. 43, § 2 от същата условия, поради което
следва да намери приложение към възникналите правоотношения по договор за автомобилен
превоз на стоки с международен елемент. Компетентният български съд е длъжен да
приложи съдържащите се в Конвенцията норми, съобразявайки, че като специална уредба
тези норми имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право, след като
възникналите отношения попадат в нейния обхват (вж. Решение № 143 от 12.05.2016 г. по
т. д. № 1234/2014 г., II т. о., ВКС, Решение № 174 от 19.12.2017 г. по т. д. № 417/2017 г., II
т. о., ВКС). Като се вземе предвид обстоятелството, че мястото на приемане на стоката
(Германия) и мястото на доставянето й (България) са в две различни държави, като
Република България е договаряща страна, то следва изводът, че отношенията между
страните се регулират именно от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки.
Единственото възражение, наведено от ответника, е за погасяване на вземането на
ищеца за договореното навло по давност. Конвенцията CMR урежда давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват исковете, свързани с международен автомобилен превоз на
стоки. Съгласно чл. 32, § 1, б. „в“ от Конвенцията CMR исковете, свързани с превози,
подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.
3
Давностният срок тече от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на
превозния договор, като посоченият ден за начало на давностния срок не се включва в него.
Няма спор в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията CMR се прилага
и по отношение на претенциите на превозвача за заплащане на договореното превозно
възнаграждение. В Решение № 81 от 27.05.2010 г. по т. д. № 851/2009 г., I т. о., ВКС и
Решение № 62 от 25.01.2002 г. по гр. д. № 891/2001 г., ВКС е прието, че срокът на
погасителната давност за превозно възнаграждение по договор за международен превоз на
стоки по шосе е този по чл. 32, § 1, б. „в“ от Конвенцията относно договора за международен
автомобилен превоз на стоки и началото му се поставя от датата на сключване на превозния
договор. Давността е въпрос по съществото на спора.
В настоящия случай процесният договор за международен превоз на товари е сключен
на 16.12.2016 г. Тримесечният срок по б. „в“ на чл. 32, § 1 от Конвенцията е изтекъл на
17.03.2017 г. и от тази дата е започнал да тече едногодишният давностен срок. Последният е
изтекъл на 17.03.2018 г. Исковата молба е подадена в съда на 22.12.2021 г., т.е. повече от 3
години след изтичане на едногодишния срок. Въпреки разпределената доказателствена
тежест ищецът не установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност преди подаване на исковата молба в съда.
Следователно, претендираното от ищеца вземане за дължимото по процесния договор за
превоз навло е погасено по давност.
При тези изводи предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ,
вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило разноски в размер на 700 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
„БТС“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника „Джи Ем Екс“ ЕООД сумата в
размер на 700 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БТС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя И.Н.Б., със седалище и адрес на управление гр. Сухиндол, обл. Велико Търново,
ул. „Росица“ № 129, срещу „Джи Ем Екс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя М. Х. Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Панчарево“, бул.
„Цариградско шосе“ № 425, бл. МДЛ, ет. 3, ап. офис № 29, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен
4
автомобилен превоз на стоки (CMR) за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 3520,50 лева, представляваща
дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по релация от
гр. Бремен, Германия до гр. Костинброд, България по договор-заявка за международен
автомобилен превоз на товар с реф. № 7538 от 16.12.2016 г., за което била издадена фактура
№ ********** от 23.12.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „БТС“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя И.Н.Б., със седалище и адрес на управление гр. Сухиндол,
обл. Велико Търново, ул. „Росица“ № 129, да заплати на „Джи Ем Екс“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя М. Х. Г., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Панчарево“, бул. „Цариградско шосе“ № 425, бл. МДЛ, ет. 3, ап. офис № 29,
сумата 700 (седемстотин) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5