№ 66
гр. Пловдив, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20235300900023 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. Н. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си К.
Р. Д., ЕГН **********, двамата от ***, чрез пълномощник адв.Д. Д., твърди, че е пострадал
при пътнотранспортно произшествие на *** г., състояло се в гр. *** около *** ч. Твърди се,
че се е движел по южния тротоар на бул.“***“ в гр. ***. Предприел е пресичане на
пешеходна пътека, след като се огледал в двете страни за преминаващи превозни средства.
От лявата му страна два автомобила спрели, за да му осигурят предимството да пресече.
Когато преминал почти половината от пешеходната пътека, се появил трети автомобил,
изправарващ спрелите, който го ударил в лявата част на тялото. Ищецът изхвърчал във
въздуха и се опомнил по-късно, лежейки на пътното платно. Изпитвал силни болки в левия
крак и бил целият в кръв. С линейка бил откаран в болница, където престоял до 28.06.2021
г. Там се установило, че са счупени две кости на лявата му подбедрица, ищецът е бил
подложен на множество изследвания и процедури с различна апаратура, извършена е била
скъпоструваща операция – в крака му са поставени плака и десет на брой пирони, които са
премахнати с последваща операция от 14.09.2022 г. Изпитвал силни болки не само в крака,
но и по лицето и челюстта поради настъпилите в резултат от произшествието контузия и
охлузване в лицевата област. Бил напълно обездвижен, денонощно му помагали родителите
му. Описват се подробно преживените от ищеца болки, страдания, страхове и неудобства.
Описва се и активният му социален живот преди инцидента, коренно променен заради
последния. До края на годината ищецът не можел да се придвижва сам, останал изолиран от
живота на връстниците си, чувствал се притеснен и депресиран. Провеждал ежедневна
1
рехабилитация, което допълнително утежнило положението му. И понастоящем не е
възстановен, здравето му продължава да е влошено, с нетърпими болки в областта на
долните крайници и ходене с помощта на приспособления за придвижване. Психичното
състояние на детето е много тежко, изпитва страх да се вози в кола, да излиза от дома си и
да пресича сам. След поредната операция му предстои отново процедура по рехабилитация.
Твърди се още, че срещу виновния причинител е образувано наказателно производство,
приключило със споразумение по н.о.х.д.№4943/2022 г. на РС Пловдив, с което същият е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.VІ и пр.последно,
б.а), пр.ІІ вр.ал.1, б.б), пр.ІІ вр. чл.342, ал.1, пр.ІІІ НК. Твърди се, че отговорността на водача
на лекия автомобил, причинил произшествието, е застрахована от ответника. Ищецът е
сезирал застрахователя извънсъдебно на 29.10.2021 г., който му е заплатил обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер 10 000 лв. и обезщетение в размер 2 390 лв. –
за претърпени имуществени вреди. Ищецът поддържа, че тези обезщетения са
несправедливи. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер 100 000 лв. (представляващо разлика между дължимото от 110 000 лв. и
платеното от застрахователя такова от 10 000 лв.), както и да му заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер 2 862,60 лв. (представляващо разлика между действително
сторените разходи в размер 5 216,60 лв., уточнени по пера в молба на л.77, и обезщетените
извънсъдебно в размер 2 390 лв.), ведно със законна лихва върху горните суми от 29.10.2021
г. – датата на застрахователната претенция, до окончателното им плащане. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., оспорва исковете. Не оспорва, че е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
посочения в исковата молба автомобил, като срокът на застраховката обхваща описаното
произшествие. Не се оспорва настъпването на произшествие на посочените от ищеца дата и
място, както и противоправния характер на поведението на водача на застрахования
автомобил и неговата вина за настъпилия пътен инцидент, като в тази връзка се признава
обвързващото действие на влязлата в сила присъда (споразумение по НОХД, което се
приравнява на влязла в сила присъда). Възразява се за това, че пострадалият е съпричинил
вредите, тъй като от своя страна също е нарушил правилата за движение по пътищата,
относими към пешеходците – чл.5, ал.1, т.1, чл.113, ал.1 и чл.114, т.1 от Закона за движение
по пътищата. Възразява се и по размера на исковата претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в аспекта на правилото на чл.52 ЗЗД, като се развиват подробни
съображения в тази насока. Възразява се по претенцията за обезщетяване на имуществени
вреди, като се изтъква, че част от претендираните разходи нямат установена връзка с
произшествието и не са с доказана необходимост от извършването им. По претенцията за
законна лихва възразява, че е изисквал конкретни документи по реда на чл.106 КЗ, които не
са му били представени. Претендират се деловодни разноски.
2
С определение от 28.03.2023 г. е конституиран като подпомагаща ответника страна
прекият причинител Н. С. А., ЕГН **********, от гр. ***, ***. От същия е постъпило
писмено становище, в което е застъпено възражение, че претенциите не отговарят на
критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Възразява се още, че травмите на
ищеца са в резултат и от неговото собствено поведение, тъй като същият е нарушил
правилата за преминаване през пешеходна пътека.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на *** г. е посетено пътнотранспортно произшествие в гр. *** на бул.“***“, с
участници: участник 1 – ППС с рег.№***, марка Мерцедес Е-300, управлявано от Н. С. А.,
ЕГН **********, от гр. ***; участник 2 – М. Н. Д., ЕГН **********, от гр. *** – пешеходец.
Последният е посочен в протокола като пострадал с фрактура на лява подбедрица и
контузии по тялото. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено – „участник 1 не
пропуска пресичащия по пешеходна пътека пешеходец, като го удря и допуска ПТП.“
Установява се, че с определение по н.о.х.д.№4943/2022 г. на РС Пловдив е одобрено
споразумение, с което Н. С. А., ЕГН **********, от гр. ***, е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.шесто и пр.последно, б.а), пр.ІІ във връзка
с ал.1, б.б), пр.ІІ във вр.с чл.342, ал.1, пр.трето НК, за това, че на *** г. в гр. ***, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил Мерцедес Е300 с рег.№***, е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, чл.116, чл.119, ал.1, чл.123, ал.1,
т.2, б.а) и б.б) от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазливост е
причинил на М. Н. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на
лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник за
около 5-6 месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Няма спор по делото, а това се установява и от приложения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, че за управлявания от Н. С. А. автомобил с рег.№*** е сключен
договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие, включващ датата на горното произшествие.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 29.10.2021 г.
(л.50 и сл.). Няма спор и се установява, че ответникът е определил застрахователно
обезщетение по тази претенция в размер 12 390 лв., от които 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 2 390 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Не се спори, че
обезщетенията са изплатени на ищеца, а в тази насока е и документът на л.64.
От приложените по делото медицински документи се установява, че ищецът е
постъпил в болнично заведение на *** г. и е изписан на 28.06.2021 г. с диагноза „множество
счупвания на подбедрицата“. В епикризата от „УМБАЛ Св.Георги“ ЕАД е отразена
извършена на *** г. операция – наместване на фрактура с вътрешна фиксация под обща
3
анестезия. Поставени са компресираща плака и заключващи винтове. Изписан е с
подобрение и препоръка да не натоварва оперирания крак в продължение на 2 месеца, както
и да се придвижва с помощни средства. В периода от 14.09.2022 г. до 17.09.2022 г. ищецът
отново е бил в болница за оперативно отстраняване на имплантираните уреди от костта. От
приложените амбулаторни листове се установява, че на 08.07.2021 г. и на 20.08.2021 г. на
ищеца са предписани по двадесет на брой физиотерапевтични процедури, а в периода от
08.07.2021 г. до 05.01.2022 г. ищецът е посетил неколкократно педиатър, като му е
поставена диагноза „***“.
От приетите по делото фактури и касови бонове се установява, че в периода от *** г.
до 10.04.2022 г. ищецът е направил разходи за закупуване на консумативи, заплащане на
такси, рехабилитация и лекарствени препарати в общ размер 5 638,49 лв.
Разпитани са като свидетели К. Д. и Х. К.. Свидетелят Д. видяла сина си в болницата,
след като й се обадили да я уведомят, че е блъснат от кола на пътя. Детето било на носилка с
ударена глава, не можело да се движи. Около пет часа никой нищо не направил за болките,
които изпитвал. Лекарите казали, че подбедрицата му е „раздробена“ и се налага операция.
През нощта ищецът бил опериран, след което бил настанен в травматология. Последвал
много тежък възстановителен период – ищецът имал болки, вдигал температура, повръщал.
Престоят в болница бил продължителен – 12 дни, в които родителите му били непрекъснато
до него, защото не можел да се грижи сам за себе си. След изписването бил на известно
време на легло у дома, поставяли му инжекции за разреждане на кръвта, а след около месец
започнали рехабилитация. Цяла година продължила рехабилитацията, за да започне
постепенно да стъпва на крака си. Дотогава се движел с патерици, включително в училище.
Родителите му го водели до там и го взимали, седял сам на чина, ходел само до тоалетна.
След Нова година започнал да ходи с помощта на една патерица. Преди инцидента ищецът
спортувал, бил жизнерадостно дете, после спрял да спи, да яде, изпаднал в депресия,
страхувал се да пресича, да пътува с кола. Родителите му го водели на психолог. Сега се
чувствал малко по-добре, продължавал да ходи при психолог. Не можел да спортува и се
чувствал непълноценен.
От показанията на свидетеля К. се установява, че е свидетел на произшествието.
Свидетелят се прибирал от работа с автомобил, спрял да осигури предимство на три
пресичащи на пешеходна пътека момчета. Те тръгнали заедно, но едното се движело по-
бързо напред и не се огледало в другата лента. Това дете било блъснато от идващ отзад
автомобил, който не спрял на пешеходната пътека. След сблъсъка тялото на детето било
отблъснато в страни на пътя, на около пет-шест метра.
Прието е заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което причина за
произшествието е поведението на водача на лекия автомобил, който в района на
пешеходната пътека е предприел изпреварване на движещите се пред него автомобили,
спиращи, за да осигурят предимство на пешеходците. Автомобилът се е движел със скорост
68 км/ч, при която водачът е нямал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране. В момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на пътното
4
платно, водачът на автомобила е имал видимост към него и въпреки това не е намалил
скоростта, продължил е движението си, навлизайки в лентата за насрещно движение, където
е ударил ищеца. Водачът би имал техническа възможност да избегне удара, ако се бе движел
със скорост по-малка от 52 км/ч.
Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което телесните
повреди, причинени на ищеца при процесното ПТП, са раздробена, закрита фрактура на
костите на лява подбедрица и контузия на главата. При удара на автомобила ищецът е
паднал на пътното платно и е загубил съзнание, след което е усетил силна болка в лявата
подбедрица. Ищецът е бил опериран под обща анестезия, като е проведено открито
наместване с вътрешна фиксация с плака и винтове. Проведена е била антибиотична,
антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Проведена е била рехабилитация. Ползвал е
помощни средства – първите три месеца две патерици и следващия едни месец – една
патерица. През септември 2022 г. са отстранени металните тела. Към момента е напълно
възстановен със зараснала фрактура. Придвижва се със самостоятелна походка без
накуцване. Липсва остатъчна хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата. Налични са
оперативни цикатрикси по предно-страничните части на подбедрицата. Без ограничение в
съседните стави. Установява се единствено намалена сетивност по предната повърхност на
лява подбедрица около цикатрикса. Оплаква се от болка на мястото на счупването при по-
продължително натоварване и при промяна във времето.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца в претендирания от него
размер. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил Мерцедес Е300 с рег.№*** е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477,
ал.2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
5
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са
всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3
КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. В тази връзка следва да бъде съобразено споразумението по н.о.х.д.№4943/2022
г. на РС Пловдив, което се приравнява на влязла в сила присъда. Присъдата съгласно чл.300
ГПК е задължителна за гражданския съд относно горепосочените елементи –
противоправност на деянието, авторството на дееца и вината под форма на
непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент от престъплението, което е
резултатно и задължително изисква да е причинена телесна повреда. Присъдата е
задължителна за гражданския съд и по отношение съставомерния елемент на деянието –
извършено на пешеходна пътека, както и относно наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на делинквента и телесните увреждания, която връзка
също е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о.
В тази връзка, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че
ищецът е претърпял силни интензивни болки непосредствено след процесното
произшествие, като болевите усещания при него са отшумявали в продължение на около
година. Установява се, че в резултат от удара на автомобила, ищецът е загубил съзнание за
кратък период от време. В една сравнително млада – детска възраст, ищецът е преживял
операция и продължителен болничен престой, съпроводен с болки и безпомощност.
Счупването е било комплицирано – счупени са две кости на подбедрицата, и това е довело
до необходимост от поставяне на чужди тела за зарастването, както и до необходимост от
повторна операция по тяхното отстраняване. Затрудненията в движенията на долния ляв
крак са били трайни – за период от около 5-6 месеца според присъдата. От заключението на
медицинската експертиза се установява, че в този период от време ищецът е ползвал
6
помощни средства – първоначално две, а после една патерица за придвижване, като
ежедневието му е било коренно променено и се е нуждаел от чужда помощ. Установява се,
че е имал трудности да ходи на училище, не е могъл да спортува, а преди катастрофата е бил
спортно ангажиран. Преминаването изведнъж към заседнал начин на живот в тази млада
активна възраст се е отразило на душевното му здраве. Констатира се, че му е поставена
диагноза „***“. По думите на майка му ищецът не е имал желание да се храни, не можел да
спи. Дълго време е употребявал болкоуспокояващи лекарства. Преминал е два курса на
рехабилитация, което му е причинило допълнителни болки и неудобства. Установява се, че
понастоящем ищецът е възстановен, има самостоятелна походка без накуцване. Налице е
остатъчна намалена сетивност по предната повърхност на лявата му подбедрица около
цикатрикса, като при продължително натоварване и при промяна във времето изпитва болка
на мястото на счупванията. Освен това, следва да бъде съобразено обстоятелството, че
ищецът е уязвим участник в движението – пешеходец, при това непълнолетен, пресичал е
пътното платно на регламентирано за това място и е бил ударен от автомобил, при
управление на който са нарушени множество правила за движение по пътищата, в т.ч.
ограничението за максимална скорост в населено място, изискванията към водача да
сигнализира за произшествието и да не напуска мястото на същото.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за
ищеца, съобразно доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е
претърпял, както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 80 000 лв.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между противоправното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
тази връзка от доказателствата по делото не се установява поведението на ищеца да е било
противоправно. Не са нарушени правилата по чл.113 ЗДвП – ищецът е пресичал пътното
платно на пешеходна пътека, както изисква разпоредбата, преди да навлезе на пътеката се е
съобразил с приближаващите се превозни средства, две от които – най-близките, са спрели,
за да преминат пешеходците. От показанията на св. К. се установява, че, след като преминал
лентата за движение на свидетеля, ищецът не се е огледал за движение по другата пътна
лента, но това му поведение не е в причинна връзка с произшествието, тъй като ударът е
настъпил отляво на ищеца при пресичането му, когато същият е преполовил пътното платно,
и е бил нанесен от автомобил, който се е движел по същата пътна лента, в които са били
спрелите автомобили, а не от насрещно движещо се превозно средство. Видно от
заключението на приетата по делото техническа експертиза, единствена причина за
процесното ПТП е противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който към
момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение е могъл да реагира чрез
своевременно задействане на спирачната система, но не го е направил. Последното ще рече,
че пешеходецът е предприел пресичане при възможност за безопасно такова и се е съобразил
с приближаващите се превозни средства, съответно водачът на автомобила е могъл да
7
намали скоростта, както е задължен при приближаване на пешеходна пътека, и да спре, за да
преминат стъпилите на нея пешеходци, още повече, че в конкретния случай те са били не
един, а трима. Освен така казаното, в случая е приложимо императивното правило на
чл.119, ал.5 ЗДвП, според което при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В конкретния случай водачът на
автомобила е превишил максималната скорост за движение в населено място (50 км/ч при
установена за него 68 км/ч), като е нарушил и други визирани в присъдата правила за
движение по пътищата, поради което ищецът не може да бъде считан за съпричинител на
настъпилото в резултат от това телесно увреждане. Ето защо и дължимото обезщетение за
неимуществени вреди не следва да бъде намалявано поради съпричиняване от страна на
пострадалия. Същото следва да бъде намалено с изплатената извънсъдебно сума в размер
10 000 лв., при което този иск следва да бъде уважен като доказан и основателен за сумата
70 000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът, освен описаните по-горе
неимуществени вреди, е претърпял и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП –
направил е разходи за медицински изделия и такси, за рехабилитационни процедури,
закупил е лекарствени продукти. От данните по делото може да се заключи, че същите
разходи са пряко свързани и произтичат от произшествието, следователно имуществените
вреди се намират в пряка връзка с противоправното поведение на застрахованото лице и за
тях застрахователят отговаря. От приложените фактури и касови бонове се установява, че
разходите за лечение и рехабилитазия са в общ размер 5 618,49 лв. От тях следва да се
приспаднат обезщетените извънсъдебно от ответника в размер 2 390 лв., а на ищеца се
следва разликата от 3 228,49 лв. Искът е предявен за по-малка сума – 2 826,60 лв., и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде уважен до този размер.
Ищецът претендира лихва за забава. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното
обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ
застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не от датата на деликта, а от по-
ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни кога застрахованият е уведомил
застрахователя за застрахователното събитие, следователно лихва за забава в плащането на
обезщетение за претендираните имуществени вреди се дължи от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, което се установява да се е случило на
29.10.2021 г. Съответно горните обезщетения следва да бъдат присъдени на ищеца, ведно
8
със законна лихва, считано от 29.10.2021 г. до окончателното им плащане.
При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях
има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът претендира и е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер 9 000 лв. Същото следва да се присъди в тежест на
ответника в част, съразмерна на уважената искова претенция, или за сумата 6 375,14 лв.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК, поради което по силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
сумата 2 914,51 лв. – държавна такса в размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата
520 лв. – разноски за вещи лица, по сметка на ОС Пловдив, общо 3 434,51 лв. в полза
бюджета на съдебната власт.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение, изплатено изцяло на
пълномощника по делото в размер 11 058 лв. и разноски за вещи лица в размер 300 лв.,
общо 11 358 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция му се
следват 3 312,57 лв. (не се следват разноските за свидетел в размер 20 лв., тъй като на
свидетеля не е платено възнаграждение).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на М. Н. Д., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си К. Р. Д., ЕГН **********,
двамата от ***, сумата 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от
29.10.2021 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, което се дължи вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на *** г. в
гр. ***, на бул.“***“, причинено виновно при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил Мерцедес Е300 с рег.№***, за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК
*********, КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен
размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на М. Н. Д., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си К. Р. Д., ЕГН **********,
двамата от ***, сумата 2 826,60 лв. (две хиляди осемстотин двадесет и шест лева и 60 ст.) –
обезщетение за имуществени вреди вследствие горното пътнотранспортно произшествие,
ведно със законна лихва от 29.10.2021 г. до окончателното плащане.
9
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на М. Н. Д., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си К. Р. Д., ЕГН **********,
двамата от ***, сумата 6 375,14 лв. (шест хиляди триста седемдесет и пет лева и 14 ст.) –
адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството по т.д.№23/2023 г. по описа
на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати по сметка на ОС Пловдив,
в полза бюджета на съдебната власт, сумата 3 434,51 лв. (три хиляди четиристотин тридесет
и четири лева и 51 ст.) – държавна такса и разноски по т.д.№23/2023 г. по описа на ОС
Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си
К. Р. Д., ЕГН **********, двамата от ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р.
К. Д., сумата 3 312,57 лв. (три хиляди триста и дванадесет лева и 57 ст.) – деловодни
разноски по съразмерност за производството по т.д.№23/2023 г. по описа на ОС Пловдив,
ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10