РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. В** , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от ВАЛЯ Й. МЛАДЕНОВА Въззивно гражданско
дело № 20211300500231 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от: „Т* Б*А* Б*” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. „Д* Х*” 52-54, вписано в ТР
към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ***, представлявано от Н* Г*
С* и А* Ч* Д*, в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството,
чрез техния пълномощник юрк. С* Р* Р*против Решение № 824 от
29.01.2021 г., постановено от V състав по гр.д. № 1821/2019 г., по описа на РС
- гр. В*, в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл.422 ГПК
за признаване за установено, че ЦВ. П. Ц. , с ЕГН : ********** от гр.Видин
дължи на „Т* Б* А* Б* „ЕАД иска до пълния претендиран размер на
главницата над сумата от 548.52 /петстотин четиридесет и осем лв. и
петдесет и две ст./ лева – главница до 1365.99 лева,иска за сумата 798.51
лева - договорна лихва за периода от 15.06.2018г. до 16.08.2018г., 88.26 лева
– обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г. до 03.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 12.12.2018г. до окончателното издължаване,
като неоснователни.
1
Считат постановеният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен,.
Посочват, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
**********, на основание на който дружеството е предоставило сума в
размер на 1 000 лв., както и са преведени по сметка на застрахователите
съответно сумите от 118.80 лв. и 121.18 лв. Процесното съглашение валидно
обвързва страните по него, не страда от никакви пороци - както във волята,
така и на формата и съдържанието. Съдържа цялата необходима информация
за кредитополучателя, а същата е ясно и разбираемо изложена в него,
спазвайки всички изисквания на Закона за потребителски кредит. Съобразен е
с чл.24 от ЗПК и нормите на чл. 143-148 ЗЗП.
В чл.15 от договора е възпроизведено законоустановеното задължение за
заплащане на законна лихва при просрочие, а в чл.16 е договорена
предсрочна изискуемост на кредита.В чл.22 от договора е предвидено правото
на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и
когато е необходимо информация за правото на кредитора на обезщетение в
случаите на чл.32 ЗПК, както и начина на неговото изчисляване, а в чл.25.4 е
посочен редът за погасяване на задълженията при извършени частични
плащания на дължимите суми - съдебни разноски, обезщетения за забава,
начислени такси, начислени лихви и главница на задължението, както и
възможност за промяна на тази последователност по молба на потребителя
или по свое усмотрение, като при промяна по усмотрение на кредитора при
частично плащане се погаси
най-напред главницата на задължението, после лихвите, обезщетенията,
таксите и накрая разноските.
Посочва се, че Договорът е в пълно съответствие с изискването по чл.10,
ал.1 ЗПК, както и с изискванията по чл.11, ал.1 т.7 - т. 12 от ЗПК.
От заключението на СЧЕ , неоспорено от страните и прието по делото, се
установява, че ищецът „Т* Б** А* Б*” ЕАД е изправна страна по процесния
договор и същият е изпълнил задължението си да предостави заемните
средства на ответника. В заключението си вещото лице посочва, че
непогасеното задължение към „Т* Б* А* Б*” ЕАД съвпада с претенцията от
исковата молба, като също така детайлно е посочило какво е движението по
кредита и по какъв начин са усвоени заемните средства от ответника.
2
За неоснователно считат становището на ВРС за недействителност на
договора поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като
съдът е заключил, че шрифтът на процесният договор е по- малък от 12, тъй
като по делото липсват данни за откриване на производство в подобен
смисъл. Липсва оригинал на процесния договор за потребителски кредит.
Незаконосъобразно и крайно неправилно е да се извършва каквато и да е
преценка относно документ на базата на експортиран (принтиран) от
компютърна система файл, тъй като същият подлежи на корекции и е
възможна промяна на шрифта при неговото сканиране и принтиране.
В случай че е имало съмнения относно размера на шрифта, ответникът е
следвало инициира производство и да ангажира доказателства в този смисъл.
Дружеството е могло да предостави оригинал на договор № ********** на
хартиен носител, за да се увери съдът, след становище от експерт-графолог,
че шрифтът отговаря на законовите изисквания.
По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което отмени
първоинстанционното решение като неправилно, като признае за установено ,
че ЦВ. П. Ц., ЕГН: ********** дължи изпълнение на парично задължение по
договор за потребителски кредит № ********** сумата в общ размер от 2
252,76 лв., от който неизплатена главница в размер на 1 365,99 лв., договорна
лихва в размер на 798,51 лв. за периода от 15.06.2018 г. до 16.08.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 88,26 лв. за периода 15.06.2018 г. до
03.12.2018 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
Заявлението по 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Ответната по жалба страна оспорва жалбата, като подържа, че е
неоснователна. Посочва, че претенцията на жалбоподателя е недоказана, не е
установено кога е настъпила предсрочната изискуемост. Жалбоподателят не
може да претендира две лихви с обезщетителен характер - договорна и
законна лихва за един и същ период - от 15.06.2018г. до 16.08.2018г.; ищецът
не посочва какви плащания е направил по кредита кредитополучателя и дали
те са приспаднати от дължимите се суми; че в настоящия случай липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния лихвен процент и разходите
по кредита – кои компоненти са включени в него, която сътавлява
задължителна клауза по договора и липсата й го прави частично или изцяло
3
нищожен; че липсват доказателства за предсрочна изискуемост на заема,
както и че от исковата молба не става ясно дали се претендира изисуем
кредит поради изтекъл срок или предсрочно изискуем кредит. Оспорват се
като нищожни клаузите на представения рамков договор, уреждащи
лихвените проценти, настъпването на предсрочна изискуемост на кредита,
допълнителните такси и разноски, тъй като попадат в кръга на чл.146 от ЗЗП –
предварително изготвени, без потребителят да е имал възможност да влияе
върху съдържанието им и води до явна неравностойност между правата и
задълженията на двете страни по договора.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
С решение № Решение № 824 от 29.01.2021 г., постановено от V състав
по гр.д. № 1821/2019 г., РС - гр. В* признава за установено по отношение на
ЦВ. П. Ц. , с ЕГН : ****** от гр.В* , жк»Ал.С**« № 6 вх.Н ет*ап..* че дължи
на „Т* Б* АЙ Б*” ЕАД – гр.С*, сумата от 548.52 /петстотин четиридесет и
осем лв. и петдесет и две ст./ лева – главница за получена и невърната
главница по нищожен на основание чл.22 от ЗПК договор за потребителски
кредит № ********** от 06.03.2018г., сключен между страните, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3125/2018г. по описа на ВРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер на главницата
от 1365.99 лева, 798.51 лева - договорна лихва за периода от 15.06.2018г. до
16.08.2018г., 88.26 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г. до
03.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.12.2018г. до окончателното
издължаване, като неоснователни.
По делото е установено, че по ч.гр.Д.№ 3125/2018г. по описа на ВРС,
съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 3010/13.12.2019г. за
следните суми за заплащане на сумата: 2252.76 лева, от която 1365.99 лева –
главница, 798.51 лева - договорна лихва за периода от 15.06.2018г. до
16.08.2018г., 88.26 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г. до
03.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.12.2018г. до окончателното
4
издължаване, и за разноски: 45.06 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от договора за потребителски
кредит.
От назначената, изслушана и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорена от страните се установява, че заеманата сума в размер
на 1000 лева е преведена на ответницата на 06.03.2018г., а също, че същата е
заплатила по кредита общо сумата в размер на 451.48 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е договор за
заем - чл.154, ал.1 от ГПК и чл.11 и сл. от ЗПК и което двустранно
съглашение и Общи условия – Рамков договор за платежни услуги на
физически лица към него, следва да отговарят на императивните изисквания
на закона за форма и съдържание – чл.5, ал.4, чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Тъй като представените по делото преписи от искане за заем, договор
за заем, застрахователна полица и Общи условия – Рамков договор за
платежни услуги на физически лица са съставени с размер на шрифта по –
малък от 12,/ установено със приложена справка, от която е видно броя на
символите на ред - 74 при шрифт 12, а при процесния договор – 100, при
Рамковия договор – 136, тоест в по – малък размер на шрифта от 12, което е
нарушение на повелята на чл.10, ал.1, предложение осмо на ЗПК.
С оглед на това е прието за основателно възражението за
недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, тоест ответникът
дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 1000 лева.
Това задължение възниква при изправност на кредитора, т.е. при изпълнено
от негова страна задължение за предаване на заеманата сума, което в
настоящия случай безспорно се установено от вещото лице.
ВдОС намира за правилни и законосъобразни изводите на
първоинстанционния съд.
Констатациите на ВРС за недействителност на Договора за кредит
поради размера на шрифта на който е изготвен договора въззивната
инстанция намира за основателно. Нарушена е императивната разпоредба
на чл.10 , ал.1 от ЗКП , изискваща договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
5
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора.
Процесният договор за кредит е съставен на шрифт по -малък от 12.
Съдът намира , че твърдението на жалбоподателя , че това обстоятелство
може да бъде установено единствено със съответна експертиза е неправилно .
Представените по делото преписи от искане за заем, договор за заем,
застрахователна полица и Общи условия – Рамков договор за платежни
услуги на физически лица са съставени с размер на шрифта по –малък от 12,/
установено със приложена справка, от която е видно броя на символите на
ред - 74 при шрифт 12, а при процесния договор – 100, при Рамковия договор
– 136, тоест в по – малък размер на шрифта от 12, което е нарушение на
повелята на чл.10, ал.1, предложение осмо на ЗПК.
За извършване на визуално сравнение между два текста , относно размера на
шрифта не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от
ГПК .
Текстът на чл.20 от ЗПК не дава възможност за тълкуване и преценка ,
шрифтът е по-малък от 12 , поради което договорът се явява недействителен .
За прецизност следва да се посочи , че по делото процесният Договор,
както и съпътстващите го документи са представени като частно заверен
препис , което обаче не е пречка съдът да приеме , че същите са точно копие
на оригинала . Ищецът е заверил копието , като е удостоверил , че изцяло
съвпада с оригинала , не е представен оригиналният екземпляр и при
разглеждане на делото пред въззивната инстанция, нито е поискано
назначаване на техническа експертиза, както се твърди във въззивната жалба,
поради което , съдът приема , че процесуално допустимо е да формира
изводите си въз основа на представени препис .
Поради посоченото и на основание чл.23 от ЗКП ответникът дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита .
Решението на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено с произтичащите от това правни
6
последици.
Водим от горното, ВОС :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 824 от 29.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 1821/2019 г., по описа на РС - гр. В* в частта, в която е отхвърлен
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ЦВ. П.
Ц. , с ЕГН : ********** от гр.В* дължи на „Т* Б* А* Б* „ЕАД иска до
пълния претендиран размер на главницата над сумата от 548.52 /петстотин
четиридесет и осем лв. и петдесет и две ст./ лева – главница до 1365.99
лева,иска за сумата 798.51 лева - договорна лихва за периода от 15.06.2018г.
до 16.08.2018г., 88.26 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г.
до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.12.2018г. до
окончателното издължаване, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, в която се
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЦВ. П. Ц. , с ЕГН : **********
от гр.В* , жк»Ал.С* « № 6 вх.Н ет.* ап..* че дължи на „Т* Б* АЙ Б*” ЕАД –
гр.С*я, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. „Д* Х*” 52-54, ЕИК:
*, представлявано от Н* Г* С* и А* Ч* Д*, сумата от 548.52 /петстотин
четиридесет и осем лв. и петдесет и две ст./ лева – главница за получена и
невърната главница по нищожен на основание чл.22 от ЗПК договор за
потребителски кредит № ********** от 06.03.2018г., сключен между
страните, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3125/2018г.
по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7