Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                            28.10.2015 год.                                            Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                             граждански състав

на пети октомври                                                                   две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в следния състав:                Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело номер 119 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ДЗУ“ АД, ЕИК ********* представлявано от И.И.- Изпълнителен Директор, седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. „Н. Петков“ № 10, чрез адв. Х.В.П.-***, представлявана от Кмета Инж. Г. Л., с адрес: *** и Българската Държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, адрес: гр. София, ул. „Кирил и Методий“ № 17-19, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на страните, че ищеца е собственик на почивна база, състояща се от 7 броя бунгала, условно обозначени с №№ 1-7, съгласно скица Д. 12.7, като бунгалата №№ 1-4 са тип „Романтика“- единични, с площ, съответно: 31,86 m², 33,10 m², 34,08 м², 31,65 m², а бунгалата №№ 5-7 тип „Романтика“- двойни- с по две стаи и с площ съответно 44,45 m², 46,06 m², 46,25 m², или всичките с обща площ 257,45 м². Бунгала №№1,2,3,5,6 и 7 са с граници от четири страни имот № 00878.107.1, а бунгало № 4 е с граници имот 00878.107.1, от три страни- частично и имот № 00878.107.388- от три страни частично. Обща площ на базата, находяща се в имоти със заемана площ от тези имоти: 00878.107.1- 1982,37 m², 00878.107.388- 62,73 m², 00878.107.389- 7,07 м²- 2052.18 m², ведно с инфраструктура, състояща се от канализация- прясна и отходна вода, септична яма, електрификация и осветление, благоустроена, тревна площ и беседка, която база е оградена с метална ограда, както и да присъди на ищеца направените по делото съдебно-деловодни разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Поискани са гласни такива и експертиза.

С разпореждане от 08.12.2014 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответниците.

Ответника Община Царево е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. Ответника с отговора оспорва иска, като недопустим, алтернативно неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на гласни такива и на експертиза. Претендира разноски.

Ответника Българската Държава Представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. Ответника с отговора оспорва иска, като недопустим, алтернативно неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на почивна база, находяща се в гр. Ахтопол, обл. Бургаска, местност „Коросията“ която почивна база попада частично в имот № 00878.107.1 за 1892/ 11795 ид. части и с площ от 1982 кв.м. от този имот, който има за съседи имот № 00878.107, 00878.107.587, 00878.107.389, 00878.107386, 00878.107.388, 00878.107.386, 00878.107.340, 00878.107.586, от които имоти заема следните площи: 00878.107.388- 62,73 кв.м. 00878.107.389- 7,07 кв.м. Според исковата молба, претендираната почивна база е била построена през периода 1980 г. до 1985 г. и първоначално е включвала 89 бр. бунгала, блок кухня- столова, санитарен възел и душове. Ищеца твърди, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ, по- голямата част от базата е  била загубена за ищеца, поради лошо водене на дела от страна на тогавашното ръководство, като в крайна сметка са останали незасегнати от реституцията 7 броя бунгала, условно обозначени с №№ 1-7, съгласно приложената скица. Ищеца заявява, че към базата е изградена и съответната инфраструктура, състояща се от канализация прясна и отходна вода, септична яма, електрификация и осветление, алеи и благоустроена тревна площ и беседка и базата е оградена със метална ограда. Според ищеца, процесната база е негова собственост, тъй като същата е била собственост на „ОЗЗУ“ чийто правоприемник се явява „ДЗУ“, по аргумент на чл. 17а от ЗППДОП /отм./. ищеца заявява, че преобразуването на „ДЗУ“ АД е било извършено на база ПМС 176/ 05.09.1991 г. като е било образувано акционерно дружество „Дискови запаметяващи устройства“ АД /“ДЗУ“ АД/, което дружество съществува в този си вид и понастоящем, като новообразуваното дружество е поело всички активи и пасиви на множество стопански организации по баланс към 31.03.1991 г. между които поделение „Социално-битов комплекс“ /ПСБК/- Стара Загора, като в описа на основните средства, стопанисвани от този комплекс, са включени и бунгала гр. Ахтопол, на стойност по баланс към 31.03.1991 г. в размер от 599.406 лв. Ищеца твърди, че след преобразуването на дружеството, през 1993 г. е била направена преоценка на имуществото на дружеството, като в сметка 203- сгради- е бил даден пълен опис, с конкретни данни, касаещи почивната база в гр. Ахтопол, като от № 22- 28 са описани 7 бр. бунгала тип „Романтика“ ведно с площ и година на въвеждане в експлоатация- 1984 г.

Ответната Община Царево, в отговора на исковата молба твърди, че по отношение на община-Царево предявеният установителен иск за собственост е недопустим, поради липсата на правен интерес у ищеца от предявяването му. Алтернативно се твърди, че предявения иск е неоснователен, тъй като ищеца не е собственик на процесните бунгала, тъй като не може да докаже, че към 31.03.1991 г. именно описаните в исковата молба бунгала и обслужващата ги инфраструктура, са били част от активите по баланса на преобразуваните държавни фирми и поделения, чийто правоприемник се явява той. Според този ответник, претендираните с исковата молба седем бунгала и обслужваща ги инфраструктура, са били изградени незаконно след 1991 год. поради което не могат да бъдат обект на правоприемството по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, тъй като правно релевантният за този придобивен способ момент, в настоящия случай е 31.03.1991 г.

Ответника Българската държава, в лицето на Областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в отговора на исковата молба твърди, че предявеният установителен иск за собственост е недопустим, алтернативно се твърди, че предявения иск е неоснователен. На първо място се твърди, че за ищеца не е налице активна процесуална легитимация за предявяване на иска, тъй като, не са налице доказателства, които да установяват, че ищеца е собственик на почивната база. На следващо място се твърди, че Българската държавата, не е оспорила по някакъв начин правото на собственост на ищеца върху процесната база, т.е. ищеца няма правен интерес от предявяване на установителен иск спрямо държавата. Алтернативно се твърди, че не са налице основанията на чл. 17а от ЗППДОП, тъй като липсват доказателства, процесиите имоти да са били включени в баланса на праводателя на ищеца към момента на преобразуване, както и доказателства за преобразуване и правоприемство. Твърди се, че процесната база не може да бъде обект на правоприемството по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, т.е. не са налице доказателства, че ищеца е придобил собствеността върху претендирания от него имот.

Пред съда, чрез представляващия го адвокат, ищеца ангажира гласни и писмени доказателства. Счита предявените искове за основателни и доказани и моли съда да ги уважи. В хода на делото, ищеца оттегли предявения иска по отношение на ответната Община Царево, поради което, производството по отношение на този ответник беше прекратено от съда.

В съдебно заседание, ответника Българската Държава, оспорва предявения иск като неоснователен. Ангажира писмени доказателства и експертиза.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен, установителен иск, с правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По допустимостта на иска:

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има правен интерес от това. Безспорно в правната доктрина и съдебната практика е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно по всяко време на процеса. За да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск и в двете му разновидности- положителен и отрицателен, е необходимо ищецът да владее вещта и с поведението си ответникът да застрашава правното му положение.

В настоящия казус, предявения иск се явява недопустим, поради липса на правен интерес, поради следните съображения:

На първо място, както и в исковата молба, така и пред съда, ищеца не заяви каквито и да било твърдения, че Българската Държавата е оспорила по какъвто и да било начин правото му на собственост върху процесните бунгала, както и твърдения в какво се изразява това оспорване и с какви действия държавата е застрашила правото му на собственост. В исковата молба, а и пред съда, не бяха наведени никакви твърдения, държавата да е извършвала фактически и/или правни действия, с които да е оспорвала собствеността на ищеца върху процесиите бунгала, т.е. за ищеца не е налице правен интерес за защита правото му на собственост срещу Държавата, тъй като тя- нито с фактически, нито с правни действия- е оспорила правото му /в тази връзка Вж. представените по делото от ищеца съдебни решения на ЦРС и БОС, както и Решение № 36-I/ 02.12.2002 год. по гр.д. № 1103/ 2001 год. на БОС и Решение № 1109/ 04.08.2004 год. по гр.д. № 525/ 2003 год. на ВКС/.

Действително, ищеца се стреми да обоснове правен интерес, с твърдението, че желае да закупи земята, върху която са поставени процесните бунгала, като се възползва от възможността по чл. 53, ал. З от ППЗОЗЗ. Това му твърдение, е несъстоятелно. По делото липсват каквито и да било данни, да е стартирана подобна процедура, в производството по която, Българската Държава да е оспорила правата на ищеца, по отношение собствеността върху процесните бунгала, т.е. ответника да е оспорил или застрашил правото на собственост на ищеца, върху претендираната вещ. Твърдения в тази насока не са заявени с исковата молба, не се претендират и съдебно заседание.

Нещо повече, ответника в лицето на Българската Държава, още в отговора на исковата молба твърди, че не оспорва правото на собственост на ищеца върху бунгалата. Такива твърдения от страна на ответника не бяха направени, не бяха ангажирани и доказателства в тая насока.

На следващо място, недопустим е иск, с който да се претендира защита на право на собственост върху „благоустроена, тревна площ“. Такова понятие „благоустроена, тревна площ“ българското право не познава /а в случая, явно не се претендира право на собственост върху земята, върху която е тази „благоустроена, тревна площ“, тъй като ищеца твърди, че желае да закупи земята и не спори, че същата е държавна собственост/. По подобен начин стои и претенцията за защита на правото на собственост върху „инфраструктура, състояща се от канализация- прясна и отходна вода, септична яма, електрификация и осветление“.

Във връзка с изложеното съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иска, поради което той се явява недопустим.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 119/ 2014 год. по описа на ЦРС, поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА „ДЗУ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Българската Държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 1246,72 лева, представляваща направени разноски по делото

 

Решението /с характер на определение/, подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

 

СЪДИЯ: