ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 715.09.2020 г.Град Монтана
Окръжен съд – Монтана
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милена Ц. Бранкова
Членове:Диана К. Йорданова
Костадин С. Живков
Прокурор:Окръжна прокуратура - Монтана
като разгледа докладваното от Диана К. Йорданова Въззивно частно наказателно дело №
20201600600136 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 72 от НПК във вр. чл. 389-403 от ГПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура-Монтана срещу
определение № 272 на Районен съд-Монтанва по частно наказателно дело №
1020/2020 година, с което е оставено без уважение искането на прокуратурата
за вземане на мярка по реда на чл. 72 НПК за обeзпечаване отнемане на лек
автомобил.
В протеста /частната жалба/ са наведени доводи за неправилност на
атакуваното определение и искане за неговата отмяна, респективно допускане
на съответното обезпечение. Развити са съображения, че лекият автомобил
подлежи на отнемане на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалваното
определение във връзка с оплакванията в протеста и като обсъди
материалите по делото, приема следното:
Протестът е допустим - подаден от легитимирана страна; в срок;
срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, но разгледан по същество същият
е неоснователен.
Съораженияна на въззивния съд са следните:
1
Видно е от материалите по частно наказателно дело № 1020/2020
година по описа на Районен съд-Монтана, че е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В хода на това
производство, с постановление от 24.07.2020 година е било повдигнато
обвинение на И. Б. Б. за това престъпление и конкретно управление на лек
автомобил "ХХХ" с рег. № * с концентрация на алкохол в кръвта 2.73
промила.
Основният въпрос, който следва да се разреши, е дали процесният
автомобил подлежи на отнемане по смисъла на чл. 53, ал. 1 буква "а" от НК.
Районният съд правилно - обосновано и законосъобразно е приел, че
не следва да бъде допускане а мярка за обезпечаване отнемането на лекия
автомобил, излагайки съображния, които въззивният съд споделя изцяло.
Преценката за МПС като вещ по смисъла на чл. 53, ал. 1 б "а" от НК
следва да се извърши с оглед състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 НК.
Предмет на престъпление е благото, чрез въздействие върху което се
уврежда или застрашава с увреждане обекта на посегателство. Той е отделен
елемент на общественото отношение, което е непосредствен обект на
посегателство (на престъплението), или материална предпоставка за
съществуването на този обект, върху който субектът въздейства пряко и
непосредствено и по този начин засяга обществено отношение.
Средство за извършване на престъплението е всичко онова, чрез
което се въздейства върху предмета и се уврежда обекта на престъплението.
Средствата са поначало нещо външно, което не характеризира обекта на
посегателство, т. е. общественото отношение не зависи от тези средства.
Според общоприетото в правната теория основен разграничителен
белег между правните понятия "предмет" и "средство" на престъпление е, че
при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се
защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за
съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото
отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът
избира да си послужи, за да го увреди.
2
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е регламентирано в Глава
ХІ от НК, озаглавена "Общоопасни престъпления", раздел ІІ, озаглавен
"Престъпления по транспорта и съобщенията" и гласи: "Който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1. 2 на
хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от 1
до 3 години и с глоба от 200 до 1 000 лева. Престъплението има за
непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при
управление на МПС. Изпълнителното му деяние се осъществява чрез
действие, изразяващо се в управление на МПС от водач с концентрация на
алкохол в кръвта му над 1. 2 на хиляда. Престъплението е типично формално
или безрезултатно. То е довършено с осъществяване на изпълнителното
деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни последици.
МПС, с което е извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК ще
е вещ по смисъла на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, когато са налице едновременно
посочените в разпоредбата две условия: първо -вещта (в случая МПС) да
принадлежи на виновния и второ - тя да е била "предназначена" или " да е
послужила за извършване" на умишленото престъпление (каквото безспорно е
и това по чл. 343б, ал. 1 от НК).
В настоящия случай е установено по категоричен начин
/представени са писмени доказателства/, че МПС, управлявано от
обвиняемия, е собственост на последния, т. е. първото условие по чл. 53, ал. 1,
буква "а" от НК съществува.
Второто условие обаче не е налице. МПС, с което е реализирано
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, не е вещ, "послужила за извършване
на престъплението" по см. на чл. 53, ал. 1 ,б. "а" от НК, тъй като автомобилът
не е използван пряко и непосредствено като оръдие или средство за
осъществяване на състава на това престъпление - не е средство за извършване
на престъплението, тъй като не стои извън обществените отношения, които
престъплението засяга, а е елемент на последните.
Предвид изложеното МПС, което е използвано при престъплението
по чл. 343б от НК, се явява предмет на престъплението, а не средство и не
подлежи на отнемане на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК. Оттук се
обуславя и липса на обезпечителна нужда, свързана с отнемането на вещи по
3
посоченото престъпление - не е допустимо налагането на обезпечителна
мярка по чл. 72 от НПК върху МПС, с което е извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като то не подлежи на отнемане на осн. чл. 53, ал. 1,
б"а" от НК, доколкото не е средство за извършване на престъплението. В тази
насока е и ТР № 2/12 г. на ОСНК на ВКС.
Допустимо би било искане по чл. 72, ал. 1 от НПК за обезпечаване
на наказанието глоба, предвидено за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК,
но такова искане не е направено.
С оглед на горното и на основание чл. 396, ал. 1 от ГПК вр. чл. 72,
ал. 1 от НПК въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272 на Районен съд-Монтана по
частно наказателно дело № 1020/2020 година, с което е оставено без уважение
искането на прокуратурата за вземане на мярка по реда на чл. 72 НПК за
обезпечане отнемане на лек автомобил.
Определението е окончателно и не подлежи на протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4