Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 30.07.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на шестнадесети юни
през две хиляди и двадесета и първа година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Мая Стойнева
с участието на прокурора от КнОП Костадин
Босачки
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 47
по описа за 2021 г. на КнОС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава
XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С
присъда № 260023, постановена от
Дупнишкия районен съд на 02.12.20201г.
по НОХД № 380/2019 г. по описа на същия
съд подсъдимата В.Х.М. от гр. Д., К.област е призната за виновна в извършване
на престъпление по чл.129, ал.1 вр.ал.2 НК - затова, че на
15.06.2014
г. в гр. К., област К.е причинила
средна телесна повреда на Н.И.Я., изразяваща се в трайно затруднение на движението на десен горен
крайник. На осн. чл.54 от НК подс. М. е осъдена
на ЛС за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на подс. М. са възложени и разноските по делото, както и
разноските на частната обвинителка Н.Я. в размер на ****** лева.
Посочената присъда
се обжалва от адв. Ал. Р.- защитник на подс. М.. Във въззивната жалба са
изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Твърди
се, че обвинението не е доказано. Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която подсъдимата бъде оправдана.
Присъдата се обжалва и от повереника на частната обвинителка Н.Я.- адв. Кр.Д. в частта за присъдените разноски. Доколкото
производството по делото е било образувано първоначално като такова от частен
характер, същото е било прекратено по
реда на чл.287, ал.7 НПК, тъй като е
прието, че се касае за престъпление от общ характер. В случая
адв. Кр.Д.
претендира и разноските по делото от частен характер, като във въззивната жалба развива доводи, че същите следва да бъдат
присъдени на частната обвинителка.
Представителят на КнОП оспорва
въззивната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.
Защитникът на подсъдимата М.-
адв.Ал. Р. поддържа въззивната си жалба и иска същата да бъде уважена. Пледира
за недоказаност на обвинението. Алтернативно – изразява становище, че
причиненото телесно увреждане няма характер на средна телесна повреда, а на
лека такава по см. на чл.130, ал.1 НК и
пледира за преквалификация на деянието по този текст.
Производството по отношение на
подс. М. пред въззивния съд е проткело при условията на чл.269, ал.3 НПК- на задочност при наличие на
категорични данни за напускането й на страната на 13.02.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане
както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във
въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че
въззивните жалби са предявени от надлежни страни в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество- въззивната жалба на подс. М. е
неоснователна, а на частната обвинителка е основателна по следните съображения:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния
ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд.
следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. Установява се следната фактическа обстановка,
която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Пострадалата Я. и семейството
на подс. М. са съсобственици на дворно място в гр.К.,
в което са построени къща- собственост на семейството на М. и малък семеен хотел на Я.. Ползването на общата собственост довело до неразбирателство между
съсобствениците, изостряне на отношенията, до скандали и пререкания.
На 15.06.2014 г.пострадалата Я. помолила св.П. да й помогне в
почистването на зеленчуковата градина, която била засяла в дворното място. Около 17 ч. двете окопавали
и почиствали от плевели засетите зеленчуци. Действията им подразнили подс.М. и последната решила да им потърси сметка, явно
искайки да заснеме действията им, тъй като носела в ръката фотоапарат.
Насочвайки се към зеленчуковата градина, взела мотика и замахнала
към пострадалата. Това действие било видяно от св.П., която извикала „**********************“,
което накарало пострадалата да надигне глава. Виждайки, че подс.
М. замахва с мотиката, инстинктивно вдигнала дясната ръка, за да се предпази.
Ударът от мотиката попаднал върху пръстите й, тя извикала от болка и паднала на
земята. Фотоапаратът паднал, а подс.М. извадила и електрошокок, с който причинила обгаряния на пострадалата в областта
на дясната предмишница. Междувременно, св.В.
(зет на Я.) излязъл на двора да изпуши една цигара и чувайки виковете на П. и Я.,
веднага изтичал към градината. Там успял да изтръгне мотиката от М.,
предотвратявайки нанасянето на още удари от последната. Той също видял падналия
на земята фотоапарат и електрошок, който впоследствие
предал на органите на полицията.
Разправията била чута и от
дъщерята на св.Я., която сигнализирала на тел.112. Подсъдимата, под
въздействието на силните емоции, колабирала и се
свлякла на земята, където я заварили св.Н. и А.- служители на РУП гр.Рила,
които били изпратени на подадения сигнал. Двамата й помогнали да се
изправи и да се прибере в къщата си,
като установили,че и по ръката на Я. има нараняване. Извикали екип на Спешна
помощ, който пристигнал в рамките на няколко минути. Св. д-р К. прегледал
пострадалата и подсъдимата, преценил,че и двете имат нужда да им бъде извършен
по-обстоен преглед в медицинско заведение, и закарал и двете в болнично
заведение в гр.Б.. При прегледа се установило, че пострадалата има счупване на
четвъртия пръст на дясната ръка.
От приетата от ДнРС тройна СМЕ, изготвена от вещите лица д-р Д.Н., Б.К. и
Р.Д., приета от съда и неоспорена от страните установи, че в резултат на
нанесения удар с мотиката, пострадалата Я. е получила счупване на четвърти
пръст на дясната ръка, което наложило гипсова мобилизация за около 20 дни и
довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за повече от месец, а
обгарянето на предмишницата е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизма на причиняване на
увреждането е директен удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност,
каквато могат да бъдат дървените дръжки на различни земеделски сечива.
Възстановителният период е около 35-40 дни. От СМЕ на в.л. д-р Николчев, приета
от ДнРС се
установява при извършената в хода на делото рьо графия, че данните от изследването през 2020 г. сочат на
състояние след зарастване на описаните в медицинските документи счупване. От
претърпяното през 2014 г. увреждане са налице обективни находки и към настоящия
момент, като давността й съответства към момента на деянието.
За да стигне до описаната фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за
правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Разпитал е подробно пострадалата Я., свидетелите
П., В., А., Н., Г., Т и К., като по надлежния ред на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 НПК е приобщил показанията на св. К. и Вл.Н.
от ДП. Предоставена е и възможност на подсъдимата М. в последното с.з. да даде
обяснения, което същата не е сторила. Гласните доказателствени средства не са пренебрегнати от ДнРС, който подробно е
обсъдил показанията както на двамата очевидци-
св.П. и св. В., съпоставил ги е помежду им, със със заключението на
тройната СМЕ и е изложил мотиви защо ги приема (особено по отношение на св. В.,
независимо от родствената му връзка с пострадалата) и е направил верен извод
относно тяхната достоверност. Показанията на последния в часта им относно личната
му намеса в случая изцяло кореспондират с показанията на напълно независимата
очевидка св.П., поради което не следва да се отхвърлят. Последната пък
е пряк очевидец на целия конфликт- причините за възникването му, началото му,
развитието му и неговия край. Показанията й относно претърпяното увреждане съответстват
изцяло на медицинската документация, в това число и относно наличието на електрошок у подс. М.
(местонахождението на този предмет на местопроизшествието е обективно
установено от полицейските служители и съответно- предадено от св. В. – срвн. л.57 от приложената преписка по НЧХД № 819/14 г.). Не са пренебрегнати и показанията
на полицейските служители А. и Н., както и на
св. д-р К., отзовали се веднага на подадения сигнал, пред които
пострадалата, св. В. и св. П. обяснили
механизма на увреждането. Същите обосновано са
кредитирани с тяхната логичност,
последователност и взаимна подкрепа,
както и с оглед обстоятелството за
синхрон с показанията на св. В., Я. и П.. ДнРС е разгледал показанията на другите свидетели- св.Г. и Е. М., като е изтъкнал и доводи защо не ги кредитира- поради противоречието
им с останалите гласни доказателства и
СМЕ, така и поради факта, че същите не са преки очевидци на деянието и установяват опосредствени
впечатления за събитията, разказани им от подс. М. (
заявила пред тях,че е била пребита от съседите
си). Несъмнено е, че и подс. М. е била приета в болница и в този аспект в
тези части показанията им обосновано са били кредитирани. Правилно като
предубедени са отхвърлени показанията им
в частта на възприятията им относно
здравословно състояние на пострадалата Я., доколкото те се опровергават
от медицинската документация по делото.
В този аспект подробно е обсъдена защитната теза за недоказаност на
обвинението- както относно датата на деянието, така и относно механизма на
увреждането. Тази теза се опровергава както от убедителните и безпротиворечиви
показания на пострадалата Я., така и от тройната СМЕ. Същевременно на
разминаването в някои отделни детайли в
медицинската документация се придава значение, каквото то не притежава и което
е резултат от некачествено водена такава
в отделните медицински заведения, посещавани от пострадалата. Несъмнено
е, че счупването на пръста е било на
четвъртия й пръст, което обстоятелство впрочем изрично е отразено още в издаденото на 16.06.2014 г. медицинско
свидетелство от д-р Я.З.. В този аспект изтъкнатите в тази насока доводи са
несъстоятелни и и обосновано са били отхвърлени от ДнРС.
В този смисъл ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5 НПК да
провери всички доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си
убеждение. Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на
делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна
и правилна интерпретация на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключение
на СМЕ. Районният съд е изпълнил точно и акуратно процесуалните си задължения,
произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е
обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил
убедителни съображения относно достоверността на кредитираните и
недостоверността на некредитираните такива. В частност ДнРС е извършил прецизен
анализ на всички събрани по делото доказателствени материали, с които се
установяват относимите към предмета на делото обстоятелства, като мотивирано и
обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема
за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните за
предмета на делото доказателствени средства са преценявани от ДнРС съобразно
тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като
те по никакъв начин не са изопачени. И тъй като въззивната инстанция напълно
споделя и се съгласява с извършения от ДнРС доказателствен анализ, то не е
необходимо и наложително да бъдат повтаряни изложените от ДРС доводи и
съображения при оценката на доказателствата.
В заключение КнОС намира, че ДнРС е проверил всички гласни
доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им. При оценката на
доказателствения материал стриктно са спазени процесуалните правила и ясно е заявено на каква част от него се
дава вяра, в коя част и защо. В този аспект ДРС успешно е мотивирал
вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни
аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма
основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически
констатации. От събраната доказателствена маса следва да се направи несъмнения
извод относно авторството на деянието, поради
което КнОС приема за безусловно установено, че именно подс.В.М. е
автор на същото по механизъм на причиняване, подробно посочен по- горе.
Изложените от ДнРС
изводи по отношение на правната квалификация на престъпното деяние са
обосновани и изцяло се споделят от КОС.
От обективна страна на 15.06.2014 г. в гр. К., К.област
подс.М. чрез нанасяне на удар с твърд тъп предмет
(дръжка на мотика) в областта на дясната ръка на пострадалата Н.Я., й е
причинила средна телесна повреда-счупване на четвърти пръст на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на същата.
Не се споделя довода на първоинстанционния съд, че претърпяното увреждане има
характер на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 НК. Несъмнено е, че пострадалата е претърпяла счупване на
четвърти пръст на дясната длан с наличие на вътреставна
компонента, при което увреждане са се
формирали вторични фрактурни линии в дистална и проксимална посока. Медиалният кондил на фалангата е бил отчупен и разместен, което е
довело до нарушение на съвместимостта на ставните повърхности. Посоченото
счупване е довело до трайно затруднение на движението на дясната длан за период, по- дълъг от 35 дни. В този аспект
тройната СМЕ е дала категоричен отговор на този въпрос, поради което доводите
за необходимостта от преквалификация на деянието се отхвърлят.
КнОС се солидаризира изцяло с извода на ДнРС относно субективната страна на деянието, което е
извършено при пряк умисъл. По общо
правило при телесните повреди деецът ще носи наказателна отговорност не за
обективно причинения резултат, а единствено за този, който се обхваща от
неговото съзнание. Поначало всяко телесна повреда може да бъде причинена именно
с намерението по определен начин да бъде засегнат определен орган и в този
случай ще е налице пряк умисъл за причиняване на съответната телесна повреда.
Интелектуалният момент при прекия умисъл включва определени представи както за въздействието върху пострадалия,
така и относно вредоносния резултат. В
настоящия случай за прекия умисъл се съди от фактическите действия на
подсъдимия- нанасяне с един удар с
метален предмет в областта на главата на пострадалата. Несъмнено подс. М. с действията е предвиждала конкретното увреждане
на здравето на пострадалия, насочил е всичките си усилия към това и целял
именно неговото настъпване.
При определянето на наказанието следва да се
съобразят обстоятелствата, обуславящи
наказателната отговорност на подсъдимия, както и особените правила за
непълнолетните. Степента на обществена опасност на деянието правилно е отчетена
като висока, доколкото са засегнати
обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите и с
оглед начина на извършването му. Степента на обществена опасност на подсъдимата
е ниска, доколкото същата е неосъждана и този факт правилно е отчетен като
смекчаващи отговорността обстоятелство. При липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства обосновано ДнРС е наложил наказание ЛС в
размер на 5 месеца.
Въззивният
съд, при определяне начина на изтърпяване на наказанието, намира преценката на
ДнРС за възможността за приложение на чл.66 от НК за обоснована, доколкото
предпоставките, предвидени в закона са налице- на подсъдимата е определено
наказание ЛС под 3 години и същата е неосъждана. Необходимо е да се
прецени дали е налице и третата
предпоставка- целите на наказанието могат да се изпълнят по този начин. При
разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели-
поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната функция на
наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би довело до
неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. Същевременно подценяването на
същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на
тежките престъпления. При преценка на
условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната обществена
опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС №
7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед конкретната
тежест на деянието, последиците от него, отражението му в обществото и пр. В
случая с конкретното деяние са засегнати важни обществени отношения, свързани с
телесната неприкосновеност върху личността. От друга страна предвид чистото
съдебно минало на подсъдимата и трудовата му заетост, КнОС намира, че баланса
между специалната и генералната превенция ще бъде успешно постигнват с
приложение на разп. на чл.66, ал.1 НК, без да е необходимо подс. Дорянов да
бъде извеждан от обществото. Затова и присъдата следва да бъде потвърдена в
частта на приложението на чл.66, ал.1 НК като обоснована.
По
отношение жалбата на адв. Кр.Д. в частта за разноските:
Присъждането
на разноските се осъществява в зависимост от изхода на делото. Съгласно разп. на чл. 189,
ал.3 НПК когато подсъдимият бъде признат
за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и
разноските на гражданския ищец и частния обвинител, ако е направил такова
искане. Когато подсъдимият бъде признат за виновен, разноските по дела от
частен характер се възлагат на частния
тъжител- чл.190, ал.1 НПК. Възлагането на
разноските, така, както е уредено с нормата на чл. 190 НПК, винаги е във връзка и в
зависимост от основанията за вземане на самото решение за това, регламентирани
с чл. 189 НПК.
В настоящия случай с оглед признаването на подс. М. за виновна, с оглед
разп. на чл.189, ал.3 НПК и предявеното
искане от страна адв. Д. в с.з. от
02.12.2020 г. за присъждане на разноски от ДП и съдебната фаза, несъмнено
разноски на частната обвинителка се следват. Те възлизат както следва: от ДП-
договор за правна защита и съдействие от 20.03.2019 г. за адв. Д. в размер на
300 лева; в съдебната фаза пред ДнРС- ********** лева. Ето защо М. следва да се
осъди да заплати разноските на частната обвинителка пред ДнРС по НОХД № 380/19
г. в размер на общ размер на ********** лева, респ. да заплати разликата
над ****** лева- ********** лева- доплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение на адв. Кр.Д..
С оглед на направеното
искане за присъждане на
разноски и пред
въззивния съд, подс.М. следва да бъде осъдена
да заплати направените от частната обвинителка Я. разноски пред окръжния съд в размер на
********** лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение съгласно представеното от повереника й адв.Кр.Д.
пълномощно.
Претенцията на присъждане на
разноските на частната обвинителка Я., сторени в
качеството й на частен тъжител и
граждански ищец по НЧХД № 819/2014 г.,
което е било прекратено по реда на
чл.287, ал.7 НПК , изпратено на ДнРП и въз
основа на същото впоследствие е било
образувано ДП, прераснало в НОХД № 380/19 г., също е основателна. Още при
образуването на НЧХД №819/14 г. Н.Я. е
претендирала присъждане на разноски. Такива не са й присъдени при прекратяване
на съдебното производството по посоченото НЧХД поради факта, че съдът не е
решил въпросите по чл.301 НПК.
Доколкото с настоящата атакувана присъда
този въпрос е решен и доколкото е било предявено такова искане- при
образуването на НЧХД и по време на пледоариите по НОХД №380/19 г., КнОС с оглед разп. на чл.189,
ал.3 НПК следва да ги присъди на частната
обвинителка. Ето защо подс.
М. следва да бъде осъдена да заплати разноските на Н.Я. по НЧХД № 819/14г. в размер на ****** лева.
По тези
съображения постановената присъда следва да бъде потвърдена като правилна,
законосъобразна и обоснована, като следва да се коригира в частта за разноските в горепосочения
смисъл.
Водим
от гореизложеното и осн. чл. 314 НПК,
вр. чл.334, т. 6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260023, постановена на 02.12.2020 г. от
Дупнишкия районен съд по НОХД № 380/2019 г.
ОСЪЖДА В.Х.М. да заплати разноски на частната обвинителка Н.Я. в
общ размер на **********лева (*************************)
от които: ********** лева, представляващи неприсъдена част от изплатено адвокатско възнаграждение на
повереника й адв.Кр.Д. пред ДнРС по НОХД № 380/19
г.; ********** лева- адвокатско възнаграждение на повереника й адв.Кр.Д. пред въззивната инстанция и
****** лева- разноски по НЧХД № 819/14г.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.