№ 1361
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501646 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби, както следва:
1. жалба от Н. К. И., действещ със съгласието на своята майка и законен представител Р. В.
С., чрез адв. Т. И.-ВАК, срещу решение №1795/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 16820/2021г.
По описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за увеличаване на издръжка,
дължима от ответника К. П. И. за разликата над присъдения размер от 300лв. До предявения
размер от 400лв. Въззивникът счита, че решениеито в обжалваната част е неправилно и моли да се
отмени като искът се уважи в пълния предявен размер. Излага, че възприетата от съда за
достатъчна сума за покриване на разходите на ищеца в размер на 450лв. не кореспондира с
нуждите на подрастващ на 17 години и е недостатъчна да задоволи неговите социални, битови и
културни потребности и не е съобразена икономическата обстановка в страната. Посочва, че
ответникът разполага с материални възможности, които му позволяват да заплаща издръжка в
претендирания размер. Същият е в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние,
поради което може да полага труд и да реализира доходи в размер, който позволява да предоставя
на ищеца издръжка в претендирания размер. Освен това ответникът притежава и недвижими
имоти, от които също може да реализира приходи и не дължи издръжка на други низходящи.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер
от 400лв. Претендира за присъждане на разноските по делото.
2.жалба от К. П. И. срещу решение №1795/07.06.2022г., постановено о гр.д. № 16820/2021г.
По описана ВРС, с което е уважен, предявеният иск с правно основание чл.150 СК, като
дължимата от въззивника издръжка в полза на детето Н. К. И., действащ със съгласието на своята
майка Р. В. С. е увеличена от 80лв. На 300лв., считано от датата на исковата молба – 23.11.2021г.
Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението, като постановено при
ненадлежно сезиране, поради което моли същото да се обезсили, евентуално да се отмени като
неправилно, в частта, с която издръжката в полза на детето Н. И. е увеличена за разликата над
200лв., месечно. Навежда оплаквания за неправилност на решението, като постановено при
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на страните
и неизясняване на фактическата обстановка относно действителните нужди на детето от средства
за издръжка. Не са обсъдени задълбочено и в цялост всички представени по делото доказателства,
1
поради което и съдът е достигнал до неправилни изводи относно общо необходимата месечна сума
за издръжката на детето, както и, че ответникът има финансова възможност да заплаща издръжка
в размер на 300лв. Счита, че присъдената издръжка е в завишен размер и не са съобразени
материалните възможности на ответника. Не е отчетен фактът, че макар, че е налице съществено
изменение в нуждите на детето от средства за издръжка, липсва трайна и съществена промяна във
възможностите на ответника да предоставя такива в размер над 200лв. месечно. Съдът не е отчел и
задължението на ответника да издържа и друго свое непълнолетно дете.
Претендира се отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли иска като
неоснователен за разликата над 200лв. месечно.
С писмен отговор, Н. К. И., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Р. В. С. е оспорил въззивната жалба, подадена от К. И. като неоснователно и моли
същата да се остави без уважение.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба Н. К. И., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Р. В. С., твърди, че с влязло в сила решение, постановено на 15.12.2010г. по гр.д.№
17392/2010г. по описа на ВРС, ответникът К. И. като негов баща е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 80 лв. Твърди, че размера на издръжката не кореспондира с нуждите на
ищеца и възможностите на родителя, който не упражнява родителските права. Ищецът е ученик в
11 клас, на 17 години и има нужда от учебници, учебни помагала, дрехи, обувки, джобни пари, с
които да посреща ежедневните си нужди. Освен това са необходими средства за осигуряване на
подготовка за кандидатстване във висше учебно заведение и изпити по биология и здравно
образование.
Предявен е иск за изменение на присъдената в полза на Н. К. И. с решение по гр.д. №
17392/2010г. на ВРС, посредством увеличаването й от 80лв. на 400 лв. месечно, считано от
предявяване на иска – 23.11.2021г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката.
В срока за отговор ответникът К. П. И. е оспорил иска като недопустим, евентуално
неоснователен. Твърди, че не е настъпила промяна във възможностите на родителя, който не
упражнява родителските права. Твърди, че не работи и дължи издръжка на друго свое
непълнолетно дете.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане се установява, че родители на Н. К. И. ЕГН ********** са Р. В. С.
и К. П. И..
След прекратяване на брака на Р. В. С. и К. П. И. с решение, постановено по гр.д. №
17392/2010г. на РС Варна, упражняването на родителските права по отношние на Н. е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт, като същият е осъден
да заплаща издръжка в розмер на 80лв.
Към момента на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, ищецът е на 17 години и 10
месеца.
Не се спори между страните, а и от представената по делото писмени доказателства се
установява, че през учебната 2021/202г. Н. И. е ученик в Езикова гимназия «Фредерик Жолио –
Кюри», гр.Варна, дневна форма на обучение в 11 клас, профил чужди езици – френски
език/английски език/ биология и здравно образование/ химия и опазване на околната среда за
учебната. Не е спорно също, че преките и непосредствени грижи за ищеца се упражняват от
неговата майка, която осигурява и преимуществено средствата за издръжката му.
От представените служебна бележка и квитенция се установява, че Н. е записан и ползва
допълнителни педагогически услуги – подготовка за държавен зрелостен изпит по биология и
здравно образование в периода м. ноември 2021г. – м.май 2022г., с дължима такса в размер на
730лв., като на 28.10.2021г. е заплатена такса в размер на 100лв от Р. С..
Съгласно представеното удостоверение от ЕГ«Фредерик Жолио –Кюри», Варна, Р. С. е
2
работила като учител и за м. 09.2021г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
888.05лв.
По делото е представена заповед № 85/10.01.2022г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на ответника К. И. с «Блек Суон Холдинг България» ЕООД.
Съгласно представена справка от АВ, К. И. е собственик на ПИ в с.Гурково, с площ от 30
дка, на самостоятелен обект в сграда с площ от 64,28 кв.м. в ПИ с идентификатор 10135.2559.13 в
гр.Варна, апартамент в гр.Варна, бул.»В.Левски», бл.7, вх.А, нива в с.ВасИ.о, нива в с.Староселец,
двуетажна жилищна сграда в с.Староселец.
Пред въззивната инстанция са представени заверени копия от служебна бележка, издадена
от «ЕДУТЕХ»АД и свитанции към приходни ордери, от които се установява, че Н. К. И.
продължава кандидат-студентската си подготовка по биология и химия за кандидатстване в
Медицински университет, като до 30.09.2022г. дължимите месечни вноски за подготовката и
учебни материали по биология и химия са на обща стойност 1495лв. и сумата е заплатена от Р. С.;
дължимите такси до предварителните изпити са в размер на 2220 лв., платими на месечни вноски.;
на 11.06. е заплатена сума в размер на 200лв., на 08.10.2022г. е заплатена такса в размер на 370лв.,
на 17.09.2022г. – 400лв.
Видно от представеното удостоверение, издадено от ЕГ «Фредерик Жолио –Кюри», гр.
Варна, майката на ищеца -Р. С. е получила доход от трудово възнаграждение в размер на 1247лв.,
средномесечно за периода м.10.2021г. – м.09.2022г.
От представената справка от ТД на НАП Варна е видно, че в периода 01.08.2021г.- м. 02.2022г.
бащата на ищеца е получавал доход в размер на 1409 лв. Средно месечно.
От представеното заверено копие от решение №442/09.02.2016г., постановено по гр.д. №
6241/2015г. По описа на РС-Пловдив е видно, че К. И. е осъден да заплаща в полза на друго свое
малолетно дете месечна издръжка в размер на 120лв.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Н., изразяващо се
порастване на детето, посещение на редовна форма на обучение в средно училище, закупуване на
училищни пособия, необходимост от средства за заплащане на такси за извънкласни форми на
обучение, образование и подготовка за кандидатстване във висше учебно заведение. От
изложените твърдения съставът намира, че са налице посочените основания, че израстването на Н.
и обучението му изисква и повече средства за закупуване на учебници и помагала, както и
средства за заплащане на такси за извънучилищна образователна подготовка. Постановеното
решение, с което е определена издръжката в размер на 80лв., е влязло в сила на 15.12.2010г., когато
Н. е бил на 6 години. Към настоящия момент ищеца е на 17 години, продължава да учи, като
израстването и продължаване на обучението му налагат и повече разноски за храна, облекло,
дневни разноски, учебници и заплащане на такси за обучение.
Затова и съставът на съда приема, че е налице изменение на потребностите на ищеца.
Не се установява изменение в нуждите на детето, възникнали поради изключителните
способности или специални потребности изискващи заплащане на средства в размер многократно
превишаващ обичайния за дете на неговата възраст.
Изменение в доходите на бащата не е твърдяно, като такова не може да бъде и установено
предвид факта, че липсват данни за доходите му към периода на определянето на предходната
издръжка. Предвид това и дори да се констатира от приложените доказателства, че за период една
година назад преди подаване на исковата молба ответникът е реализирала доходи около 1409 лв.
средномесечно, не може да се приеме, че е налице трайно изменение във възможностите на
задълженото лице. Настоящият състав на съда, намира, че предвид обстоятелствата, че ответникът
е в трудоспособна възраст, като не са наведени твърдения и не са представени доказателства, че
3
той страда от заболявания, които препятстват или ограничават възможността за полагане на труд,
същият би могъл да си осигурява доход в размер около средната за страната работна заплата.
Освен това от доказателствата по делото се установява, че К. И. притежава имущество –
недвижими имоти, от които би могъл да получава доходи. Не са налице данни ответникът да е в
затруднено финансово състояние или влошено здравословно състояние, поради което настоящият
състав на съда намира, че при добросъвестно отношение към изпълнението на родителските си
задължения и безусловното задължение за осигуряване на издръжка за непълнолетните си деца,
същият би бил в състояние да осигурява доход в размер, който да позволява изплащане на
необходимите суми за издръжката и на двете си деца. Настоящият състав на съда намира, че К. И.
притежава образование и квалификация, които му позволяват да работи и реализира доходи в
размер на средната и над средната за страната работна заплата, тъй като видно от представената
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано то 11.01.202г., той е заемал
длъжност „разработчик софтуер“.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаното лице, обусловено от възрастта, е настъпило. Същото налага допускане на
изменение на размера на определената издръжка като майката следва да бъде осъдена да заплаща
увеличен размер на издръжката – 400 лв. месечно. Този извод се налага като съставът определя
необходима издръжка за 17-годишно дете средно 650 лв. месечно. От тях 250 лв. са за сметка на
майката, която е и родителят, полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето.
Ответникът следва да заплаща остатъкът от издръжката от 400 лв. Изменение следва да бъде
допуснато като определената в размер на 80 лв. издръжка бъде увеличена в посочения размер от
400 лв.
Решението на ВРС в частта, с която искът за изменение на издръжката за разликата над
300лв. до претендирания размер от 400лв. следва да бъде отменено и искът в тази част да се уважи.
Решението, в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен до размера на 300лв.
следва да се потвърди.
Налага се корекция на решението и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.6 от ГПК
и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
дължи държавна такса в размер на 460,80лв., като следва да бъде осъдена да заплати същата по
сметка на ВРС.
Предвид изхода от спора, К. И. следва да заплати на Р. В. С. – законен представител на Н. К. И.
сумата от 750лв., представляваща, за платени от нея разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1795/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 16820/2021г. по описа на ВРС,
в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. К. И., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка и законен прадставител Р. В. С. ЕГН ********** срещу К. П. И., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената с решение № 4354/15.12.2010г. по
гр.д. №17392/2010г. на ВРС издръжка, в полза на детето Н. К. И. и дължима от К. П. И., за
разликата над 300лв. до 400 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима от К. П. И., ЕГН **********, в полза на
Н. К. И., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р. В.
С. ЕГН **********, като я увеличава на 400лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба – 23.11.2021г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване на основание чл.150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1795/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 16820/2021г. по описа
на ВРС, в частта, с която е допуснато изменение на присъдената с решение № 4354/15.12.2010г. по
гр.д. №17392/2010г. на ВРС издръжка, в полза на детето Н. К. И., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Р. В. С., дължима от К. П. И., ЕГН **********,
посредством увеличаването й от 80 лв. на 300 лв.
4
ИЗМЕНЯ решение № 1795/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 16820/2021г. по описа на
ВРС, в частта за разноските, КАТО
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса по уважената част от иска за изменение на издръжката, сума в размер на
460,80ЛВ., на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати НА Р. В. С. сумата от 750лв., представляваща
заплатено от нея адв. възнаграждение за оказана правна помощ на Н. К. И. в производството пред
въззивния съд, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5