Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди
двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИСКРЕНА
Д.
при секретаря Анна Д. и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 2513 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Б.Д.Б. ЕГН ********** от гр.Варна , против Решение № 260203/06.10.2020г., постановено по АНД № 484/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0442-001610/16.01.2020 год. на Началника на 04 РУП към ОД
МВР - Варна, сектор „ПП“ с което на касатора е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 25,
ал.2 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В касационната жалба е релевирано твърдение, че решението
на ВРС е необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и приложимия материален закон. Оспорена е описаната в НП и възприета от съда фактическа обстановка. Районен съд не обсъдил в цялост неговите възражения и неправилно възприел
видеорегистратора, находящ се в автомобила на св.С., без да коментира данните
от него и свидетелските му обяснения в съвкупност с тези на свидетеля Д.. Съдът
не се мотивирал и защо е кредитирал изцяло обясненията на актосъставителя. Твърди,
че не е допуснал нарушение, не е навлизал в лявата лента за движение и не е
отнемал предимство. Като не е установил фактите по този начин, съдът при ВРС
постановил неправилно решение, поради неизяснена фактическа обстановка. На изложените основания
сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение, поради
неговата незаконосъобразност и постановяване на решение, с което да
се отмени издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, представлява се от адв.В.С.,
който поддържа касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба не
се представлява. Представя писмени бележки, в които на подробно изложени мотиви
оспорва касационната жалба. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред
районния съд е образувано по жалбата на Б.Д.Б. против
гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа
страна, че на 02.12.2019 г.
около 09:30 часа
в гр.Варна, на ул. без име, на
ЮПВ Аспарухов мост до Жандармерията, в посока ул. Христо Ботев, касаторът управлявал лек автомобил
„Шевролет Нубира“, с ДК № *******, собственост на П.П., с който
извършвал таксиметров превоз на пътници. В автомобила пътувал и клиент -К.Г.Д..
Съдът приел, че при извършване на маневра за навлизане частично в
съседна лява пътна лента за движение от аварийна лента Б.Б. не пропуснал
движещият се по нея водач на лек автомобил Рено Лагуна с ДК № ****** с водач Д.
С., в резултат на което настъпило съприкосновение между двата автомобила в областта
на страничните огледала, като водачът на таксиметровия автомобил не
спрял за да установи последиците от ПТП, а напуснал произшествието. Д. С. сигнализирал, съответно след проверката е
съставен на водача на таксиметровия
автомобил АУАН, а впоследствие НП за допуснати нарушения по чл. 25, ал.2 и по
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Актът бил връчен на Б.Б. и подписан с възражения, като
впоследствие водачът посочил, че св. С. не пожелал да го пусне в лентата, като
се държал грубо с него. В съдебно заседание районният съд възпроизвел видеозапис от видео- регистратор, находящ се
в лекия автомобил Рено Лагуна с ДК № ******, възоснова на което констатирал, че
въпреки че водачът на Реното не спира, за да пропусне таксиметровия
автомобил същият навлиза в лява пътна лента за движение, в резултат на което
настъпва и процесното съприкосновение. Гореописаната фактическа обстановка съдът установил чрез събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Съответно , като непротиворечиви, конкретни и логични,
съдът кредитирал изцяло
показанията на свидетелите А. и С., а показанията
на св. Д. кредитирал в частта, в която посочва целта на пътуването, както и
обстоятелството, че таксито е навлизало от аварийната лента в лява пътна лента
очевидно без да пропусне движещите се по нея автомобили.
За
да потвърди санкцията, въззивният съд приел, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на 04 РУП към ОД МВР -
Варна , съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. Констатирал, че в хода на административно -наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото e съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът
приел, че вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, съответно е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма и констатирал, че касаторът е допуснал вменените нарушения.
Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в
касационната жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че оспореното решение
е валидно, постановено в съответствие с приложимия
материален закон. ВРС е извършил
цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314
от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е
обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като
съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви
изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното
повтаряне, по арг. разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни. Като несъстоятелно съдът в този състав възприема
твърдението, изложено в касационната жалба за неизяснена в цялост фактическа
обстановка, поради непровеждането на автотехническа експертиза. В подкрепа на
това свое твърдение, жалбоподателят не е ангажирал доказателства пред въззивния
съд, а нови фактически установявания пред касационната инстанция са недопустими
– арг.чл.220 АПК. Районният съд е допуснал всички негови доказателствени
искания, включително и възпроизвеждането на видеозаписа, приложен по делото. Последния
не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че
случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени
доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху
които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №
390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС). Съдът е изложил ясни мотиви, че кредитира
изцяло възпроизведения в с.з. видеозапис, като го възприема за взаимодопълващ и
непротиворечащ със съставения протокол за ПТП. Изложил е също така и мотиви в
достатъчна степен обосноваващи чии свидетелски обяснения възприема изцяло и кои
частично като годни да послужат при формиране на окончателната му воля. Следва да се отбележи, че от свидетелските
показания на св.Д., за които касаторът твърди, че ВРС не е изложил мотиви защо
на ги възприема, не се установяват различни от възприетите от съда мотиви.
Така, защото този свидетел също обяснява, че ПТП е настъпило и то безспорно е
възприето както от водача на таксито, така и от нея, като пътник в него.
Гореизложените доводи обуславят извода на касационния
съд, че въззивното решение е постановено и при спазване на
материалния закон. Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и
е формирал кореспондиращ с доказателствата по
делото извод. Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата
касационни основания.
При този
изход на спора и предвид своевременно заявената
претенция на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП
и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260203/06.10.2020г., постановено по АНД № 484/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 19-0442-001610/16.01.2020 год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна,
сектор „ПП“ с което на Б.Д.Б. ЕГН ********** от
гр.Варна е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 50 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.
123, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Б.Д.Б. ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.