Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 19.02.2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2672
по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ
Ищецът „П.И.Б.” АД,със
седалище и адрес ***, ЕИК ********(“Банката”) твърди, че е кредитор на ответника „Д.“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК ******** и е предявила в срок вземанията си. Синдикът е
счел, че същите следва да бъдат приети. В срок е било направено възражение
срещу приемането на всички предявени от Банката вземания, както от длъжника,
така и от други кредитори с приети вземания.
С определение 6449/11.12.2018г. по т.д. № 4781/2013 г„ VI - 6 състав,
СГС, тези възражения са частично уважени. Счита, че това е породило правен интерес
на Банката за предявяване на положителен установителен иск за установяване
съществуването на неприетите вземания по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Излага, че в
производството по несъстоятелност срещу „Д.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********
т.д. № 4781/2013 г., VI - 6 състав е било оспорено и изключено от списъка на
приети вземания вземането на „П.и.б.“ АД, произтичащо от Договор за овърдрафт
00РО-АА-0532/28.01.2005г., за което е бил издаден изпълнителен лист от
28.03.2013г. от СРС, ч.гр.д. 3096/2013г., 73 състав, представляващо законна
лихва върху главницата. Било е изключено
и вземането на Банката за съдебни разноски.
Твърди, че на
24.02.2012 г. между „П.и.б.“ АД и „Д.“ ЕООД е бил сключен Договор за поръчителство за обезпечаване вземането на Банката по
Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005г.
(„Договор за овърдрафт”), отпуснат на „Г.Д.“ ООД, ЕИК *******. По силата на
Договора за овърдрафт Банката е предоставила на Кредитополучателя овърдрафт по
разплащателна сметка е максимално допустим размер на дебитното салдо в размер
до EUR 100 000 (сто хиляди) евро. Крайният срок за погасяване на отпуснатия
овърдрафт е 25.02.2007г.
С Анекс № 1 от
15.05.2006г. размерът на договорения овърдрафт е увеличен на EUR 150 000 (сто и
петдесет хиляди евро). Договорено е учредяване на ново обезпечение за
увеличения размер на овърдрафта.
С Анекс № 2 от
30.06.2006 г. страните са договорили срока за погасяване на увеличението, в
размер на EUR 50 000 (петдесет хиляди евро), да бъде удължен до 31.08.2006г.
Крайният срок за погасяване на овърдрафта е запазен същият.
С Анекс № 3 от
31.08.2006 г. страните са договорили срока за погасяване на увеличението, в
размер на EUR 50 000 (петдесет хиляди евро) да бъде удължен до 25.02.2007г.
Крайният срок за погасяване на овърдрафта е запазен същият.
С Анекс № 4 от
25.02.2007 г. страните са договорили крайния срок за погасяване на овърдрафта
да бъде променен на 25.02.2012 г. Променени са лихвените условия по овърдрафта.
Кредитополучателят се е задължил да предостави определени обезпечения.
С Анекс № 5 от
06.10.2008 г. размерът на отпуснатия овърдрафт е увеличен на EUR 520 000
(петстотин и двадесет хиляди евро). Между страните е уговорен нов погасителния
план. Запазен е крайният срок за погасяване на договора. Договорени са
допълнителни обезпечения.
С Анекс № 6 от
08.01.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план. Променени са
лихвените условия по овърдрафта. Запазен е крайният срок за погасяване на
договора. Договорени са допълнителни обезпечения.
С Анекс № 7 от
18.05.2009 г. размерът на отпуснатия овърдрафт е увеличен със EUR 100 000 (сто
хиляди) евро.
С Анекс № 8 от
30.05.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план.
С Анекс № 9 от
11.09.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план.
С Анекс № 10 от
24.02.2012 г. крайният срок за погасяване на овърдрафта е променен от
25.02.2012 г. на 25.02.2013 г., като Кредитополучателят се е задължил да погаси
всички си задължения до 25.02.201 Зг.
С писмо изх. №
10-930/18.01.2013 г., Кредитополучателят „Г.Д.“ ООД е уведомен за просрочените
вноски към 18.01.2013 г. и е поканен в 3-дневен срок да ги погаси. В писмото са
посочени последствията които ще настъпят в случай, че не бъдат погасени
задълженията доброволно, а именно обявяване на кредита за незабавно и
предсрочно изискуем. Писмото е получено лично от управителя на дружеството на
18.01.2013 г.
С писмо изх. №
10-931/18.01.2013г., Поръчителят „Д.” ЕООД е уведомен за просрочените суми на
Кредитополучателя, като от Банката е отправена покана в 3- дневен срок,
съгласно чл. 11 от Договора за поръчителство, да ги плати доброволно. Писмото е
получено лично от представляващия дружеството - Г.Т.Д.на 18.01.2013 г.
Поради факта, че до
изтичането на дадения в писмата 3 -дневен срок за доброволно изпълнение, не са
постъпили суми, Банката е обявила целия овърдрафт за изцяло и предсрочно
изискуем.
Предвид липсата на
доброволно изпълнение, „П.и.б.“ АД се е снабдила Заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК от 11.03.201 Зг. и изпълнителен лист от 28.03.2013г., издадени по
гр.д. № 3096/2013г. от Софийски районен съд за сумите: 250 000.00 евро -
главница, ведно със законната лихва за периода от 24.01.2013г.
до изплащане на вземането; договорна лихва по Раздел V, т. 8 от Договора за
овърдрафт от 28.01.2005г. с 10 бр. анекси, в размер на 27 806.41 евро за
периода от 25.02.2012г. до 21.01.201 Зг.; наказателна лихва по Раздел VIII. т.
16 от същия договор в размер на 11 998.67 евро за периода от 31.05.2012г. до
23.01.201 Зг., комисионна по т. 4 от Анекс № 10/24.02.2012г. към същия договор
в размер на 256.00 евро, комисионна по Раздел VI, т. 11 от договора в размер на
3 750.00 евро и направените разноски по делото, а именно: 11 492.89 лева - държавиа такса и 6 196.44 лева - възнаграждение за
юрисконсулт;
Въз
основа на горния изпълнителен лист е образувано изп.дело
№ 1384/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я., peг.
№ 844, с район на действие - СГС.
„П.и.б.“ АД е предявила вземанията си по този
договор в размер към 16.06.2017 г. от общо 277 370.76 евро (двеста седемдесет и
седем хиляди триста и седемдесет евро и седемдесет и шест евроцента), от които:
203 673.62 евро - присъдена главница, 73 657.74 евро - законна лихва за периода
от 27.11.2013 г. до 15.06.2017 г. и 39.41 евро — съдебни разноски. Съгласно § 2
от Допълнителните разпоредби на ТР общия размер на предявените вземания на „П.и.б.”
АД по договора за кредит, изчислени в български лева към 16.06.2017 г. е 542
490.05 лева (петстотин четиридесет и две хиляди четиристотин и деветдесет лева
и пет стотинки). Привилегия на вземането е по чл. 722, ал. I, т. 8 от ТЗ.
Направена е и претенция за всички лихви след 16.06.2017 г. до датата на
окончателното плащане.
Въз основа на изпълнителениия лист по молба на „П.и.б.“ АД е било
образувано ИД 20138440401384 по описа на ЧСИ С.Я., per.
№ 844,
район на действие Софийски градски съд, в хода на което е реализиран недвижим имот. предмет на
обезпечение по вземането. Ипотекираният в полза на Банката недвижим имот е
възложен на „П.и.б.“ АД вместо плащане, което е довело до частично погасяване
на вземанията по изпълнителния лист срещу цената на имота съгласно
Разпределение на суми по ИД 20128520400840 по описа на ЧСИ К.П., per.
№ 852, район на действие Софийски градски съд.
Поради
частичното погасяване на дълга в производството по несъстоятелност „П.и.б.“ АД
претендира остатъчния размер на вземането което към 16.06.2017г. и е както
следва: 203 673,62 евро просрочена главница; 73657,74 евро. законна лихва върху
главницата за периода от 27.11.2013г. до датата на изготвяне на извлечението
15.06.2017г. включително; 39,41 евро съдебни разноски
След
проведеното производство по оспорване на включените в списъка на приетите от
синдика вземания, вземането на Банката за лихва е останало включено в списъка на приетите вземания, а
вземането за законна лихва върху главницата е било изключено.
Счита, че тъй като вземането
за главница то
се дължи и за законна лихва върху главницата.
Моли
да се установи съществуването на следните неприети вземания:
73 657,74
евро законна лихва върху главницата от 203 673,62 евро за периода от
27.11.2013г. до датата на предявяване на вземането (15.06.2017г. включително) и 39,41 евро съдебни
разноски
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е изпълнил изцяло
задължението си. Евентуално прави възражение, че е изтекъл шестмесечния срок по
чл. 417, т. 2, поради което и като поръчител не дължи плащане на исковите суми
и отговорността му е само до дадения като обезпечение от него недвижим имот.
Вземането евентуално е погасено по давност. Липсва лихвоносно задължение.
Синдикът не е изразил становище по
основателността на иска.
Третото лице помагач на страната на
ищеца не е изразило становище по основателността на иска.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че „П.И.Б.”
АД е предявила в срок вземанията си, като синдикът ги е включил в списъка на приети вземания. Съгласно
молбата от 19.07.2017 г. предявените
вземания са 203 673,62 евро просрочена главница; 73 657,74 евро.
законна лихва върху главницата за периода от 27.11.2013г. до датата на
изготвяне на извлечението 15.06.2017г. включително;39,41 евро съдебни разноски,
които са били включени в списъка на приети вземания в пълен размер.
При направено
възражение срещу приемането на всички предявени от Банката вземания, с определение 6449/11.12.2018г. по т.д. №
4781/2013 г„ VI - 6 състав на СГС, съдът
по несъстоятелността е уважил частично възраженията, като е изключил вземанията по изп.лист от 28.03.2013 г. за лихва до 15.06.2017 г. в
размер на 144 062,01 лв.(левова равностойност на 73
657,74 евро. ) и разноски в размер
на 77,07 лв. (левова равностойност на 39,41 евро), по изпълнителен лист
от 28.03.2013 г. на СРС, по гр.д.№ 3096/2013 г. и договор за поръчителство,
като обезпечение на договор за банков кредит- Договор за овърдрафт 00РО-АА-0532/28.01.2005г.
Определението е съда е
било обявено в ТР на 12.12.2018 г., като
искът по чл.694 ТЗ е предявен на 18.12.2018 г., т.е. в срока по чл.694,
ал.6 ТЗ.
Не се спори, че на
07.12.2018г. между „П.и.б.“ АД като цедент и „С.Г. Г.“
ООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в с ЕИК ********,
представлявано от управителя С.И.Ц. като цесионер е
сключен договор за продажба на вземания /цесия/, съгласно който са прехвърлени
вземанията на Банката от „К.Г.“ ЕООД с предходно наименование „Г.Д.“ ООД, ЕИК *******,
като Кредитополучател, „Спедиция Логистика“ АД е
предходно наименование „БЕРС“ ЕАД, ЕИК ******** „Б.“ АД с ЕИК ********, „Д.“
ЕООД с ЕИК ********, Г.Т.Д., като солидарни длъжници, произтичащи от Договор
00РО-АА-0523/28.01.2005г., Договор за поръчителство е „БЕРС” АД, ЕИК ********
от 24.02.2012г., Договор за поръчителство с „Д.” ЕООД, ЕИК ********, от
24.02.2012г. и Договор за поръчителство с Г.Т.Д., ЕГН ********** от
24.02.2012г. и за които са издадени Изпълнителен лист и заповед за изпълнение
от 28.03.2013 г. по гр.д.3096/2013 по описа на Районен съд - София, 73 състав.
По делото е представен Договор за поръчителство за
обезпечаване вземането на Банката по Договор за овърдрафт по разплащателна
сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005г. („Договор за овърдрафт”) от 24.02.2012 г. между „П.и.б.“ АД и „Д.“ ЕООД,
отпуснат на „Г.Д.“ ООД, ЕИК *******.
Документът носи подписа на Г.Д., управител на ответното
дружество. Тъй като се явява посписан документ, той
се ползва с формална доказателсвена сила относно
авторството, която не е било опровергана в хода на процеса.
По силата на Договора
за овърдрафт Банката е предоставила на Кредитополучателя овърдрафт по
разплащателна сметка е максимално допустим размер на дебитното салдо в размер
до EUR 100 000 (сто хиляди) евро. Крайният срок за погасяване на отпуснатия
овърдрафт е 25.02.2007г.
С Анекс № 1 от
15.05.2006г. размерът на договорения овърдрафт е увеличен на EUR 150 000 (сто и
петдесет хиляди евро). Договорено е учредяване на ново обезпечение за
увеличения размер на овърдрафта.
С Анекс № 2 от
30.06.2006 г. страните са договорили срока за погасяване на увеличението, в
размер на EUR 50 000 (петдесет хиляди евро), да бъде удължен до 31.08.2006г.
Крайният срок за погасяване на овърдрафта е запазен същият.
С Анекс № 3 от
31.08.2006 г. страните са договорили срока за погасяване на увеличението, в
размер на EUR 50 000 (петдесет хиляди евро) да бъде удължен до 25.02.2007г.
Крайният срок за погасяване на овърдрафта е запазен същият.
С Анекс № 4 от
25.02.2007 г. страните са договорили крайния срок за погасяване на овърдрафта
да бъде променен на 25.02.2012 г. Променени са лихвените условия по овърдрафта.
Кредитополучателят се е задължил да предостави определени обезпечения.
С Анекс № 5 от
06.10.2008 г. размерът на отпуснатия овърдрафт е увеличен на EUR 520 000
(петстотин и двадесет хиляди евро). Между страните е уговорен нов погасителния
план. Запазен е крайният срок за погасяване на договора. Договорени са
допълнителни обезпечения.
С Анекс № 6 от
08.01.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план. Променени са
лихвените условия по овърдрафта. Запазен е крайният срок за погасяване на
договора. Договорени са допълнителни обезпечения.
С Анекс № 7 от
18.05.2009 г. размерът на отпуснатия овърдрафт е увеличен със EUR 100 000 (сто
хиляди) евро.
С Анекс № 8 от
30.05.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план.
С Анекс № 9 от
11.09.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план.
С Анекс № 10 от
24.02.2012 г. крайният срок за погасяване на овърдрафта е променен от
25.02.2012 г. на 25.02.2013 г., като Кредитополучателят се е задължил да погаси
всички си задължения до 25.02.2013г.
Съобразно заключението на ССЕ, което съдът кредтира като обосновано, вземането към 24.01.2013 г.
възлиза на общо 293 811,08 евро., както
следва: просрочена главница - 250 000,00 евро; просрочена договорна лихва - 27 806,41
евро.(съгл. р-л V, т.8 от договора, за периода 25.02.2012 г -21.01.2013 г вкл.);наказателна
лихва - 11 998,67 евро.; (съгл. р-л VIII, т.16 от договора, за периода
31.05.2012 г -23.01.2013 г вкл.); комисионна за предоговаряне - 256,00 евро (съгл.
т.4 от Анекс № 10 от 24.02.2012 г към договора); комисионна за управление - 3
750,00 евро (съгл. р-л VI, т.11 от
договора, за периода 25.02.2012 г -25.02.2013 г вкл.)
Във връзка с издадено Постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 496 ГПК по изп.дело № 20128520400840 на 15.11.2013 г, ЧСИ с per. № 852 К.Д.П.е възложил на „П.и.б.” АД недвижим имот на „Д.” ЕООД. ЕИК ********. учреден в полза на банката като договорна ипотека, съгласно Анекс № 10 от 24.02.2012 г към Договор за овърдрафт ООРО-АА-0523/28.01.2005г за сумата от 310 000 лв. 000,00 лв
В хода на изпълнителното производство в полза на ищеца
е разпределена сумата 244 853,68 лв, с което частично
е погасено задължението на банката, като остатъчното вземане16.06.2017 г(датата
на предявяване на вземането) е както
следва: Общ размер - 277 314,20 евро; просрочена главница 203 673,62 евро; законна лихва 73 601,17 евро; съдебни разноски 39,41 евро.
По изпълнително дело №20138440401348 при ЧСИ С.Я. с взискател „П.и.б.” АД и длъжник ,,Г.Д.“ ООД по
изпълнителното дело няма събрани суми, както и не са получавани доброволно
платени суми от длъжника.
Във връзка с извършеното цедиране
на вземането от „П.и.б.” АД на „С.Г. Г.” ООД, с ЕИК ********,
гр. Монтана, при „П.и.б.” АД е било закрито вземането към „Г.Д.” ООД , като е
осчетоводено извършеното цедиране към „С.Г. Г.” ООД
В периода от подписване на Договор за овърдрафт
СЮРО-АА-0523/28.01.2005г и първото усвояване по него - 07.02.2005 г до
25.02.2007 г - датата на подписване на Анекс № 4 към договора, за ползвания
овърдрафт, банката е начислявала лихва съобразно договореното в чл. 8 от
договора в размер на 12-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 9 пункта, като
за сумите над разрешения овърдрафт е начислявана лихва, договорена в чл. 16 от
договора;
В периода от 25.02.2007 г до 08.01.2009 г - датата на
подписване на Анекс № 6 към договора, за ползвания овърдрафт, банката е начислявала
лихва съобразно договореното в чл. 5 от Анекс № 4/25.02.2007 г в размер на
12-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 7 пункта, като за сумите над
разрешения овърдрафт е начислявана лихва, договорена в чл. 16 от договора;
В периода от 08.01.2009 г до 01.08.2012 г, за
ползвания овърдрафт, банката е начислявала лихва съобразно договореното в чл. 3
от Анекс № 6/08.01.2009 г в размер на Базовия лихвен процент за евро, увеличен
с надбавка от 4 пункта, като за сумите над разрешения овърдрафт е начислявана лихва,
договорена в чл. 16 от договора;
В периода от 01.08.2012 г до 22.01.2013 г, за
ползвания овърдрафт, банката е начислявала лихва съобразно договореното в чл. 3
от Анекс № 6/08.01.2009 г в размер на Базовия лихвен процент за евро, увеличен
с надбавка от 4 пункта, плюс увеличение от 2 пункта на основание чл. 20 от
Договор за овърдрафт ООРО-АА-0523/28.01.2005г, като за сумите над разрешения
овърдрафт е начислявана лихва, договорена в чл. 16 от договора;
С дата 14.05.2012 г е извършено сторниране
на начислени лихви в размер на 16 041,68 евро, като е записано основание „сторно удържана лихва неразрешен овърдрафт за периода от
25.02.2012г- 30.04.2012 г”
С дата 01.06.2012 г е извършено сторниране
на начислени лихви в размер на 3 159,72 евро, като е записано основание „сторно удържана лихва неразрешен овърдрафт за периода от
01.05.2012?- 13.05.2012?”
Изчислението на лихвите е било съобразявано с
договорените условия, както в Договор за овърдрафт ООРО-АА-0523/28.01.2005г,
така и в последствие с подписваните анекси към него, като е констатирано, че е
извършено и сторниране на начислени лихви от
14.05.2012 г и от 01.06.2012 г общо в размер на 19 201,40 евро.
ГФО на „П.и.б.” АД, публикувани в Търговския регистър
за периода от 2005 г, когато е подписан процесния
Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0532/28.01,2005г между „П.и.б.”
АД и „Г.Д.”ООД, ЕИК ******* като кредитополучател до 31.12.2018 г- последно
обявения ГФО бе констатирано, че всички ГФО са били заверени от регистрирани
одитори без резерви. както е записано, че по мнение на одиторите,
неконсолидираните и консолидираните финансови отчети дават вярна и честна
представа за финансовото състояние на „П.и.б.” АД, както и за неконсолидираните
и консолидираните резултати от нейната дейност, неконсолидираните и
консолидираните парични потоци и неконсолидираните и консолидираните промени в
собствения капитал за съответната година, в съответствие с националното
счетоводно законодателство, приложимо за банките в България, както и в
съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане, приети от
Европейската комисия, като изготвянето и заверката по години.
Във връзка с въведеното от ответника възражение за
нищожност на кредитния договор по отношение на санкционните лихви при
надскачане на разрешените суми по разрешения овърдрафт и необходимостта от
прилагане на обичайно прилаганите от банките нива, е изслушана допълнителна
ССЕ. Съдът е дал възможност на ответника да представи доказателства, тъй като
съгласно вещото лице, такива обичайни нива няма. От документите е видно, че от
тях не може да се извлече обичайно равнище на лихви при надскачане на
договорения овърдрафт.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
По
допустимостта на иска.
Ответникът
е направил възражение за недопустимост на иска, тъй като ищецът е признал, че е
цедирал вземането си преди датата на исковата молба,
т.е. не се легитимира като кредитор.
Ищецът твърди, че макар договорът за цесия да е
сключен на 07.12.2018г., прехвърлителното действие на договора не е настъпило
на датата на неговото разписване. В настоящия случай прехвърлителният ефект
между цедент и цесионер е настъпил впоследствие при
осъществяване и на други предпоставки, включително заплащането на цената.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Към момента на депозиране на исковата молба длъжникът не е бил
уведомен за прехвърлянето. Последният е уведомен за него едва с допълнението
към допълнителната искова молба и това е първият момент, от който цесията има
действие по отношение на него и по отношение на всички останали трети лица,
включително съда. Докато не бъде надлежно съобщена, цесията има действие само
по отношение на страните.
Съдът намира възражението недопустимост за неоснователно. За допустимостта на иска е
достатъчно твърдение за настъпилите правопроизводящи
факти, породили правото, предмет на защита.
След като ищецът твърди, че договорът за цесия е произвел своите правни последици след датата на исковата
молба, то не е налице излагане на правоизключващ факт, който би обосновал липса на правен
интерес.
Определението на съда
по чл.692 ТЗ е било обявено в ТР на
12.12.2018 г. Искът е предявен на 18.12.2019 г., т.е. в срока по чл.694, ал.6 ТЗ и следователно е процесулно допустим.
Възражението основано
на нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, която макар да въвежда преклузивен срок, не
води до недопустимост на иска по чл.694 ТЗ, предвид неговия предмет и ще бъде
разгледано по същество.
По основателността на
иска:
Между „П.и.б.“ АД и „Г.Д.”ООД е възнакнал
валиден договор, изменен с последващите 10 анекса, за ползване на овърдрафт с различен
максимален размер.
С Анекс № 10 от
24.02.2012 г. крайният срок за погасяване на овърдрафта е променен от
25.02.2012 г. на 25.02.2013 г., като Кредитополучателят се е задължил да погаси
всички си задължения до 25.02.2013г.
На 24.02.2012 г. между
„П.и.б.“ АД и „Д.“ ЕООД е бил сключен Договор за поръчителство за обезпечаване
вземането на Банката по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №
00РО-АА-0523/28.01.2005г. Порачителят е приел да
отговаря солидално с кредитополучателя за всички
последици от неизпълнеинето на главното задължение, вклйчително за лихвите, таксите и разноските. Следователно
възражението за лимити на отговорността е неоснователно.
Падежът на
задълженията съгласно последния анекс е 25.02.2013 г., а изявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост е получено от длъжника на 18.01.2013 г. Съгласно правилото на Чл. 147, ал.1 ЗЗД, поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца.
Заповедното
производство е образуването на 24.01.2013 г., като от намиращите се там
документи се установява, че длъжникът и поръчителите не са подали възражение,
като не се спори, че е проведено изпълнително производство, включително и срещу
ответника. Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила в съответствие
с нормата на чл.416 ГПК.
Доколкото в хода на производството по
несъстоятелност участват кредитори, необвързани от субективните предели на
постановените срещу длъжника актове, то вземанията са оспорими. Същевременно обаче, при преценка
на срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД, следва да се вземе предвид датата на
депозиране на заявлението, поставящо начало на заповедното производство,
завършило в слязла в сила неоспорима заповед. Тя се явява основание за издаване
на изпълнителен лист, т.е. има правните последици на влязло в сила решение.
Това налага извода за неоснователност на възражението основано на пропускане на
преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
В съответсвие с чл. 691 ТЗ не може
да се оспорва само вземане,
което е установено с влязло в сила съдебно
решение, постановено след датата на
решението за откриване на производството
по несъстоятелност, по което е взел
участие синдикът.
Настоящата инстанция намира, че липсва процесуална
възможност от страна на длъжника, когато между него и кредитора е налице влязъл в сила съдебен акт, вкл. заповед за изпълнение, да прави възражения
относно съществуване на задължението. След като той може в хода на съдебното
изпълнение да отрече по исков ред вземането само при условията на чл.439, ал.2 ГПК, следователно и в хода на производството по чл.694 ТЗ той не следва да
разполага с други защитни средства, освен тези основани на новонастъпили
обстоятелства. Противното би означавало да му се даде възможност да пререши
правния спор.
Във връзка с горното, съдът намери,
че възраженията основани на нищожност на
договора за овърдрафт не са на разположение на ответника.
Дори да се приеме обратното, възражението
е неоснователно.
Договорът е сключен между търговци, като
те следва да са положили дължимата грижа, включващо познаване на пазара. След
като кредитополучателя се е съгласил със санкционните последици при надхвърляне
на разрешения му овърдрафт, явяващ се форма на несанкционирано от банката кредитиране,
то липсва нищожност на договорката.
При установения от експертизата размер на
вземането и при отчитането на извършеното в хода на изпълнителното дело
погашение, остатъка е: просрочена главница- 203 673,62 евро; законна лихва- 144 062,01 лв.( с левова равностойност
- 73 601,17 евро); съдебни разноски -77,07 лв.(с левова равностойност 39,41
евро).
Съдът по несъстоятелността е изключил последните две
вземания, предмет на делото, наличието на които бе установено в хода на
настоящото производство.
Ищецът твърди, че с договор за цесия,
вземането е било прехвърлено на цесионер-трето лице
помагач на страната на ищеца, като е съглесно ССЕ, е
осчетоводил транслирането. Ответникът не
е оспорил твърдението за наличие на договор за цесия, като основава
тезата си на недопустимост на иска на нейното съществуване.
Със
сключване на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия
момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/.
Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с
цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с постигане на
съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл.
99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния обхват - обем и
състав на цедираното право.
След
като цесията не е била съобщена на длъжника до момента на предявяване на иска,
т.е. по отношение на него за ищеца не е възникнало вземане, а изявлението на ищеца-цедент относно прехвърлятено
на вземането има характер на уведомлението по чл.99 ЗЗД, е породило това
действие след това. Следователно правата
са прехвърлени в хода на процеса, поради което делото е продължило между същите страни.
В тежест на масата на несъстоятелността следва се възложи
следващата се държавна такса, която е 1490,62 лв.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.694 ТЗ, че
„П.И.Б.”
АД,със седалище и адрес ***, ЕИК ********(“Банката”) има вземане от ответника „Д.“ ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК ********, гр.София, общ.Казичене, 1532, ул.”*********, чрез адв.Й. ***, АД „Д. иЛ.” по Договор
за поръчителство 24.02.2012 г. сключен
между Банката и „Д.“ ЕООД за обезпечаване вземането на Банката по Договор за
овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005г. сключен между
Банката и „Г.Д.”ООД, по изпълнителен лист от 28.03.2013 г. на СРС, 73 с-в по
гр.д.№3096/2013 г., както следва:
144 062,01 лв.(
левова равностойност на 73 601,17 евро) - законна лихва
върху главница от 203 673,63 евро за периода от 27.11.2013г. до 15.06.2017г.
включително;
77,07 лв.( левова равностойност 39,41 евро) - съдебни
разноски .
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК ********, гр.София, общ.Казичене, 1532, ул.”*********,
чрез адв.Й. ***, АД „Д. иЛ.”
да заплати на Софийски градски съд сумата 1490,62 лв. – държавна такса.
Решението е постановено при участие на
синдика на „Д.“
ЕООД и трето лице помагач на ищеца – „С.”ООД
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: