Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 125 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „А.М“ ЕООД, ***, депозирана чрез
адвокат Д. Р. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 185/04.05.2022г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2170/2021г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001092 от 07.07.2021г.
на директора на Регионална дирекция „АА“, гр. Варна, с което на „А.М“ ЕООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл. 96в, ал. 2 от ЗАвП.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Интерпретира наличието на издаден лиценз
за обществен превоз на товари като обстоятелство, позволяващо му да извършва и
превози за собствена сметка. Излага доводи за противоречие на санкционния
състав на чл. 96в, ал. 2 от ЗАвП с разпоредби от Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност. Сочи също, че са налице и предпоставките за квалифициране на простъпката
като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения отправя
искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касаторът, нередовно призован, се
представлява от адвокат Р., която поддържа изложените отменителни основания и
претендира присъждане на разноски.
Ответната страна, Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, представя писмен отговор чрез
младши експерт в отдел „Контрол“ към РД на „АА“ - Варна В.С., служител с
юридическо образование, в който навежда аргументи за неоснователност на
оспорването и претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответната
страна, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Касаторът притежава
лиценз за превоз на товари на територията на Република България № 10543,
валиден до 07.06.2026г.
Била извършена
комплексна проверка на транспортната дейност на фирмата от служители на РД „АА“
- Варна. По време на същата било констатирано, че дружеството извършва превоз
на товари за собствена сметка, но не е подало еднократно писмено уведомление,
че извършва превози на товари за собствена сметка, не по-късно от деня на
започването на дейността по извършването на превозите, което било установено от
направена справка в деловодната система „ARCHIMED“, като бил извършен превоз на
товари за собствена сметка на 01.09.2020г. с товарен автомобил марка „М.“ кат
N3 с рег. №******, с водач И.Й., видно от заповед от дата 01.09.2020г. и
разпечатка от програма „Car Tracker Digital“.
На 23.04.2021г. за
констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил издаден Акт за
установяване на административно нарушение серия А-2020 № 289802., в който
актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтП. Актът бил съставен
в присъствието на управителя на дружеството и подписан от него, като изложил,
че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не
депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не констатирал наличието на съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото
НП и да повлекат неговата отмяна. Вмененото на дружеството неизпълнение
съдебният състав счел за установено по категоричен начин, поради което
потвърдил атакувания правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият
намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при
издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, съдът е изградил правилни изводи за липса на допуснати съществени
процесуални опущения в хода на санкционното производство, доколкото се
установява, че актът и НП са издадени от оправомощени лица в рамките на тяхната
компетентност и при стриктното съблюдаване на регламента на ЗАНН, разписващ
процедурата по изготвянето им и минималното необходимо съдържание, което актът
и постановлението следва да съдържат. Спазването на императивния ред и
правилната квалификация на описаното нарушение са спомогнали привлеченото към
отговорност лице да упражни по надлежния начин правото си на защита, поради
което не се налага извод за порочност на издаденото срещу него НП на това
основание.
Не са установяват и основания за
отмяна на НП по същество. С издаденото отговорността на дружеството е
ангажирана за нарушение на чл. 12б, ал. 11
от ЗАвП, като на основание чл. 96в, ал. 2 от ЗАвП му е наложена съответната
имуществена санкция. В нормата на чл. 12б, ал. 11, от ЗАвП е разписано
основното правило и изискване, че лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят писмено
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършват превози за
собствена сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на
започването на дейността по извършването на превозите. При неспазване на това
изискване в чл. 96в, ал. 2 от ЗАвП е предвидено ангажирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Именно на основание е санкциониран и касаторът за извършения от него превоз на
товари. Законодателят изрично е въвел коментираното изискване за уведомяване на
надлежните органи, като наличието на издаден лиценз за обществен превоз на
товари не снема произтичащото за него задължение, въведено със сочената за
нарушена разпоредба, каквито доводи навежда жалбоподателят. При това положение
и предвид безспорната установеност на инкриминираната деятелност, прецизно
индивидуализирана от контролните органи, се налага извод за осъществена
простъпка, пораждаща неблагоприятните последици за извършителя, разписани в чл.
96в, ал. 2 от закона. Същата не разкрива белезите на „маловажно нарушение“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието е формално и за съставомерността му не е
необходимо да са настъпили вредни последици. Процесното нарушение не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други случаи на нарушения
от този вид, поради което и този довод, заложен в касационната жалба, следва да
бъде отклонен.
Настоящият съдебен състав не споделя
и твърдението на инициатора на настоящото производство за наличие на
противоречие между Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност и въведения със ЗАвП
уведомителен режим. С приемането на Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/
законодателят цели да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност,
като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и
административния контрол, осъществявани от държавните органи и от органите на
местното самоуправление - чл. 1, ал. 2 от същия закон. Проявление на волята на законодателя
да ограничи административното регулиране и контрол са разпоредбите на чл. 4,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОАРАКСД. Според цитираната алинея първа, изискване за даване
на уведомление за извършване на отделна сделка или действие /в конкретиката на
казуса за извършване на превоз на товари за собствена сметка/, се установяват
само със закон, като съгласно алинея втора всички изисквания, необходими за
започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за
извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. Именно в
унисон с тези изисквания е и първичната законова регулация, установена с
правилото на чл. 12б, ал. 11, от ЗАвП и кореспондиращия му
административнонаказателен състав на чл. 96в, ал. 2 от ЗАвП, както и възложените
контролни функции на органите на регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна. Поради това не може да се сподели и този аргумент на
касатора.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 185/04.05.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2170/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„А.М“ ЕООД, *** да заплати в полза на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– Варна разноски в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 21.07.2022 г.