№ 674
гр. Варна, 05.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100500051 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, срещу решение
№3970/08.11.2024г., постановено по гр.д. № 3545/2024 г. на ВРС, в частта, с
която въззивникът е осъден да заплати на В. К. В., ЕГН **********, с адрес
гр. *, ул. „В,“ № *, разликата над 3567.69 лева до 4545,79 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „БМВ
728“, с рег. № В****ВХ, при настъпването на застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на
19.02.2024 г. на път 208 посока от гр. Айтос към гр. Варна, причинено по вина
на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № А****НТ, застрахован при ответника,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 22.03.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано в
обжалваната част. Поддържа се, че съдът е определил обезщетението при
условията на тотална щета, но без да приспадне стойността на запазените
части, за която е бил длъжен да събере служебно доказателства относно
размера на претенцията, което е довело до неоснователно обогатяване на
увредения с т.нар. „ползи от вредите“. След като увредените детайли са
описани в опис-заключението по щета, следва да се приеме, че всички
останали са годни за ползване и са останали като актив в имуществената
сфера на ищеца. Досежно началния момент на законната лихва се поддържа,
че е приложима нормата на чл.390, ал.1 от КЗ, а не чл.429 от КЗ, както е приел
съдът, поради което претенцията се оспорва за периода преди представяне
пред застрахователя на доказателства за дерегистрация на автомобила.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата. Поддържа, че възражението за приспадане на
запазените части е преклудирано, тъй като в отговора на исковата молба
липсва позоваване на тотална щета, нито са изброени поименно подлежащите
1
на остойностяване запазени части. След завеждане на претенцията
автомобилът е бил на разположение при ответника, който е извършил оглед,
описал е увредените детайли и е имал възможност да опише неувредените
такива. Ответното дружество разполага с експерти, които биха могли да
определят както стойността на ремонта на автомобила, така и пазарната му
стойност. В случая липсват доказателства за действително съхранени детайли,
които могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани
резервни части, за да се обоснове придобиване на ползи за ищеца. Ответникът
не е провел доказване в тази насока, поради което същият не следва да черпи
права от собственото си бездействие. Репликира доводите в жалбата досежно
началния момент на законната лихва по съображения от чл.18а, ал.2, т. 1 от
Наредба I-45 от 24.03.2000г., която предвижда дерегистрация при представено
удостоверение от застрахователя за тотална щета, каквото в случая ответникът
не е издал. Напротив, становището му по предявената извънсъдебна
претенция е било за липса на тотална щета, поради което е изплатено
обезщетение за частични вреди по експертна оценка. По този начин с
поведението си ответникът сам се е поставил в забава за заплащане на
обезщетение, респективно то се дължи без допълнителни условия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила.
Направеното от въззивника доказателствено искане за допускане на
САТЕ следва да бъде уважено по арг. от чл.266, ал.3 от ГПК, тъй като с оглед
задължението на съда по чл.162 от ГПК да следи служебно за размера на иска
и при събраните данни за наличието на тотална шета, в задачата на
експертизата е следвало да бъде включен и въпрос за стойността на запазените
части, който е бил повдигнал с депозирана от ответника молба преди първо
съдебно заседание от 17.10.2024г.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, срещу решение
№3970/08.11.2024г., постановено по гр.д. № 3545/2024 г. на ВРС, в частта, с
която въззивникът е осъден да заплати на В. К. В., ЕГН **********, с адрес
гр. *, ул. „В,“ № *, разликата над 3567.69 лева до 4545,79 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „БМВ
728“, с рег. № В****ВХ, при настъпването на застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на
19.02.2024 г. на път 208 посока от гр. Айтос към гр. Варна, причинено по вина
2
на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № А****НТ, застрахован при ответника,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 22.03.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.03.2025 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на
въззивната жалба.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-автотехническа експертиза,
вещото лице по която след запознаване с доказателствата по делото, оглед на
процесния автомобил и необходимите справки, да даде заключение по
следните въпроси:
1. Каква е стойността на запазените части на процесния автомобил
поотделно и като обща стойност към момента на увреждането? Какъв е
процентът на запазените части?
2. Каква е стойността при предаване на автомобила на разкомплектоваща
компания към момента на увреждането?
3. Каква е стойността му за изкупване на скрап към момента на
увреждането?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лева, вносими от въззивника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за настоящото определение, с представяне на доказателства за
внасянето в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице К. В. А., който да се уведоми след
представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по
делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум една седмица преди датата на
съдебното заседание с преписи за страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора В..
Определението не подлежи на обжалване.а
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4