Определение по дело №332/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение № 43 / 30.08.2021г. по ЧНД № 138 / 2021г. по описа на
Районен съд – К. по отношение на Й. АНГ. Л. – обвиняем по досъдебно
производство № 118/2020г. на РУ на МВР - К. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от служебния
защитник на обвиняемия с искане мярката за неотклонение „Задържане под
стража” да бъде отменена и вместо нея по отношение на обвиняемия да бъде
взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. В жалбата се твърди, че
постановеното определение е незаконосъобразно и несправедливо.
Служебният защитник счита, че към настоящия момент нямало достатъчно
доказателства, налагащи извода за наличието на обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъплението за което е обвинен. Освен това
районният съд не приел нито един от доводите, наведени на основание чл. 56,
ал. 3 от НПК. Обвиняемият съжителствал на семейни начала с Р. К., от която
имал три деца и въпреки, че произходът от бащата не бил установен по
надлежния ред, обвиняемият заедно с майката полагали грижи по
отглеждането и възпитанието на децата. Едно от децата било в изключително
тежко здравословно състояние, за което били представени съответни
документи. Служебният защитник счита още, че мярка за неотклонение
„Домашен арест“ ще отговори на целите, заложени в чл. 57 от НПК, а именно
да попречи на обвиняемия да се укрие и да извърши престъпление. С мярка за
неотклонение „Домашен арест“ обвиняемият ще можел да полага грижи за
децата, за да работи майка им и да осигури средства за лечението на детето и
издръжката им.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебния защитник
на обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я
уважи. Счита, че не е налице реалната опасност обвиняемият да се укрие или
извърши ново престъпление, тъй като със своето процесуално поведение по
никакъв не е осуетил или попречил на образуваното срещу него и другите
лица досъдебно производство. Имал настоящ и постоянен адрес. Живеел на
семейни начала с жена и се грижел за трите й деца като заявил, че е
биологичният им баща. Счита, че обвиняемият нямало да затрудни
нормалния ход на досъдебното производство, нямало да окаже влияние върху
другите извършители и да повлияе евентуално за оневиняването си. Относно
ангажимента към децата били събрани достатъчно доказателства –
медицински, че 15 - годишното момче било с много влошено здравословно
състояние и изложените доводи в жалбата макар и от битов характер имали и
морален характер. Счита, че мярка за неотклонение „Домашен арест” ще
покрие всички предпоставки обвиняемият да не се укрие или да извърши
друго престъпление. Моли въззивния съд да отмени наложената мярка за
неотклонение „Задържане под стража” и да наложи по-лека - „Домашен
1

арест” или „Парична гаранция“.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за
неоснователна, а определението на РС - К. за правилно, обосновано и
законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд намерил, че са налице
всички изискуеми от разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК предпоставки за
вземате на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
отношение на обв. Л. и обсъдил доводите изложени в жалбата до Окръжния
съд. Според прокурора правилно районният съд е приел, че изложените в
жалбата съображения касаят чисто битов характер и стоят извън преценката
дали да се вземе най-тежката мярка за неотклонение. Счита за неподходяща
мярката за неотклонение „Домашен арест” предвид това, че обвиняемият е
личност със завишена степен на обществена опасност, формирани трайни
престъпни навици и обстоятелството, че деянието е извършено в условията на
опасен рецидив. Моли за потвърждаването на обжалваното определение.
Обвиняемият иска да му бъде наложена мярка за неотклонение
„Гаранция“.
Съдът, след съвещание и като се запозна с подадената частна жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в хода на
производството до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
определение е неоснователена.
С постановление от 18.08.2021г., предявено на 27.08.2021г., Й. АНГ.
Л. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 118/2020г. по описа на РУ
- К., рег. № 1799/2020г. по описа на Районна прокуратура – Сливен, за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК - затова, че на 27.04.2020г. от вила в местността „Ц.“ в землището на село
М., община К., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, в съучастие като съизвършител
с М.З.Г., И.А.К., Б.Я.С. и З.М.Г. отнел чужди движими вещи на обща
стойност 267.01 лева, а именно: газов ветроупорен фенер; единични
обикновени жакардови дюшеци – 2 бр.; керамични чинии – 2 бр.; емайлирани
тигани – 2 бр.; нераджаеми лъжици и вилици – 20 бр.; обикновени стъклени
чаши – 8 бр.; емайлирани тенджери – 2 бр.; емайлирани плакета – 2 бр.;
сандък с провизии, съдържащ 10 кутии русенско варено, 10 кутии пастет
апетит, 6 бр. лютеница Дунавско хоро, 2 кг сух боб, 1 кг ориз, 2 пакета мляно
кафе и 1 кг кристална захар; 3 бр. буркани със заешко месо; 2 бр. компоти от
праскови; 3 бр. консервирани домати; 2 кутии билков чай; кирка с дръжка;
боен чук 6 кг; брадва с дръжка; тесла с дръжка; клещи комбинирани – 1 бр.;
възглавници – 2 бр.; одеяло, собственост и от владението на В.П.К. от с. Т.
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
2

Обв. Л. е на 34 години, неграмотен, безработен, не е женен. Има
регистриран с постоянен и настоящ адрес в с. Г., общ. К., кв. „З.** /видно от
справката му за съдимост и декларацията за семейно и материално положение
и имотно състояние/. Жената, с която твърди че съжителства - Р. К. К. е с
друг постоянен адрес - с. Г., кв. „З.***. Осъждан многократно за кражби. На
04.06.2018г. е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца,
наложено му по НОХД № 586 / 2018г. на СлРС.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. Л. мярка за
неотклонение "Задържане под стража", районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление и че от
събраните до момента доказателствени материали може да се направи
обосновано предположение, че той е негов извършител (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). За разлика от осъдителната присъда, която
съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за
ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на
обвинението.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е
приел, че съществува реална опасност обвиняемия да извърши престъпление.
Наличието й се презюмира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК и не е
оборено от събраните доказателства. Действително настоящото деяние е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“б“
от НК, след като обвиняемият е осъден два пъти като пълнолетен /видно от
определеното общо наказание по НОХД № 9 /2014г. на РС – К. и осъждането
по НОХД № 586 / 2018г. на РС - Сливен/ на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за едното от тях е изтърпял
ефективно наложеното му наказание. Не е изтекъл и петгодишният срок по
чл. 30 от НК. Правилна е преценката на районния съд, че деянието, за което
обвиняемият е привлечен по настоящото досъдебно производство говори за
устойчивост на престъпното поведение, както и че наложените наказания
лишаване от свобода, вкл. и ефективно такова, не са постигнали целения
превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на обвиняемия го
характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност и
формирани трайни престъпни навици. Към обстоятелствата обуславящи
реалната опасност обвиняемия да извърши престъпление настоящата
инстанция следва да допълни и това, че обвиняемият е безработен и няма
легален източник на доходи, а обкръжението му е от лица, представляващи
интерес за дейността на МВР.
Окръжният съд следва да допълни още, че от разпоредбата на чл. 63,
ал. 2, т. 1 от НПК се презюмира и реалната опасност обв. Л. да се укрие и
събраните доказателства до момента не я оборват. Наличието на адресна
3

регистрация не гарантират изключването на реалната опасност той да се
укрие. Видно от приложената по досъдебното производство характеристична
справка, обв. Л. няколко пъти е правил опити за бягство от органите на МВР.
Труден е за откриване на адреса си, своенравен, с буен характер, не съдейства
на полицейските органи, държи се грубо и арогантно, отказва да изпълнява
отправените му законови полицейски разпореждания.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод,
че по отношение на обв. Л. следва да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Въззивният съд се
присъединява изцяло към това становище. Тази мярка за неотклонение се
явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и отговаря на целите
по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. Л. на настоящия
етап от досъдебното производство. Окръжният съд намира за неоснователни
доводите на защитата за налагане на по – лека мярка за неотклонение
„Домашен арест“ или „Гаранция“, предвид ангажименти към три деца, тъй
като няма доказателства той да е техен биологичен родител. Безспорно са
събрани достатъчно доказателства за влошено здравословно състояние на
едно от децата - Ангел Радков Костов, но първоинстанционния съд правилно
е преценил, че това обстоятелство не може да повлияе върху преценката дали
спрямо обвиняемия да се вземе най – тежката мярка за неотклонение. Видно
от разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК при определяне на мерките за
неотклонение се взема предвид здравословното състояние на обвиняемия,
което в случая не обуславя необходимостта от налагането на по – лека мярка
за неотклонение.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че
определението, с което по отношение на обв. Л. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” е правилно и законосъобразно и като
такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови
определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	156
Дата:	7 септември 2021 г. (в сила от 7 септември 2021 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20212200600332
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	1 септември 2021 г.

Определение по дело №332/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите