Решение по дело №6245/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 995
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20211100506245
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Виолета Йовчева

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20211100506245 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.02.2021г., постановено по гр.д. № 63682/2019г. на СРС,
ГО, 153 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу Г. П. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 2 798, 93 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк. “Зона Б 5”, бл. 3, вх. А, ет. 3, ап. 6 за
периода от 01.02.2016г. – 30.04.2018г. и сумата от 45, 21 лева – стойност на
услугата дялово разпределение за същия период, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
9417/2019г. по описа на СРС, ГО, 153 състав. Със същото решение е
отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над сумата от 2 798, 93
лева до пълния предявен размер от 4 423, 33 лева и за периода от м.05.2015г.
до м.01.2016г., включително, като погасен по давност, както са отхвърлени в
1
цялост предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 646, 48 лева – обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 14.09.2016г.
до 31.01.2019г. и за установяване съществуване на вземане в размер на 7, 98
лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2016г. до 31.01.2019г.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач "ПМУ И." ООД.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове
за главница за топлинна енергия и за акцесорното вземане за обезщетение за
забава върху същата главница, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят
навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилно
приложение на нормата на чл. 111 ЗЗД, тъй като през исковия период са
действали Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребители от 2016г., в сила от 11.07.2016г. Твърди, че в чл. 33, ал. 2 от
ОУ е прието, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок за периода, за който се отнасят. Сочи се, че
издадената обща фактура през м.07.2016г. е за целия предходен отоплителен
сезон, поради което задълженията по тази обща фактура станали изискуеми
на 15.09.2016г. Жалбоподателят излага доводи, че срокът на погасителната
давност за процесните вземания тече от същата дата – 15.09.2016г. и тя не е
изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В жалбата се
поддържат доводи за неправилност на изводите на съда за липса на
доказателства за изпадането на ответника в забава по отношение на
процесното главно парично задължение. Считат, че задължението е
възникнало като срочно по силата на чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016г., поради
което не е необходимо изпращане на покана до длъжника. Ето защо моли
решението на СРС в обжалваната му част да бъде отменено, а исковете –
2
уважени в цялост.
Ответникът по жалбата Г. П. Д. изразява становище за неоснователност
на същата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи
заплащане на доставената в имота топлинна енергия, възлизаща на сумата от
4 423, 31 лева съгласно кредитираното заключение на съдебно-техническата
експертиза. По отношение на релевираното възражение за погасяване на
вземането по давност са развити съображения, че същото е основателно за
периода от 01.05.2015г. до 31.01.2016г., включително. Първоинстанционният
съд е съобразил датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и е приел, че всички вземания, възникнали за период три години
преди подаване на заявлението, са погасени по давност. Претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорното вземане за обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия е отхвърлена в цялост по
съображения, че приложимите ОУ от 2016г. са неясни и вътрешно
противоречиви в частта относно срока за плащане на задълженията.
Изложени са аргументи, че длъжникът не може да изпадне в забава преди за
него да е ясно какво дължи и това да води до неблагоприятните последици от
забавата.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
3
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът Г. П.
Д. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк “*********,
ап. * и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови
клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С."
ЕАД, както и че стойността на доставената за процесния период топлинна
енергия възлиза на 4 423, 31 лева.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.05.2015г. до 31.01.2016г.,
са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
4
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то
това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните
вноски.
В конкретния случай за част от исковия период са действали Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на
потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г., Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
5
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал.
2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора,
т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в
случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение
може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за
месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на
съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване
/изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В
конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията
за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2016г., включително, е започнала да тече
от 1-во число на съответния следващ месец, респ. от изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода по отношение на
вземанията на цена на услугата дялово разпределение, и е изтекла преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл. 410 от ГПК – 15.02.2019г. Следователно процесните
главни вземания се явяват погасени по давност за посочения период и в
размера, определен от първоинстанционния съд.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.
32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово
разпределение. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в
процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент,
от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че главното вземане и за периода от 01.05.2015г. до
м.01.2016г., включително, е погасено по давност.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за доставена
топлинна енергия:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг.
от чл.119 от ЗЗД. В случая, вземането за лихва, дължима за главницата,
начислена до м.01.2016г, включително, е погасено поради погасяването на
главното задължение, поради което изводът на първоинстанционния съд за
недължимост на претендираното обезщетение за забава върху погасената част
от главницата е основателен.
По отношение на вземанията за мораторна лихва, начислена върху
главницата за топлинна енергия, потребена в периода от 01.02.2016г. до
31.07.2016г.:
За тази част от исковия период са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, в сила от 12.03.2014г. Според чл. 32, ал. 1 от същите
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
7
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребенето количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Доколкото страните по правоотношението не са определили срок
за изпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, в който смисъл са и
формираните от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираните претенции
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забава върху
главниците за периода от м.02.2016г. до м.07.2016г., включително, се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия в периода от 01.08.2016г. до
8
30.04.2018г.:
За тази част от исковия период са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД на клиенти в
град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от
Общите условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
9
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен
състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на
съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на
интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана
до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет-
страницата на ищцовото дружество.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г. в общ размер на
2 220, 53 лева /определен при съобразяване на реално потребената топлинна
енергия за посочения период съобразно заключението на съдебно-
техническата експертиза/, то акцесорните претенции се явяват установени в
своето основание за периода от 15.09.2016г. до 31.01.2019г., а доколкото
липсват данни за техния размер, то СГС го определя по реда на чл. 162 ГПК
10
помощта на компютърна програма/ на 536 лева, до който размер иска е
основателен. За разликата над сумата от 536 лева до пълния предявен размер
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер на сумата от 536 лева и да се постанови друго, с
което претенцията да се уважи.

По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно
на уважената част от въззивната жалба в общ размер на 70 лева – за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител на насрещната страна /при определен пълен размер на
юрисконсултското възнаграждение за въззивното производство от 50 лева/.
Въззиваемата страна не е сторила разноски във въззивното
производство.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
допълнително разноски за първоинстанционното исково производство в
размер на още 103, 41 лева.
В полза на заявителя следва да се присъдят допълнително разноски за
заповедното производство в размер на сумата от още 16 лева.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20046450 от 18.02.2021г., постановено по
гр.дело № 63682/2019г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в частта, в която е
11
отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Т.С.” ЕАД срещу
Г. П. Д. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия до размер на сумата от 536 лева, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “****** срещу Г. П. Д., ЕГН **********, гр. София, жк „*******
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземане в
полза на ищеца в размер на сумата от 536 /петстотин тридесет и шест/ лева –
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от
15.09.2016г. до 31.01.2019г., начислена върху главница за топлинна енергия,
потребена в периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
9417/2019г. по описа на СРС, ГО, 153 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20046450 от 18.02.2021г., постановено
по гр.дело № 63682/2019г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН **********, гр. София, жк „******* да
заплати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ****** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от
още 103, 41 /сто и три лева и 41 ст./ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното исково производство и допълнително сумата от още 16
/шестнадесет/ лева – съдебни разноски в производството по ч.гр.д. №
9417/2019г. по описа на СРС, ГО, 153 състав.
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН **********, гр. София, жк „******* да
заплати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “*****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата
от 70 /седемдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ПМУ И*“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13