Определение по дело №99/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 37 от 02.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 36/2012 г., А. районен съд е осъдил Прокуратурата на Р. Б. – С. да заплати на В. Ф. С. от С. И., О., сумата от 6 000 лева, от която сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от незаконосъобразното му задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 10.30 часа на 11.01.2008 г.; сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от незаконосъобразното му задържане под стража за периода от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г. и сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от незаконосъобразното обвинение срещу него за извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, както и законна лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част и за разликата от уважения размер до пълния предявен размер. С решението съдът е оставил без разглеждане предявения от В. Ф. С. против ОД на МВР – К. иск за заплащане на обезщетение в размер на 1 999 лева, за неимуществени вреди за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от незаконното задържане на ищеца за времето от 00.30 часа на 09.01.2008 г. до 00.30 часа на 10.01.2008 г. и е прекратил производството по делото в тази част, като е изпратил исковата молба в тази част на Административен съд – К. по компетентност, съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Осъдил е също Прокуратурата на Р. Б. да заплати на В. Ф. С. сумата от 900 лева, направени по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – П. на Р. Б., която чрез своя процесуален представител – прокурор от Районна П. – А., го обжалва в срок. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на В. Ф. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. В частта, с която въззивникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, съдът не се бил съобразил с указанията в т.13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, съобразно което ако лицето е оправдано държавата отговаря по чл.2, т.2 от ЗОДОВ, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържен под стража. Излагат се и съображения, че предявения иск е недоказан, като ищецът е следвало да докаже както вината на ответника, така и да докаже, че вследствие на обвинението в извършване на престъпление е претърпял като пряка и непосредствена последица, неимуществени вреди, както и пряката връзка между дейността на Районна П. – А. и претърпените увреждания. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че съдът счете иска за основателен – да не бъде уважен изцяло, поради силно завишение на исковите претенции. В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата на Р. Б. поддържа подадената жалба и излага подробни съображения. Прави довод за порочност на постановеното решение от районния съд с оглед неучастие в делото на прокурор като контролираща страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия В. Ф. С., чрез представител по пълномощие, в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на О. П. – К., в качеството на контролираща страна в процеса, излага становище за основателност на въззивната жалба, като излага подробни съображения.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивника, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционния съд са били предявени от В. Ф. С., при условията на субективно и обективно съединение, следните искове: 1. срещу Областна дирекция на МВР – К. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно задържане за времето от 00.30 часа на 09.01.2008 г. до 00.30 часа на 10.01.2008 г., в размер на 1 999 лева; 2. срещу Прокуратурата на Р. Б., с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 00.30 часа на 13.01.2008 г., в размер на 3 000 лева; 3. срещу Прокуратурата на Р. Б., с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за периода от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г., в размер на 3 000 лева и 4. срещу Прокуратурата на Р. Б., с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, в размер на 2 000 лева.

Във връзка с така предявените, при условията на субективно и обективно съединение, искове, с решението си А. районен съд е оставил без разглеждане предявения от В. Ф. С. против ОД на МВР – К. иск за заплащане на обезщетение в размер на 1 999 лева, за неимуществени вреди за причинени неимуществени вреди от незаконно задържане за времето от 00.30 часа на 09.01.2008 г. до 00.30 часа на 10.01.2008 г. и е прекратил производството по делото в тази част, като е изпратил исковата молба в тази част на Административен съд – К. по компетентност, съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Решението в тази част не е обжалвано и като такова е влязло в сила в тази му част. Решението е влязло в сила и в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца против Прокуратурата на Р. Б. иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 00.30 часа на 13.01.2008 г., за разликата от присъдения размер от 1 000 лева до претендирания размер от 3 000 лева.

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на В. Ф. С. следните суми: 1. сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 10.30 часа на 11.01.2008 г., по искас правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ; 2. сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за периода от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г., по искас правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ; и 3. сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, по искас правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.

Неоснователен е довода на Прокуратурата на Р. Б., поддържан в съдебно заседание, за допуснато от първонистанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разглеждане на делото без участие на прокурор като контролираща страна, което да обуславя отмяна на решението само на това основание и връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на прокурор като контролираща страна. От гореизложеното се установява, че производството по отношение на ответника ОД на МВР – К. е било прекратено и делото е било разгледано срещу един ответник – Прокуратурата на Р. Б.. Съгласно т.15 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004 г., ОСГК, не е задължително участието на прокурор като контролираща страна, ако Прокуратурата на Р. Б. е конституирана като единствен ответник. В тази връзка следва да се посочи и това, че след влизането в сила на решението на районния съд в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на ОД на МВР – К., по делото е останал конституиран единствен ответник – Прокуратурата на Р. Б., поради което липсва каквото и да е основание решението на първоинстанционния съд да се обезсили (отмени), поради неучастие на прокурор като контролираща страна, и да се върне за ново разглеждане, тъй като при новото разглеждане участието на прокурор като контролираща страна няма да е задължително.

Установено е по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от 09.01.2008 г., ищецът В. Ф. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК. С постановление на прокурор при Районна П. – А. от 09.01.2008 г. е било постановено В. Ф. С. да бъде задържан за срок от 72 часа в ОЗ „СА” – К., считано от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 00.30 часа на 13.01.2008 г., по цитираното досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А.. С определение № 1 от 11.01.2008 г., постановено по ч.н.д.№ 5/2008 г., А. районен съд е взел мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на В. Ф. С. – обвиняем по досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А.. С определение № 10 от 17.01.2008 г., постановено по в.ч.н.д.№ 17/2008 г., Кърджалийският окръжен съд, в производство по чл.64, ал.7 и 8 от НПК, по повод жалба на служебния защитник на В. Ф. С., е потвърдил определение № 1 от 11.01.2008 г., постановено по ч.н.д.№ 5/2008 г. по описа на А. районен съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на В. Ф. С. – обвиняем по досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А..

Установено е също така по делото, че по цитираното досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А. е бил изготвен от Районна П. – А. и внесен в Районен съд – А. обвинителен акт срещу В. Ф. С. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, за което е образувано НОХД № 19/2008 г. по описа на Ардинския районен съд. С присъда № 16 от 07.04.2008 г., постановена по НОХД № 19/2008 г., А. районен съд е признал подсъдимия В. Ф. С. за невиновен в престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и го е оправдал по така предявеното му обвинение. След постановяване на присъдата, А. районен съд е изменил взетата по отношение на В. Ф. С. мярка за неотклонение „задържане под стража”, взета по досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А., в подписка. С решение № 66 от 10.07.20098 г., постановено по ВНОХД № 151/2008 г., Кърджалийският окръжен съд е потвърдил присъда № 16 от 07.04.2008 г., постановена по НОХД № 19/2008 г. по описа на А. районен съд, с което същата е влязла в законна сила.

При така изяснената фактическа обстановка, предявените от В. Ф. С. против Прокуратурата на Р. Б., при условията на обективно съединение, искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 10.30 часа на 11.01.2008 г., и за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за периода от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г., са неоснователни. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание. В тази връзка, с т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004 г., ОСГК, е прието, че незаконна е мярката за неотклонение „задържане под стража”, когато не отговаря на изискванията на чл.152, ал.7 от НПК (отм), респективно – чл.64, ал.4 от действащия НПК. Прието е също, че държавата отговаря за вреди по чл.2, т.1 от закона, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, т.2 от закона, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.

Във връзка с изложеното, по делото не се установява незаконност на задържането под стража на ищеца, извършено с постановление на прокурор при Районна П. – А. от 09.01.2008 г., нито незаконност на взетата спрямо същия мярка за неотклонение „задържане под стража”. Напротив, установено е, че ищецът В. Ф. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем по образувано досъдебно производство – № 5/2008 г. по описа на РПУ – А., като на основание чл.64, ал.2 от НПК, за обезпечаване явяването му в съдебно заседание във връзка с искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, с постановление на прокурор при Районна П. – А. от 09.01.2008 г. е било постановено В. Ф. С. да бъде задържан за срок от 72 часа в ОЗ „СА” – К., считано от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 00.30 часа на 13.01.2008 г., по цитираното досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А.. Постановлението е издадено от компетентен орган – прокурор при Районна П. – А., в съответствие с неговите правомощия и на законово основание, а именно – на основание чл.64, ал.2 от НПК, съгласно който явяването на обвиняемия пред съда за разглеждане на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.

Установи се също така, че с определение № 1 от 11.01.2008 г., постановено по ч.н.д.№ 5/2008 г., А. районен съд е взел мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на В. Ф. С. – обвиняем по досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А., както и че с определение № 10 от 17.01.2008 г., постановено по в.ч.н.д.№ 17/2008 г., Кърджалийският окръжен съд, в производство по чл.64, ал.7 и 8 от НПК, по повод жалба на служебния защитник на В. Ф. С., е потвърдил определение № 1 от 11.01.2008 г., постановено по ч.н.д.№ 5/2008 г. по описа на Ардинския районен съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на В. Ф. С. – обвиняем по досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А..

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че в случая не е налице незаконност на задържането под стража на ищеца, извършено с постановление на прокурор при Районна П. – А. от 09.01.2008 г., нито незаконност на взетата спрямо същия мярка за неотклонение „задържане под стража”, поради което предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 10.30 часа на 11.01.2008 г., и за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за периода от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г., са неоснователни.

Като е приел противното и е уважил иска, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 10.30 часа на 11.01.2008 г., в размер на 1 000 лева, както и иска, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за периода от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г., в размер на 3 000 лева, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение в тази му част, поради което същото следва да се отмени в посочените части, като се отхвърлят предявените искове, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.

Що се касае до иска, с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, за което е бил внесен обвинителен акт в съда и образувано съдебно производство, то същия е основателен. Съгласно чл.2, т.2, предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В тази връзка от горецитираното НОХД № 19/2008 г. по описа на Ардинския районен съд се установява, че на въззиваемия В. Ф. С. му е било повдигнато обвинение и същия е бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, както и че с влязла в законна сила присъда същият е бил признат за невиновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд и оправдан по него. С други думи, в случая са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на държавата за причинените от Прокуратурата на Р. Б. неимуществени вреди на въззиваемия С., док¯лкото се установява, че Прокуратурата на Р. Б. е повдигнала срещу ищеца обвинение за престъпление от общ характер и е поддържала обвинението до приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда, при което действията по повдигане и поддържане на обвинение следва да се считат незаконни. Що се касае до размера на неимуществените вреди, настоящият състав съобрази следното:

Съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тази връзка, установено е по делото, че на ищеца С. му е било повдигнато обвинение по образуваното досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А. на 09.01.2008 г., същият е бил задържан с постановление на прокурор при Районна П. за времето от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 10.30 часа на 11.01.2008 г., а от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Установено е също така, че въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано наказателно дело от общ характер № 19/2008 г. по описа на Ардинския районен съд, по което въззиваемият С. е бил оправдан по така предявеното му обвинение с влязла в сила на 10.07.2008 г. присъда.

По делото е разпитан като свидетел А. Д., който установява в своите показания, че след задържането му ищецът С. останал без работа и започнал да пие, като се скарал с жена си и сина му.

Предвид тежестта на обвинението, срокът от 6 месеца, през който въззиваемият С. е бил с незаконно обвинение – от 09.01.2008 г., когато му е повдигнато обвинението, до 10.07.2008 г., когато оправдателната присъда влиза в законна сила, свидетелските показания, установяващи в определена степен негативни преживявания, както и с оглед обстоятелството, че същият е бил задържан под стража от 10.01.2008 г. до 07.04.2008 г. или 89 дена, а така също и с оглед принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не са в по – малък размер от поискания и присъден с решението размер от 2 000 лева, а напротив. Доколкото обаче самият ищец е претендирал вреди в този размер, то същият следва да му бъде присъден. Ето защо като е приел, че иска, с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, е основателен и го е уважил в размер на 2 000 лева, районният съд е постановил правилно решение в тази част, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази му част.

При този изход на делото – основателност на предявения срещу Прокуратурата на Р. Б. иск в размер на 2 000 лева, от общо предявените искове в размер на 8 000 лева, на ищеца се следват разноски в размер на 240 лева от общо направените разноски за адвокат в размер на 960 лева. Съдът приема, че за предявените срещу Прокуратурата на Р. Б. ищецът е заплатил именно 960 лева, а не 1 200 лева, колкото са съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, отчитайки обстоятелството, че този размер на адвокатското възнаграждение – 1 200 лева, е както за предявените срещу Прокуратурата на Р. Б. искове в размер общо на 8 000 лева, така и за предявения срещу ОД на МВР – К. иск в размер на 1 999 лева.

Ето защо следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на В. Ф. С. разноски по делото, за разликата от 240 лева до присъдения размер от 900 лева.

Предвид обстоятелството, че се касае до обективно предявени искове, всеки един с цена под 5 000 лева, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 37 от 02.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 36/2012 г. по описа на А. районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на В. Ф. С. от С. И., оßщ. А.: 1.) сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от незаконосъобразното му задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 10.30 часа на 11.01.2008 г.; 2.) сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от незаконосъобразното му задържане под стража за периода от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г. и 3.) направените по делото разноски, за разликата от 240 лева до присъдения размер от 900 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ф. С. от С. И., общ. А., О., с ЕГН *, против Прокуратурата на Р. Б., иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража за срок от 72 часа, за периода от 00.30 часа на 10.01.2008 г. до 10.30 часа на 11.01.2008 г., по досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А., в размер на 1 000 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ф. С. от С. И., общ. А., О., с ЕГН *, против Прокуратурата на Р. Б., иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража като мярка за неотклонение по досъдебно производство № 5/2008 г. по описа на РПУ – А., за периода от 11.01.2008 г. до 07.04.2008 г., в размер на 3 000 лева, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 02.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 36/2012 г. по описа на А. районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на В. Ф. С. от С. И., общ. А., О., с ЕГН *, сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.