РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Варна, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110109261 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана
във ВРС на 20.07.2023 г. от ищцата И. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***,
чрез процесуален представител - адв. Д. П. П., ВТАК, със съдебен адрес: ****, против
ответната страна А. З. С. П., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, с посоченото в титулната част на
исковата молба правно основание: чл. чл. 128 КТ, чл. 220, чл. 222, ал. 3 КТ.
В исковата молба ищцата е навела следните твърдени факти и обстоятелства:
И. Р. сочи, че изпълнявала длъжността „Социален работник“ в отдел „Закрила на
детето“, Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна от 26.11.2003 год. За изпълняваната от
ищцата Ив.Р. длъжност със Заповед № OA- Д-Вн-02-6-16/20.02.20202год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, считано от 01.01.2020год. й била определена
основна месечна заплата от 1095 лева. На 01.09.2020год. на И. Р. била връчена Заповед №
ЧР-4 358/31.08.2020 год. на Изпълнителния директор на А. З. С. П., с която считано от
същата дата било прекратено трудовото правоотношение на ищцата с *** поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същата Заповед на
ищцата били определени за изплащане следните обезщетения: по чл.220, ал. 1 от КТ -
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 1
месец; по чл.222, ал.3 от КТ - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
6 месеца.
Със Заповед № ЧР-7 167/10.09.2020 год. била изменена уволнителната заповед на
1
ищцата в частта относно дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и същото било
увеличено на 10 брутни трудови възнаграждения, както и било определено изплащане на
основание чл.224. ал.1 КТ на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 14 дни.
Видно за ищцата било от приложените към исковата молба фиш за работна заплата за
м.август 2020 год. и Удостоверение изх.№ 0301-94И-00-1438#1/17.07.2023год., издадено от
А. З. С. П., Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, че от страна на работодателя на
ищцата й били изплатени трудово възнаграждение за м.08.2020 год. и обезщетения в
размери както следва: брутно трудово възнаграждение за м.08.2020 год. в размер на 1 095
(хиляда и деветдесет и пет) лева, обезщетение по чл.220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие
в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец - 1 095 (хиляда и деветдесет и
пет) лева; обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение
на ищцата за 10 месеца - 10 949,98 (десет хиляди деветстотин четиридесет и девет и 0.98)
лева и обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ за неизползван годишен отпуск за 14 работни дни -
730 (седемстотин и тридесет) лева.
При така изложеното по-горе, ищцата счита, че работодателят й А. З. С. П., не
изпълнил точно задължението си за начисляване и плащане на трудово възнаграждение
съгласно чл.128 КТ поради следното:
С ПМС № 240 от 31.08.2020год., за допълнение на Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския
съвет от 2012 г., обн. в ДВ бр.78 от 04.09.2020год., бил създаден § 3 а, съгласно който в
срок до 4 септември 2020г. ръководителят на административната структура определя
еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече
от 30 на сто от досегашния размер, за служителите в определени администрации и
административни структури, в т.ч. и за служителите на А. З. С. П..
Постановлението влизало в сила от 1 август 2020 г., т.е., според ищцата ПМС
имало ретроактивно действие.
Ищцата се позовава на норма на основния закон в РБ - чл.5, ал.5 от Конституцията на
РБ, съгласно която всички нормативни актове се публикуват. Те влизали в сила три дни след
обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок, както в случая с ПМС № 240 от
31.08.2020год. По този начин с обратна сила се преуреждали отношения, които
съществували преди обнародване на нормата. Към 01.08.2020год. твърди Ив.Р., че била в
трудово правоотношение с ответника, поради което счита, че следвало и да се приеме, че § 3
а от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, следвало да има
действие и по отношение на ищцата.
Въз основа на изложеното по-горе и приложените към исковата молба доказателства,
в нарушение на императивните изисквания на ПМС № 240 от 31.08.2020год., ПМС №
240/31.08.2020 г., твърди ищцата , че не било взето под внимание от страна на ответника
при начисляване на дължимите й се обезщетения и трудово възнаграждение за м.08.2020
год. при прекратяване на трудовото правоотношение. Това ищцата намира за неправилно и
2
незаконно и пораждало у нея правен интерес от предявяване на настоящия иск. Въз основа
на гореизложеното ищцата е отправила и следното искане до съда :
Моли съдът да постанови съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдена А. З.
С. П., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, на основание чл.128 КТ, чл.220 КТ, чл.222, ал.3 КТ да
заплати на ищцата И. К. Р. суми в размери и с основание както следва: СУМА в размер на
328.50 (триста двадесет и осем и 0.50) лева, представляваща остатък от дължимо трудово
възнаграждение за положен труд през м.08.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2023 г. , до
окончателното изплащане на задължението; СУМА в размер на 328.50 (триста двадесет и
осем и 0.50) лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; СУМА в размер на 3 285.00 (три хиляди двеста
осемдесет и пет) лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна А. З. С. П., представлявана от Т. М. - За
изпълнителен директор, съгласно Заповед №РД01-1683/31.08.2023 г., със седалище и адрес
на управление: ***2, БУЛСТАТ ***, е депозирала ОТГОВОР на исковата молба . (По делото
първо е заведен подаден по ел.път отговор на искова молба, с рег. вх. № 66250/8.9.2023 г, а
на 11.09.2023 г. е депозиран същия отговор , но чрез куриерски услуги , заведен с рег. № 66
666/23.)
В срока и на основание чл. 131 от ГПК, ответната страна А. З. С. П./***/, оспорва
исковата претенция по основание и размер, доколкото счита последната за недопустима и
неоснователна по мотиви, изложени, както следва:
Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание Заповед № ЧР-
4 358/31.08.2020 г. на изпълнителния директор на А. З. С. П. на основание чл.328, ал.1 КТ,
т.10, считано от 01.09.2020г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
С ПМС № 240/31.08.2020г. била допълнена Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация /Наредбата/, като бил създаден нов § 3а, т.9 ПЗР, според който в
срок до 04.09.2020г. ръководителят на административната структура определя еднократно
нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в ***, увеличен с
не повече от 30 на сто от досегашния размер.
Нормата влизала в сила от 01.08.2020г., т.е. назад във времето от обн. в ДВ на
31.08.2020г., но била приложима за възнагражденията спрямо служителите, намиращи се в
трудови правоотношения с ***. Съгласно чл.5, ал.5 от КРБ, във връзка с чл.41, ал.1 Закон за
нормативните актове и чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове , обратна сила на
3
нормативен акт можело да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.
В изпълнение на цитираната норма били издадени заповеди № РД 01-1682/04.09.2020
г., №РД 01-1683/04.09.2020 г. и №РД 01-1684/04.09.2020 г. от ИД на ***. Съгласно т. 5 от
Заповед №РД 01-1683/04.09.2020 г. работодателят изключил от увеличение на
възнаграждението лицата, които към 04.09.2020 г. били с прекратени трудови
правоотношения. Във връзка с посоченото и доколкото трудовото правоотношение на
ищцата било прекратено считано от 01.09.2020 г., ответната страна твърди, че липсва
основание, в това число и база за изчисляване на нов размер на изплатените на ищцата със
заповед за прекратяване на трудово правоотношение обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222,
ал. 3 от КТ.
Видно било за ответната страна от приложените от ищцата доказателства, че
работодателят изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2, съответно чл. 220, ал. 1, чл. 222,
ал. 3 от КТ, като начислил дължимите на ищцата трудово възнаграждение и обезщетения,
поради прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът на обезщетенията бил
начислен, съгласно чл. 228 от КТ на база последното получено от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождаш месеца, в който възникнало
основанието за съответното обезщетение. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ намира
ответната *** , че е ясна и категорична - брутното трудово възнаграждение за определянето
на обезщетенията по раздел III от Глава Десета от КТ било полученото от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
„Полученото“ по смисъла на текста брутно трудово възнаграждение не можело да се влияе
от последващи факти, каквито в конкретния случай представлявали новите размери на
заплатите на служителите на ***.
Основанието за получените от ищцата обезщетения възниквало от момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение, а именно 01.09.2020 г.
Предявените от ищцата искове за определянето йм на база приетите нови размери на
възнаграждения били във връзка с Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация и ПМС №240/31.08.2020 г., ДВ бр. 78/04.09.2020 г. но неоснователни,
поради липса на валидно трудово правоотношение, респективно качество „работник“, към
момента на обнародването му. От момента на прекратяване на съответното правоотношение
за *** не съществувало правно основание, от което да можело да произтичат права за минал
период. Темпоралното действие на сочената преходна разпоредба обхващало само
служители, с които работодателя / органа по назначаването бил във валидно, съществуващо
правоотношение.
Ответната страна счита, че не би могла да се приеме и тезата за дължими плащания
под формата на обезщетения, тъй като обезщетението като форма на плащане имало друга
правна същност, предназначение и последици, а още повече, че такъв вид обезщетение не
бил уреден в действащото българско законодателство. Претендираните суми според ***
били недължими, поради прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, което
следвало от разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ, въз основа на която и били определени
4
размерите на изплатените на ищцата обезщетения по реда на КТ.
Предявените от ищцата искове за определянето йм на база приетите нови размери на
възнаграждения с §3а Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, с
ПМС №240/31.08.2020г., ДВ бр.78/04.09.2020г. ответната *** счита, че са неоснователни,
поради липса на валидно трудово правоотношение към момента на обнародването на ПМС
№ 240. В този смисъл служителите с прекратени правоотношения в процесния период
обективно не можели да бъдат обхванати от действието на постановлението, тъй като към
момента на обнародването му те вече били загубили качеството си на „работник“ и своята
правна връзка с агенцията.
По отношение на доказателствените искания на ищцата, ответната страна моли
същите да не бъдат уважени на основание чл. 159, ал. 1 от ГПК, тъй като касаели факти,
които според *** нямат значение за решаване на делото. Предвид изложеното, ответната ***
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове от ищцата
И. Р. против ответната А. З. С. П. като недопустими и неоснователни.Ответната страна
моли за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в размер на
юрисконсултско възнаграждение.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба
ответната страна прилага Заповед №РД01-1682/04.09.2020 г.;Заповед №РД01-
1683/04.09.2020 г.; Заповед №РД01-1684/04.09.2020 г.;Заповед №РД01-1683/31.08.2023 г.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от
11.12.2023 г. ищцата, чрез процесуалния й представител адв.П. е представила молба за
допускане изменение на иска с правно основание чл. 214 от ГПК (добавяне на мораторните
лихви до датата на подаване на исковата молба ), на което искане ответната страна,
представлявана от юрисконсулт Д. не е възразила .
Видно и от протокола от проведеното открито съдебно заседание, съдът е намерил че
не са налице пречки за допускане на исканото изменение на иска, поради което и е допуснал
на на основание чл. 214 от ГПК, изменение на предявените от И. К. Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, против А. З. С. П., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 220, чл. 222, ал. 3 КТ, посредством добавяне на претенции за
мораторни лихви към главните вземания, като исковете следва да се считат за предявени
от датата на сезиране на съда - 20.07.2023 г., както следва:
за СУМА в размер на 328,50 лв., представляваща остатък от дължимо трудово
възнаграждение за положен труд през м.08.2020 г.; за СУМА в размер на 76,75 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 328.50 лв. за периода от
01.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.07.2023 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.128 , т.2 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД;
за СУМА в размер на 328,50 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение
за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение; за
СУМА в размер на 88,99 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от
5
328.50 лв. за периода от 01.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.07.2023 г.
вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.220 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД и
за СУМА в размер на 3285,00 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за СУМА в размер на 889,94 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата от 3285.00 лв. за периода от 01.09.2020 г. до датата
на подаване на исковата молба - 19.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.222, ал.3 КТ и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Така предявените и изменени искове ищцата , чрез процесуалния й
представител адв. П. ищцата поддържа в о.с.з. и моли съда да уважи изцяло исковата
претенция ведно с присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Моли за
предоставяне на срок за представяне на писмени бележки.
В същото открито съдебно заседание ответната страна, представлявана от
юрисконсулт Д. поддържа отговора на искова молба и повторя становището си за
недължимост на исковите суми , като желае отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В рамките на предоставения на ищцата срок, по делото на 20.12.2023 г. адв.Д.П. е
депозирала и писмени бележки по същество на спора.
СЪДЪТ , след запознаване със становищата на страните, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон, съгласно нормите на чл.235 и
чл. 236 ГПК , приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА
страна, следното :
Районен съд Варна е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове , които с
проекта за доклад , обявен за окончателен , без възражения на страните , е квалифицирал
както следва :
1/.иск с правно осн. чл.128 , т.2 КТ за изплащане на неизплатена част от трудово
възнаграждение,
2/.иск с правно осн. чл.220 КТ за изплащане на неизплатена част от обезщетение за
неспазено предизвестие
3/.иск с правно осн.чл. 222 ,ал.3 КТ за изплащане на неизплатена част от
обезщетение при прекратяване на ТПО поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст .
4.Към всеки от основните осъдителни искове ищцата е съединила и акцесорно искане
за изплащане и на законната лихва върху отделните парични вземания, считано от датата
на сезиране на съда - датата на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане
6
на вземанията, което искане е с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
На осн. чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение на така предявените искове като към
главните осъдителни искове освен законната лихва за забава считано от датата на сезиране
на съда са включени и претенциите за присъждане на мораторни лихви считано от датата на
дължимостта на всяко едно главно вземане до датата на подаване на исковата молба и на
осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Спорът по делото между страните се свежда само до това дали ответната страна е
изпълнила точно задълженията си за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения
по чл.220 и чл. 222, ал.3 КТ при прекратяване на ТПО с ищцата или са останали дължими и
неплатени от ответната страна към ищцата суми .
При така очертаните предметни рамки на спора, съдът с доклада по делото е
разпределил тежестта на доказване между страните, като в съответствие с общата норма на
чл. 154 ГПК е указал и на двете страни, че всяка една страна следва да установи и докаже
твърденията и или възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни
права.
В изпълнение на задължението си по чл.146 , ал.1 , т.5 ГПК съдът е възложил в
тежест на ищцата да установи и докаже : че с ответника са се намирали за посочения в
исковата молба период във валидни трудови правоотношения, размера на договореното
трудово възнаграждение за последния отработен месец , прекратяването на трудовото
правоотношение на посоченото от ищцата правно основание и дата, основанието и размера
на изплатените й при прекратяването на трудовото правоотношение суми за трудово
възнаграждение и обезщетения .
По същество съдът е указал на ищцата, че следва да установи и докаже релевираното
от нея основно твърдение, че с изменението в законодателството, а именно с приемането на
ПМС № 240 / 31.08.2020 г. и влизане в сила на ПМС № 240, на ищцата е следвало да й бъде
начислено и изплатено от ответната *** както по-високо по размер трудово възнаграждение,
така и по-високи по размер обезщетения по чл. 220 КТ / за неспазен срок на предизвестие / и
по чл. 222, ал.3 КТ / обезщетение при прекратяване на ТПО, поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст /; дължимостта на всяко от паричните вземания в
посочения в петитума на исковете размер ведно със законната лихва.В тежест на ищцата е
било и да докаже, че ответникът се намира в забава, поради което и дължи на ищцата
претендираните законни лихви върху всяко главно задължение, начиная от датата на
подаване на исковата молба.
В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудовото
възнаграждение,обезщетението на ищцата в пълен размер на основание чл.220 и чл. 222, ал.
3 КТ.В тежест на ответника е било възложено и да установи и докаже , че не е изпадал в
забава с оглед обективираното акцесорно искане с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но без
да доказва отрицателни факти, които съгласно трайната съдебна практика не подлежат на
доказване.
7
По същество: ответникът е следвало да докаже твърдението си, че ТПО на ищцата е
прекратено преди да бъде прието ПМС № 31.08.2020 г. в подкрепа на релевираните
възражения, че цитираното ПМС би било приложимо само по време , в което страните са се
намирали в ТПО.
На последно място, с доклада по делото съдът изрично е обявил на страните , че
основният им спор има само правен характер и се свежда до това приложимо ли е било
ПМС № 240 / 31.08.2020 г. към датата на прекратяването на ТПО. Съдът не е отделил с
доклада по делото безспорни факти, т.к. твърденията и на двете страни по основните факти
са идентични , а и спорът се свежда до това дали към момента на прекратяването на ТПО е
следвало ответникът да приложи и ПМС № 240/ 31.08.2020 г. /като твърди ищцата/ .
При така изложеното по-горе , съдът въз основа на съвкупния и поотделен
анализ на събраните по делото писмени доказателства ( представените с исковата молба
заверени копия: Заповед № ЧР-4 358/31.08.2020 г. на Изпълнителния директор на А. З. С. П.;
Заповед № ЧР-7 167/10.09.2020 г.; Заповед № ОА-Д-Вн-02-6-16/20.02.2020 г.; фиш за работна
заплата за м.август 2020 г.; удостоверение изх.№ 0301-94И-00-1438#1/17.07.2023 г.; ПМС №
240 от 31.08.2020 г. за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г.; Справка
за субект на Булстат от Регистър Булстат ]представените с отговора на исковата молба
заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: Заповед № ЧР-4
358/31.08.2020 г. на Изпълнителния директор на А. З. С. П.; Заповед № РД01-
1682/04.09.2020 г.; Заповед № РД01-1683/04.09.2020 г.; Заповед № РД01-1684/04.09.2020 г.;
Заповед № РД01-1683/31.08.2023 г. , а и допълнително представените от адв.П. в о.с.з.
заверени копия на : извлечение от Портал за обществени консултации; Решение №
3033/11.10.2022 г. по гражданско дело № 1709/2022 г. по описа на Районен съд -Варна, 7
състав; Решение № 372/24.03.2023 г. по въззивно гражданско дело № 66/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, III състав, Решение № 493/20.10.2022 г. на Комисията за защита от
дискриминация) заключението по допуснатата и приета и неоспорена от страните
съдебно - счетоводна експертиза , приема за установено , изяснено и доказано по делото
следното :
Със Заповед № ЧР - 4 335/31.08.2020г. на Изпълнителния директор на А. З. С. П.,
трудовото правоотношение на ищцата И. К. Р. , ЕГН ********** , заемаща длъжност „
социален работник „, ниво 11 , ниво специалист 1 , с код по НКПД 2635 -6004 е било
прекратено считано от 01.09.2020г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. /л.7/.
Заповедта е била връчена на ищцата на 01.09.2020г. и не се твърди и да е оспорвана .
Със същата заповед на ищцата е определено да се изплатят следните обезщетения : по
чл.220, ал.1 КТ - за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за
един месец и по чл.222, ал.3 КТ - в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца .
С последваща Заповед № № ЧР-7 167/10.09.2020 год. е била допълнена и изменена
8
уволнителната заповед на ищцата , както е било определено :
1.На осн. чл. 224 , ал. 1 КТ да се изплати на ищцата обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 14 дни и
2. На осн. чл.222, ал.3 КТ на ищцата да се изплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за 10 месеца вместо за 6. /л.8 /. Цитираната заповед е била връчена
на ищцата на дата 29.09.2020 г.
Видно от приобщената по делото на л. 9 -ти Заповед № ОА - Д - Вн - 02- 6-
16/20.02.2020 г. издадена от Директор ДСП -Варна при *** , на осн. чл. 118, ал.3 КТ, във вр.
чл. 107 а , ал.12, т.1 КТ , чл.12, ал.1 и чл. 18 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация , чл. 12 , ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила за заплатите в *** ,
чл. 64 , ал.2 ПМС № 381/ 30.12.2019 г. , обн. ДВ , бр. 2 / 7.1.2020 г. , § 9 на ПМС № 13 от
28.01.2020 г., обн.ДВ, бр.9 от 31.1.2020г. и в изпълнение на Заповед № РД 01-
0263/14.02.2020 г. на ИД на *** , на ищцата И. Р. на длъжност „ социален работник „ при
Отдел „Закрила на детето „при ДСП Варна, при *** Варна е определена основна месечна
заплата в размер на 1095 лв. , като заповедта е връчена на ищцата на дата 21.02.2020 г.
Установено е по делото от приобщеното на л. 10 - ти заверено копие на фиш за
работна заплата за м. август 2020 т. , че на ищцата работодателя е начислил основна заплата
от 1095 лв.
От приложеното на л. 11 - ти удостоверение издадено от ДСП Варна, *** , се
установява, че със Заповед № ЧР - 4 358 /31.08.2020 г. е прекратено ТПО на ищцата Р.,
считано от 1.9.2020 г., като към момента на прекратяване на ТПО размера на основната
месечна заплата е бил 1095 лв., а през м. 09.2020 г. на ищцата са били изплатени
обезщетения : по чл.220 , ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 1 м. в
размер на 1095 лв. ; по чл. 224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 14 работни
дни в размер на 730 лв. и по чл. 222 , ал.3 КТ при придобито право за пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст 10 БТВ в размер на 10949.98 лв. /л.11/.
Така вписаните в удостоверението обезщетения ищцата не оспорва , че е получила,
но твърди че работодателят - ответник незаконосъобразно не е приложил и съответно не и е
начислил и изплатил дължимите се пълни размери на трудово възнаграждение и
обезщетения при действието на Постановление № 240/ 31.08.2020 г. / л. 12,13 от делото / .
Твърденията на ищцата , че ПМС № 240/31.08.2020 г. не е било приложено от
работодателя при прекратяване на ТПО се установяват и от представените от ответника с
отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на заповеди № РД 01-
1682/04.09.2020 г./л.23/ , №РД 01-1683/04.09.2020 г./л.24,25/ и №РД 01-1684/04.09.2020 г. от
ИД на *** / л.26 , 27/. С т. 5 от Заповед №РД 01-1683/04.09.2020 г. работодателят е разписал
: „ Лицата, които към 04.09.2020 г. са с прекратени трудови или служебни правоотношения ,
нямат право на увеличение на индивидуалната основна месечна заплата, тъй като не се
намират в правоотношение с агенцията . „ , с което е изключил този кръг лица от
приложното поле на ПМС 240/31.08.2020 г. на МС / л.24/.
9
Видно от преписа на Решение № 493/20.10.2022 г. на Комисията за защита от
дискриминация / л. 61 - 67 / по жалба на ищцата и още 8 други трети на спора лица против
*** , е установила, че ответната страна А. С. П. е извършила нарушение на забраната за
дискриминация на основана на признаците „ възраст „ и „ обществено положение „ по см.
на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр и нарушение на чл. 14 , ал.1 ЗЗДискр спрямо жалбоподателите при
прекратяване на трудовите йм договори, като е препоръчано на осн. чл. 47, ал.6 ЗЗДскр ***
да предприеме всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на ЗЗДскр ,
като предвиди във вътрешните си правила изрични мерки за спазване на принципите на
равенство в третирането ,равенство във възможностите и за равно възнаграждение за
еднакъв равностоен труд . В мотивите на същото Решение на Комисията за защита от
дискриминация се съдържа разяснение на признака „възраст“ и „обществено положение“ по
смисъла на ЗЗДскр и установения от Комисията факт, че *** като работодател на
жалбоподателите е била информирана за предстоящите промени и предвиждания в проекта
на ПМС за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация , но не е изпълнила законовото си задължение за равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд , съгласно изискването на чл.14 ЗЗДскр , като при
прекратяването на ТПО на жалбоподателите на осн. чл.328 т. 10 КТ , полагали труд в
периода 1.8.2020г. - 28.8.2020г. и до 31.9.2020 г., както и останалите служители на *** ,
жалбоподателите не получили увеличение на работна заплата.
Останалите представени от ищцата по делото преписи от влезли в сила Решения на
РС Варна и ОС Варна макар и да касаят същия правен спор, са пряко ирелевантни към
настоящия казус, но съдържат правен анализ на спора по делото .
На последно място , от фактическа страна , по делото на база неоспореното от
страните заключение по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза ,възложена на
вещото лице М. И. / л. 40 - 44 / безспорно се установява , че ако основната работна заплата
на ищцата, към датата на прекратяване на ТПО би била изчислена от работодателя съгласно
§ 3 на ПМС № 240 /31.08.2020 г. би бил 1423,50 лв., а допълнително дължимото трудово
възнаграждение за м. август 2020 г. би бил 328.50 лв., размерът на дължимото за доплащане
обезщетение за неспазен срок на предизвестие би бил 328.50 лв. а размерът на
обезщетението по чл.222 , ал.3 КТ би бил 3285.02 лв.
При така установеното по-горе , от фактическа страна, съдът достига до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Ищцата и ответника работодател са били в трудово правоотношение до дата 1.9.2020
г., като ТПО на ищцата е прекратено на осн. чл.328 , ал. 1 т.10 КТ .
Спор по делото няма, а и е установено, че ТПО на ищцата е прекратено поради
придобиване на право на пенсия за осигурител стаж .Изяснено по същество е че
уволнителната заповед от 31.08.2020 г. е допълнена и изменена с последваща Заповед на
работодателя от 1.09.2020 г., като при прекратяване на ТПО работодателят е определил на
ищцата да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 1 м.,
обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в размер на БТВ за 10 месеца и обезщетение по чл. 224 ,
10
ал.1 КТ за неползван годишен отпуск за 14 дни , както и че със Заповед от 20.02.2020 г.
работодателят е определил на ищцата считано от 01.01.2020 г. основна месечна работна
заплата от 1095 лв.
От така изложеното по -горе се налага и еднозначния извод от правна страна, че
считано от 1.09.2020 г. ищцата и ответника не се намират в трудово правоотношение , а
последният отработен от ищцата месец преди прекратяването на ТПО е м. август . Към
месец август 2020 г. на ищцата е било определена от работодателя основна месечна работна
заплата от 1095 лв.
Страните не спорят , че при прекратяване на ТПО на ищцата, ответникът -
работодател не е приложил Постановление № 240/31 август 2020 г. за допълнение на
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация , приета с ПМС № 129
на МС от 2012 г.
В подкрепа на факта, че работодателят - ответник не е определил на осн. § 3а от
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, изменена с
Постановление № 240/31.08.2020 г. еднократно нов размер на индивидуалната основна
месечна заплата на ищцата, увеличен с не повече от 30 % от размера , който ищцата е имала,
са представените от ответника работодател с отговора на искова молба Заповеди, издадени
от ***. Именно със Заповед № РД 01 - 1683/04.09.2020 г. Директора на *** е въвел т. 5 с
която е изключил от приложното поле на § 3 а от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация изменена с Постановление № 240/ 31.08.2020 г. лицата които
към 04.09.2020 г. са с прекратени трудови правоотношения .
Спорът по делото е дали § 3а от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация изм. с Постановление № 240 / 31.08.2020 г. е действал към 1.09.2020 г.
спрямо ищцата, респективно следвало ли е да бъде увеличено трудовото й възнаграждение с
не повече от 30 процента и какъв би бил размера на БТВ и дължимите се обезщетения при
прекратяването на ТПО .
Отговорът на този спорен въпрос отчасти се съдържа в Решение № 493/20.10.2020 г.
на Комисията за защита от дискриминация, а от правна страна - изцяло в Решение №
3033/11.10.2022 г. на РС Варна, VII - ми състав по гр.д. № 20223110101709/22 и Решение №
372/24.03.2023 г. на ОС Варна , III -ти състав по в. гр.д.№ 20233100500066 /23 г. , но и в
трайната съдебна практика .
По същество съдът намира предявените по делото обективно кумулативно съединени
главни и акцесорни осъдителни искове за изцяло доказани и по основания и по размери .
По така предявените искове , съдът от правна страна излага следните мотиви :
На първо място по иска с правно осн. чл.128 , т.2 КТ :
В материално правната разпоредба на чл.128 , т.2 КТ е законовоустановено, че
„работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа „ . Съгласно практиката на ВКС , обективирана в
Решение № 171 / 10.07.20213 г. на IV - то г.о. , ГК трудовия договор е особен вид възмезден
11
договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от
страна на работника/служителя - предоставяне на работна сила , а от страна на работодателя
- заплащане на трудово възнаграждение,представляващо цената на работната
сила.Следователно, работникът/служителят има право на трудово възнаграждение само за
времето, през което реално, действително е предоставял на разположение своята трудова
сила.
На второ място : по иска с правно осн. чл. 220 КТ и чл.222, ал. 3 КТ - липсва спор, че
при прекратяването на ТПО на ищцата при условията на чл.328, ал. 1, т. 10 КТ на ищцата се
дължат обезщетения , а и такива работодателят е и начислил.
На последно място : по отношение на акцесорните претенции за присъждане на
законна лихва върху главните вземания считано от подаване на исковата молба в съда -
20.07.2023 г. и до окончателното плащане на задълженията и за присъждане на мораторна
лихва в размер на законната лихва считано от 01.09.2020 г. до датата преди предявяване на
иска - 19.07.2023 г. вкл., основателността на тези претенции е обусловена от нормата на чл.
86, ал.1 ЗЗД и лихви за забавено изпълнение се дължат при условие, че ответникът не е
изплатил в срок търсените парични вземания.
Исковите претенции на ищцата, съдът намира изцяло за доказани и по основания и
по размер, т.к. по делото е безспорно доказано, че с Постановление на МС №
240/31.08.2020г. за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация обнародвано в ДВ, бр. 78/04.09.2020г., в § 3а е разписано в срок до 04-ти
септември 2020г., ръководителите на административни структури да определят еднократно
нов размер на индивидуалните основни месечни заплати за служителите, увеличен с не
повече от 30 на сто от досегашния размер. В ал. 2 е разписано, че определените нови
размери на индивидуалните основни месечни заплати влизат в сила от 1 август 2020г. Видно
е от текста на ал. 2 на §3а на ПМС 240 , че подзаконовия нормативен акт има ретроактивно
действие, макар и да е обнародван на 04.09.2020г.
Съгласно чл. 5, ал. 5 КРБ всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила
три дни след обнародването им, освен ако в тях е определен друг срок, както в случая. В
съответствие с чл.5, ал.5 КРБ, с обратна сила са преуредени отношения, които са
съществували преди обнародване на нормата, а към 01.08.2020г. ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника, поради което и § 3а от Наредбата за заплатите на служителите
в държавната администрация има действие и по отношение на нея.
С т. 5 от Заповед № РД01-1683/04.09.2020 г., издадена от Директора на *** лицата,
които към 04.09.2020 г. са били с прекратено ТПО са изключени от приложното поле на § 3
а от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, поради което и на
ищцата като служител при ДСП - Варна -***, не й е било определено и начислено
увеличение на възнаграждението й считано от 01.08.2020г. , макар и към 01.08.2020 г.
същата да е била в ТПО. Последното изменение на размера на трудовото възнаграждение на
ищцата е извършено със Заповед от 20.02.2020 г. на *** като считано от 01.01.2020 г. на
ищцата е определена основна месечна заплата от 1095 лв.
12
Обективно , със създаването на т. 5 в Заповед РД01-1683/04.09.2020 г. Директорът на
*** е нарушил подзаконовия нормативен акт, който факт от правна страна е проява на
дискриминация, установена с Решение на Комисията за защита от дискриминация, т.к.
лицата които са работили при *** , но трудовото правоотношение с тях е било прекратено на
осн. чл.328 ал.1 т.10 КТ, не са получили увеличение на трудово възнаграждение, поради
изключване от обхвата на приложното поле на подзаконовия нормативен акт .
С оглед горното при ретроактивно действие на § 3 а от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, установеното от Комисията за защита от
дискриминация дискриминационно отношение по признак „възраст „ и „обществено
положение „ от страна на *** при прилагането на ПМС № 240 / 21.08.2020 г., кредитираното
напълно от съда заключение по допуснатата ССчЕ , се налага и извода от правна страна , че
за м. август 2020 г. на ищцата и се следва и дължи неплатено трудово възнаграждение от
328.50 лв., обезщетение за неспазен срок за предизвестие в размер на 328.50 лв. , както и
доплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, изчислено при съобразяване на 30%
увеличение на работната заплата в изпълнение на § 3 а на ПМС 24 / 31.10.2020 г. от 3285.02
лв. Тези размери на неизплатено трудово възнаграждение за последния отработен от ищцата
м. август 2020 г. ведно с обезщетенията й се държат, т.к. не се били начислени в разрез с
ретроактивното действие на увеличението на заплатата което й се е следвало .
По делото не се твърди посочените по -горе размери на парични вземания да са
платени от ответника ***, поради което и с оглед основателността на главните искове и
съгласно нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД , ответната страна дължи на ищцата обезщетение в
размер на законната лихва върху всяко главно вземане , считано от датата на подаване на
исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането.
Основателността на главните искове и липсата на доказателства и или твърдения от
страна на ответника да е погасил паричните вземания налагат и извод, че считано от дата
01.9.2020 г. до датата , предхождаща деня на подаване на исковата молба - 19.07.2023 г. ,
ответникът дължи и мораторни лихви на ищцата , в размер на законната лихва .
По същество ответникът не е оспорил ССчЕ нито размера на претендираните
мораторни лихви . По делото в ССчЕ не е залегнал въпроса за размера на мораторните
лихви върху търсените главни вземания, но това не е било и наложително. При ползването
на програмния продукт „АПИС- изчислителни системи „ , съдът сам пресметна размерите на
мораторните лихви за посочените периоди , като установи ,че върху главниците от по 328.50
лв. мораторните лихви възлизат на по 98.88 лв., а върху вземането в размер на 3285 лв.
мораторната лихва възлиза на 988.82 лв.
Воден от принципа на диспозитивното начало, съдът присъжда на ищцата изцяло
търсените главни вземания, въпреки разликата съгласно ССчЕ с два лева повече върху
обезщетението по чл. 222 , ал.3 КТ и дължимите се по-високи размери на мораторни лихви .
При така изложеното по -горе, съдът уважава изцяло предявените главни и акцесорни
вземания.
13
Изхода на спора обуславя и уважаване на искането на ищцата за присъждане на
сторените от нея по делото съдебно - деловодни разноски.
В приобщения по делото на лист 69 -ти Списък по чл.80 ГПК ищцата е посочила само
един разход, който желае да й се присъди - сумата от общо 600 лв. адвокатски хонорар .
Размера на адвокатския хонорар не е оспорен по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, а и плащането в
брой е доказано въз основа на приобщения по делото на л. 68 Договор от 12.07.2023 г. ,
имащ характер на разписка . Претендираните от ищцата съдебно - деловодни разноски за
заплащане на адвокатски хонорар съдът намира за установени и доказани и по основание и
по размер, поради което и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК възлага тези разноски в тежест на
ответника .
На следващо място, предвид характера на спора, съдът следва да определи и възложи
в тежест на ответника и в полза на съда дължимата се държавна такса по всеки от главните
искове, съобразно размерите на исковете - четири процента върху цената на иска, но не по-
малко от 50 лв. за един иск (50 +50+131,40 ) - в случая общо 231.40 лв. По акцесорните
искове за присъждане на мораторна лихва , съдът определя такса върху сбора от всички
акцесорни претенции, а именно - д.т. от 50 лв., с което общия размер на дължимата от
ответника държавна такса е равна на 281.40 лв.
И на последно място, при спазване на нормата на чл. 242 , ал.1 ГПК, съдът следва да
постанови предварително изпълнение на решението присъждайки дължимо се на ищцата и
неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения , т.к . нормата на чл.242 , ал.1 ГПК е
императивна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответната страна А.З. С. П., БУЛСТАТ ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на ищцата И. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***, следните парични вземания :
СУМА в размер на 328,50 лв., представляваща остатък от дължимо трудово
възнаграждение за положен труд през м.08.2020 г.; СУМА в размер на 76,75 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 328.50 лв. за периода от
01.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.07.2023 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.128 , т.2 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД;
СУМА в размер на 328,50 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение; СУМА в
размер на 88,99 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 328.50 лв.
за периода от 01.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.07.2023 г. вкл.,
14
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.220 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД и
СУМА в размер на 3285,00 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, СУМА в размер на 889,94 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху сумата от 3285.00 лв. за периода от 01.09.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба - 19.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.222, ал.3 КТ и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА ответната страна А. З. С. П., БУЛСТАТ ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на ищцата И. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес : *** СУМАТА от общо 600.00 лв. -
сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция за
адвокатки хонорар, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. З. С. П., БУЛСТАТ ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт СУМАТА в размер на 281.40 лв.,
представляваща сбора от дължими държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
Решението в частите, в които съдът е присъдил неизплатено трудово възнаграждение на
ищцата и обезщетения за работа .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15