№ 9530
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110126115 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от *****************
срещу ЮЛ. Н. В..
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: 5268,53 лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019
г. и за сумата от 691,52 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 15.09.2018 г. – 17.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и сумата
от 43,98 лева, начислена за извършено дялово разпределение на използваната
топлинна енергия за исковия период и 8,93 лева –законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до
посочения топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията.
1
Ответната страна оспорва иска. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с
лихви и разноски/. Установи се, че исковата молба е постъпила в съда в
законния срок.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ и чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се
извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите.
Установено е обстоятелството, че за посочения период страните са били
в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия в имота на
ответника. Отношенията между страните са регулирани от приложените по
делото Общи условия.
Според клаузите на ОУ, купувачите следвало да заплащат
топлинната енергия за битови нужди по цена, определена по
предвидения съответно в ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ ред, а месечната сума за
енергия се определя въз основа на разпределеното за купувача
количество от измерената, чрез топломера в абонатната станция
топлинна енергия и нейната цена. Освен това е предвидено в чл. 33 от
цитираните общи условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия / прогнозни или изравнителни /в 45 –
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Установи се, че за посочения период имота е бил топлоснабдяван, както
и че сградата - етажна собственост, в която се намира е била присъединена
към топлопреносната мрежа.
За установяване фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са представени справки за отчетените
2
показания на топломера в абонатната станция в сградата, справки за отчета на
индивидуалните уреди монтирани в имота, както и документи за главен отчет
и документи за извършеното дялово разпределение.
Съдът намира, че възражението на ответника за погасителна давност се
явява частично основателно, тъй като задълженията му са се погасявали с
тригодишна давност съгласно постановеното Тълкувателно решение №
3/2011г. на ВКС.
Претенцията на ищеца за заплащане на суми падежът на които е
настъпил преди 28.07.2017 г. е погасена по давност. Издаването на обща
фактура за целия отоплителен сезон не променя падежа на вече издадените
ежемесечни фактури. С общата фактура може да възникне задължение за
потребителя да заплати допълнителна сума, съобразно отчетеното от уредите
за дялово разпределение и извършеното изравняване, с вече начислените
суми или да възникне задължение за топлопреносното дружество да
възстанови сума на потребителя. Задължението за заплащане на допълнителна
сума и задължението за връщане на определена сума са нововъзникнали
задължения и за тях тече давностен срок от момента на падежа им.
Давностният срок за задълженията по всяка от издадените през отоплителния
сезон фактури тече от датата на падежа. Издаването на обща фактура за целия
отоплителен сезон не променя падежа на вече възникналите задължения по
издадените ежемесечни прогнозни фактури.
В случая не са погасени по давност задълженията за периода 06.2017 г.
– 04.2019 г., тъй като падежите на тези задължения са настъпили в рамките на
тригодишния давностен срок преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. За този период видно е изразходвана топлинна
енергия на стойност 5207,16 лева. Сумата от отоплителния период 01.05.2018
– 30.04.2019 г. в общ размер на 2395,89 лева не е погасена по давност и се
дължи изцяло. От сумата за отоплителен период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в
общ размер 2815,35 лева следва да се приспаднат погасените по давност суми
по фактурите за месец май, в общ размер 61,37 лева, т.е. за този отоплителен
сезон се дължи сума в размер на 2753,98 лева, която не е погасена по давност.
Не са погасени по давност и начислените с дебитни известия №
**********/30.09.2019 г. към Фактура **********/30.09.2018 г. на стойност
2,11 лева, № **********/30.09.2019 към Фактура **********/30.04.2019 г. на
3
стойност 53,62 лева, № **********/30.09.2019 на стойност 1,56 лева.
Искът за лихва върху непогасената по давност главница е основателен
до размера от 683,46 лева.
За сумата за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение ищецът не представи доказателства за правното
основание за възникване на подобно задължение и за начина на определяне
на размера му, поради което искът в тази си част е неоснователен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ЮЛ. Н. В.
ЕГН ********** дължи на *****************, ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление гр. ****************, сумата 5207,16 лв. –
главница за доставена в периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № **********, находящ се в гр. ***************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 683,46 лв. – лихва за забава върху
главното вземане от периода 15.09.2018 г. – 17.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
останалата част от исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЮЛ. Н. В. ЕГН ********** да заплати на
*****************, ЕИК ************* сумата от 319,39 лева – разноски по
настоящото дело и разноски по гр. д. 33686/2020 г., СРС, 26 състав, по
компенсация, като от разноските дължими на ищеца, съобразно уважената
част от иска са приспаднати разноските дължими на ответника, съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ***************, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4