Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 23.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на 24.11.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар А.Х., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 5586 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът
„Топлофикация-Плевен” ЕАД е подал искова молба против Т.Н.Т. ***, в която се
твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 4290/16г. Твърди се, че съдът е
издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока
по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода
01.01.2011г-31.04.2016г. топлинна енергия в размер на 944,39лв главница и сумата
262,41 лв лихва за забава за периода 02.03.2011г.-
07.06.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за
конституиране на трето лице помагач на ищеца “Техем сървисиз ” ЕООД. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата
1206,80лв, от която 944,39лв. представляваща главница за периода
01.01.2011г-30.04.2016г. и сумата 262,41лв лихва за забава за периода
02.03.2011г.- 07.06.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не
е представил писмен отговор.В представеното в заповедното производство
възражение оспорва претенцията. Прави възражение за давност.
Третото лице –
помагач - „Техем сървисиз“
ЕООД, не взема становище по съществото на делото, представя справки за
дължимите суми за процесния период и подробни месечни
справки за консумацията на ТЕ.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното:
Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124
от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 4290/2016 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители в гр.Плевен, обнародвани на
09.08.2005г., приети с протокол от 15.04.2005г на Съвета на директорите на
„Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и
общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1
от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия
между “Топлофикация Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество .
Видно от заключението
на ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че ответникът
е абонат с абонатен № 15123 и е използвал доставяната от Топлофикация
Плевен ЕАД топлинна енергия за процесния
период.Според заключението размера на главницата за периода 01.1.2011г.- 1.04.2016
е 454,36лв, а размера на лихвата за
забава за периода 02.03.2011г.- 30.04.201г. върху главницата от 944,34 лв е 262,41
лв.ВЛ е установило, че на 14.06.2016г. е заплатена сумата 100 лв, която погасява част от мораторната
лихва, като след това непогасената сума остава в размер на 162,41 лв.
С оглед представените
доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта на част от
вземанията на „Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. Видно от
заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира
като обективно и компетентно, че размера на главницата за периода 01.1.2011г.-
1.04.2016 е 454,36лв, а размера на
лихвата за забава за периода 02.03.2011г.- 30.04.201г. върху главницата от 944,34 лв е 262,41
лв.ВЛ е установило, че на 14.06.2016г. е заплатена сумата 100 лв, която погасява част от мораторната
лихва, като след това непогасената сума остава в размер на 162,41 лв По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми са заплатени от
ответника.
Във възражението
ответницата е посочила, че не дължи главница и лихва за периода до
13.06.2013г /три години преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 4290/2016 г. на РС Плевен/, тъй като вземането е погасено по давност.
Направено е изрично възражение в този смисъл. Погасителната давност е
фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно
субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според
чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на месеца,
следващ отчетния период /месеца на доставката/, а от първо число на втория
месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението
започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в
забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Задълженията за лихви
върху всяка от главниците са започнали да се натрупват от първо число на втория
месец, следващ отчетния период, и се дължат за всеки изминал ден след изпадане
в забава на длъжника. Съгласно задължителното за приложение от съдилищата тълкувателно
решение №3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията за плащане на потребена топлинна енергия са такива за периодично
изпълнение. Щом това е така, спрямо вземанията на ищеца за главницата е
приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в”, предл.3
от ЗДД. Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се
погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за
тях да не е изтекла, тоест погасява се и акцесорното
вземане за обезщетение за забава върху главницата. В процесния
случай обаче, на 10.02.2015 г. между
ищеца и ответницата е сключен Договор № 8679 за разсрочено плащане на стари
задължения към „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, в чл.1 от който е посочено, че
„Топлофикация-Плевен“ ЕАД е доставила на купувача с партиден №15123, за периода
01.02.2010 г. – 31.12.2014 г. /който включва периода, посочен от ответницата
във възражението по чл.414 от ГПК като покрит от погасителна давност/, топлинна
енергия за отопление и топла вода на стойност 1086,42 лева. Подписите както в договора, така и в заявлението от 02.02.2015 г. не са оспорени, и
съдът приема за безспорно, че страните са подписали Договора с № 8679 от 10.02.2015 г. Съдът счита, че от правна страна
цитирания по-горе Договор за разсрочено плащане на стари задължения носи
белезите на договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид договор
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез
взаимни отстъпки, с които могат да създадат, изменят или погасят и
правоотношения, които не са били предмет на спора. Спогодбата има двустранен
характер, а отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение на страната
и е средство, а не цел на спогодбата. Целта на спогодбата е да се внесе
определеност и яснота в отношенията между страните. При спогодбата е възможно и
страните да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да
считат по между си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. В
този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо
задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика,
спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно
положение /в този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./.
Договорът за спогодба има декларативно действие, което се изразява в това, че
страните считат правното положение такова, каквото са признали в спогодбата,
както и регулиращо действие, състоящо се в това, че страните се задължават в
бъдеще да изпълняват задълженията си така, както са установени в спогодбата.
Договорът за спогодба има и конститутивно действие,
тъй като съществуващото правоотношение се изменя съобразно уговореното в
договора за спогодба. Договора за разсрочено плащане не е едностранно изявление
на ответницата, а съдържа насрещни волеизявления и на двете подписали го
страни, поради което е договор, а не едностранна сделка. С това споразумение
ответницата е признала не факти, а задължения за стойността на консумирана от
нея топлинна енергия за периода 01.02.2010 г. – 31.12.2014 / за главница /.
Както Договора за разсрочено плащане, така и Декларацията от ответницата от
същата дата като юридическа постъпка имат за основна цел признаване на
вземането от страна на длъжника. На основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД направеното
от длъжника изявление за признание на дълга, което е с конкретен адресат -
кредитора, е произвело действието си с факта на достигането му до него, е
прекъснало давността и от този момент, на основание чл.117 от ЗЗД е започнала
да тече нова давност. Ето защо, с оглед на гореизложените съображения, съдът
приема, че с подписване на договора и признавайки задълженията си за периода
01.02.2010 г. – 31.12.2014г., ответницата се е отказала от изтеклата давност и
не може да оттегли това свое изявление. От друга страна към датата на подаване
на възражението – 21.06.2016 г. не са изтекли три години от прекъсването на
давността, за да може ответницата да се позове отново на изтекла кратка
погасителна давност.Видно от заключението на ВЛ е, че с извършеното плащане на
14.06.2016г. на сумата 100 лв е погасено задължението
за лихва, то съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД
е основателен и доказан, и следва да
бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата 944,39 лв представляваща главница за периода 01.01.2011г.- 30.04.2016г. и сумата 162,41 лв представляваща лихва за забава за периода 02.03.2011г.-
07.06.2016г., като за разликата до 262,41 лв
предявения иск по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане.
Предвид изхода от производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и
заплащането на направените от ищеца разноски. Същият претендира такива в размер
на 50,00 лева за държавна такса и 120 лв разноски за
ВЛ, които следва да бъдат понесени от ответника. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева, съдът намира следното – с оглед на
изхода на спора в установителното производство -
уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 360,00 лева, а в размер, определен от съда /съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 150,00 лева.
Съображенията на съда за това са следните - съществува разлика в правния статут
на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в правната
природа на договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и това, че
чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.,
водят съда до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да
определя от съда при всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа
сложност на делото и материалния интерес, без обаче тази преценка да е
обвързана от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази
наредба е приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита
правата и интересите на гражданите, като целта е да се уреди конкуренцията
пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния размер при уговарянето на
възнагражденията. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете
професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на
юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е адвокатско по смисъла на
Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в
наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер на
възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията,
защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството
на положения труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното
производство в размер на 150,00 лева.
С оглед разпоредбите
на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените разноски от заповедното производство в размер на 205 лв.
В съдебно заседание
ответникът е направил искане за разсрочено плащане на задължението, като сочи
тежкото финансово състояние на домакинството си. Съдът счита, че въпреки че не
са представени писмени доказателства, с оглед непосредствените впечатления на
съда от ответника, искането за разсрочване е основателно. Следователно,
изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния
иск и разноските в двете производства
възлиза на 1631,90 лева, и разноските, които за двете производства, трябва да
бъде разсрочено на 24 последователни месечни вноски,всяка от които по 70,45 лева.
Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Т.Н.Т., ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ на
кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК114005624 с адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, представлявано от законния си
представител Йордан Василев, сумата от 944,39 лв– главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2011г. до
30.04.2016г., и сумата 162,41 лв лихва върху главницата за периода от
02.03.2011г. до 07.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4290/2016 г. по описа на РС Плевен.
като за разликата до 262,41 лв лихва за забава ОТХВЪРЛЯ предявения иск като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Т.Н.Т., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация
Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална
зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Йордан Василев,
направените разноски в исковото производство в размер на 50,00 лева за държавна
такса, 120 лв за вещо лице и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Т.Н.Т., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация
Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална
зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Йордан Василев,
направените разноски в заповедното производство в размер на 205 лева.
РАЗСРОЧВА на
основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението, с което се установява
вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, към Т.Н.Т., ЕГН**********,***
в общ размер на главница, лихва и разноски – 1631,90 лева, като постановява ответника да заплати
горепосочената сума на 24 последователни месечни вноски, всяка от които по 70,45
лева. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: