№ 826
гр. София, 19.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600975 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор в СГП против определение на СГС, НО, 17.
първоинстанционен наказателен състав от 19.05.2022 г., постановено в разпоредително
заседание, с което е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 2289/2020 г. и делото
е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати
на досъдебното производство. В протеста се твърди, че: съдът е направил частичен анализ
на внесения обвинителен акт, при който недопустимо обсъждал доказателствата и
съществото на делото; че били обсъждани от съда отделни пасажи от обвинителния акт,
които били извадени от контекста на „единния организъм“ на прокурорския акт, което
довело до неправилния извод, че обвинението е неразбираемо за подсъдимите; че съдът
недопустимо е указал на прокурора в атакуваното определение как да се формулира
обвинението, включително за началото на периода на продължаваното престъпление; че
внесеният в съда обвинителен акт отговаря изцяло на изискванията на чл. 246 от НПК, за
което се позовава и на определение на САС по в.н.ч.д. № 1391/2020 г.
Отправя се искане за отмяна на определението на градския съд, с което в разпоредително
заседание е прекратено съдебното производство, както и за връщане на делото на първата
инстанция за продължаване на процесуалните действия.
На основание чл. 342, ал. 2 НПК против частния протест е постъпило възражение от адвокат
П. – защитник на подсъдимия Д. Б., а прокурорът е изразил насрещно становище по
позицията на защитника.
Софийският апелативен съд, като взе предвид частния протест, и съобрази изтъкнатите в
1
него съображения, и материалите по делото, намира за установено следното:
1. По допустимостта на подадения частен протест:
Съдебното производство по н.о.х.д. № 2289/2020 г. по описа на СГС, НО е образувано на
29.6.2020 г. с внасяне в съда на обвинителния акт. Първоначално делото е било
разпределено за разглеждане на 5. първоинстанционен наказателен състав, а впоследствие
преразпределено на 20. първоинстанционен наказателен състав, а след неговия отвод е
определен актуалният 17. първоинстанционен наказателен състав
С разпореждане на съдията-докладчик от 21.10.2021 г. е прието, че делото е подсъдно на
СГС и е насрочено разпоредително заседание.
На 19.5.2022 г. е проведено разпоредително съдебно заседание, в което страните са взели
отношение по предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК за провеждане
на съдебното производство по делото. Подсъдимите М., Б., Т. и техните защитници са
отправили искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на
прокурора, тъй като на досъдебното производство били допуснато съществени и отстраними
процесуални нарушения. В подкрепа на искането си защитниците излагат подробни
съображения и аргументи, които обосновават тезата им, че в обвинителния акт са допуснати
фактически неясноти и грешки, които водят до непълноценност на обвинението.
Съдът е приел искането на защитата за основателно.
При така описаното процесуално развитие на делото за въззивния съд няма съмнение, че
постановеното определение подлежи на обжалване по реда на чл. 249, ал. 3 НПК, вр. с чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК. Доколко е законосъобразно проведеното разпоредително заседание,
съответно постановеното определение, този въпрос подлежи на преценка по
основателността на протеста.
2. По основателността на частния протест
Становището на съда за наличие на съществени пороци в досъдебната фаза на процеса е
правилно и законосъобразно.
За да приеме, че е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, съставът
на градския съд е откроил следните групи противоречия и несъответствия в
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт:
- описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които се отнасят до
финансовата и стопанска неизгодност на инкриминираните сделки не дават яснота за
присвояването, което е предмет на обвинението;
- противоречие е налице и с позоваването в обстоятелствената част на обвинението на
2
договор № FО – 001/ 8.3.2005 г., за който се твърди, че е част от формиране на
присвоителното намерение, а същевременно не е включен в периода на продължаваното
престъпление;
- неяснота е налице и спрямо присвоителното деяния по пункт първи от обвинението,
доколкото се твърди, че по силата на договор № FО – 002/9.12.2005 г. не са извършвани
преводи на парични суми между „Консолид Комерс“ ЕАД и „Форекско“ АД, а
присвояването е осъществено чрез прихващане с преведената сума по договора от 8.3.2005 г.
В този смисъл не е уточнено от обвинението какво е участието на всеки от тримата
подсъдими в така описаното присвоително деяние извършено чрез прихващане;
- все в този смисъл е налице противоречие във фактите, тъй като прокурорът твърди, че
договорът от 9.12.2005 г. е неизгоден за „Консолид Комерс“ ЕАД в светлината на чл. 10 от
договора, а същевременно се настоява, че е осъществено присвоявана на сумата, предмет на
същия неизгоден договор;
- налице е противоречие и в инкриминираната като присвоена сума пари – в един случаи се
твърди, че е присвоена с първото деяние сумата от 3 830 980 лв, а в други – 3 900 760 лв.;
- по противоречив начин се описват в обвинителния акт фактите относно присвоителното
намерение на подсъдимите – то се извлича и обосновава с клаузи от двата договора за
форуърд, за които се твърди, че са неизгодни и привидни, която е смислово и съдържателно
противоречие;
- не са описана конкретно действията на тримата подсъдими, чрез които се твърди, че са
присвоили инкриминираните парични средства за „Форекско“ АД, както и не са изложени
факти за съучастническото деяние на двамата подсъдими – Б. и Т..
Наред с изложените от състава на градския съд противоречия и неясноти в обвинителния
акт, следва да се акцентира и на следните недостатъци на обвинението, констатирани в
Решение №83/12.9.2016 г. на Върховния касационен съд, НК, 2.н.о. по н.д. № 1459/2015 г.,
които не са отстранени и до момента:
- налице е неяснота и противоречие в описанието на деянията в диспозитива и
обстоятелствената част на обвинителния акт – от една страна се твърди, че продължаваното
престъпление е извършено в периода 9.12.2005 г. – 12.6.2006 г., като същевременно е
посочено, че присвояването е извършено чрез два форуърдни валутни договори, съответно
на 9.12.2005 г. и 9.6.2006 г.;
- за първото деяние се твърди в обстоятелствената част, че е извършено чрез прихващане със
сумата по договор за форуърдна валутна сделка от 8.3.2005 г., но не става ясно от кого е
извършено прихващането, с какъв акт и на коя дата, какво е участието на тримата
подсъдими в това разпоредително действие;
- в този контекст липсва логическа последователност в позицията на обвинението относно
фактическото и правно значение на договора от 8.3.2005 г. за форуърдна валутна сделка към
3
инкриминираното присвоително деяние от 9.12.2005 г., доколкото този договор е изключен
от периода на продължаваното престъпление;
- при така формулираното обвинение не става недвусмислено ясно с кои юридически и/или
фактически актове е реализирано противозаконното разпореждане с инкриминираните
парични суми и кога е станало това;
- неясна е позицията на обвинението за значението на двата инкриминирани договора за
финансов форуърд за присвоителните деяния; в обстоятелствената част и диспозитива са
приети взаимноизключващи се положения – от една страна, дейността на подсъдимите по
сключване на договорите е приета за привидно законосъобразна, а същевременно са
изложени факти за нарушение на служебните задължения на подсъдимия М. при сключване
на договорите; липсва недвусмислено твърдение за ролята на договорите от 9.12.2005 и
9.6.2006 г. спрямо изпълнителното деяние на инкриминираното присвояване – дали
договорите са симулативни, каквито твърдения са изложени, или са сключени в нарушения
на служебните задължения на подсъдимия М.;
- липсва изцяло фактическа информация в обвинителния акт за сключения анекс към
договора за форуърдна валутна сделка от 9.6.2006 г. Този анекс само е споменат в
изложението без да се уточнява кога е сключен, какво е неговото съдържание, съответно
какво е отношението му към присвоителното деяние;
- несъмнено е, че е възможно присвояването да се изрази и в юридическо разпореждане с
инкриминираното имущество чрез правна сделка, с която имуществото противозаконно,
окончателно и безвъзмездно преминава в полза на другиго; в този смисъл, съществено за
обвинението е да са изложат непротиворечиви и логически издържани фактически
твърдения за участието на всеки от тримата подсъдими в извършването на присвоителните
деяния;
- важно е при изложение на релевантните факти в обвинителния акт да се има предвид
подчертаното в споменатото по-горе отменително решение на ВКС, че при обвинения за
длъжностно присвояване чрез юридически действия събраните доказателства следва да се
анализират с оглед проверката дали разкриват съзнание на дееца за бъдеща окончателна
несъбираемост на предадените пари; следва да се изложат недвусмислени фактически
положения за целите на инкриминираните договори – дали са били изначално сключени, за
да осигурят окончателно и безвъзвратно преминаване на паричните суми в патримониума на
финансовата къща, защото в обвинителния акт се съдържат твърдения, че договорите са
били финансово неизгодни за „Консолид Комерс“ ЕАД, съответно, че подсъдимият М. не
предприел действия по изпълнение на договорите или, че подсъдимите Б. и Т. предлагали
неизгодно изпълнение на договорите; това уточнение е важно, за да се отграничи
неизпълнението на договорите от изначалната липса на намерение у подсъдимите за
изпълнение;
- не са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт недвусмислени факти за
съучастническата помагаческа дейност на подсъдимите Б. и Т. – посочено е на стр. 10 от
4
акта, че са налице поредица от косвени доказателства за общо решение на тримата
подсъдими за извършване на присвояването, но след това в изложението липсват логични и
последователни твърдения за факти, които да обосноват този извод на прокурора.
При тези съображения обосновано градският съд е приел, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се съдържа пълно и ясно описание на релевантната фактология, така
както изисква чл. 246 НПК
В този смисъл апелативният съд приема, че изводите на първата инстанция, отразени в
протестираното определение, за допуснати съществени и отстраними пропуски в
обвинителния акт са обосновани и законосъобразни.
Според уредбата на разпоредителното заседание предмет на обсъждане е дали на
досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия. Същевременно в чл. 249, ал. 4, т. 1 неизчерпателно са посочени онези права на
обвиняеми, нарушаването или ограничаването, на които води до прекратяване на съдебното
производство. Основното право на обвиняемия е да научи за какво престъпление е
привлечен в това си качество.
При тази нормативна основа следва да се направят следните изводи:
На първо място, съставянето на обвинителния акт е част от досъдебната фаза на
наказателния процес. Изготвянето на обвинителния акт е част от процесуалния стадий
„Действия на прокурора след завършване на разследването“, който е съставна част от
досъдебната фаза на процеса.
На второ място, според чл. 127 от Конституцията на Република България и ТР № 2/2002 г.
на ОСНК на ВКС, прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили
престъпления с внасянето на обвинителния акт в съда, а постановленията за привличане,
които се съставят на досъдебното производство, имат подготвителен и работен характер.
Основното предназначение на обвинителния акт е, освен повдигане на обвинението, но и
очертаване на предмета на доказване, и в този смисъл има основна роля за информиране на
подсъдимия за фактическите и правни рамки на обвинението.
Като се имат предвид посочените аргументи САС счита, че допуснатите дефекти при
съставяне на обвинителния акт представляват съществено и отстранимо процесуално
нарушение, допуснато на досъдебното производство, който засяга основното процесуално
право на подсъдимите да научат за какво престъпление са предадени на съд.
По изложените съображения, САС, НО, 2. състав прие, че атакуваното определение на СГС,
НО, 17. състав от 19.5.2022 г. по н.о.х.д. № 2289/2020 г. е правилно и законосъобразно и не
са налице основание за отмяната му, а протестът на прокурора от СГП е неоснователен.
5
Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр.чл. 341,ал. 2 и сл. НПК САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 17. първоинстанционен наказателен състав от
19.5.2022 г., постановено в разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното
производство по н.о.х.д. № 2289/2020 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6