№ 269
гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120200408 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена
от Д. О. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 22-0434-000335 от
22.12.2022 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Бургас, РУ 02 Бургас, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва правилността и законосъобразността на НП, като излага
доводи за липса на субективния елемент, както и че в действителност за управляваното от
него МПС е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Моли за
отмяна на НП.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, както и с процесуален представител – адв.Т.Д. от АК-
Бургас. Последният доразвива доводите в жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски в полза на доверителя му.
За административнонаказващия орган, редовно уведомен, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2022 г., около 11:40 часа св. Т. П. - мл.автоконтрольор към Второ РУ Бургас,
изпълнявал служебните си задължения, като по път III-539 в посока от *** спрял за
проверка товарен автомобил „Газ 53“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Д.. В хода
на проверката св. П. констатирал, че автомобилът не бил собственост на водача, а на лицето
К.В.С. с ЕГН:**********, както и че бил със служебно прекратена на 30.12.2021 г.
1
регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
За констатираното, на място св.П. съставил АУАН с бланков № 486333/15.11.2022 г.,
като посочил, че автомобилът бил с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти
като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения. В нарочно сведение от същата дата (л.
42) Д. посочил, че управляваното от него МПС било собственост на трето лице и че го
ползвал само за превоз на дърва. На 21.11.2022 г. Д. депозирал пред АНО допълнително
обяснение /л.33/, в което уточнил, че когато взел МПС от собственика, то било придружено
с всички необходими документи, вкл. застраховка „ГО“ и че не знаел, че МПС било с
прекратена регистрация.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
01.12.2022 г. (л. 27) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление, поради което и отказал да образува досъдебно производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 22.12.2022 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и решил, че с действията си Д. е осъществил състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, от правна страна намира следното:
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено от компетентен орган в шестмесечния срок от
постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Д. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
2
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че товарният автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 30.12.2021
г., но за това действие към 15.11.2022 г. не бил уведомен собственикът на автомобила.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от същия закон, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от
водача да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както би било
примерно в случая по чл. 143, ал. 15 ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи
реално са извършили това прекратяване. След изтичане на договора за застраховка
гражданската отговорност, считано от тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка.
След това служители на Гаранционния фонд, които след констатиране на изтекъл договор,
изпращат писмо на фонда до Сектор „ПП“ по електронен път, а самата регистрация се
прекратява впоследствие. Следователно дори да се приеме, че собственикът или ползвателят
би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на
автомобила ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове
извод, че той може да е наясно дали съответните органи ще решат да извършват проверка, а
още по-малко кога, както и кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и
кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на това
уведомление. Всичко това води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки
автомобила на 15.11.2022 г., Д. е знаел или поне е могъл да знае, че регистрацията е
служебно прекратена преди тази дата. Следователно жалбоподателят не е действал виновно,
а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл -
Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 394/21.03.2022 г. по к. н. а. х. д № 41/2022
година на АдмС-Бургас; Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на
XIII състав на Административен съд – Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 54), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева с ДДС, който следва да му бъде заплатен.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0434-000335 от 22.12.2022 г., издадено от
Началник РУ към ОД на МВР – Бургас, РУ 02 Бургас, с което на Д. О. Д., ЕГН **********,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му
наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Д. О. Д., ЕГН ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4