Р Е Ш Е Н И Е
№260025/21.12.2023г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
окръжен съд - Варна, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и трета година,
проведено в състав:
окръжен СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Елка
Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов гр. дело
№482 по описа на Окръжен съд – Варна за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
подадена на 06.03.2017г. искова молба от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество (КОНПИ) с предходно наименование Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с
която са предявени искове с правно
основание чл. 74 вр. чл. 75 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ
(отм.), за отнемане в полза на държавата на имущество от ответниците,
съобразно отказ от искове в хода на съдебното производство, като следва:
срещу ответника
Д.Д.А., ЕГН ********** и ответника Н.Б.А.,
ЕГН **********, за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ отм. На Лек
автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф" с per. № *********, рама № WVWZZZ1HZTD056267, двигател № 1Z746236, дата на първа регистрация
27.12.1995 г. с пазарна стойност в размер на 1 250 лв.
Ищецът в исковата си молба твърди, че с решение 89/01.03.2017 г. на КОНПИ
било образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ - Варна
уведомление от СпециализирА. прокуратура /СП/ изх. №
333/14/15.08.2014 г., вх. № УВ-1368/18.09.2014 г. за повдигнато обвинение по
досъдебно производство № 333/2014 г., по описа на СП срещу Д.Д.А., ЕГН ********** за това, че през периода от 01.01.2010 г. до настоящия момент на
територията на Република България е участвала в организирА.
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да
вършат съгласувано в стрА.та или в чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от
три години (престъпления по гл. IX от НК, както и престъпления по чл. 209, чл.
212 и чл. 253 от НК), ръководена от В.С.С., ЕГН ********** и в която участвали
лицата: Х.В. Х., ЕГН **********, М.Б.П., ЕГН ********** и Б.Д.К., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1 от НК.
Престъплението попадало в обхвата на чл.
22, ал. 1, т. 23 от ЗОПДНПИ.
Излага
твърдения, че с протокол № ТД04ВА/УВ-21666/23.09.2014 г. била образувА. проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на лицето Д.Д.А., ЕГН **********. В хода на проверката били
извършени справки в: Национална база данни „Население", Търговски
регистър, АПИС - Регистър, ИКАР и ИС на ГД „Морска администрация" и са
изпратени запитвания до: ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна полиция" по
постоянен адрес на лицето, всички централни офиси на банки в стрА.та, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация", ОД на МВР, сектор „КИАД", ТД на НАП и до Дирекция
„Местни данъци и такси" към съответната община по постоянен адрес на
лицето.
По
отношение на процесния автомобил, за който предявения иск срещу ответниците
единствено се поддържа се излагат твърдения, че същия е придобит с договор от 26.10.2010 г. за сумата от 200 лв. Пазарната
стойност на автомобила към момента на придобиване била в размер на 2 400 лв.
Пазарната стойност на автомобила към
момента на сезиране на съда се сочи, че възлиза на 1 250 лв.
По
същество от ищеца се поддържа, че за целия проверяван период от 23.09.2004г. до
23.9.2014г. е налице значително несъответствие между имуществото на ответниците
и нетния доход, което несъответствие е над посочения в закона размер от 150000
лева. Приема, че за всяка една година в рамките на проверявания период нетния
доход на ответниците представлява отрицателна величина, от което може да бъде
направен и извод, че не е установен законен източник за придобиване на
имущество – недвижими имоти и моторни превозни средства от стрА.
на ответниците.
В
срок по чл.131 от ГПК, по делото от ответниците е постъпил отговор на исковата молба,
в който изразяват становище, с което оспорват изцяло исковете като неоснователни
и молят да бъдат отхвърлени. Във връзка с искането за отнемане на процесния
автомобил, в която част е производството по делото е висящо излагат възражения,
като поддържат, че автомобил марка
„Фолксваген" модел „Голф" с peг. № *********
е бил закупен разглобен на части за цена от 200 лева, осигурени от заплатата на Д.Д.А.. Автомобилът е бил възстановен и приведен в движение
от Н.Б.А.. Оспорват стойността посочена
от ищеца към момента на неговото придобиване.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа стрА.:
Представено
по делото е постановление за привличане на обвиняем по ДП 333/2014г. по описа
на СП, с което ответницата Д.Д.А. е привлечена в
качеството й на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК.
Представено
е уведомление №1710/15.10.2015г. от СпециализирА.
прокуратура, с което КПКОНПИ е уведомена за образуваното ДП № 333/2014г. по
описа на СП, с което ответницата Д.Д.А. е привлечена
в качеството й на обвиняем.
С
протокол за започване на проверка № ТД 04 ВА/УВ-21666/23.09.2014г. е образувА.
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
ответницата Д.Д.А..
Представена
по делото е справка от НБД „Население“ по отношение на ответницата, от която се
установява, че същата е сключила граждански брак с ответника Н.Б.А., за което
обстоятелство е издаден акт за брак № 0127/19.02.2000г. от Община Варна.
Представено
е решение № 89/01.03.2017г. на КОНПИ, с което въз основа на доклад рег. № ТД
04ВА/УВ – 2679/06.02.2017г. на Директора на ТД на КОНПИ – Варна е взето решение
са бъде внесен иск във Варненски окръжен съд за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество на стойност посочено в решението от 300593,23
лева /сред които и процесния МПС/ от ответниците по делото.
Представен
по делото е договор за покупко – продажба от 26.10.2010г. с нотариална заверка
на подписите рег. № 2271/26.10.2010г. по описа на нотариус Катя Паунова с район
на действие ВРС, с по силата на който ответникът Н.Б.А. е придобил
собствеността върху процесния МПС марка
„Фолксваген" модел „Голф", рама № WVWZZZ1HZTD056267, двигател № 1Z746236, за сумата от 200 лева.
Разпитан в хода на съдебното
производство във връзка с придобиване от ответниците на процесния автомобил е
свидетелят Д.Т.А.. В разпитът си посочва, че лекият автомобил е бил придобит от
ответника Н.А. през 2010 – 2011г., като същия се е намирал в разглобено
състояние. За този факт свидетелят посочва, че има преки впечатления доколкото
е помагал на ответника в дейността по преноса на частите на автомобила. Дейността
по сглобяване на автомобила е осъществена от ответника, като свидетелят също го
подпомагал в тази му дейност. За целта било необходимо закупуване на
допълнителни части за автомобила, които били влагани при сглобяване на
автомобила.
Прието по делото е заключение по съдебно – техническа
експертиза на вещото лице Ж.Б., която посочва, че пазарната стойност на имот с
идентификатор .........., с площ от 269 кв.м., придобит от ответницата А. с
договор за продажба оформен в НА № 97/2013г., към момента на неговото
придобиване възлиза на 23700 лева. Посочва се, че със същия договор за покупко
– продажба е придобит имот с идентификатор ..... с площ от 136 кв.м., като
стойността на същия към момента на придобиване възлиза на 11900 лева. Имотите
са обединени, като със същите ответниците са се разпоредили с договор за покупко – продажба оформен в НА №
116/2013г., като стойността на имота към момента на неговото отчуждаване
посочва, че възлиза на 36400 лева.
Прието по делото е заключение по тройна съдебно –
оценителна експертиза във връзка с установяване пазарната стойност на
горепосочените имоти /имот след неговото обединени/ към момента на придобиване
съответно и към момента на отчуждаването му, изготвена от вещите лица М.А., В.Я.
и Т.О.. В заключението си вещите лица посочват, че стойността на имот ..........,
с площ от 269 кв.м към момента на неговото придобиване – 05.06.2013г. възлиза
на 35298,10 лева, съответно стойността на имот ..... с площ от 136 кв.м. към
момента на придобиването – 05.06.2013г. му възлиза на 17006,52 лева. Посочват,
че стойността на имот .... с площ от 405 кв.м., който е получен след
обединяване на посочените по-горе имоти към момента на отчуждаване
-25.11.2013г. възлиза на 52114,82 лева.
Приета по делото е съдебно – автотехническа експертиза на
вещото лице И.И., в която се посочва, че пазарната
стойност на л.а. Форд, модел Мондео към момента на
неговото придобиване възлиза на 3680 лева, а към момента на отчуждаване в
размер на 3450 лева (съобразно корекция на заключението). За л.а. Ауди, модел
100 посочва, че стойността на неговото придобиване възлиза на 3400 лева.
Стойността на Процесния л.а. Фолксваген, модел Голф
възлиза на 1800 лева. Стойността на л.а. Фолксваген, модел Пасат към датата на
отчуждаване възлиза на 2160 лева. Стойността на л.а. ГАЗ, модел 5312 към
момента на придобиване възлиза на 1250 лева, а към момента на отчуждаване
възлиза на 1200 лева. Стойността на л.а. Фолксваген, модел Поло към момента на
придобиване възлиза на 900 лева, която стойност е и към момента на неговото
отчуждаване. Стойността на л.а. Фолксваген, модел Голф към момента на
придобиване възлиза на 1450 лева, а към момента на отчуждаване в размер на 1450
лева. Стойността на л.а. Тойота към момента на придобиване възлиза на 5800 лева,
която стойност е идентична и с тази при отчуждаване.
Прието е заключение по съдебно – икономическа експертиза
на вещото лице Р.С., в което се посочва, че несъответствието между имуществото
и нетния доход възлиза на 377551,63 лева. В обстоятелствената част на
заключението се посочва, че размера на доходите от ТПО и приравнени на тях
отношения на ответницата А. за процесния период възлиза на 9109,88 лева. Дохода
от продажба на имущество възлиза на 291,38 лева, а от продадени МПС – та в
размер на 3550 лева. Получени са обезщетения за настъпили щети в размер на 100
лева, получените по банков път помощи и обезщетения възлизат на 17337,52 лева. По
отношение на разходите за процесния период съобразно данни на НСИ, разходите на
домакинството според броя на членовете възлизат на общо 117140,34 лева.
Заплатените местни данъци и такси възлизат на 4475,87 лева. Заплатени са
4062,09 лева за погасяване на задължения, при което общия размер на обичайните
и извънредни разходи установява, че възлизат на 11727,47 лева. Общите приходи
на ответниците възлизат на 30338,78 лева, обичайните и извънредни разходи за
същите за периода възлизат на 125678,30 лева, при която изчислява, че нетния
доход представлява отрицателна величина – 95289,52 лева. По отношение на
имуществото придобито от ответниците посочва, че стойността на същото в частта
на недвижим имоти възлиза на 52304,62 лева, а за МПС в размер на 21857 лева.
Констатира, че са установени преводи от трети лица за процесния период в размер
на 119837,46 лева, установява, че сумата от 81959,62 лева представлява размер
на вноски за която сума няма данни да е получена чрез изтегляне от друга
банкова сметка ***. Констатира, че ответниците по сметки в банки са получили
6303,41 лева. При извършване на А.лиз на нетния
доход, който приема, че представлява отрицателна величина от - 95289,52 лева,
отнесен към имуществото за периода, която възлиза на стойност от 282262,11
лева, в което имущество включва стойността на придобити МПС, получени суми от
трети лица, вноски по банкови сметки, лихви по договори за депозити, дава
заключение, че се установява разлика в размер на -377551,63 лева, в който
размер посочва, че възлиза несъответствието между имуществото и нетния доход.
В съдебно заседание проведено на 24.03.2022г. при защита
на заключението си в.л. посочва, че в банковите сметки на ответниците по които
са получени съответните суми няма данни за наличности на парични средства.
Прието по делото е допълнително заключение на съдебно –
икономическата експертиза, което е изготвено от вещото лице Р.С.. В същото се
посочва, че разходите за закупуване на моторните превозни средства, които
ответниците са придобили през процесния период възлизат на сумата от общо 15572
лева. Общият размер на сумите, които са получени от трети лица възлизат на
119837,46 лева. По отношение на приходите, които са получени от продажба на
имот, дарение от родители и от сватбено тържество посочва, че същите възлизат
на 88465 лева. Обичайните и извънредни разходи възлизат на сумата от 125678,30
лева, при което при отчитане на приходите на ответниците за процесния период в
размер на 118853,78 лева, стойността на разходите от 125678,30 лева посочва, че
нетния доход възлиза на отрицателна стойност от
-6824,542 лева. Стойността на имуществото възлиза на общо 156139,65
лева, от което вноски по банкови сметки – 81959,62 лева, лихви по депозити –
6303,41 лева, придобити МПС – 15572 лева и стойност на придобити имоти в размер
на 52304,62 лева.
Прието е допълнително заключение на съдебно –
икономическа експертиза на вещото лице Р.С., депозирано на 21.11.2023г. Приходите
на ответницата А. възлизат на 9109,88 лева, които приходи произтичат от ТПО и
приравнени на тях правоотношения. Приходите от разпореждане с имоти възлизат на
291,38 лева, а от МПС в размер на 35550 лева. Към тази категория се отнасят и
приходите от 100 лева, като получени обезщетения. Получените приходи от помощи
и обезщетения възлизат на 17337,52 лева, при което общия размер на приходите
възлизат на 17337,52 лева. По отношение на разходите за издръжка по данни от
НСИ посочва, че за процесния период същите възлизат на 117140,34 лева.
Стойността на заплатените местни данъци и такси възлиза на общо 4475,87 лева.
Размера на заплатени погасителни вноски по договор за кредит възлиза на общо
4062,09 лева. Разходите за придобиване на недвижими имоти посочва, че възлизат
на 52304,62 лева, а тези за придобиване на МПС възлизат на 19857 лева. В
заключение, като взима в предвид общите приходи на ответниците за периода,
които възлизат на 30388,78 лева, които включват приходи от заплати на
ответницата А., средства получени от помощи и обезщетения, средства от продажба
на МПС и недвижими имоти, и получени по щета от полица за застраховка, които
приходи отнася към размер на разходите в размер от 329115,66 лева, в които
включва заплатените МДТ, погасени заеми, обичайни разходи за живот, закупени
недвижими имоти и МПС – та, както и разходи над тези, които се установяват за
живот по данни от НСИ, се дава заключение, че нетния доход нетния доход възлиза
на отрицателна величина от – 298726,88 лева.
Предвид
така установеното от фактическа стрА., СЪДЪТ
прави следните изводи от правна стрА.:
Съдът е
сезиран с искове с правно осн. чл. 74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.), като приложим на
осн. §5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ (редакция ДВ
бр.84/2023г. с предходно наименование ЗПКОНПИ) е последният закон, по който се
довършват започналите дела.
В
предметният обхват на престъпленията, които са визирани в разпоредбата на чл.
108, ал.1, т.23 ЗОНПИ попада деянието, за което и въз основа на постъпило
уведомление №1368/18.09.2014г. от СпециализирА.
прокуратура, ответницата Д. Д.А. е привлечена в качеството й на обвиняем за
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК. Самата
проверка е образувА. въз основа на протокол за започване на
проверка № ТД04ВА/УВ-21666/23.09.2014г., поради което и срокът от 23.09.2004г.
до 23.09.2014г. по чл. 112, ал.3 ЗОНПИ е спазен. Ангажирани по делото са
доказателства, че е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобитото от ответницата, а с решение № 89/01.03.2017г. на КОНПИ, взето въз основа
на доклад рег. № ТД 04ВА/УВ – 2679/06.02.2017г. на Директора на ТД на КОНПИ –
Варна е решено да бъде внесен иск във Варненски окръжен съд за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество на стойност посочено в решението
от 300593,23 лева /сред които и процесният МПС/ от ответниците по делото.
От представената и приета по делото справка НБД
„Население“ съдът приема, че ответниците са сключили граждански брак през
2000г., за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №
127/19.02.2000г. от Община Варна, при което на основание § 1, т. 9 от ДР на
ЗОПДНПИ (отм.) ответникът А. има качество на свързано лице, поради което
правилно е бил включен в периода на проверката.
Легалната дефиниция на понятието „имущество“ се съдържа в
разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ редакция ДВ бр.84/2023г. с предходно
наименование ЗПКОНПИ, съобразно която имущество е всякакъв вид собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права,
както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него.
В приложимия ЗОНПИ не е уредена обосновава презумпция за
пристъпен източник на дохода, от която да бъде изведено дали даден доход е
законен или незаконен. Приложимият закон изисква (Първо) осъществяване
сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото на проверявания
период, съответно в края на проверявания период, като от значение е дали в
имуществената сфера на проверяваното лице има или няма превишение. Ако се
установи превишение, т.е. ако паричната оценка на имуществото е по-висока в
края на проверявания период съпоставен с началото на проверявания период,
тогава (Второ) предмет на изследване е в какъв размер е това превишение и на
какво се дължи той. За целта следва да бъдат съобразени доходите на
проверяваното лице, които са установени като законни, другите приходи които са
постъпили в патримониума на проверяваното лице, от тях следва да бъдат
приспаднати необходимо-присъщите разходи за издръжка на проверяваното лице и
свързаните с него лице съответно другите установени разходи, следва да бъдат
отчетени задълженията (в случай, че има
такива) за придобиване на имущество, при което едва тогава и ако превишението
надхвърля посочения в разпоредбата на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ размер от 150000 лева
може да бъде прието, че доходите са незаконни. До този извод може да бъде достигнато
едва ако бъде установено превишени на имуществото и същевременно несъответствие
между имуществото и нетния доход. Ако не бъде установено превишение то няма
увеличение в имуществената сфера на проверяваното лице, поради което няма какво
да бъде отнето, това по своята същност е имущество което макар и в
трансформиран вид е първоначалното такова. Наред с установяване на превишението
следва да бъде установено и несъответствие в размера посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ,
при което да бъде направен и извод, че една част от дохода или целия доход на
проверяваното лице има незаконен източник, съответно една част от имуществото
или цялото имущество, което е налично в края на проверявания период е незаконно
придобито и като такова подлежи на отнемане.
При отчитане на съдържащото се правило в разпоредбата на
§1, т.3 ДР на ЗОНПИ, за да бъде даден отговор на въпроса дали има или няма
несъответствие, следва да бъде осъществена съпоставка между имуществото на
проверяваното лице и свързаните с него лица, които са визирани в разпоредбата
на чл. 142, ал.2 ЗОНПИ, да бъде отчетен чистия доход на същите, който А.лиз да бъде осъществен при съблюдаване на смисъла на
понятията имущество и нетен доход, съобразно легалните дефиниции, които закона
дава.
Съобразно гореизложеното на първо време следва да бъде
даден отговор на въпроса дали е налице превишение на имуществото в края на
период на проверка, в сравнение с началото. За да бъде даден отговор на този
въпрос следва да бъде установено какво по вид е това имущество, съответно каква
е неговата стойност, като се има в предвид имущество, което е придобито от
ответниците в рамките на проверявания период, което имущество е все още налично
в техния патримониум в края на проверявания период или е отчуждено по непротивопоставим
на държавата начин, а при трансформация – стойността на наличното
трансформирано имущество.
Ищецът поддържа по същество твърдения, че имуществото в
края на проверявания период, което се притежава от ответниците се състои от
едно единствено МПС – „Фолксваген“, модел „Голф“, което заключението на
приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза на вещото лице И.
възлиза на стойност от 1800 лева. От изложеното следва, че ищецът установява,
че процесното МПС към момента на сезиране на съда с исковата молба е с пазарна
стойност 1250 лева. Заключението на вещото лице се кредитира от съда, като
обективно и компетентно дадено. От остА.лите събрани по делото писмени доказателства не може да
бъда направен извод, че в края на проверявания период в патримониума на
ответниците е налично и друго имущество, което да е различно от посочения лек
автомобил. Установява се от писмените доказателства, което са приети по делото,
че ответниците по време на бракът си са придобили собствеността върху недвижим
имот с идентификатор .........., с площ от 269 кв.м, чиято стойност към момента на неговото
придобиване – 05.06.2013г. възлиза на 35298,10 лева, съобразно заключението на
тройната – съдебно оценителна експертиза, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено. Стойността на имот с идентификатор ..... с площ
от 136 кв.м. към момента на придобиването – 05.06.2013г. възлиза на 17006,52
лева, която стойност се възприема също от заключението на вещите лица. Няма
спор между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че тези
два имота, които са придобити от страните са обединени в един – имот с
идентификатор ...., с площ от 405 кв.м., с който имот ответниците са се
разпоредили на -25.11.2013г., от която отчуждителна
сделка са получили сумата от 52114,82 лева. По делото няма данни в патримониума
на ответниците след осъществяване на отчуждителната
сделка да се намират паричните средства, които са получени при продажба на този
имот за да бъдат взети в предвид при А.лиз на
наличното имущество в началото и в края на периода.
Установява
се от доказателствата по делото, че в рамките на проверявания период страните
са придобивали множество моторни превозни средства, които в последствие са
отчуждавали, по отношение на които средства важи също вече изложеното, за
липсата на паричните средства в техния патримониум към края на периода.
С ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, се дадоха
задължителни указания по приложение на материалния закон, като се посочи, че не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват
при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР
на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването
му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
При
изследване на въпроса относно наличието или не на превишение на имуществото в
началото и края на периода на проверката, следва да бъде отчитано онова
имущество, което е част от патримониума на проверяваното лице и свързаните с
него лица. Наличното в случая имущество, което е част от патримониума на
ответниците в края на периода се състои единствено от посочения лек автомобил
на стойност от 1250 лева. Доказателства за друго налично имущество по делото не
се ангажираха.
С решение
№86/11.06.2020г., постановено по гр. дело № 3930/2019г. на ВКС се прие, че при разглеждане на спора по
неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение и
разпоредбата на §1, т.3 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ съобразно редакцията си ДВ
бр.84/2023г.), съгласно която несъответствието между имуществото и нетният
доход следва да надвишава 150 000 лева. Това е размера, за който следва да бъде
установено превишение на имуществото в началото на периода и в края на периода
на проверката, за да бъде прието, че е налице увеличение на имуществото в
патримониума на проверяваното лице и свързаното с него лица. Едва ако се
установи такова превишени би се разглеждал въпроса за несъответствието между
имуществото и нетния доход, като и на какво се дължи това превишение. Приетото ТР №4/18.05.2023г., постановено по
гр. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС посочи, че „имущество“ по смисъла на §1, т.4
от ДР на ЗОНПИ не представлява получени от проверяваното лице парични средства,
които са с неустановен източник, както и сумите от придобито и в последствие
отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиване, в случай,
че те не са налични в патримониума на лицето в край на периода.
Съгласно чл. 62 от
ЗОПДНПИ (отм.); на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно
придобитото от лицето имущество. Кръгът на това имущество е очертан в
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.);, като към него се включват
и подлежащите на отнемане по чл. 64, чл. 65, чл.
66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.); имущества. Основанието за
отнемане на имуществата по чл. 64, чл. 65, чл.
66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.); е това, че третите лица, в които
това имущество се намира, са знаели или е следвало да знаят, че лицето е
придобило това имущество по незаконен начин, като това имущество се отнема от
третите лица, в чието владение се намира. Във всички случаи обаче се касае за
имущество, което следва да е налично към края на проверявания период. Що се
касае за онова имущество, което проверяваното лице е притежавало, но е
отчуждило в полза на трети добросъвестни лица, което прави отнемането му
невъзможно, то по силата на чл. 63, ал. 1 и чл.72 от ЗОПДНПИ (отм.);
се отнема паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на
предявяване на иска за отнемане, ако тази парична равностойност е налична в
патримониума на проверяваното лице съобразно указанията дадени в ТР №4/18.05.2023г., постановено по
гр. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него.
Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното
от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания
период е налице превишение, при което имуществото се е увеличило в края на
проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице
съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е
налице обогатяване т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
От
гореизложеното следва, че в началото на периода на проверка имуществото на ответниците
Д.А. и Н.А. възлиза на обща стойност от 1250
лева, на която стойност съдът прие, че възлиза процесния МПС – „Фолксваген“,
модел „Голф“. Единствено това имущество страните притежават и в края на
процесната проверка, при което не се установява превишение с над 150000
лева, което имуществено превишение да обоснове изследване на причините за
несъответствие на това имущество с оглед съпоставка на същото с нетния доход на
ответниците през проверявания период с оглед установяване дали има или няма
значително несъответствие.
По изложените
съображения предявения иск от Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество срещу Д.Д.А. и Н.Б.А., за отнемане на незаконно придобито имущество
представляващо лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Голф" с peг. № *********, рама № WVWZZZ1HZTD056267, двигател № 1Z746236, дата на първа регистрация
27.12.1995 г. с пазарна стойност към датата на предявяване на исковата молба в
съда в размер на 1 250 лв., следва да бъде отхвърлен на основание чл. 142, ал.2, т.2 вр. чл.141 ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2 от ПЗР на
ЗОНПИ.
По отношение на разноските:
С оглед
изходът на спора в полза на ответниците са дължат разноски доколкото
предявените срещу тях искове са отхвърлени, по които разноски съдът следва да
се произнесе съобразно направеното от ищеца възражение за прекомерност, на осн.
чл. 78, ал.5 ГПК. Ответниците претендират присъждане на разноски в размер на
11180 лева, от които 9990 лева възнаграждение за процесуално представителство и
сумата от 1190 лева съдебно – деловодни разноски формирани от разходи по
заплащане депозити по съдебни експертизи и свидетели.
С
определение № 260201/09.10.2023г. постановено по делото, поправено с
определение № 260242/14.11.2023г., производството по делото е прекратено в
посоченото в последната част съобразно заявения отказ от иск. Това определение
е окончателен съдебен акт по правния спор частта на предявените от ищеца искове
срещу ответниците за отнемане на незаконно придобито имущество. В остА.лата част, в която
производството по делото не е прекратена, а т.е. единствено в частта за
отнемане на процесния МПС, делото е висящо, при което съдът следва да се
произнесе с акт по същество. На ответника се дължат разноски съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК и при прекратяване на производство, като в
случая такива с цитираното определение не му са присъдени, съответно в срока по
чл. 248, ал.1 ГПК не е направено искане за тяхното присъждане. Разноски на
ответниците, които се определят със съдебното решение се дължат единствено за
частта на спора, която е остА.ла висяща след неговото
прекратяване поради отказ от иск.
Материалният
интерес се обуславя от стойността на имуществото, което е предмет на отнемане,
а в случая това е МПС на стойност от 1250 лева. Поисканото от ответниците
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 9990 лева съдът
намира за прекомерно. Минималното възнаграждение за процесуално
представителство съобразно материалния интерес, който е изчислен въз основа на
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 425 лева. Съдебното производство се разви в общо 9 открити съдебни
заседания, поради което и на осн. чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължи за всяко над второ
съдебно заседание сумата от по 250 лева или общо 1750 лева. По изложените
съображения съдът, като взе в предвид възражението за прекомерност от ищеца,
което намира за основателно, счита, че следва да определи възнаграждение за
процесуално представителство на ответниците в размер на 2175 лева. В заключение
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 3365 лева, от
която 2230 лева възнаграждение за процесуално представителство и 1190 лева
сторени съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Ищецът с оглед
изхода на спора следва да бъде осъден да заплати дължима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер на 4% от цената на
иска или общо сумата от 50 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р
Е Ш И :
Отхвърля предявения
иск от Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), Булстат *********, с адрес гр. София,
пл. „Света Неделя" №6 срещу Д.Д.А., ЕГН ********** *** и Н.Б.А., ЕГН **********,*** за отнемане на незаконно придобито имущество представляващо лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Голф" с peг. №
*********, рама № WVWZZZ1HZTD056267, двигател № 1Z746236, дата на първа регистрация 27.12.1995 г. с пазарна стойност към датата
на предявяване на исковата молба в съда в размер на 1 250 лв., на основание чл. 142, ал.2, т.2 вр.
чл.141 ЗОНПИ.
Осъжда
Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество (с предходно наименование Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество), Булстат *********, с
адрес гр. София, пл. „Света Неделя" №6 да заплати на Д.Д.А., ЕГН ********** ***
и Н.Б.А., ЕГН **********,***
сумата от 3365 (три хиляди триста шейсет и
пет) лева, от която 2230 лева възнаграждение за
процесуално представителство и 1190 лева сторени съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
осъжда Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество (с предходно наименование Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), Булстат *********, с адрес гр. София,
пл. „Света Неделя" №6 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Варна дължима по делото държавна такса в размер на сумата от общо 50 (петдесет) лева, както и 5
(пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на
осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд - Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия
при Окръжен съд - Варна: