№ 59
гр. Сливница , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20201890200351 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Н. АТ. от гр.София, ж.к.“.............“, бл.............. ЕГН: **********, е подал жалба
срещу наказателно постановление № 185 от 26.06.2020г., издадено от директора на РДГ
София, с което за нарушение по чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 ЗГ/Закона за горите/, му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /триста/ лева на основание
266, ал.1, пр.7 ЗГ.
Недоволен от наказателното постановление е останал административно наказаният,
който го обжалва с молба, същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Излага становището си че процесното НП е резултат от конфликт с началника на горското
стопанство. А част от описаният дървен материал е закупил, за което представя стокова
разписка, а друга част, събрал при изрязването им от ЧЕЗ, преди 7-8 години, а трета, били от
обрязани плодни дръвчета от съседните имоти, дадени му от собствениците им. В съдебно
заседание се явява поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна-Регионална Дирекция по горите-гр.София, оспорва жалбата, в
представеното си писмено становище. Моли съда да потвърди изцяло наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно в представените писмени бележки.
Изтъква конкретни доводи. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Съдът,след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства,в тяхната
взаимна връзка и логическо единство, във връзка със становищата на страните и
оплакванията в жалбата,приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН,от
надлежна страна, с изискуемото по закон съдържание.
На 17.02.2020г., в 09,30ч., горски стражар В.А. в присъствието на св.В.М., извършва
проверка на имота на жалбодателя в местността „Турмашки мост“, общ.Драгоман, при която
1
установява , дърва за огрев от видовете дъб, ясен, орех, бял бор, бреза и слива , които били
преработени на дължина 30 см., общо 6 куб.м., като липсвала контролна горска марка,
общинска или производствена марка. За констатираното, бил съставен Констативен
протокол №004112. Установената дървесина, била оставена на отговорно пазене на
жалбодателя с разписка. Въз основа на съставеният констативен протокол, на 21.02.2020г.
св.Р. К., извършил проверка в имота на жалбодателя в местността „Турмашки мост“,
общ.Драгоман и му съставил АУАН №185/2020г. за констатираното на 17.02.2020г.
нарушение от жалбодателя, за това че съхранява преработени дърва за огрев, от видовете
дъб, ясен, орех, бял бор, бреза и слива , които били преработенина дължина 30 см., общо 6
куб.м., като липсвала контролна горска марка, общинска или производствена марка и
документ за произход. Като нарушен е отбелязан чл.213, ал.1, т.1 и т.2 ЗГ Жалбодателят е
отказал да подпише акта и да получи копие от него.
На основание на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 185 от 26.06.2020г., издадено от директора на РДГ София, с което
жалбоподателя за нарушение по за нарушение по чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 ЗГ/Закона за
горите/, на жалбодателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150
/триста/ лева на основание 266, ал.1, пр.7 ЗГ и определено да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението на основание чл.275, ал.2 ЗГ,
а именно 264,13лв.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представляващи формални
основания за отмяна на НП. АУАН е съставен на мястото на констатиране на нарушението,
притежава реквизитите по чл.42 от ЗАНН и е връчен на нарушителя, при отказ, но
последния е разбрал какво нарушение му се вменява. При издаване на НП, видно от
съдържанието му, също са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и самото деяние:
съхраняване съхранява преработени дърва за огрев, от видовете дъб, ясен, орех, бял бор,
бреза и слива , които били преработенина дължина 30 см., общо 6 куб.м., като липсва
контролна горска марка, общинска или производствена марка и документ за произход. В
случая съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административно-
наказателното производство против него или до нищожност на съставения АУАН или
2
издаденото НП.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, тъй като прецени, че
неправилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
„Съхранението“, като вид деяние, с което се осъществява административното
нарушение се изразява в упражняване на фактическа власт върху дървесината – предмет на
нарушението по начин, че достъпът на трети лица до тази дървесина е ограничен, като се
вземат и мерки за запазване или за подобряване на нейните качества. Значението на думата
съхранявам означава “държа на сигурно място, пазя от разхищение или повреда”. От
показанията на двамата свидетели се изяснява, че към момента на тяхната проверка в,
3
предметът на нарушението - 6 мдърва за огрев са се намирал в двора на жалбодателя,
подредени , като двора е ограден с мрежа и в който двор се намира постройка, ползвана от
жалбодателя. Предвид изложеното, съдът намира за осъществено от обективна страна,
вмененото на нарушителя нарушение. Действително, установените дърва за огрев са били
без контролна горска марка, общинска или производствена марка, факт, който не се оспорва
от жалбодателя. В хода на съдебното следствие се установи при разпита на свидетелите, че
при извършване на проверката, жалбодателят е твърдял и търсел документ доказващ
произхода на намерените дърва за огрев. В хода на съдебното следствие, жалбодателят е
представил стокова разписка № 17409 от 19.07.2017г., от която е видно закупуването от
„ПЕКЛЮК“ООД на 30 куб.м. нарязани и нацепени дърва за огрев. Доказателства, че
предмета на нарушението е различен от закупените от него не бяха представени.
Предвид изложеното, съдът намира че процесното НП е недоказано по изискуемия
начин, поради и което следва да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав посочва, че
постановеното от наказващия орган заплащане на паричната равностойност на липсващите
вещи, също се явява незаконосъобразно на отделно основание. Това е така, защото съгласно
чл. 273, ал. 1 ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет
на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са,
освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В
ал. 2-11 от посочената по – горе разпоредба на Закона за горите се съдържат правила за
съхранение и разпореждане с отнетия предмет или средство на извършеното
административно нарушение. В разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ЗГ се предвижда глобите,
имуществените санкции, както и сумите, получени от продажбата на отнетите вещи, или
паричната равностойност на липсващите вещи - предмет и/или средство на нарушението, с
изключение на сумите, за които се прилага чл. 273, ал. 9 ЗГ, да се внасят в бюджета на
Изпълнителната агенция по горите, а когато наказателното постановление е издадено от
кмет на община - в бюджета на съответната община. Внимателния прочит и тълкуване на
тази разпоредба предпоставя извод, че в бюджета на Изпълнителната агенция по горите или
3
в бюджета на съответната община се внася парична равностойност на вещи - предмет или
средство на нарушението, но само ако тези вещи обективно липсват и затова не могат да
бъдат отнети на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ и впоследствие продадени по реда на чл. 273, ал.
3 ЗГ или върнати по реда на чл. 273, ал. 3 ЗГ. Към момента на издаване на НП не са налични
доказателства за липса на вещи – предмет или средство на нарушение, а точно обратното -
съставената разписка за отговорно пазене от 17.02.2020 г. носи информация, за наличието и
местонахождението на вещите, сочени като предмет на нарушението, които след 17.02.2020
г. са се намирали във фактическата власт на жалбоподателя, по волята на служител на ДГС.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 185 от 26.06.2020г., издадено от
директора на РДГ София, с което на Д. Н. АТ. от гр.София, ж.к.“.............“, бл.............. ЕГН:
**********, за нарушение по чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 ЗГ/Закона за горите/, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150 /триста/ лева на основание 266, ал.1,
пр.7 ЗГ.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4