РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Кърджали, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 202151402010*5 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1947-000442 от 27.09.2021г., издадено
от Началник сектор в РУ към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на С. Б. Р. от гр. Кърджали, ж.к. „В.”*,
ВХ.*,АП.**, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, противоречащо на закона, поради което моли съдът да го отмени.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Претендира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-
Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 10.0*.2021г. против С. Б. Р. бил съставен АУАН № 413*13 затова, че на
1
10.0*.2021г. в 12:45 часа, в гр. Кърджали, на ул. „Републиканска”, до военния клуб, в посока
ул. „Отец Паисий”, управлявал собствения си лек автомобил „Д.” с рег. № *****, който не
бил регистриран по надлежния ред и е с прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДвП.
Нарушението било установено след направена справка, че същото е дерегистрирано – със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. По този повод на
жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение.
На 27.09.2021г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания
„глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.
От приетата по делото справка по история за ПС марка „Д.” с рег. № *****, се
установява, че на 20.04.2021г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от ГФ. Регистрацията е
възстановена след установяване на нарушението – на 10.0*.2021 г., когато регистрацията е
възстановена служебно- след уведомление от ГФ за сключена валидна застраховка „ГО”.
По делото е прието писмо от 20.04.2021г. на ОДМВР-Кърджали, с което С. Б. Р. е
уведомен, че автомобил, негова собственост с рег. № ***** е с прекратена регистрация.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие- показанията на свидетелите С.С. и
Д.И.; Акт за установяване на административно нарушение от 10.0*.2021г., който като
редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.1*9, ал.2 от ЗДвП; Справка
за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № *121з-515 от 14.05.201* г. на МВР;
Заповед 292з-2061/29.10.2019г.;Справка за собственост на МПС марка „Д.” с рег. № ****;
История на МПС с рег. № *****; Постановление за прекратяване на наказателното
производство на РП-Кърджали; Справка за извършена проверка; писмо от 20.04.2021г. на
ОДМВР-Кърджали до Р. и др. При оценка на гласните доказателства, съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите С.С. и Д.И. като логични, последователни, взаимно
допълващи се с писмените доказателства, и установяват по безспорен начин релевантните
по делото факти. Свидетелите сочат, че след извършена служебна справка констатирали, че
МПС било със служебно прекратена регистрация.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
2
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на
жалбодателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на
10.0*.2021г. в 12:45 часа, в гр. Кърджали, на ул. „Републиканска”, до военния клуб, в посока
ул. „Отец Паисий”, управлявал собствения си лек автомобил „Д.” с рег. № *****, който не
бил регистриран по надлежния ред и е с прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДвП.
Това означава, че към момента на управлението превозното средство не е било регистрирано
по съответния ред. Процедурата по прекратяване на регистрация на МПС е предвидена в чл.
18б, ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр.
31/14.04.2000 г., изм. и доп. /, издадена по делегация от чл. 140, ал. 2 от ЗДвП.
В случая, при проверката, извършена на 10.0*.2021г. от служители на РУ – гр.
Кърджали, освен собствеността на автомобила и самоличността на водача, било установено,
че регистрацията на същия била прекратена на 20.04.2021г. на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, според който, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането. За установеното свидетелят С.С. съставил на водача С. Р. АУАН за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на
досъдебно производство от РП – гр. Кърджали, с постановление от 10.09.2021г. и въз основа
на акта било издадено и обжалваното НП, с което на водача за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП от същия закон били наложени глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка районният съд приема, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са налице допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание. Процедурата по чл. 40 от ЗАНН, по
съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение формално
е законосъобразно проведена, макар в случая наказателното постановление да е издадено в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, тъй като въз основа на постановление на прокурор при РП
– гр. Кърджаби е отказано образуването на досъдебно производство по същия случай.
Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Доказан е субективния елемент от
визираното в акта и в НП нарушение. По делото е категорично установено, а и е безспорно
между страните, че на посочените в наказателното постановление дата, място и час
жалбодателят е управлявал собствения си лек автомобил, като регистрацията на последния е
била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, предвид което настоящият съдебен
състав приема, че от страна на С. Р. са осъществени обективните признаци на визираното в
3
процесното НП административно нарушение.
За съставомерността на процесното административно нарушение и за наличието на
предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на водача е ирелевантно
обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел
действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по
служебно прекратяване на регистрацията му, а в случая такива са предприети с изпратеното
писмо до Рашин, на липсват данни същото да е било получено. Съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация
на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от
собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване
на договор за застраховка "Гражданска отговорност", поради което е длъжен да познава
законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение.
Обстоятелството дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на
автомобила за служебно прекратената регистрация се явява ирелевантно, още повече, че в
административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление
е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на
служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотнесени към настоящия казус, обосновават извод, че С. Р. е осъществил виновно
вмененото му нарушение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми –
умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея
деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради
което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, жалбодателят следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското
право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. В този смисъл С.Р.,
като водач на МПС и като негов собственик, е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП
последици при липса на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". Всеки
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
4
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да
извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежния ред,
преминало ли е технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", за която има нарочен стикер, залепен на предното
стъкло, и т. н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат
водача да прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран. Следва още да се отбележи, че в настоящата хипотеза водачът не може да бъде
санкциониран по КЗ-управление без сключена задължителна застраховка „ГО”, предвид на
това, че управляваното МПС не е регистрирано, а разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Т.е., спрямо такъв водач не би могла да
бъде реализирана административнонаказателна отговорност, въпреки наличието на
установено нарушение.
Настоящият съдебен състав приема също, че административно наказващият орган
правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкции – "глоба" в размер от 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, са определени в минимален
размер. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се
отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от *0 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от *0 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1947-000442 от 27.09.2021г.,
издадено от Началник сектор в РУ към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на С. Б. Р. от гр. Кърджали, с
ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Б. Р. от гр. Кърджали, ж.к. „В.”*, ВХ.*,АП.**, с ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6