Р Е Ш Е Н И Е
№
………………/…………………….12.2016
год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН И.
АНДОН
В. – Мл. съдия
при
участието на секретаря Г.Д., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1674
по описа на съда за 2016 год, докладвано от съдията
К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.И.Г. ***, подадена чрез процесуален представител адв. Зл. И. ***
срещу Решение № 2448/20.06.2016 год., постановено по гр. дело № 9061/2014 год.
по описа на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника Г.Г.
против Х. Д.К. ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********,*** положителен
установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот
с идентификатор 10135.4501.1757 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 500 кв. м.,
с адм. адрес: гр. Варна, с. о. „Ментеше” № 1757, при граници: на север – имот
10135.4501.1756; на изток – имот 10135.4501.9506; на юг – имот 10135.4501.1713
и имот 10135.4501.1712 и на запад – имот 10135.4501.1704 и имот 10135.4501.1703, по давност основа на осъществявано
владение в периода 15.12.2003г. /влизане в сила на ПНИ на с. о. „Ментеше”, гр.
Варна/ до датата на подаване на иска в съда – 23.07.2014 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон. Неправилен
е изводът на съда, че в полза на въззивника не е текла давност до 20.10.2010
г. – датата на която в полза на праводателя на ответниците
е издадена заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване
на собствеността върху реституирания по реда и при условията на на ЗСПЗЗ
поземлен имот. Навежда, че според задължителната практика на ВКС на РБ началния
момент, от който започва да тече давностен срок е индивидуализирането на имота. Индивидуализацията
на имотите се извършва с одообряването и
влизането в сила на изработен кадастрален план, а не със заповедта за
възстановяване собствеността върху тях. В настоящия случай ПНИ на с. о.
„Ментеше“ гр. Варна е одобрен със заповед на Областния управител и е влязал в сила на 15.12.2003
год. От този момент в полза на въззивника е започнала да
тече и придобивната давност върху процесния имот и с изтичането на 10 год.
давностен срок същият е придобил собствеността върху имота по давност.
Отправено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което искът за собственост да бъде
уважен ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процуесуален представител поддържа жалбата
си.
В писмен
отговор, подадена в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, поддържан в съдебно заседание
чрез процесуален представител, въззиваемите, ответници по иска за собственост,
оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на сторените разноски. Излагат, че давност в полза на ищеца
е могла да тече от издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета
на общината, в случая от 20.10.2010 год.
Това разбиране се основава на общия принцип, че давност не тече срещу този,
който не може да се защити. От 20.10.2010 год. до предявяване на иска /25.06.2014 год./ не е изтекъл нито
петгодишния, нито десетгодишния давностен срок.
Съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г.И.Г.
*** срещу С.Д.К. ЕГН **********, починал в хода на
процеса и земестен от наследниците си С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********,***
положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1757 по
КК и КР на гр. Варна, с площ от 500 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна, с. о.
„Ментеше” № 1757, при граници: на север – имот 10135.4501.1756; на изток – имот
10135.4501.9506; на юг – имот 10135.4501.1713 и имот 10135.4501.1712 и на запад
– имот 10135.4501.1704 и имот 10135.4501.1703, въз основа на осъществявано давностно владение в периода 15.12.2003г. /влизане в сила на ПНИ
за м. „Ментеше”, Варна/ до датата
на подаване на иска в съда – 23.07.2014 год.
Ищецът
навежда следните твърдения: На основание договор за наем от 1986 год. ползва имот от 600 кв. м. в местност „Елен дере“
Варненско землище. По предходен план имотът е с пл. № 106. Понастоящем част от
този имот е отразен като ПИ идентификатор
10135.4501.1757 по КК и КР
на гр.
Варна. До 1991 год. ищецът е заплащал наем за имота, а след тази дата продължил да осъществява фактическа
власт върху имота без да плаща наем и го считал за свой. Твърди, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. ПНИ за местността, в който попада
процесния имот е влязъл в сила на 15.12.2003 г., от този момент в негова полза е започнала да тече
придобивна давност. До предявяване на иска е изтекъл 10 годишния давностен срок и ищецът е придобил
описания по – горе имот по давност. Твърди също, че ПИ идентификатор
10135.4501.1757 по КК и КР
на гр.
Варна е възстановен въз основа на земеделска реституция на наследниците на Д. К.
Д., през 2011 год. между наследниците на Д. Д. е извършена доброволна делба и
посочения имот е поставен в дял на Х. Д.К., което обосновава и правния интерес
на ищеца от предявяване на иска за собственост.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуален представител поддържа иска, настоява за уважаването му и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор,
подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален
представител, ответникът Хр. К. е оспорил иска. Навел е твърдения, че е
собственик на процесния имот въз основа на земеделска реституция и договор за
доброволна делба. Оспорва, че ищецът е собственик на имота по давност, като
посочва че имотът по ПНИ с пл. № 1039, от който имот е образуван и процесния, е
възстановен със Заповед №
ПР - 48/20.10.2010 г. на кмета на общината, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, но от издаването на заповедта до предявяване на иска не е изтекъл
предвидения в закона 10 год. давностен срок.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С Договор за отдаване под наем на държавен недвижим
имот от 02.03.1990г., на ищеца Г.И.Г. е предоставен имот –
хавра, в м. „Елен
дере“, с площ от 0, 6 дка,
при граници: М. В.; Ж. Д.; път
и Ст. Г..
От Удостоверение, издадено
от район „Владислав
Варненчик” при Община Варна, изх. № 84/27.11.2000 год. се
установява, че Г.И.Г. ползва имот с пл. № 106, попадащ в имот №
19 съгласно Договор.
С Решение № 730/18.08.2000г. на ПК – Варна по преписка вх. № 30128/21.11.1991
год. на ПК – Варна, постановено
на осн. чл. 14, ал.
1, т. 3 ЗСПЗЗ и чл. 18ж,
ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Д. К. Д.,***.05.1978г., е
признато правото на
собственост върху няколко имота, вкл. и върху нива от 4, 000 дка, находяща се в
терен по § 4 на Владиславово, в местността „Чатала“, имот № 19 от КП, изработен
1997 год.
От удостоверение за наследници на Д. К. Д.,***.05.1978г.,
е видно, че същият е оставил за наследници Х. Д.К.
ЕГН **********, С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********.
Със
Заповед № ПР – 48/20.10.2010г. на Кмета на район „Владислав Варненчик”, община Варна, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д. К. Д., а именно: Х.
Д.К. ЕГН **********, С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********, при
условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот с
ид. № 1039, кад. Район 501, в м. Ментеше, землище Владиславово, Община Варна, с
площ от 2 419 кв. м. при граници: имоти с № № 108; 1704;
1703;
1702;
1701;
1700;
1038 и 9506.
На 22.10.2010г. е извършено трасиране на имот с ид.
№ 1039, кад. Район 501, в м. Ментеше,
собственост на Х. Д.К. ЕГН **********, С.Д.К.
ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН ********** видно от Протокол
за извършено трасиране от същата
дата.
На 22.12.2010г., видно от Протокол №
33-М/22.12.2010г. е извършен въвод във владение на наследниците на Д. К. Д., а именно: Х.
Д.К. ЕГН **********, С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********, в имот с ид.
№ 1039, кад. Район 501, в м. Ментеше, с площ от 2 419 кв. м.
С
договор за доброволна делба от 28.06.2011г. наследниците Х.
Д.К. ЕГН **********, С.Д.К. ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********, са си поделили имот № 1039, като имот пл. № 1757 с площ от 500 кв. м., образуван от имот с пл. № 1039 по ПНИ на м. Ментеше“, землище
Владиславово, гр. Варна е получен в собственост от Х.
Д.К. ЕГН **********.
Данъците
за имот № 1757 за периода 2011-2015г. са заплащани от Х.
Д.К. ЕГН **********, видно от приложените по делото
квитанции от Община Врана, Дирекция „Местни данъци и такси”.
От
заключението на СТЕ от 12.05.2016 год., неоспорено
от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното:
Имот
№ 106 по ПКП /помощния кадастрален план/ попада
в имот с ид. № 10135.5401.1757 по КК на
гтр. Варна, като съвпадащата част, показана на комбинираната скица към заключението на л. 344 от делото на
ВРС, е с площ от 434 кв. м., при граници: от север – част
от имот с ид. № 10135.5401.1757, от изток - имот с ид. № 10135.5401.9506, от юг
– имоти с ид. № 10135.5401.1713 и ид. № 10135.5401.1712 и от запад - имоти с
ид. № 10135.5401.1704 и ид. № 10135.5401.1703. При извършеният оглед на имота,
вещото лице е установило, че в имота има построена дървена барака с
приблизителни размери – 2 на 2, 5
метра, няма водоснабдяване и канализация, но има кладенец и ел. табло с
действащ електромер, като имотът се поддържа и обработва – има лозови
насаждения и плодни дръвчета.
Видно от Констативен
протокол от 19.03.1999г., издаден от Комисия при Р-н
„Владислав Варненчик” при Община Варна, на същата дата е връчена на лицето Г.И.Г. Заповед № 0274/02.03.1999 г. за изземването
на имот № 106, находящ се в местност „Ментеше", като на лицето е съобщено,
че ще бъде извършено принудителното му отстраняване от имота и му се забранява
достъп до този имот. Подписът за Г.И.Г. е положен от съсед.
Съвкупно от показанията на
свидетелите В. Е. В.в и С. С. Г.а /без родство и дела със страните, ангажирани
от ищеца, се установява, че от около 1984-1985 година ищецът обработва място в
местността „Ментишето“, кв. Владиславово. Получил мястото въз основа на договор
за наем. Мястото е разработено, ищецът отглежда лози и овошки, има и барака.
Продължава да го обработва и понастоящем.
От показанията на свидетелите К. В. П.
и И. Д. Ш., без родство и дела със старните, антажирани от ответниците, се
установява, че през 2006 год. ответниците посетили местата, за които им е било
признато правото на възстановяване по ЗСПЗЗ, вкл. и имота, обработван от ищеца.
Казали му, че местата са техни и трябва да напусне. След 2006 год. многократно канили
ищеца да напусне мястото, но и до настоящия момент същият не е освободил имота.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок,
от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Установено е по делото, че процесния
имот съставлява земеделска земя и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Включен е в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, в които хипотези фактическия състав на
реституционния закон включва решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, с което се
признава правото на собственост върху заявени земеделски земи в реални граници,
но не се посочват конкретни граници на имота и издаване на заповед на кмета на
съответната община по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в която се описват
местоположението, границите, съседите на възстановения имот, към която се
прилага скица на имота. С постановяване на заповедта реституционната процедура
се счита приключила и правото на собственост е възстановено. По смисъла на чл.
5, ал. 2 ЗВСВОНИ началният момент от който започва да тече придобивна давност,
за имоти подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по §
4 ПЗР на ЗСПЗЗ (какъвто е и настоящият случай) е моментът на възстановяване на
собствеността по реда и условията на ЗСПЗЗ чрез издаване на съответния
административен акт. Това разбиране изхожда от принципа, че давност не тече
срещу този, който не може да защити правата си по исков ред. До приключването
на административната процедура по възстановяването на собствеността института на придобивната давност по отношение
на имотите, описани в чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /вкл. и подлежащите на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ/ е неприложим.
Съгласно трайно установената, задължителна за съдилищата съдебна
практика /Решение № 373/21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на Първо г. о.;
Решение № 496/21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на ВКС; Решение №
61/14.02.2012 год. по гр. дело № 562/2011 г. на Второ г. о. на ВКС; Решение №
204/15.07.2011 год. по гр. дело № 99/2011 год. на Второ г. о. на ВКС; Решение №
547/12.01.2011 год. по гр. дело № 660/2010 год. на Първо г. о. на ВКС; Решение
№ 584/25.09.2009 год. по гр. дело № 2949/2008 год. на Първо г. о. на ВКС и др./
давност върху имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ тече след приключването
на административната процедура по възстановяване на собствеността, в случая –
след издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Такава по отношение на
наследниците на Д. К. Д. досежно имот с пл. № 1039 по ПНИ на местността
„Ментеше“, землище Владиславово, гр. Варна, от който имот е образуван и процесния
имот с идентификатор 10135.4501.1757 по КК на гр. Варна, е била издадена на 20.10.2010 год. Следователно за ищеца Г.И.Г. за
периода 15.12.2003г.
до 20.10.2010 год. давност върху процесния имот не е могла да тече. А от
20.10.2010 год. до предявяване на иска за собственост на дата 25.06.2014 год.,
респ. до подаването от ответника на отговора му на исковата молба на дата
08.04.2015 год. /в отговора се съдържа възражение от ответника срещу предявения
иск за собственост по давност, което възражение прекъсва давността, съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, приложим и към придобивната давност предвид препращането
на чл. 84 ЗС/ не е изтекъл установения в ЗС десетгодишен давностен срок, нито краткия
давностен срок.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът
Г.И.Г. не е станал собственик на процесния
имот – поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1757 по КК и КР на гр. Варна, с
площ от 500 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна, с. о. „Ментеше” № 1757, при
граници: на север – имот 10135.4501.1756; на изток – имот 10135.4501.9506; на
юг – имот 10135.4501.1713 и имот 10135.4501.1712 и на запад – имот
10135.4501.1704 и имот 10135.4501.1703, по давност основа на осъществявано владение в периода 15.12.2003г.
/влизане в сила на ПНИ на с. о. „Ментеше”, гр. Варна/ до датата на подаване на
иска в съда – 23.07.2014 год.
Наведените във въззивната жалба
доводи, че началният момент, от който започва да тече давностен срок е
индивидуализирането на имота, което в случая е извършено с одобряването на ПНИ
за местността със заповедта на Обл. управител на област с адм. център гр. Варна
на 15.12.2003 год., а не с издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съдът намира за неоснователно. В цитираната по – горе в мотивите на
настоящото решение задължителна за настоящия състав съдебна практика е
възприето становището, че давността по отношение на имоти, подлежащи на
възстановяване по ЗСПЗЗ /чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ/ започва да тече от приключването
на предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяването на
собствеността. Този извод произтича от намерилият конкретно проявление в
множество разпоредби на закона /чл. 115 от ЗЗД, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2
от ЗВСВОНИ, чл. 19 от ЗСПЗЗ и др./ общ правен принцип, че срещу този,
който не може да води иск, давност не тече. В този смисъл е и приетото
в решение № 4 от 11.03.1998 г. по конст. дело № 16/1997 г. на
Конституционния съд на РБ, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2
от ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като тя е проявление на
горепосочения принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства
възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски
земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на поземлена
комисия /сега ОС "Земеделие"/ и преди бившите собственици да могат да
защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на
въззивника не се присъждат.
Съобразно изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемата С.Д.М.
*** следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1200
лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2448/20.06.2016 год., постановено по гр. дело № 9061/2014 год. по описа на РС –
Варна, с което е отхвърлен предявения от Г.И.Г. ЕГН ********** ***, против Х. Д.К.
ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си С.Д.К.
ЕГН ********** и С.Д.М. ЕГН **********,*** положителен установителен иск за
собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.4501.1757 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 500 кв. м., с адм. адрес:
гр. Варна, с. о. „Ментеше” № 1757, при граници: на север – имот 10135.4501.1756;
на изток – имот 10135.4501.9506; на юг – имот 10135.4501.1713 и имот
10135.4501.1712 и на запад – имот 10135.4501.1704 и имот 10135.4501.1703, по давност въз основа на
осъществявано владение в периода 15.12.2003 год. /влизане в сила на ПНИ на с.
о. „Ментеше”, гр. Варна/ до датата на предявяване на иска – 23.07.2014 год.
ОСЪЖДА Г.И.Г. ЕГН ********** ***
дазаплати на С.Д.М. ЕГН ********** *** сумата от 1200 лева /хиляда и двеста
лева/ разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБ, при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.