№ 236
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900316 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. АЛ. И., ЕГН **********
от *********************** и И. АЛ. И. с ЕГН ********** от с.Д., общ. С.
срещу Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” №2, иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата
от по 40000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на
претърпените от ищцитe неимуществени вреди от смъртта на техния брат
И.Х., починал на 11.07.2019г. вследствие на ПТП, причинено на същата дата
по главен път 2040 в посока от с.Д. към гр.С., от неизвестен водач на
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва от
датата на смъртта му - 11.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищците твърдят, че на 11.07.2019г. при движение по
главен път 2040 в посока от с.Д. към гр.С. неизвестен водач на
неидентифицирано МПС нарушил правилата за движение, като застигнал и
блъснал попътно движещия се в същата пътна лента велосипедист И.Х. и
причинил неговата смърт по непредпазливост. Образуваното по случая
досъдебно производство е спряно. Ищците са поддържали изключително
1
топли отношения с починалия при инцидента свой брат, имали са ежедневни
контакти и през целия си съзнателен живот живеели в обич, разбирателство и
взаимна подкрепа. Те изживяват изключително тежко внезапната загуба,
скръбта им е несравнима и неутешима. Развити са правни съображения за
дължимостта и справедливия размер на обезщетението спрямо лицата от
разширения семеен кръг, като е цитирана съдебна практика и европейско
законодателство. Водачът на неидентифицирания автомобил попада в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от ГФ. По предявените от ищците
извънсъдебни претенции ответникът се е произнесъл с отказ, което
предпоставя сезиране на съда с настоящия осъдителен иск.
Ответникът оспорва основателността на претенцията в частта относно
механизма на ПТП, противоправността на деянието на другия участник и
неговата вина, причинно следствена връзка между ПТП и получените
травматични увреждания, както и твърдяната „изключителност“ на
отношенията между ищците и починалия. Твърди се, че отношенията им не са
се различавали от нормалните между братя и сестра, както и че претърпените
болки и страдания не надхвърлят обичайния интензитет и продължителност.
Размерът на претенциите се оспорва като прекомерен с твърдения, че същият
е законово ограничен до 5000 лева. Репликира се позоваването на
европейското законодателство и съдебна практика. Поддържа се, че
починалият е съпричинил вредоносния резултат поради управляване на
велосипеда в тежка степен на опиянение (3.6% в урината и 2.8% в кръвта) и
неспазване на относимите към поведението на велосипедистите разпоредби
на Закона за движение по пътищата (чл.5, чл.79, т. 3 и 5, чл.80 т. 1 и 2, чл.15,
ал.5), включително тези касаещи движението на велосипедиста и
оборудването на велосипеда със светлоотразителни знаци и ползването на
светлоотразителна жилетка. Твърди се, че ПТП се явява случайно събитие
спрямо водача на неизвестното МПС, тъй като велосипедистът, навлизайки
внезапно на пътното платно и движейки се не в най-дясната му част, без да е
изпълнил изискванията за светлоотразителни жилетки и елементи, се е явявал
непредвидимо и непредотвратимо препятствие. Претендира се за определяне
на съпричняване в размер на 90%. Поддържа се, че предвид преклузията по
чл. 558 от КЗ ищците недобросъвестно са осъществили една бланкетна
процедура пред Фонда, тъй като не са представили изисканите доказателства,
обосноваващи нейната основателност. Оспорва се началният момент на
2
законната лихва, с твърдения, че забавата настъпва с изтичане на срока за
произнасяне по претенцията, като се прави искане ГФ да се счита в забава
считано от предявяване на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, в която ищецът оспорва възражението за съпричиняване с твърдения,
че евентуалното наличие на алкохол в кръвта е ирелевантно, тъй като
велосипедът се е движил съобразно правилата за движение по пътищата, във
възможно най-дясната част на пътното платно. Освен това ударът е настъпил
в неговата лента за движение, поради което е без значение в коя част от нея
се е движил.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
искова молба, в който се поддържат всички вече изложени оспорвания и
възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверения за родствени връзки се
установява, че ищците Г. АЛ. И., ЕГН ********** и И. АЛ. И. с ЕГН
**********, са съответно сестра и брат на починалия И. А.Х. с ЕГН
**********.
От материалите към приобщеното по делото досъдебно производство
№155/2019г. по описа на РУ-Девня при ОД на МВР Варна се установява, че
същото е започнато за това, че около 17.00 ч. на 11.07.2019г. на главен път
2040 в посока от с.Д. за гр.С., неизвестен извършител при управление на
МПС и при нарушение на правилата за движение, по непредпазливост е
причинил смъртта на И. А.Х. с ЕГН **********. От огледния протокол е
видно, че ударът е установен в светлата част на денонощието, трупът на
пострадалия се е намирал в дясната лента за движение в посока гр.С.,
разположен перпендикулярно на осевата линия, на 5.2 м. преди началото на
мантинелата и на 6.2 м. навътре в лентата за движение, с крайници на 0.3 м.
от бордюра и глава към осевата линия. По дрехите в лявата част на гърба на
пострадалия е забелязано зацапване със зеленикав оттенък. В дясно от
платното на 0.7 м. в затревения банкет е установен велосипед, полегнал на
дясната си страна, по който не са констатирани увреждания с изключение на
счупена степенка в средата. С Постановление №********* от 17.02.2020г. на
3
ВОП досъдебното производство е спряно поради неустановяване на
извършителя, на основание чл.244, ал.1, т. 2 от НПК.
Според заключението на допуснатата комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза произшествието е настъпило на
11.07.2019г., около 16.30 часа, на главен път 2040 между с.Д. и гр.С. на около
2.5 км преди гр.С., непосрeдcтвено след десен завой, където водач на
неизвестен автомобил допуснал ПТП с велосипедиста И. А.Х.. Към момента
на ПТП велосипедистът заемал дясната част от пътната лента посока гр.С.,
бил е застигнат от неизвестното МПС и блъснат в лява задна част на тялото, в
резултат на което била причинена смъртта му, дължаща се на
многофрагментарна фрактура на черепа. След настъпилия удар тялото на
пострадалия полетяло напред и спряло в описаната в огледния протокол
позиция. Велосипедът е бил отместен от пътното платно и поставен в дясно
от трупа на пострадалия - подпрян в банкета в изправено положение. ПТП е
настъпило в резултат на недостатъчна странична дистанция на неизвестното
МПС и велосипедиста. Вероятната техническа скорост на движение на
неизвестното МПС е била 33 км/ч към момента на ПТП. От момента на
реакция на водача на МПС при движение с 33 км/ч, той е имал време да спре
в конкретните пътни условия в рамките на 26.43 метра. Обичайното време за
реакция на водач на МПС при възникнала внезапна опасност на пътя е около
1.2 секунди. Вероятната скорост на движение на велосипеда е била 4.5 км/ч,
бутан от дясната страна на водача. При движение със скорост 4.5 км./ч и
падане от велосипеда не е възможно да се получат описаните при аутопсията
травми. Вещите лица изразяват обосновано предположение, че неизвестното
МПС е било камион, превозващ дърва, базирано на ниската скорост на
движение, установена от малката скорост, която са придобили вещите на
пострадалия към местата, на които са отхвърлени, както и поради оставените
следи от зелена маса по задна лява част на гърба на пострадалия. Установено
е наличие на 2,8% летливи редуциращи вещества, в т.ч. и етилов алкохол в
кръвта и 3,6% в урината. Установената концентрация на алкохол в организма
на Х. съответства на тежка степен алкохолно опиване, която се характеризира
с изразена промяна във всички функции на организма, с тежко потискане на
централната нервна система, разстройство на вниманието, съобразителността,
координацията и др., нарушено е равновесието и поради тази причина
пострадалият е бутал велосипеда. Велосипедът и облеклото на пострадалия не
4
са имали светлоотразителни елементи, но това няма решаващо значение, тъй
като инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието. Велосипедистът
е бутал велосипеда в рамките на около метър до 1.20 м. от дясната част на
пътното платно, което е било нормално разпределение за стоежа му и за
бутания велосипед вдясно от него.
За изясняване механизма на ПТП по искане на ответника е разпитан
свид. Гюняй К. в качеството му на очевидец на обстоятелствата
непосредствено след инцидента. От показанията му се установява, че тялото
се е намирало приблизително в средата на пътното платно. Било разположено
по-скоро успоредно на осевата линия на пътя между с.Д. и гр.С.. Главата
сочела по посока гр.С.. Велосипедът бил подпрян на ската на скалата, други
вещи на местопроизшествието свидетелят не е забелязал.
От показанията на свидетеля не се установява различна фактическа
обстановка, която да разколебава изводите на вещите лице. Видно от
снимковия материал към огледния протокол, изготвен в досъдебното
производство, тялото на пострадалия е разположено Г-образно, като
крайниците са успоредно, а торсът – перпендикупярно на осевата линия.
Следователно формалната разлика при описанието на позицията е по-скоро
въпрос на субективно възприятие. Нещо повече, вещото лице М. изрично
посочва в о.с.з., че местопроизшествието не е запазено единствено с оглед
липсата на процесния автомобил, но е запазено по отношение на всички
останали следи, включително трупа на пострадалия.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се
установяват следните данни относно здравния и социалния статус на ищците:
ищцата има високо кръвно налягане, претърпяла е скорошна операция на
счупена тазобедрена става, оперирана е в онкология и урология по повод
полипи в дебело черво и пикочен мехур, пенсионер поради трайно намалена
работоспособност с Решение на ТЕЛК от около 15 години, има две
пълнолетни деца; ищецът има диабет, високо кръвно налягане и съдови
проблеми в долните крайници, последно контактувал с брат си по телефона
две седмици преди инцидента. Относно психичния статус на ищците вещото
лице дава заключение за настъпила след загубата „реакция на скръб” или
„траурна реакция”, последваща психотравмено събитие – смъртта на много
близък човек. Обичайната продължителност на това състояние е около 6
5
месеца и рядко надхвърля 12 месеца. Фактическите оплаквания могат да
продължат и съществува силна уязвимост и към други загуби. В тези случаи
се касае за патологична или продължителна реакция на скръб. В конкретния
случай осв. И. АЛ. И. споделя за потиснато настроение, нарушен нощен сън,
безсъние, увеличена консумация на алкохол, нежелание за социални контакти
в периода след процесното ПТП и смъртта на брат му. Осв. Г. А. И. споделя
за потиснато настроение, силно влошен нощен сън, повишено нервно
напрежение, персистиращо главоболие, раздразнителност, продължително
избягване на социални контакти в периода след процесното ПТП и смъртта на
нейния брат. Описаните депресивни симптоми са в рамките на настъпилата и
при двамата реакция на скръб. При ищците няма данни за тежък депресивен
епизод. И. АЛ. И. не е търсил специализирана консултативна помощ и
лечение за изживяванията си, ходил „да му леят куршум”. В желанието си да
преодолее проблемите със съня И.И. е увеличил консумацията на алкохол във
вечерните часове. Г. А. И. твърди, че е приемала и все още приема
медикаменти, назначени и от невролог във връзка с психичното си състояние,
които не може да назове, не представя медицинска документация. И. АЛ. И.
споделя, че е излязъл в продължителен отпуск след смъртта на брат си.
Понастоящем не се установява обективна невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения, породена от психичното му състояние. При И.И. не
се установява актуална психопатология. Г. И. споделя за епизодични
нарушения в съня и повишено нервно напрежение и понастоящем. Описаните
депресивни симптоми при ищците са продължили около 1,5 - 2 години. През
този период постепенно са се редуцирали като интензивност. При ищците не
се установяват настъпили трайни негативни последици за психиката в смисъл
на психично разстройство. Описаните симптоми са в рамките на
протрахирана траурна реакция. Безспорно внезапната смърт на брат им е
изиграло ролята на стресогенно събитие за ищците. Въпреки това при тях не
се установяват данни за Остра реакция на стрес (Остра стресова реакция). По-
голямата от обичайно продължителност се дължи както на близките
отношения и внезапността на загубата, така и на кумулиралите се
неблагоприятни събития и по-конкретно - загуба на други близки,
включително и техният баща, който е починал около 3 месеца по-късно. За
кратък период от време в семейството е имало много смъртни случаи – освен
брат си ищците са загубили и баща, леля, братовчед. Към момента на
6
експертното освидетелстване ищците са психично здрави и не се установяват
симптоми на психично разстройство, които да са в категорична пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От показанията на свид. М.А.М. (съжителстваща с ищеца на
съпружески начала) се установява, че ищецът И. и брат му И. били в много
добри отношения. И. бил разведен отдавна, имал син, с който не поддържал
отношения. Преди 2009г. двамата братя работели в гр.Варна, където живели
заедно на квартира за период около една-две години. В периода 2009г. –
2012г. живеели заедно с баща си и свидетелката в общо домакинство в малка
къща в с.Д.. В този период братята също живеели заедно на квартира в града
през работните дни, а през почивните дни се прибирали на село. След 2012г.
ищецът, свидетелката и детето им се установили в гр.Варна, а брат му И.
останал без работа и се върнал да живее с баща си в с.Д., където трайно
пребивавал до смъртта си. Ищецът тежко преживял смъртта на брат си, бил в
шок, изпаднал в депресия, получил заболявания – диабет, запушване на
артериите, станал изнервен, страдал от безсъние, постоянно му се плачело,
като си спомни за случителото се, променил се, посегнал към алкохола. След
инцидента започнал да пие лекарства, необходима е операция във връзка със
запушване на артериите.
От показанията на свид. Р.Р.И. (съпруг на ищцата) се установява, че
ищцата Г. и брат й И. поддържали добри отношения и си помагали, нямали
никакви проблеми. Всяка събота се събирали семейно в с.Д. с преспиване,
ищцата приготвяла и носела храна за баща си и братята си. Постоянно
поддържали връзка по телефона най-често във връзка със състоянието на
баща им. След инцидента ищцата се разболяла, била в тежко положение. Три
месеца по-късно баща й бил убит. Била неспокойна, изнервена, стресирана,
избухлива и нервна, загубила апетит, страдала от безсъние и главоболие.
Преди смъртта на брат си била по-добре.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата на чл. 558, ал. 5 КЗ е предвидена възможност
увреденото лице да предяви претенцията си за обезвреда пред съда ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 от Кодекса, откаже да
плати обезщетение, или увреденото лице не е съгласно с неговия размер.
7
Предявеният иск е допустим с оглед приложеното по делото доказателство за
постановен отказ от страна на Гаранционен фонд да определи и изплати
обезщетение на ищците, обективиран в писма изх. № 24-01-453/30.09.2020 г.
и изх. № 24-01-453/30.09.2020 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, в случай на настъпили
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, Гаранционния фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за тези вреди ако МПС е напуснало
местопроизшествието и не е било установено. За да бъде уважен предявеният
иск, следва да бъдат установени следните кумулативно предвидени
предпоставки: настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на
Република България, причинено от водач, който е неидентифициран и чието
виновно противоправно поведение е довело до настъпване на
застрахователното събитие и причиняването на вреди, както и причинно-
следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
Съвкупният анализ на коментираните доказателства прави възможен
безпротиворечивия извод, че причина за ПТП е станал водачът на
неустановено моторно превозно средство, който поради неспазване на
необходимото отстояние от предходно движещия се в същата пътна лента
пешеходец, го е ударил, причинявайки му травма несъвместима с живота.
Заключението на СМАТЕ е категорично, че причина за настъпилите травми е
удар от неидентифициран товарен автомобил, като е изключен друг
механизъм за причиняването им. Деянието е противоправно и следователно
виновно, тъй като водачът на МПС не е изпълнил задължението си да
определи достатъчно техническа странична дистанция при подминаване и
разминаване на други участници в движението. От експертното заключение
се установява, че пътната лента е била с достатъчна ширина, за да позволи
успоредно движение на бавно движещо се товарно МПС и велосипедист,
бутащ велосипеда. Липсват преки или косвени доказателства с поведението
си пострадалият да е изключил възможността на водача на МПС да съобрази
поведението си с правилата за движение, поради което твърденията за
случайно събитие се явяват недоказани. Вероятността пострадалият да се е
движил в неправолинейна треактория поради установената алкохолна
концентрация е хипотетична, а и не представлява изключващо вината
обстоятелство, а евентуално основание за намаляване на отговорността.
8
Установяването на първия елемент от фактическия състав е основание
за ангажирането на гаранционната отговорност на ответника в хипотезата на
т. 1 от чл. 557, ал. 1 КЗ, тъй като водачът на МПС е напуснал
местопроизшествието и видно от представеното Постановление за спиране
на наказателно производство от 17.02.2020 г., постановено по ДП № 155/2019
г., по описа на РУ-Девня при ОД на МВР – Варна, не е установен в хода на
наказателното производство, а и до настоящия момент.
По безспорен начин се установява и настъпилата в причинна връзка със
деянието смърт на пострадалото лице. Представените официални
удостоверителни документи са достатъчни да установяват родствената му
връзка с ищците.
Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение
при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а,
ал.3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Според
цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик от
разширеното семейство. В тези случаи за получаването на обезщетение няма
да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
9
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. От посочените
разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч.
ищците като роднини от втора степен по съребрена линия.
При преценката за наличието им в разглежданата хипотеза обаче следва
да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че
между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е,
освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да
са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването
на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
баби/дядовци и внуци, представлява отглеждането на внука от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за
връзката между братята и сестрите – израстването им само като деца и/или
отглеждането на по-малкия брат от по-големите му братя и сестри, поради
продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина или друго
10
неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Особено близка връзка следва
да се приеме, че е налице, при установени взаимно очакване за грижа и
помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на
участниците във връзката; емоционална подкрепа за преживяване на тежки
житейски събития; взаимно доверие за безвъзмездно водене на поета в полза
на другия участник работа, ако такава бъде възложена; съвместно отбелязване
на различни по-важни събития (лични и обществени празници и важни
събития в семейството) и пр. От значение е също дали лицата са живели
заедно в едно домакинство, дали са създали собствено семейство, дали
възрастта им предполага по-голяма емоционална близост. (решение № 372 от
14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от
17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 71 от
27.09.2021 г. по т. д. № 341/2021 г. на Апелативен съд - Варна).
В разглеждания случай по делото не се установяват подобни на
изброените обстоятелства в отношенията между ищците и техния брат, които
да обуславят особено силна връзка помежду им с интензитет аналогичен на
този между родители и деца. Подобен извод не би могъл да бъде направен от
събраните по делото доказателства, в които липсват данни за конкретни
житейски ситуации, които да са провокирали особена близост в отношенията
помежду им. В случая по делото се установява, че отношенията между
ищците и брат им се свеждат до обичайните за този вид родствена връзка
контакти – виждали се ежеседмично, общували по телефона, заедно
прекарвали празниците. От друга страна самият ищец е посочил в
психологичното интервю, че за последно е контактувал с брат си по телефона
две седмици преди инцидента. Споделеното от свидетелите, че ищците често
са прекарвали почивните дни заедно, както и семейните празници, не
позволява да се направи преценка за изключителност в близостта между
ищците и починалия, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016
г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и
емоционална близост между членове на близкия семеен кръг,
характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Съвместното
съжителство в общо домакинство с пострадалия се установява единствено по
отношение на ищеца И. АЛ. И., при това в отдалечен във времето период от
време. Отделно от това в този период ищецът е имал собствено семейство,
което предполага, че независимо от ползването на обща квартира през
11
работните дни, братята са водили самостоятелен начин на живот, без да са
били зависими един от друг във финансов и битов план. Индиция за това е и
факта, че към този момент и двамата братя са били на възраст над 35 г., което
предполага известна независимост от близкия семеен кръг. По делото липсват
представени доказателства за наличие на обстоятелства от извънреден
характер, които да са довели до симбиотична зависимост между ищците и
техния брат.
От друга страна ангажираните доказателства не установяват и
понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и
страданията, които би изпитал всеки човек от загубата на своя брат.
Сведенията, че ищците са изживели много тежко смъртта на брат си, не могат
да обусловят извод, че са понесли морални болки и страдания, по-интензивни
и продължителни от нормалните за тези отношения. Липсват данни за
претърпяна психична травма с висок интензитет и продължителност, развитие
на психиатрично заболяване или актуална депресивна симптоматика.
Твърденията за новооткрити заболявания при ищците, освен недоказани с
медицинска документация, сами по себе си не установяват причинна връзка с
преживените душевни страдания. Действително близките отношения с
починалия и внезапно настъпилата смърт са обусловили значително изразена
по интензитет реакция на скръб при ищците, която е продължила повече от
обичайното. Но следва да бъде отчетено, че протрахираната траурна реакция
според вещото лице се дължи и на кумулиралите се други неблагоприятни
събития и по-конкретно загуба на други близки, включително техния баща,
който е починал 3 месеца по-късно. Същевременно експертното заключение е
категорично, че не се установяват необратими или трайни последици за
психиката на ищците.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва
необходимостта от обсъждане на релевираното от ответника възражение за
съпричиняване.
По изложените съображения предявените субективно съединени искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
12
ищците следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер
на 1250 лева, представляващи заплатен депозит за вещи лица (550 лева и 700
лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
*****
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. АЛ. И., ЕГН ********** от
*********************** и И. АЛ. И. с ЕГН ********** от с.Д., общ. С.
срещу Гаранционен фонд, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, субективно съединени искове
с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 40000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от
ищцитe неимуществени вреди от смъртта на техния брат И.Х., починал на
11.07.2019г. вследствие на ПТП, причинено на същата дата по главен път
2040 в посока от с.Д. към гр.С., от неизвестен водач на неидентифицирано
моторно превозно средство, ведно със законната лихва от датата на смъртта
му - 11.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. АЛ. И., ЕГН ********** от *********************** и
И. АЛ. И. с ЕГН ********** от с.Д., общ. С., да заплатят разделно при
равни квоти на Гаранционен фонд, Булстат: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, сумата от 1250 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13