Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Сн. А.,
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4355 по описа за 2019 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от Н.П.А. срещу Й.П.Д.
– Д., Р.Д.Л. и Б.Н.К. искове с правно основание чл. 42 б. „б“ и чл. 43 ал. 1 б.
„а“ от Закона за наследството, за прогласяване за нищожно и алтернативно за
унищожаване на саморъчно завещание на И.К.Г.(починал на 22.07.2018 г.),
депозирано при нотариус А.Л., с рег. № в АВП 603 от 18.07.2018 г., обявено на
04.09.2018 г. с рег. № в АВп 781/05.09.2018 г. На
производство в същия съд е било гр. дело № 5575/2019 г., образувано по
предявени от А.П.А., Н.И.С. и К.И.Г. срещу ответниците
Й.П.Д. – Д., Р.Д.Л. и Б.Н.К. искове с правно основание чл. 42 б. „б“ и чл. 43
ал. 1 б. „а“ от Закона за наследството, за прогласяване за нищожно и
алтернативно за унищожаване на саморъчно завещание на И.К.Г..
В исковите си молби ищците твърдят, че са наследници
по закон на по ¼ ид. част всеки ищец, от
наследството на И.К.Г.починал на 22.07.2018 г. Четири дни преди смъртта му, на
18.07.2018 г. при нотариус А.Л. било депозирано саморъчно завещание от името на
наследодателя И.К.Г.обявено на 04.09.2018 г., вписано в АВп
с вх. № 781/05.09.2018 г. Ищците твърдят, че завещанието е неавтентичен
документ, не било в необходимата форма и не било подписано от наследодателя И.К.Г..
Освен това твърдят, че към момента в който завещанието било предявено,
наследодателят бил в тежко психофизическо състояние в
резултат на напредналата му неизлечима болест и приеманите от него медикаменти,
поради което не могъл да разбира и ръководи действията си.
На основание изложеното в обстоятелствената част на
исковите молби, ищците правят искания до съда да прогласи нищожността на
саморъчно завещание от 18.07.2018 г., поради неспазване правилата на чл. 25 ал.
1 от ЗН за написване изцяло от завещателя и липса на изискуеми по закон
реквизити.
При евентуалност правят
искания до съда да постанови унищожаване на завещанието, поради неспособност на
завещателя да завещава.
Ответниците Й.П.Д. – Д., Р.Д.Л.
и Б.Н.К. чрез представителите си адв. С. и адв. П. правят възражение за липса на легитимация на ищците
по предявените искове (квалифицирана в отговорите като „процесуална
легитимация). Оспорват качеството им на роднини по съребрена линия, съответно
на наследници по закон на наследодателя И.К.Г.. По същество оспорват
твърденията за неавтентичност на документа и съдържащото се в него завещателно разпореждане. Оспорват твърденията за
неспособност на наследодателя И.К.Г.за валидни волеизявления за завещателни разпореждания с имуществото си.
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са процесуално допустими.
Неоснователни са възраженията на ответниците за липса
на процесуална легитимация на ищците, обосновани с твърдения за недоказаност на
родствената връзка с наследодателя И.К.Г.. Процесуалната легитимация на ищците
се обуславя от тяхното твърдение в исковата молба, че са роднини по съребрена
линия и наследници по закон на наследодателя И.К.Г.. Действителното им качество
на роднини е предмет на установяване при разглеждане на делото по същество и то
е от значение не за процесуалната легитимация на ищците по делото, обуславяща
допустимостта на исковете, а за тяхната материалноправна
легитимация.
По
основателността на исковете.
Като разгледа спора по същество и прецени събраните
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът съобрази следното:
По делото не е спорен фактът на открИ.е
на наследството със смъртта на наследодателя И.К.Г.на 22.07.2018 г. Не е спорно
и депозирането на саморъчно завещание на 18.07.2018 г. при нотариус А.Л. и
неговото обявяване на 04.09.2018 г. и вписване
в АВп с вх. № 781/05.09.2018 г.
Първият спорен
въпрос по делото е дали ищците имат качеството на роднини по съребрена линия на
наследодателя И.К.Г.от което качество произтича претендираното
от тях качество на наследници по закон на наследодателя. Според представителите
на ищците, наследодателката на ищците А.П.А. и Н.П.А.
- С.К.А., е еднокръвна сестра на наследодателя И.К.Г.а наследодателят на ищците
Н.И.С. и К.И.С. - И.К.И., е едноутробен брат на наследодателя И.К.Г.. Това
твърдение се оспорва от ответниците. Техните
процесуални представители в хода на делото и в писмените бележки правят
възражение, че ищците не са „пълнокръвни братя и сестри“.
Съдът като разгледа и
прецени доказателствата за произхода на ищците и техните наследодатели И.К.И. и
С.К.А. и произхода на И.К.Г.установи следното:
За произхода на И.К.И..
И.К.И., който е родител на ищците Н.И.С. и К.И.Г., е
роден на 27 декември 1925 година в гр. София. За удостоверяване на произхода на
И.К.И. е представен документ, именуван в началото на текста „акт за раждане на И.К.И.“,
дата на съставяне 28.12.1925 г. , съставител К.Ц.– пом.
кмет и длъжностно лице по гражданското състояние трето районно кметство при
Софийската община. В документа се удостоверява, че в кметството се е явил К.И..
И. и е обявил раждане на едно дете от мъжки пол, като заявил, че се е родило в
неговото жилище на 27.12.1925 г. „от него и съпругата му В.И.“ (том III л. 746). На това основание и като се
позовават на чл. 53 от Закона за лицата (отм.), представителите на ответниците излагат довод за липса на роднинска връзка
между Т.Г. и И.И..
Съдът не приема този довод
за основателен. Съгласно цитирания чл. 53 от Закона за лицата, с акт за раждане
се доказва само законното произхождение на детето. По смисъла на отменения
Закон за лицата, законно произхождение на детето е произхождение на детето от бащата.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 55 от Закона за лицата (отм.), според който
предпоставките за ползването от звание законно дете са ползването от детето на
името на бащата и приемането и грижата на бащата като за свое дете. В този
смисъл се употребява изразът „законно произхождение на детето“ и в чл. 46 и 52
ЗЛ (отм.). От това следва, че актът за
раждане е задължителен способ за установяване на произхождението на детето от
бащата. Произходът на детето от майката може да се установи с всички доказателствени средства. На второ място, актът за раждане,
който установява произхода, следва да бъде вписан в книгите за гражданско
състояние. Върху представения акт за раждане такова вписване не е отбелязано
(такова отбелязване има напр. в акта за раждане на С.А.– л. 794). В горния ляв
ъгъл на документа е отбелязано число „737“ без пояснения какво означава. При
липса на данни за надлежно вписване в регистрите за гражданското състояние на
представения акт за раждане, не съществува пречка произходът на И.К.И. от
майката да се установи с всички доказателствени
средства, допустими по действащия процесуален закон.
По делото е представено и свидетелство за свето
кръщение от 31 януари 1926 г., което удостоверя приемане на свето кръщение от
дете от мъжки пол с кръщелно име И., родено на *** г., в което свидетелство са отбелязани
като родители К.И.. И. и законната му съпруга Т.П. Г. (том III л. 813). Представителите на ответниците правят възражение, че свидетелството за свето
кръщение не е официален документ, а енорийският свещеник,не е компетентен да установява
произхода на едно лице. Първият довод е неоснователен. Свидетелството за свето
кръщение е документ, издаден от свещеник
в Българската екзархия, удостоверяващ приемане от лице на православно
вероизповедание. По време на неговото издаване – 31.01.1926 г. Царство България
е било подчинено на Светия Синод на Българската Църква, съгласно чл. 39 от
Търновската Конституция и чл. 1 от Екзархийския устав. Този документ не
удостоверява произхода на И.К.И., но удостоверява неговото явяване с лицата К.И..
И. и законната му съпруга Т.П. Г. и тяхното изявление пред свещеника, че са
родители на И.К.И.. Самият свещеник не е компетентен да удостовери произхода на
лицето, приело свето кръщение, но е компетентен да удостовери изявлението на
лицата, които са го довели за кръщение, че са негови „православни родители“.
Неправилното отразяване на
имената на майката в представения акт за раждане от *** г., се установява и от
съпоставката му с други доказателства по делото. В нито един от останалите
документи, удостоверяващи произхода на И.К.И. и брачните отношения между
неговите родители, не се сочи като негов родител лицето В.И.. Съпружеските
отношения между К.И.И. и Т.П.(П.)
Г. се установяват от свидетелство за венчание № 35 от
28 декември 1924 г. (том III л. 908). В представеното по делото извлечение от
регистъра на населението за адрес в гр.
София ул. „******(том III л. 743) като
лица в едно домакинство са вписани К.И.И. – „глава“, Т.К.И.–
„съпруга“, И.К.И., роден на *** г. – „син“, и С.К.И., родена на *** г. –
дъщеря“. Като забележка към имената на К.И.И. и Т.К.И.е
отбелязано решение на Софийска Света митрополия за разторгване
на брака (том III л. 909-911), а
имената на Т.К.И.са поправени на Т.П.Г.. Впоследствие, в извлечение от
регистъра на населението за адрес: ул. „******(том III л. 747) като лица в едно домакинство са вписани Т.П.Г. – „глава“, И.К.И.,
роден на *** г. - син, И.Т.П.– впоследствие имената поправени на И.К.Г.М.И. И.
– съпруга (на И.К.И.), Н.И. И. – дъщеря (на И.К.И.),
и К.И. И. – дъщеря (на И.К.И.).
Горните доказателства дават основание на съда да
приеме, че в акта за раждане на И.К.И. от 28.12.1925 г. е била допусната грешка
при изписването на имената на майката. Косвено това се установява и от
съдържанието на акта за женитба № 725 от 05.03.1940 г. (л. 745), удостоверяващ
повторна женитба на К.И.И. с И.ка
З.Н., в който документ като майка на К.И.И. е вписана
В.И. И.. Съвпадението на имената на майката на К.И.И. и имената, отбелязани в акта за раждане от *** г. обуславя
извода на съда, че при съставяне на акта за раждане на И.К.И. от 28.12.1925 г.
като негова майка погрешно е била вписана В.И., която е майка на К.И.И. и баба на новороденото дете И.К.И..
Тези доказателства дават
основание на съда да приеме за безспорно установено, че Т.П.Г. е майка на И.К.И..
За произхода на
С.К.А..
От акт за раждане № 1-II от 02.01.1931 г. (л. 795, л. 809, л. 1003) се установява, че С.К.А. (с
рождена фамилия И.) е родена на *** г. от майка „Т.П.Г., по мъж К.И.“ (в
писмените бележки на ответниците актът не се цитира
точно). Съдът намира, че лицето, вписано като майка с имена Т.П.Г., и лицето Т.П.Г.
са едно и също лице. Като баща на детето е вписано лице с имена К.И.Г., което
съдът приема за идентично с лицето К.И.И.. Горното
следва както от отметката, че майката Т.П.Г. е „по мъж К.И.“, така и от
дадените бащино и фамилно име на детето – С.К.И.. Произходът на С.К.И. не се
опровергава от извлечението от регистрите на населението за ул. „******от 1947
г. (том III л. 1001). В
регистрите К.И.И. е отбелязан като домакин, И.ка К.И.– съпруга и С.К.И. – дъщеря. Очевидно втората
съпруга на К.И.И., с която той е сключил брак през
1940 г., не е рождена майка на С.К.И.. Данни за извършено осиновяване няма по
делото. Дори ако се приеме (което не е доказано), че С.К.И. е била осиновена от втората съпруга на К.И.И., на която е вписана като дъщеря в акт за женитба № 2387
от 04.05.1948 г. (том III л. 1068), това
обстоятелство не променя отношенията й с нейната майка по рождение Т.П.Г..
Съгласно чл. 49 от Закона за извънбрачните дена и осиновяването (отм. 1949 г.),
осиновеният запазва всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което
принадлежи по рождение. Това законодателно разрешение е възприето в чл. 81 ал.
3 (отм.) от Закона за лицата и семейството и не се дерогира
със Семейния кодекс от 1968 г. – чл. 105 от ПЗР на СК се отнасят до заварени
висящи производства по осиновяване, а не за приключили такива.
Тези доказателства дават основание на съда да приеме
за безспорно установено, че Т.П.Г. е рождена майка на С.К.И., а от цитираните
разпоредби следва, че правата на С.К.А. спрямо майка й Т.П.Г. са се запазили до
смъртта на последната на 02.03.1976 г.
За произхода на
И.К.Г..
От акт за раждане № 27 от 03.01.1943 г. се установява,
че на 28.12.1942 г. се е родило незаконно (според тогавашната правна уредба)
дете от мъжки пол, от майка Т.П.Г. и баща неизвестен, на което е дадено име И.Т.П.,
според правилото на чл. 145 от действалия към тази дата Закон за лицата (том III л. 916, л. 1004). Върху същия акт
за раждане има бележка, според която с нотариална декларация от 24.10.1949 г. подписаният
К.Г.декларира, че роденото на *** г. дете на име И.Т.П., родено извънбрачно от
майка Т.П., е негово дете, родено от извънбрачното му съжителство с майката Т.П.,
на което декларатор бил бащата, като „следва да се запише като дете мое законно
и да носи моето име за баща“. Обстоятелствата от съдържанието на декларацията,
вписани като бележка към акта за раждане, косвено се установяват от мотивите на
решение № 707 от 14.12.1938 г. на Епархийския духовен съд по бракоразводно дело
№ 321/38 г. между К.И.. И. и Т.П. Г. където едно от фактическите основания за разторгване на брака между съпрузите са били интимни
отношения между Т.П. Г. и „д-р Кр. Г.“ (том III л. 910), отбелязан в мотивите на въззивното решение на Светия синод като „лекаря Г.“ (том III л. 914). С тази декларация от
24.10.1949 г., отбелязана в регистъра на 28.10.1949 г., К.И.Г.е извършил
припознаване на детето на Т.П.Г. – И.Т.П., по реда на чл. 67 ал. 1 (отм. ДВ бр. 23 от 1968 г.) от Закона за
лицата и семейството (обн. ДВ бр. 182 от 09.08.1949
г., в сила на 10.09.1949 г.). По силата на чл. 6 (отм.) от Закона за лицата и
семейството, след припознаването И.Т.П.е бил вписан като И.К.Г..
Тези доказателства дават основание на съда да приеме
за безспорно установено, че Т.П.Г. е майка на И.К.Г.а негов баща по силата на
припознаването е д-р К.И. Г..
Поради тези съображения, съдът приема от фактическа
страна, че И.К.И. – баща на ищците Н.И.С. и К.И.Г., и С.К.А. – майка на ищците Н.П.А.
и А.П.А., са едноутробен брат и едноутробна сестра на наследодателя И.К.Г.. Горното
обуславя правния извод на съда, че ищците като деца на едноутробни брат и
сестра на И.К.Г.са негови наследници по закон, по силата на заместването, на
основание чл. 10 ал. 2 вр. чл. 8 ал. 1 от Закона за
наследството.
Вторият спорен
въпрос е за автентичността на саморъчното завещание, от което ответниците
черпят наследствените си права. По делото са назначени единична и две тройни съдебно-почеркови експертизи за установяване авторството на
писмения документ и автентичността на подписа на наследодателя.
Според заключението на първоначалната експертиза от
23.11.2019 г., текстът на документа не е изпълнен от И.К.Г.и подписите на втора
страница не е положен от И.К.Г.. Според вещото лице (отговор на задача 3)
ръкописният текст и подписите са положени от друго лице със стремеж към
имитация („маскировка“ в заключението – л. 530). Представителите на ответниците са оспорили заключението на вещото лице с оглед
използваните от вещото лице сравнителни образци. За които според оспорващите не
можело да се направи извод, че тези документи произлизат автентично от И.К.Г.. Направени
са и доводи за недостатъчност на сравнителния материал. Доводите са
неоснователни. От обстоятелствената част на експертизата е видно, че вещото
лице е използвал като сравнителен материал образци от почерк и подпис,
съдържащи се в СДВР – отдел „Документи за самоличност“ и в съдебни производства
в СРС, СГС и ВКС, както и образците от подписите, представения към делото
инвестиционен проект, за чието авторство не съществува съмнение. Вещото лице е
изследвало представената ръкописна молба (без подпис) и в отговор на задача 4 е
установил, че почеркът е изпълнен от И.К.Г.. В съответствие с горното, е
използвал като сравнителен материал и почерка, с който е изпълнена и тази молба,
тъй като самото вещо лице установява безспорно авторството на молбата. Поради
това, няма основание за поставяне под съмнение правилността на експертизата,
поради използвания от вещото лице сравнителен материал. Вещото лице е ползвал
сравнителен материал в по-голям обем по години, за да проследи писмено-двигателния
навик на лицето, а при напреднала възраст да установи има ли възрастови
изменения върху почерка. Това е обяснено от вещото лице при разпита му в съдебна
заседание на 06.02.2020 г. (том II л.560).
Въпреки неоснователността на възраженията, по искане
на представителите на ответниците съдът е назначил
тройна съдебно-почеркова експертиза. Според
заключението на вещите лица Г.Л., М.М. и Д.Д., тестът на саморъчното завещание не е изпълнен от И.К.Г.а
подписът на втора страница на завещанието и подписът под ръкописния текст
„16.07.2018 г.“ не са положени от И.К.Г.. Представителите на ответниците са оспорили тази експертиза с доводи по
компетентността на вещите лица. Твърди се, че вещото лице Г.Л. „не е имал
качество на вещо лице“ (протокол с.з. 14.01.2021 г. л. 821), тъй като при
изготвяне на експертизата същият не е бил в списъка на вещите лица. Оспорва се
и компетентността на вещото лице Д.Д., отбелязана
като юрист в списъка на вещите лица. Излага се довод за извършен оглед на
документа само от едно от вещите лица, според изложението на вещите лица в
съдебно заседание на 08.10.2020 г.
Съдът намира тези доводи за неоснователни.
Невключването на едно от вещите лица – Г.Л., в списъка на вещите лица по време
на изготвяне на експертизата, не е основание да се приеме, че вещото лице е некомпетентен
и не притежава необходимите специални знания и подготовка. Вещо лице не се
„създава“ с включването му в списъка на вещите лица по чл. 396 ал. 1 ЗСВ, а с придобИ.ето на съответните знания, специализация,
професионална подготовка и опит. Вещото лице Г.Л. ги притежава, видно от извършената
от съда служебна проверка (том III л. 786-792). Правомощие
на съда е при необходимост да назначи вещо лице, което не е в списъка на вещите
лица, съгласно чл. 396 ал. 2 от ЗСВ. Още повече, че в конкретния случай, при
изготвяне и изслушване на експертизата вещото лице Л. е направил искане за
включването му в списъка на вещите лица и от 2021 г. е в списъка на вещите лица
при СГС. Неоснователни са и възраженията срещу професионалните качества на
вещото лице Д.Д., обосновани с вписването и като
юрист в списъка на вещите лица. Посоченото вещо лице е вписано в списъка на
вещите лица като експерт-криминалист. Посочването на нейното юридическо
образование не е обстоятелство, което изключва нейната компетентност като
експерт-криминалист. За сравнение, вещото лице по първоначалната експертиза Г.Д.
също е със специалност „обществено хранене“ (том II л. 559 втора страница), което не изключва неговата (призната и от страните
по делото) компетентност. Неоснователни са и доводите за неизвършване на оглед
на документа от трите вещи лица. Такъв оглед е извършен от вещото лице Л., при
него са направени необходимите фотоснимки, по които впоследствие е било
извършено криминалистическото изследване на почерка.
Въпреки това, с оглед изрично изразеното несъгласие на
страните със заключението на тройната експертиза, съдът е назначил нова тройна съдебно-почеркова експертиза с участието на вещи лица С.Ц.,
С.Х. и С.А.. Според заключението на вещите лица, текстът на саморъчното
завещание е изпълнен „от лице, различно от лицето, от чието име е представен
сравнителният материал“, което съдът приема като заключение, че ръкописният
текст в документа не е изпълнен от И.К.Г.. Според отговора на втора задача на
експертизата, подписите на втора страница на експертизата са положени от И.К.Г..
При изслушването в съдебно заседание на 31.10.2022 г.,
вещите лица са допълнили отговорите си във връзка със съпоставката на почерка,
с който е изпълнено завещанието, с почерка на документите, включени в
сравнителното изследване. Според вещите лица, констатирани са частични сходства
в изпълнението на част от буквите в текста на завещанието, които не водят до
извод за вероятен отговор почеркът в документа да е бил изпълнен от И.К.Г..
Съдът частично не кредитира заключението на втората
тройна съдебно-почеркова експертиза в частта и
относно авторството на подписите върху завещанието. Вещите лица са констатирали
съвпадения и сходства в общо девет частни признака. Вторият от признаците,
посочен със стрелки 2, са указани от вещите лица местата на началните елементи,
където се изпълнява ъгловидно, изпъкнало нагоре и наляво движение. В първия от
подписите, предмет на изследване (илюстрация 7 горна лява снимка – том IV СПЕ стр. 17) такова движение не се
установява, а е налице дъговиден елемент. Във втория подпис (горна дясна снимка
на илюстрация 7, стр. 17) такъв елемент изобщо не е обозначен. Съдът не открива
сходство между елементите, обозначени с № 2 в който и да е от подписите,
използвани като сравнителен материал, и елемент от подписите, предмет на изследване.
Третият от признаците, посочен със стрелки 3 на илюстрация 7 (погрешно
обозначена като илюстрация 6) са указани „характерни островърхи
почти симетрични ъгловидни движения при свързване на началния с първия
вертикален елемент на буквата „И“. Описаният от вещите лица елемент се
наблюдава в подписите, използвани като сравнителен материал, но не и в първия
от подписите – предмет на изследване (горна лява снимка на илюстрация 7).
Елементът, посочен с № 3 като такъв признак във втория от подписите (горна дясна
снимка на илюстрация 7) не представлява островърхо
почти симетрично ъгловидно движение, а „лявоокръжно
движение“, както е описано и онагледено в първоначалната съдебно-почеркова
експертиза (том II л. 526).
Четвъртият признак, посочен със стрелки
№ 4, е описан като част от подписите, където се изпълнява „ъгловидно
изпъкнало нагоре и надясно движение… разположено почти симетрично и огледално
на ъгловидното движение, указано със стрелки 2“. Описаният елемент се наблюдава
в подписите, използвани за сравнително изследване, но не и в подписите върху
документа, предмет на изследване. В първия подпис (илюстрация 7 горна лява
снимка) посоченият с № 4 елемент не е изпълнен чрез „ъгловидно изпъкнало нагоре
и надясно движение“, а дъговидно, изпълнено наляво. Във втория подпис
(илюстрация 7 горна дясна снимка стр. 17) елементът с № 4 не е ъгловиден, а примковиден. С № 7 са указани „върховете на четири
възвратни елемента , разположени в близост едно до друго“. Този елемент е
констатиран от вещите лица при подписите, предмет на експертизата (илюстрация
7, горна лява и горна дясна снимка), но само при един от подписите, използвани
за сравнително изследване (илюстрация 7 долна лява снимка), като е очевидна
разликата в начина на изписване и наклона – в подписа, използван като образец,
елементите са изписани със следи от тремор и почти
вертикално, а в подписите, положени в документа, са без видимо изразен тремор и със силен наклон надясно. Елементът, обозначен с №
8, е описан като „изпълнение на праволинеен участък при обръщане на посоката на
движение при изпълнение на възвратното хоризонтално движение при изпълнение на парафния елемент“ (илюстрация 8 стр. 18). „Възвратното
хоризонтално движение“ се наблюдава в подписите върху документа, но не и в
подписите от сравнителния материал, където този елемент е почти ветрикален (илюстрация 8 горна лява снимка) и с наклон
надясно (илюстрация 8 горна дясна снимка). В експертизата не е направена
съпоставка на общите графични признаци на подписите върху документа – предмет
на изследване и подписите, използвани като сравнителни образци.
Изложените съображения дават основание на съда да не
кредитира като необосновано заключението на тройната съдебно-почеркова
експертиза от 07.09.2022 г. в частта й в отговора на задача 2, в която вещите
лица приемат, че подписът на втора страница на завещанието под буквения
ръкописен текст „завещател“ и подписът под цифровия ръкописен текст „16.07.18“
са положени от И.К.Г.. Съдът кредитира като обосновано заключението на
първоначалната съдебно-почеркова експертиза на вещото
лице Г.Д., според което подписите на втора страница на документа не са положени
от наследодателя И.К.Г.което заключение е потвърдено от заключението на
тройната съдебно-почеркова експертиза на вещите лица Л.,
М. и Д..
Изпълнението на текста на завещанието от лице,
различно от наследодателя И.К.Г.и полагането на подписи върху завещанието от
лице, различно от наследодателя И.К.Г.обуславя извод за нищожност на
направеното завещателно разпореждане, поради
неспазване на формата, предвидена в чл. 25 ал. 1 от Закона за наследството. Предявеният
иск с правно основание чл. 42 б. „б“ ЗН е основателен.
Поради уважаване на главните искове, няма основание за
произнасяне на съда по евентуално предявените искове с правно основание чл. 43
б. „а“ ЗН за унищожаване на завещанието поради състояние на неспособност на
лицето да завещава.
При разглеждането на делото, с протоколно определение
от 14.01.2021 г. (том III л. 820 стр. 2),
по искане на ответниците съдът е открил производство
по чл. 193 ГПК за оспорване на съдържанието на представено от ищците
удостоверение за наследници на Т.П.Г., издадено с ивх.
№ 1070 от 09.06.2020 г. (том III л. 814). С
оглед безспорно установения произход на И.К.И., С.К.А. и И.К.Г.от Т.П.Г. като
тяхна майка, следва съдът да признае за недоказано оспорването на документа.
Ответниците следва да
заплатят на ищеца Н.П.А. разноски в размер по 1320 лева всеки ответник. Всеки
ответник следва да заплати на всеки от ищците А.П.А., Н.И.С. и К.И.Г. по 1000
лева разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА саморъчно завещание с вписана дата 16.07.2018 г.,
депозирано при нотариус А.Л. на 16.07.2018 г., рег. в АВп
с вх. № 603 от 18.07.2018 г., обявено при нотариус А.Л. на 04.09.2018 г., рег.
В АВп с вх. № 781 от 05.09.2018 г., съставено от
името на И.К.Г.ЕГН **********, починал на 22.07.2018 г., ЗА НИЩОЖНО на основание чл. 42 буква „б“ вр.
чл. 25 ал. 1 изр. 1 от Закона за наследството, поради ненаписване и
неподписване от И.К.Г.по искове с правно основание чл. 42 б. „б“ ЗН, предявени
от Н.П.А. ЕГН **********, , А.П.А. ЕГН **********, Н.И.С. ЕГН ********** и К.И.Г.
ЕГН ********** срещу Й.П.Д.-Д. ЕГН **********, Р.Д.Л.
ЕГН ********** и Б.Н.К. ЕГН **********.
Признава за недоказано
оспорването на удостоверение за наследници изх. № 1070 от 09.06.2020 г. (том III л. 814-815).
Осъжда ответниците
Й.П.Д.-Д., Р.Д.Л. и Б.Н.К. да заплатят на ищеца Н.П.А.
по 1320 лева всеки ответник, а на всеки от ищците А.П.А., Н.И.С. и К.И.Г. по
1008,33 лева всеки ответник.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: