№ 432
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000501085 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.01.2023г. постановено по гр.д.№ 2151/2020г. по описа на СГС, ГО,
22 състав, съдът е уважил частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като е
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Е. Д. М., сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от наказателно преследване, приключило с оправдателна Присъда от
26.11.2015г. на СРС, НО, 112 състав, по НОХД № 8970/2014г„ потвърдена с Решение № 520
от 20.04.2016г. на СГС по в.н.о.х.д. № 842/2016г., последица от неоснователно повдигнато
му от ответника обвинение по обвинение по чл.286 НК, ведно със законната лихва, считано
от 29.03.2021г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над 500 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв., както и изцяло за законната лихва за периода от
09.04.2014г. до 20.04.2016г., като неоснователен, а за периода от 21.04.2016г. до 19.02.2017г
като погасен по давност.
Присъдени са разноски на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, като Прокуратура на РБ е
осъдена да заплати в полза на СГС сумата от 410 лева д.т. и възнаграждение за вещо лице.
С определение от 08.03.2023г. СГС, 22 състав е оставил без уважение молбата на
Прокуратурата на РБ за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
1
по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК е депозирана ч.ж. от ответника срещу
определението по чл.248 ГПК.
Жалбоподателят-ищец Е. Д. М. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
и моли съда да го отмени и уважи исковете изцяло респ. да увеличи техния размер. Посочва,
че въпреки правилността на така направения правен извод за наличие на основание за
реализиране на отговорност на държавата по ЗОДОВ, при определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди, решаващият съд не е приложил
правилно закона, поради което, в тази му част атакуваното съдебно решение се явява
неправилно. Посочва, че няма данни срещу Е. М. да са водени между 100 и 500 наказателни
дела, за да се приеме извод, че ищецът от едно дело едва ли би могъл да се „притесни
особено“. Водените дела, за които сочи СГС не са срещу Е. М., а такива, които той води. т.е.
по тях не го грози наказателна отговорност, за разлика от процесното НОХД. Не могат да се
споделят съображенията в обжалваното решение, че наказанието по незаконно воденото
срещу М. наказателно дело е можело да се кумулира с последващо осъждане, каквото
осъждане към момента на претърпяване на вредите, предмет на настоящето дело, все още не
е било факт. Моли да се отмени решението в отхвърлителната му част до пълния
претендиран размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, приключило
за Е. М. с оправдателна Присъда от 26.11.2015 г. на СРС, НО, 112 състав, по НОХД №
8970/2014 г., потвърдена с Решение № 520 от 20.04.2016г. на СГС по ВНОХД №
842/2016г., последица от неоснователно повдигнато му обвинение по чл. 286 НК, ведно
със законна лихва, считано от 19.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ не изразява становище в писмен вид по
отношение на жалбата. В о.с.з. оспорва същата и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно.
Депозира ч.ж. срещу определението по чл.248 ГПК. Намира за неправилно Прокуратура на
Република България да е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса и молят да се
отмени определението на СГС от 08.03.2023г. с което е отказано да се измени решението на
СГС от 27.01.2023г. по гр.д. №2151/20г. по описа на СГС в частта за разноските, тъй като е в
противоречие с приетото ТР №7 от 16.11.2015г. по тълк.дело №7/2014г. на ОСГК на ВКС.
Посочват, че ПРБ не дължи внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1,т.3 ГПК и в
този смисъл е и посоченото по-горе тълкувателно решение на ВКС.
Ответникът по ч..ж. Е. М. оспорва същата и моли съда да потвърди определението.
От една страна, разпоредбата на чл. 80, изр. 2 от ГПК, страна, която не е представила на
съда списък на разноските няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. От друга страна, в случая не се касае за предварително внасяне на разноски, а за
присъждането на такива с решението по делото. В този случай е неприложима разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК.
2
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и
чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът Е. Д. М., твърди, че му било повдигнато незаконно обвинение (НОХД №
8970/2014г. по описа на СРС). Бил оправдан. Бил унижаван и стресиран. С оглед
изложеното претендира 50 000 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2014г. до окончателното й изплащане.
Ответникът - Прокуратура на РБ оспорва иска, тъй като няма доказателства, че съдебният
акт е влязъл в сила, което означава и недопустимост на иска. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва размера на иска като прекомерен. Счита, че отсъстват
доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно
регламентираните в НК. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени вреди,
непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния размер. Заявява, че не
са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и
непосредствен резултат от обвинението. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени
вреди като недоказан по основание и по размер, като несъобразен с икономическия стандарт
в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че досъдебното производство
спрямо жалбоподателя-ищец е образувано на 04.07.2012г., а той е бил привлечен като
обвиняем на 09.04.2014г. за престъпление по чл.286 ал.1 т.1 НК за набеждаване на полицай
при СДВР в престъпление по чл.195 ал.1 т.6 вр.чл.194 НК, като знаел, че е невинна.
С Присъда от 26.11.2015г. постановена по НОХД № 8970/2014г. по описа на CPC, НО, 112
състав, ищецът е признат за невиновен, в това че на 29.09.2011г., пред надлежен орган на
властта - прокурор при СГП, набедил разследващ полицай при СДВР, в престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 6, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, а именно, че полицейски служител с фамилия Ч. е
откраднала мотоциклета му "Ямаха", модел "FZR1000", като знаел, че е невинна -
престъпление по чл.286, ал.1, алт.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение. С Решение № 520 от 20.04.2016г. по в.н.о.х.д. №
842/2016г. по описа на СГС, НО, присъдата е потвърдена. Решението е окончателно.
Жалбоподателят-ищец се намирал в чужбина /Белгия/, като от мотивите на присъдата става
ясно, че в негово отсъствие е иззет притежавания от него мотоциклет Ямаха. Свидетелят М.
Д. разбрал, че полицейските власти са иззели мотора и съобщил за това на свид. П., а тя от
своя страна споменала на дъщеря си Г.М. При телефонен разговор между подсъдимия и
дъщеря му тя му споменала, че моторът е иззет от полицията. М. й казал да го търсят от
институцията, която го е иззела, и дъщеря му предала това на майка си. Тогава П. отишла да
разговаря с разследващия полицай Ч., от която разбрала, че моторът е иззет с протокол.
Същият обаче не й бил даден, тъй като тя официално не била собственик на мотора. За да си
3
получи мотоциклета, тя намерила предишния му собственик и на 03.08.2011 г. той й
прехвърлил официално собствеността, а документите за това придружили с молба за
връщането му. Няколко дни по-късно М. отново се обадил на дъщеря си и тя му казала, че не
могат да се снабдят с документи за изземването на мотора, защото такива няма. Обяснила му
за посещението им в дома на А. и М.Д. и за разговора им с последната, която заявила, че
няма такъв документ. Тогава М. решил, че моторът му на практика е откраднат, тъй като е
иззет без надлежен документ, поради което изпратил на съпругата си две писмени жалби, с
които се оплаквал от действията на полицай Ч.. Едната била депозирана в СГП на
21.09.2011г., а другата - на 29.09.2011г., като двете били изпратени по пощата от П., а не
били подадени лично от подсъдимия. СРС е приел, че осъщественото от жалбоподателят-
ищец деяние е несъставомерно като набедяване от субективна страна, доколкото от
доказателствата по делото не може да се изведе наличието у него на знание за това, че за
изземването на мотора е бил съставен протокол и че самото действие по разследването е
извършено при спазване на всички процесуални изисквания. Липсата на такова знание
изключва наличието на умисъл у извършителя, защото умишлената форма на вина
предполага съзнаване от лицето на всички обективни характеристики на неговото деяние. В
контекста на повдигнатото му обвинение това означава, че той трябва да съзнава, че
приписва престъпление на лице, което е невинно, което с оглед своеобразието на
разглеждания казус изисква подсъдимият да знае за съществуването на коментирания
протокол за претърсване и изземване - нещо, което е останало недоказано по делото въпреки
положените от СРС максимални усилия в тази насока.
Общата продължителност на цялото наказателно производство е 2 години, считано
от 09.04.2014г. /когато е било повдигнато обвинение/ до 20.04.2016г. /когато е влязла в
сила присъдата/. Няма взета мярка за неотклонение.
От заключението на депозираната на л.80 от делото съдебно-психологична експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че събитията по повод наказателното производство значително разстроили,
променили и повлияли негативно на ежедневието, както и на житейските планове на М..
Личностовият ресурс при М. може да бъде анализиран от две страни - от една страна
предходен опит в наказателния процес, който предполага както добро разбиране на
събитията, така и изначално по- интензивно негативно възприемане и отреагиране. Другата
страна е загатната в показанията на св.П., че Е. М. бил „леко нарцистичен относно
публичния си образ“, което качество го прави по- високо чувствителен към каквито и да е
неглижиращи го ситуации. Изтъква се, че при този тип смущения е равнозначно участието
както на провокиращия фактор, така и на личностовия ресурс. Смущения не биха
възникнали при отсъствието на който и да е от двата елемента. Иначе казано, разгръщането
на влиянието на стресогенно житейско събитие се наслагва върху индивидуалната
чувствителност, за да се получи крайния болестен кумулиран ефект. Конкретно, хипотезата
за разгръщане на Стресова реакция (протрахирано развитие) се подкрепя на първо място от
типичните описани преживявания. Категоричното приемане на тази хипотеза обаче е
4
затруднено поради отсъствието на съпътстващи данни за други прояви и на когнитивни или
поведенчески отклонения. Освен това такава продължителност на каквато и да е стресова
реакция е нетипична, а за вероятното посттравматично стресово разстройство не се
представят някакви специфични данни. От трета страна, отсъствието на каквито и да е
медицински документи с каквато и да е диагностична преценка също омаловажава
хипотезата.
Затова в заключение е формиран извод от вещото лице, че повдигнатото обвинение и
воденото срещу Е. М. дело, завършили с преценка за невиновност, са се отразили негативно
върху психичното му състояние. Представят се данни за преживявания от негативния
регистър - страх, безпокойство, унижение. Те не са описани в някаква екстремна степен на
изразеност. Характеризирани са със значима протрахираност. Предвид еднозначността на
представянето им тези преживявания условно биха могли да се обсъждат като прояви на
F43.0 Остра стресова реакция, но с нетипичен (твърде протрахиран) ход и при отсъствие на
други характерни за такова разстройство прояви.
Досежно обема неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, а именно - разпит на св.П. и П., разпитани в о.с.з. на 14. 06.2022г.
Според показанията на св. П. ищецът преживял обвинението доста тежко (от емоционална
гледна точка - бил изнервен). Двамата били семейни приятели. Твърди, че когато бил
обвинен несправедливо, се почувствал много унизен, нервиран, страхувал се да не бъде
разследван за нещо, което реално не е извършил и набеден несправедливо. В рамките на
седем години двамата били заедно в един отряд и си говорели много за всички висящи дела
до момента, в който преместили свидетеля в друг затвор. Посочва, че М. бил леко
нарцистичен и се притеснявал относно публичния си образ, а по негов адрес се изписали
много неща.
От друга страна св. П. познавал М. от дете, по едно и също време попаднали в затвора, в
една килия, много разговаряли. Споделил му, че му прилошавало и не можел да спи,
изпитвал унижение, че го съдят за нещо, което не е направил, а това само утежнява
положението му по други дела.
С оглед събраните писмени и гласни доказателствени средства, съдът намира за правилни
изводите на първа инстанция, че е налице причинно-следствена връзка между негативните
преживявания в процесния период и емоционалните състояния, които е преживял ищецът.
Целият процесен период се е отразил с негативи върху неговата психика и промени в начина
на живот. Преживените симптоми имат негативен за емоционалната сфера характер и са
отключили повишение на артериалното налягане.
Видно от служебно изисканото свидетелство за съдимост в процесния период от време, а
именно 2014г. до 2016г. спрямо ищеца е имало и други висящи наказателни производства,
като по две от тях има постановени и влезли в сила осъдителни присъди, както следва:
Дело № 2423/17. НОХД на СРС, НО, 131 състав, Решение в сила от 24.01.2020г., съгласно
което с ПРИСЪДА ОТ 12.06.2018г.. ОТМЕНЕНА ЧАСТИЧНО С ПРИСЪДА № 22 ОТ
5
24.01.2020 Г. ПО ВНОХД № 4791/2018 Г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, VIII ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, ВЛЯЗЛА В ЗАКОННА СИЛА НА 24.01.2020 Г. ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ НА 15.07.2015 Г. В ГР. СОФИЯ, СГРАДАТА НА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ПО ВРЕМЕ НА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПО
НОХД № 646/2015 Г. ПО ОПИСА СПНС Е ИЗВЪРШИЛ НЕПРИСТОЙНИ ДЕЙСТВИЯ,
ГРУБО НАРУШАВАЩИ ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И ИЗРАЗЯВАЩИ ЯВНО НЕУВАЖЕНИЕ
КЪМ ОБЩЕСТВОТО - КАТО СОЧЕЙКИ СЪДИЯ П. КАЗАЛ: ЩЕ Й ГО *** В УСТАТА.
ЩЕ И ГО *** УСТАТА. ЧУ ЛИ НА ТЕБ ГОВОРЯ .... ТИ СИ ЗНАЕШ В УСТАТА -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 325, АЛ, 1. НК,. ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 325.
АЛ. 1. НК. ВР. ЧЛ. 78А. АЛ. 1. ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ,
КАТО МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ..ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 1 000
/ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Дело № 646/15, НОХД на Специализиран наказателен съд, 2 състав, с Присъда, в сила от
16.04.2020г. /ОТМЕНЕНА С ПРИСЪДА ОТ 05.06.2019Г. НА АСНС ПО ВНОХД 102/2018Г..
ИЗМЕНЕНА С РЕШЕНИЕ № 242 ОТ 16.04.2020Г. ПО ПД 1018/2019Г. НА ВКС/
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА. ЧЕ: НА 12.03.2010 Г. В ГР.СОФИЯ,
ПРЕД „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - КЛОН ЛЮЛИН. НАМИРАЩА СЕ В
ГР.СОФИЯ, Ж.К. „ЛЮЛИН”, БЛ.417 КАТО ИЗВЪРШИТЕЛ В СЪУЧАСТИЕ С Е. Д. П. И Л.
Т. Л. -ИЗВЪРШИТЕЛИ. И С ДРУГИ НЕУСТАНОВЕНИ ЛИЦА – ИЗВЪРШИТЕЛИ, Е
ОТНЕЛ ЧУЖДИ ДВИЖИМИ ВЕЩИ - СУМАТА ОТ 136 072, 00/СТО ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ
ХИЛЯДИ И СЕДЕМДЕСЕТ И ДВА/ ЛЕВА. СОБСТВЕНОСТ НА „ПРОКРЕДИТБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД И ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ МАРКА „БАЙКАЛ", С № 422 ХАН 2793 С
12/ДВАНАДЕСЕТ/ БРОЯ ПАТРОНИ В ПЪЛНИТЕЛЯ, СОБСТВЕНОСТ НА О. Б. Б., ОТ
ВЛАДЕНИЕТО НА О. Б. Б., С НАМЕРЕНИЕ ПРОТИВОЗАКОННО ДА ГИ ПРИСВОИ,
КАТО УПОТРЕБИЛ ЗА ТОВА СИЛА И ЗАПЛАШВАНЕ, ДВИЖИМИТЕ ВЕЩИ СА В
ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ И ДЕЕЦЪТ Е БИЛ ВЪОРЪЖЕН С ОГНЕСТРЕЛНО
ОРЪЖИЕ, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.199. АЛ.2, Т З. ВР. ЧЛ.198 АЛ.1 ВР.
ЧЛ.20, АЛ.2 ВР. АЛ.1 ОТ НК И ЧЛ. 54 ОТ НК ГО ОСЪЖДА НА СЕДЕМНАДЕСЕТ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 57. АЛ.
1, Т. 2. БУКВА „А” ОТ ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
59, АЛ. 1, Т. 1 ОТ НК ПРИСПАДА ВРЕМЕТО, ПРЕЗ КОЕТО ПОДСЪДИМИЯТ Е. Д. М. Е
БИЛ С МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ПО НАСТОЯЩЕТО НАКАЗАТЕЛНО
ПРОИЗВОДСТВО „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", СЧИТАНО ОТ 24.11.2013г. ДО
09.01.2018г.
С оглед горното и предвид наличието на три висящи наказателни производства в един и
същи период от време е трудно да се разграничи правопораждащия юридически факт, довел
до процесните неблагоприятни последици т.е. причинените неимуществени вреди,
доколкото всяко от тези обвинения е стресогенен фактор, допринесъл за тях.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
6
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на СГС за
правилно по същество по следните съображения:
Първо - основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на
прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а
наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание -
несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават
основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и
на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само
ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице
повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като
наказателното производство е продължило 2 години, за престъпление, които не е
тежко умишлено, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени
неимуществени вреди - стрес и притеснения, влошено здравословно състояние -
обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия
състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищеца не е била взета
мярка за процесуална принуда, че предприетото наказателно преследване е продължило 2
7
години, отразило се е неблагоприятно върху личността му и него вото емоционално и най-
вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен, повишил кръвното
налягане. Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство
с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността не се
намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е само 2 години.
От друга страна константна е съдебната практика относно неимуществените вреди, че човек
поначало се ползва с презюмирано добро име в обществото, което неминуемо бива
накърнено, ако срещу него бъде повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение.
Респективно това неминуемо води до вреди за ищеца, които следва да бъдат репарирани,
чрез присъждане на парично обезщетение в полза на пострадалото лице. Неоснователни са
доводите на прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на факта
на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по
инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение.
Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от
широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези
вреди трябва да бъдат обезщетени. Както бе посочено по-горе спрямо жалбоподателя-ищец
в рамките на един и същ период от време е имало три висящи наказателни производства,
поради което САС намира, че е невъзможно да се разграничи правопораждащия юридически
факт, от който са настъпили процесните вреди - влошено здравословно състояние и
притеснение, че ще бъде осъден несправедливо.
ПО ДАВНОСТТА
Възражението за изтекла погасителна давност относно главницата е неоснователно, тъй като
присъдата е влязла в сила на 20.04.2016г., а ИМ е депозирана на 19.02.2020г., т.е. в рамките
на 5 години. Лихвата забава се дължи 3 години преди депозиране на иска, считано от
19.02.2017г. т.е. за периода от 20.04.2016г. до 19.02.2017г. искът е погасен по давност.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият неправилно е занижен до 500 лв.
т.е. решението следва да бъде отменено единствено в отхвърлителната част за разликата над
500 лв. до 5000 лв. т.е. да се присъдят допълнително 4500 лв. и потвърдено в останалата
обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 50 000 лв., като жалбата на ищеца съдът намира за частично
основателна, а тази на прокуратурата за неоснователна.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-
8
ищец направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, но такива няма
направени, тъй като е освободен по реда на чл.83 ал.2 ГПК. Затова разноски не следва да се
присъждат.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА по чл.248 ГПК
Възражението на прокуратурата, че не дължи д.т. и разноски по реда на чл.78 ал.6 ГПК е
основателно, доколкото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, те дължат в полза на ищеца
сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и заплатена държавна такса,
но не и в полза на съда. Както съда, така и прокуратурата са бюджетни учреждения, затова
чл.78 ал.6 ГПК е неприложим в случая. В този смисъл определението следва да бъде
отменено, а решението – изменено в частта за разноските.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 27.01.2023г. постановено по гр.д.№ 2151/2020г. по описа на СГС, ГО,
22 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над
500 лв. до 5000 лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. Д. М., ЕГН **********, съдебен адрес
гр.София, бул. „Витоша“ № 1а, ТД, ет. 3, кант. 308, тел. 0886 62 72 69, чрез адв. И. Ю., САК,
разликата над сумата от 500 (петстотин) лева до 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от неоснователно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 286 ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в
сила на 20.04.2016г. Присъда от 26.11.2015г. постановена по НОХД № 8970/2014г. по описа
на СРС, НО, 112 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.02.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение от 08.03.2023г., с което СГС, 22 състав е оставил без уважение
молбата на Прокуратурата на РБ за изменение на решението в частта за разноските по реда
на чл.248 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от 27.01.2023г. постановено по гр.д.№ 2151/2020г. по описа на СГС, ГО,
22 състав, В ЧАСТТА за разноските, като сумата от 410 лв. присъдена в полза на СГС по
реда на чл.78 ал.6 ГПК, е недължима.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10