№ 12286
гр. София, 30.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Стою Хр. Згуров
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510914 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от ЗД З. ЕООД – длъжник по изп.д.
№20228400400776, срещу разпореждане от 14.09.2022 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказал да вдигне възбраните върху недвижими имоти
на длъжника по изп.д. №20228400400776.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като
са налице предпоставките на чл.432, ал.1, т.4 ГПК – постановено е спиране на
невлязлото в сила въззивно решение от страна на ВКС по реда на чл.282, ал.2
ГПК – внесена е гаранция по реда на чл.180-181 ЗЗД, като паричната сума,
върху която е учреден залогът е достатъчна да гарантира удовлетворяване на
признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по
жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното
производство. Счита, че определеният размер на гаранцията обезпечава
едновременно интереса от събиране на присъдената с невлязлото в сила
осъдително решение сума, но и евентуалните вреди, които взискателят би
понесъл от забавянето на спряното изпълнение.
Взискателят оспорва жалбата като недопустима. Твърди, че
обжалваното разпореждане не попада в обхвата на действията на ЧСИ, които
подлежат на обжалване.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е
недопустима, а разгледана по същество – неоснователна.
1
Въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК възможността на длъжника за
обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до „лимитативно
изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг
лица и на лимитативно посочени в закона основания“ (из мотивите на т.8 от
ТР №02/2013 г. от ТР №02/2013 г. на ОСГК на ВКС). При действието на
новия ГПК не подлежат на обжалване изпълнителните действия, свързани с
налагане на запор или възбрана и отказа за вдигането им, освен при
позоваване на несеквестируемост, каквото липсва в настоящото
производство. Ето защо извън предмета на съдебна проверка по жалба срещу
действията на съдебния изпълнител остава и законосъобразността на
разпореждането на съдебния изпълнител, с което отказва вдигане на
наложени възбрани след спиране на изпълнителното производство по реда на
чл.432, ал.1, т.4, вр. чл.282, ал.2 ГПК. Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са с императивен
характер, който не позволява разширителното им тълкуване, поради което не
може да се приеме, че длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да вдигне наложените възбрани след спиране на изпълнението. В
този смисъл: Определение № 2726 от 02.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3058/2022
г. на САС, Определение № 1946 от 20.07.2022 г. на САС по в. ч. гр. д. №
1127/2022 г., Определение № 970 от 11.04.2022 г. на САС по в. ч. гр. д.
№851/2022 г., Определение № 3106 от 25.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3533/2021 г. Определение № 1502 от 10.06.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
607/2021 г. и др.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба не е
насочена срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване по реда на
чл.435, ал.2 и 3 ГПК и следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЗД З. ЕООД – длъжник по
2
изп.д. №20228400400776, срещу разпореждане от 14.09.2022 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказал да вдигне възбраните върху недвижими имоти
на длъжника по изп.д. №20228400400776.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в едноседмичен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3