Определение по дело №2611/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 91
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20207040702611
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    91

 

Град  Бургас, 14.01.2021 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, трети състав, на четиринадесети януари 2021 година, в закрито съдебни заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ: Чавдар Димитров

                                      

като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 2611 по описа за 2020 година  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано е по жалба на Т.К.П. ***, чрез адв. Лазов - БАК, против именован от жалбоподателя „мълчалив отказ по молба/искане от Т.К.П.“

В жалбата се твърди, че с молба на жалбоподателя от 27.10.2020г. същият поискал информация, свързана с изтърпяно от него наказание „лишаване от свобода“, като в 14-дневния срок за отговор по чл.57, ал.1 АПК същата не била представена, поради което е налице правен интерес от оспорване на мълчалив отказ. Иска се отмяна на същия и връщане на преписката за изрично произнасяне. Търсят се разноски.

При извършената проверка за допустимостта на подадената жалба по реда на чл.159 от АПК, съдът намира същата за процесуално недопустима поради липса на предмет, както и правен интерес от оспорването. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е отказът на Началника на затвора Бургас да отговори на поставените въпроси от страна на жалбоподателя. Според настоящият съдебен състав такадепозираната жалба е недопустима поради липсата на годен за оспорване предмет.  

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 АПКНепроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.“ От граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма следва, че на обжалване може да бъде подложено не всяко мълчание на орган на власт, а само правнорелевантно такова, т.е. свързано с искане за издаване на административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Съгласно последната норма „Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

В конкретният случай, видно от съдържанието на молбата до Началника на затвора Бургас липсва петитум за издаване на подобен род правнорелевантно волеизявление. Не е налице и искане за извършване на предвидена в нормативен акт административна услуга. Касае се за въпроси, с които практически изтърпелият наказание лишаване от свобода държи сметка на Началника на затвора за негови фактически и правни действия и бездействия, значителна част от които, подлежащи на самостоятелно оспорване. Липсва предвидена в ЗИНЗС възможност за събиране на подобна информация под формата на административна услуга и специално административно производство. По силата на нормата установена в чл.90, ал.1 ЗИНЗС, според която „Лишените от свобода могат да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.“ Видно от съдържанието на нормата специалното производство е предвидено единствено за личените от свобода, не и за изтърпелите наказанието си лица.

Искането на подобна информация не може да бъде възприето и като искане за достъп до обществена информация, тъй като търсените обяснения притежават личен мотив, докато според разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за диостъп до обществена информация „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.“ Видно от съдържанието на поставените от страна на Т.П. въпроси, същият не цели да си състави мнение за дейността на органа като цяло е се интересува единствено от конкретни и силно ограничени по време и вид негови действия, счетени за такива с пряко отношение към жалбоподателя.

С оглед изложеното съдът приема, че в случая липсва годен за обжалване предмет, както и правен интерес от оспорването му, поради което депозираната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото да бъде прекратено.

 

Воден от горното и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, Административен съд – град Бургас, трети състав,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.К.П. ***, чрез адв. Лазов - БАК, против именован от жалбоподателя „мълчалив отказ по молба/искане от Т.К.П.“***.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2611/2020г. по описа на Административен съд – гр.Бургас.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: