Решение по дело №1563/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 237
Дата: 21 май 2021 г.
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20203330101563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Разград , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
в присъствието на прокурора Зорница Маринова Цветкова (РП-Разград)
Зорница Маринова Цветкова (РП-Разград)
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101563 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Депозирана е искова молба от Г. Р. Г., в която твърди, че на 28.06.2018г. е образувано БП №
2903М-211/2018г. по описа на РУМВР-Кубрат и на 03.07.2018г. е разпитан по това
производство в качество му на извършител на престъпление по чл.234в от НК
/неправомерно присъединяване на санитарно помещение в стопанисван от него обект към
водоснабдителната система през периода 05.10.2017г.-28.06.2018г/. С Постановление от
същата дата ищецът е привлечен като обвиняем.
На 04.07.2018г. прокуратурата е внесла обвинителен акт и е образувано НОХД №170/2018г.
на PC Кубрат. Предвид направените отводи на определените съдии-докладчици, делото е
изпратено на ВКС за определение на друг еднакъв по степен съд за разглеждането му. С
Определение №98/24.07.2018г., по КНЧД №723,2018г., ВКС е възложил производството по
разглеждане на делото на PC Разград.
В PC-Разград е образувано НОХД №566/2018г., по което са проведени общо 5 съдебни
заседания, в които ищецът е представляван от адвокат. Делото е приключило с Присъда
№142/19.03.2019г., с която обвиняемият е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление от общ характер - чл.234в от НПК.
Против така постановената Присъда, в ОС-Разград е постъпил Протест №2955/21.03.2019г.
от РП-Разград с искане за нейната отмяна и осъждането на ищеца. С постановеното по
ВНОХД №196/2019г. Решение от 23.07.2019г., РОС е отменил Присъда №142/19.03.2019г.
1
постановена по НОХД №566/2018г. на PРC и е върнал делото за разглеждане от друг състав
на PРC.
След изпращането на делото, съобразно постановеното от ОС Разград Решение, е
образувано НОХД №566/2019г. по описа на PC Разград, по което са проведени общо 5
съдебни заседания, в които обвиняемият отново е бил представляван от адвокат-
пълномощник. Делото е приключило с Присъда на 18.02.2020г., с която обвиняемият още
веднъж е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Против така постановената
Присъда, в ОС - Разград е постъпил Протест № 2206/26.02.2020г. от РП-Разград с искане за
нейната отмяна и признаване подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по
чл.234в от НК. По образуваното въззивно съдебно производство — ВНОХД №132/2020г. е
проведено едно съдебно заседание на 06.07.2020г. С постановеното по ВНОХД №132/2020г.
Решение от 05.08.2020г., което е окончателно и не подлежи на обжалване, РОС е потвърдил
изцяло Присъдата от 18.02.2020г. постановена по НОХД №566/2019г. на PC Разград, с което
наказателното производство продължило повече от 2 години - от 03.07.2018г. до
05.08.2020г. и е приключило окончателно с влизане в сила на така постановеният акт на ОС
Разград, а именно на 05.08.2020г.
В резултат от проведеното наказателно производство, за ищеца са настъпили редица
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и авторитет, честта и
достойнството му, тъй като повдигнатото му обвинение е станало достояние на широк
обществен кръг, поради което той е станал обект на редица негативни спекулации и
подигравки по повод повдигнатото и поддържано в продължение на повече от две години
обвинение. Преди обвинението Г.Г. е водил спокоен живот, с добри взаимоотношения в
семейството, приятелския и бизнес кръг. Развивал е успешно свой бизнес, прекарвал е всеки
уикенд в ловни излети, посещавал е различни обществени места и е контактувал с много
хора. След образуване на наказателното производство е настъпила съществена промяна в
емоционалното му състояние - изолирал се от близките си, ограничил социалните си
контакти, загубил приятели, станал затворен, умислен и раздразнителен, получил смущения
в съня, влошило се здравословното му състояние, дезинтересирал се от бизнеса си, в
следствие на което голяма част от него преустановил. Възникналите в тази връзка
финансови проблеми допълнително го потиснали, тъй като изпаднал в невъзможност да
изплаща ипотечния си кредит. Изпитвал усещане за невъзможност да се справя в житейски
ситуации.
Ищецът е неосъждан, с две висши образования - инженерно и юридическо. В хода на
неговото професионално развитие, е заемал длъжности като „Директор специално
производство“ към основното предприятие на българската военна промишленост
/навремето/ - ДСО „Металхим“, Юрисконсулт на Община Кубрат, Инспектор в КУИППД,
след което успешно е развивал собствен бизнес в областта на ресторантьорството и
хотелиерството. Управлявал е 4 ресторанта и един хотел, респ. персонал от близо 30
работника. Така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер по
2
чл.234в от НК, е сринало неговото самочувствие, поддържало е у него чувства на силно
безпокойство и срам от това, че ще бъде признат за виновен в престъпление, което не е
извършил след дълги години, в които е изграждал авторитета и доброто си име в града.
Притесненията, които е изживял са намалили жизнената му активност, личните изяви и
контакти, създало се напрежение в семейната му и бизнес среда, чувствал се е унизен и
потиснат. В хода на наказателното производство му се наложило да отсъства нееднократно
от работа за извършване на действия по разследването, вкл. и да пътува до гр.Разград за
участия в съдебни заседания. Тези ангажименти допълнително затруднили бизнес дейността
му.
Освен емоционално негативното възприятие на случващото се, ищецът е бил лишен от
възможността да упражнява и любимото си хоби - да ловува, тъй като предвид повдигнатото
обвинение, което се явява обстоятелство несъвместимо с правото за притежание на ловно
огнестрелно оръжие - чл.58 ал.(1) т.2 предл.2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, се е наложило да прехвърли
собствеността върху притежаваните от него ловни оръжия, за да не бъдат отнети по
предвидения за това ред - чл.155 ал.(1) от ЗОБВВПИ, което допълнително да го злепостави.
Видно от преписката по БП №211/2018г. на РУМВР- Кубрат, е изискана и представена
Докладна записка от Служба „КОС“ при РУМВР - Кубрат, видно от която Г. има издадено
разрешение за носене и съхраняване на ловно оръжие с №20140087101 със срок на
валидност до 25.04.2022г.
Ищецът е ловец от 37 години, в които активно е упражнявал любимото ловното хоби, като
освен това е заемал съществени роли в организацията на лова на територията на Община
Кубрат. Бил е Председател на ловното сдружение в града в продължение на 12 години.
Невъзможността от упражняване правото на лов и неговото преустановяване, допълнително
и значително ограничили личната му сфера и възможността му да намира развлечение от
създалото се негативно ежедневие, което задълбочило стреса и създалото се чувство на
безпомощност и срам.
Всичко това допълнително натоварило здравословното му състояние и довело до проблеми
със сърцето. Наложило се извършването на втора скъпоструваща сърдечна операция и
нееднократна промяна на неговото медикаментозно лечение. При проведен текущ контролен
преглед, извършван на всеки 6-месеца в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД е
установено влошаване на състоянието му от предходно извършения такъв. Видно от
приложената към настоящата искова молба Епикриза издадена на 01.12.2018г., раздел
„Анамнеза“, преди постъпването си в болницата за поредния контролен преглед, месец по-
рано от издаването й, е бил неколкократно в състояния на продължителна камерна
тахикардия, установени от запис на имплантираното му устройство- система за
ресинхронизираща терапия на сърцето. Камерната тахикардия е сериозно сърдечно
увреждане, застрашаващо живота ритъмно нарушение на сърцето, което се овладява в
порядък на спешност. Това състояние представлява съкращение на сърдечните камери три
3
или повече поредни пъти с честота над 100 удара в минута, възникващи от импулс с камерен
произход. Продължителната тахикардия се прекъсва с електрошок или медикаменти. Това
състояние на сърдечната дейност е настъпило въпреки имплантираната система за
ресинхронизация през месец юли 2017г., което е довело до извършването на нова сърдечна
операция по имплантиране на система за ресинхронизираща терапия с функция
дефибрилатор. Назначено му е и ново скъпоструващо медикаментозно лечение. Стойността
на извършената интервенция възлиза на около 20000лв. по-голямата част, от която е поета
от НЗОК, а той е заплатил по сметка на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД
сумата от 6 952,48лв., за което му е издадена Фактура №**********/03.12.2018г..
Промяната в здравословното му състояние е допринесла допълнително за влошаване
емоционалното му състояние като е внесла изключително негативни мисли за това дали ще
доживее края на съдебния процес, с какво име би си отишъл от този свят и какво е причинил
на своето семейство. Тази безнадеждност и психологически стрес са довели един любящ
баща, съпруг и дядо, креативен и справедлив управител, забавен и сърцат приятел, почтен
човек до отчаянието и самотата.
Въпреки благоприятния изход от делото, негативните изживявания и здравословните
проблеми за ищеца не са отшумели. Твърди, че за него не е настъпило морално
удовлетворение, тъй като по никакъв начин споходилите го здравословни, емоционални,
финансови и бизнес проблеми, биха могли да бъдат преодолени, тъй като същите са и
необратими. Ето защо това му дава валидно правно основание да претендира парично
компенсиране на понесените неимуществени вреди. Настъпилите неимуществени вреди за
него са: промени в здравословното състояние, болки и душевни страдания, срам, неудобства
и негативни преживявания, уронване на престижа и авторитета, дезаинтересованост към
семейство, бизнес и приятели, ограничаване на личната сфера за упражняване на любимо
хоби, са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му и поддържано в
продължение на повече от 2 години незаконосъобразно обвинение за извършено
престъпление от общ характер - чл.234в от НК. Тъй като Държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането - незаконното обвинение, то за него е
налице правен интерес от предявяване на иск за присъждане на обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди в размер на 20000лв., ведно със законната лихва за забава от
приключване на наказателното производство - 05.08.2020г. до окончателното му изплащане.
В проведеното наказателно производство, за ищеца са настъпили и имуществени вреди, в
размер на сторените разноски за адвокатски възнаграждения за осъществената правна
защита и съдействие.
Действително, НПК регламентира отговорността за разноски в наказателното производство,
които съдът определя по реда на чл. 301, т.12 НПК, но не предвижда възможност лицето,
което е признато за невинно или срещу което наказателното производство е прекратено, да
претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата на
4
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4
ЗОДОВ.
Видно от приложените към настоящата искова молба заверени преписи от договори за
правна защита и съдействие, е че в хода на наказателното производство ищецът е заплатил в
брой на своите защитници общо сумата 3100лв.
Така сторените разноски, в техният пълен размер, представляват имуществена вреда за
доверителя ми, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането (незаконното
наказателно преследване) и следва да бъдат обезщетени на основание чл. 2, ал.1, т.З ЗОДОВ
. В конкретния случай, тези вреди са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с
които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на
престъпление по чл.234в от НК срещу ищеца и наказателното производство е приключило с
Присъда, с която той е оправдан. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност
не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай. Ето защо, тъй като
Държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането — чл.4 от ЗОДОВ, то следва да обезщети ищеца в техния пълен размер.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство. От този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение". В случая наказателното производството е
приключило с постановяване на решението на ОС - Разград от 05.08.2020г., поради което
считано от тази дата в полза на ищеца следва да се присъди мораторна лихва до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира и за разноските по делото.
Прокуратурата на Република България счита, че върху ищеца пада тежестта на доказване и
той следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба,
както и за наличието на причинна връзка между претендираните вреди и незаконното
обвинение.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице влязла в сила оправдателна присъда по
отношение на ищеца. При тези данни от формална гледната точка е осъществен
фактическия състав за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
По същество претенцията е недоказана по основание и размер. Наличието на действително
претърпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а
ищецът не е ангажирал никакви доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
5
непосредствена последица от незаконното обвинение. Той твърди, че от незаконното
обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици в емоционален план,
изразяващи се в накърняване на доброто му име и авторитет, честта и достойнството му,
като не е представил доказателства за твърдените вреди и за наличието на пряка причинна
връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че
влошеното му здравословно състояние също е в резултат на незаконното обвинение, но не
ангажира никакви доказателства, че то е пряк резултат от повдигнатото обвинение по чл.
234в НК.
Досъдебната фаза на процеса е продължила изключително кратко време - само шест дни,
като от момента на привличането на ищеца в качеството на обвиняем до предаването му на
съд е изминал само един ден.
В тази връзка прави възражение срещу твърденията на ищеца, че влошаването на
здравословното му състояние е пряк резултат от обвинението по чл. 234в от НК, тъй като от
момента на привличането му в качеството на обвиняем до влошаване на здравето му са
минали няколко месеца и не са налице доказателства за каквато и да е връзка между тези
обстоятелства.
Оспорва твърденията на ищеца и претендираните вреди по повод лишаването му от
възможността да упражнява любимото си хоби - лова. Фактът, че ищецът самостоятелно е
взел решение да се разпореди с ловното си оръжие не ангажира отговорност в лицето на
Прокуратурата, тъй като липсват обективни доказателства за връзка между тези действия на
ищеца с незаконното обвинение.
Възразява по искането за изискване на информация от служба КОС при РУ Кубрат относно
обстоятелствата: какви ловни огнестрелни оръжия е притежавал ищеца, има ли данни за
прехвърлянето на същите в полза на друго лице и кога, и има ли данни Г. да е възстановил
правата си върху тези ловни огнестрелни оръжия.
спорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като изключително
завишено и несъответстващо на принципа на справедливост визиран в чл. 52 от ЗЗД. Според
възприетото в т. II на ППBC № 4/1968г. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната
съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия
за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие,
а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване
на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения. В тази връзка следва да се има предвид, че паричното
обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им
и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
6
парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди
/Решение №832/10.12.2010г. по НД № 593/2010г. ВКС по гр.д. № 953/ 2010 г., 4 г.о.ВКС/.
Меродавен за размера на претенцията е също така и стандарта на живот и икономическите
условия, които към настоящия момент не могат да обосноват исковата претенция като
справедлива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претенцията на ищеца е завишена и не
съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на
съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСЧП.
Наказателното производство и в досъдебната, и в съдебната фаза е продължило в разумен
срок. Досъдебната фаза е продължила изключително кратко време - само шест дни, като от
момента на привличането на ищеца в качеството на обвиняем до предаването му на съд е
изминал един ден. Съдебната фаза също е продължила в разумни срокове, като ищецът е
участвал лично в шест съдебни заседания, като две от тях са били отложени по повод
постъпила молба от неговият защитник.
По отношение на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“,
която по естеството си е ограничавала в най-ниска степен правата на ищеца, не са му
налагани мерки за процесуална принуда и в действително спрямо него не е била упражнена
интензивна наказателна репресия.
Не на последно място, още от досъдебната фаза Г. е направил пълни самопризнания за
авторството на престъплението. В този смисъл правим възражение по реда на чл.5 от
ЗОДОВ също изключващо отговорността на прокуратурата.
По отношение на исковата претенция за имуществени вреди - заплатено за адвокатско
възнаграждение, оспорва същата по размер. Счита, че същото е прекомерно и не отговаря на
Наредба №1/2004г. на ВАС, а делото не е нито с фактическа, нито с правна сложност,
поради което следва да бъде намалено.
Прокуратурата също ще се ползва от материалите по НОХД № 566/2018г. по описа на
Районен съд Разград, ВНОХД № 196/ 2019 г. по описа на Окръжен съд гр.Разград.
След запознаване с тях ще направи допълнителни възражения, включително и ще
конкретизира аргументите си за прилагане на нормата на чл.5 от ЗОДОВ.
В условията на евентуалност, ако съда намери претенцията за основателна, да я уважи в
минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
През периода 05.10.17г.-28.06.18г. ищецът е бил управител на „АЗА-ГР“ ЕООД, което
дружество е наело и стопанисвало хотелски комплекс „Колибите“ гр.Кубрат, в който имало
водомерна шахта.
7
На 28.06.18г. служители на ВиК“Меден кладенец“-Кубрат при проверка на водомерната
шахта установили неправомерно вмешателство, за което уведомили органите на реда. Срещу
ищеца било образувано БП№211/2018г., по което на 03.07.18г. същият бил привлечен и
разпитан за извършено преспъление по чл.234в НК. С постановление от 04.07.18г. ДП било
предадено на прокурора с мнеие за съд. Мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия не е вземана. На 04.07.18 РП-Кубрат внесла обвинителен акт. Предвид
направените отводи, делото е изпратено на ВКС за определяне на съд, в която да се разгледа.
С определение №98/24.07.18г. по кнчд№723/18г. ВКС е определил, че делото подлежи на
разглеждане от РРС.
Делото е постъпило в РРС /нохд №566/18г./ на 30.07.18г. и на същата дата е насрочено за
разпоредително с.з. Проведени са общо 6 съдебни заседания, две от които са отложени по
искане на защитника на подсъдимия поради ангажименти. Проидвоството по делото е
приключило на 19.03.2019г., когато съдът е постановил оправдателна присъда №142.
По протест на прокурора е образувано внохд№196/19г. Същото е приключило в едно
съдебно заседание, като с решение №63/23.07.19г. присъдата е отменена, тъй като при
постановяването й са допуснати съществени процесуални нарушения.
На 26.07.19г. нохд №566/18г. е върнато в РРС. При повторното разглеждане на делото от
РРС са проведени 4 съдебни заседания, като разпоредителното заседание е било отложено
по искане на защитника на подсъдимия. Производството по делото е приключило с
оправдателна присъда №67/18.02.20г., която отново е протестирана. Образувано е
внохд№132/20г. на РРС,което е приключило в едно с.з.. С решение №48/05.08.20г.
оправдателната присъда е потвърдено и производството по делото е приключило
окончателно.
По делото са разпитани две свидетелки: св.Снежана Г. е съпруга на ищеца, която твърди, че
една вечер ищецът се прибрал изключително разтревожен, притеснен заради проблем в
ресторанта /„Колибите“/, който били наели. Имало полицейска проверка, която установила
незаконно присъединяване към водопреносната мрежа. Първоначално съпругът й не се
притеснявал, защото бил сигурен, че нито той,нито негови работници са направили нещо
незаконно. Очаквали да ги глобят. Платили глобата, за да преустановят проблема. След това
започнали да ги викат в полицията за разпити. Няколко пъти съпругът й ходил в полицията
на разпити в полицията. После му правили снимки като престъпник. Напрежението
постепенно растяло. Ние ходим по съдилища от 2 години. Ищецът през цялото време
споделял притесненията си, не се чувствал добре. Развил диабет, имал проблеми със
сърцето, правили му операция и му поставили устройство. След това направил аритмия и
сърдечна недостатъчност, после се сменя това устройство с друго, което да поддържа
живота му. Ищецът станал неспокоен, мнителен и не знаеше на кого да разчита.
Семейството им имали претенции, че са уважавани в града и изведнъж им се случило това.
Делото рефлектирало първо върху бизнеса им, тъй като доверието от доставчици, банки и
8
др. паднало. В малкия град хората се влияят от най-малката лоша дума. Оборота на
заведението намалял. Обществото, хората ги подминавали. Някои приятели започнали да ги
отбягват. Били притеснени, защото не знаели какъв ще е изхода от делата. Ищецът се
затворил в себе си, изпаднал в депресия, не искал да ходи в заведението, да излиза пред
хора. Постепенно бизнеса им угаснал. В заведението са правили много сватби, посрещали
гости на града. След последната присъда си отдъхнали, но останало недоверието,
загубеното достойнство на семейството, на авторитета, който са градили. Здравословното
състояние на ищеца е в същото положение, поддържа се с лекарства, редовно ходи на
преглед. Георги от дълги години е ловец. Бил е председател на ловното дружество, но заради
делото се наложило да си прехвърли оръжията на дъщеря им. Тези 3 години не е ходил на
лов. Сега си възстановил правата и ходи на лов, за да е сред приятели и сред природата.
Св.Йорданка Павлова бивша сружителка на ищеца, твърди че 2016г. започнала работа като
сервитьорка в ресторант „Колибите“ гр. Кубрат. От 2019г. ресторанта не работи. Чувала е,
че Г. е един от най-уважаваните хора в града. Като работодател се отнасял добре с
персонала. Всеки ден идвал в заведението, както по работа, така и с приятели. През лятото
на 2018г. в заведението дошли полицаи. Клиентите много се уплашиха. Ходили на оглед на
външните тоалетни. Според свидетелката имало проблем с водата. След проверката ищецът
много се изнервил. Имало малко спречкване с някои служители, защото се скарали заради
това. Случвало се е клиенти да я питат какво прави шефа й в полицията. Адвоката му е
идвал в заведението. След проверката ищецът станал по-строг към персонала. Постепенно
изоставил работата си. Ресторанта не продължил да работи още дълго и затворил. Доста от
познатите му се отдръпнали от него. Ищецът има диабет и сърдечни проблеми. Има две
операции, често вдига кръвно, прилошава му.
По делото е назначена съдебнимедицинска експретиза от кардиолог, според коят през
м.ноември 2010г.,когато след сърдечна катетаризация ищецът бил диагностициран с
диагноза: Дилатативна кардиомиопатия. Атеросклероза. Хипертонична болест Пет, лека
степен, сърдечна форма. Умерена митрална регургитация. ЛББ. СН II ФК. Бил
хоспитализиран по спешност в МБАЛ-Кубрат поради силно изразен внезапно настъпил
задух, лесна умора при обичайни физически усилия . През 2014г. отново била извършена
сърдечна катетаризация и посочена диагноза: Дилатативна кардиомиопатия. ХЗСН III ФК по
NYHA. Умерена митрална регургитация. Хипертонична болест III стадий, умерена степен,
сърдечна форма. ПЛББ.През лятото на 2017г. била извършена имплантация на
електрокардио стимулатор/система за ресинхронизираща терапия.В началото на м.октомври
2018г. поради влошаване на здравословното състояние ищецът бил приет в болница, като
впоследствие била извършена имплантация на електрокардиостимулатор/система за
ресинхронизираща терапия. Според вещото лице с оглед наличните заболявания на ищеца,
всяко емоционално разстройство би било провокиращ фактор за възникване на промени в
артериалното налягане, провокиране на аритмии и разстройство на нервната система.
Възникването на камерна тахикардия е потенциално летална аритмия която застрашава
живота на пациента. С оглед наличната тежка сърдечна патология и придружаващи
9
заболявания, следвайки препоръките за добра медицинска практика пациента е бил
абсолютно индикиран за надграждане на ресинхронизиращото устройство с функция за
дефибрилатор за възможно предотвратяване на настъпване на внезапна сърдечна смърт,
което не би било постигнато с използването единствено на медикаменти.
По делото е изслушана и съдебно-психологична експертиза, според която по повод на
воденото наказателно производство ищецът е преживял ситуация на силно безпокойство,
несигурност, обида и уронване на престижа и личното достойнство. Вещото лице обаче не
открива тежки промени във възприятията и ограничение върху контрола. Налице са данни за
физически проявления на симптомите на стрес, разстройвайки нестабилното му
здравословно състояние - сърдечните проблеми, но въпреки това, индивида запазва своята
изначална устойчивост, адаптивност и уравновесеност, формирайки ответна защитна
реакция, която в случая е по механизма на съдебното дирене. Възникналите негативни
чувства свързани с моралната ощетеност и личното достойнство са в рамките на
нормалпсихологична реакция на стрес в застрашаваща /стресова/ ситуация. Поведението му
е напълно подредено, не излиза извън рамките на обичайното.
При психологическото изследване вещото лице е отчели високи стойности в скалата за
невротичност, което показва, че изследваното лице се намира в състояние на стрес, с
повишени нива на тревожност и безпокойство. С наличие на променливо настроение и
непостоянство. Неспокоен, тревожен, потиснат. Това са обичайните проявления изпитвани в
ситуация на стрес и несигурност и възникват най-вече като отговор към стресогенното
събитие. Тъй като събитието само по себе си включва дълъг период от време, в който
настъпват и други негативни събития /здравословни проблеми, пенсиониране, промяна в
социално-икономическата среда и бизнеса, изолиране свързано с пендемичната обстановка и
намаляване на удоволствените преживявания, сред които е и лова/ не би могло да се посочи
от какво точно се предизвиква тревожността и нервното безпокойство. Обвинението е от
такова естество, че нормалпсихологично би могло да възбуди у индивида психоемоционален
стрес и нервно напрежение. По време на делата и след това се наблюдавало частично
овладяване на стресовото напрежение до нормализиране на психическото му състояние към
момента, с периоди на емоционална и социална отчужденост. Не са налице и данни за
социална дезадаптация на лицето, както и за търсена специализирана психиатрична или
психологична помощ или лечение след съдебните дирения и излизане на оправдателната
присъда. Социалното му функциониране, макар и променено с пенсионирането е
продължило в обичайния за него стил - продължил да работи, управлявайки хотелската част
и един от ресторантите си, полага грижи за семейството и внуците си, поддържа социални
контакти. От есента на 2020г., макар и ограничено е възобновил и ловуването, близките му
оказват подкрепа.
По делото са приложени три договори за правна защита и съдействие: №0158949/06.07.18г.
/по БП №211/18г. и по нохд№566/2018г. на КРС/ за сумата от 1300лв., №0167958/21.11.19г.
/по повод повторното разглеждане на нохд №566/2018г./ за сумата от 900лв. и
10
№**********/06.07.20г./по внохд №132/2020г. на РОС/ за сумата от 900лв.
Въз основа на така установената фактимеска обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от повдигането
срещу ищеца на обвинение в извършването на престъпления по чл.234вНК, за които той е
оправдан.
Нормата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4
ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на
правозащитните органи е обективна, безвиновна – тя отговаря независимо дали вредите са
причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При
обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без
значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то
отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай –
Прокуратурата на РБългария.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че на 28.06.18г. спрямо
ищеца е образувано Бързо производство за извършено прпестъпление по чл.234в НК, като
на 03.07.18 му е повдигнато обвинение и е разпитан. Бързото производсво е приключило в
рамките на една седмица и е предадено на прокурора с мнение за съд. Още същия ден
прокурорът е внесъл обвинителен акт в съда. По наказателното съдебно производство във
всичките инстанции, по повод всички обжалвания са проведени 13 съдебни заседания,три от
които са отложени по молба на защитника на подсъдимия. Цялото таказателно производство
е приключило в рамките на две години, като по отношение на ищеца не е вземана мярка за
неотклонение. Още при първоначалното разглеждане на делото e постановена оправдателна
присъда. С оглед влязлата в сила оправдателна присъда, обвинението в престъпление се
явява неоснователно /незаконно/. Следователно осъществен е първият елемент от сложния
фактически състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди съдът намира следното:
За доказване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното
обвинение и техният вид по делото е изслушана експертиза и са събрани гласни
доказателства. Разпитаните свидетелки са в роднински, респ. трудови правоотношения, като
същите имат най-преки и непосредствени впечатления относно отражението на
11
повдигнатото обвинение и провежданото наказателно производство върху здравословното и
емоционалното му състояние и социалните контакти на ищеца.
В случая от показанията на свидетелките се установява, че както психическото, така и
физическото състояние на ищеца се е влошило след започване на наказателното
производство– ищецът се затворил се в себе си, престанал да общува с околните, срамувал
се, изпаднал в стрес, притеснявал се, че ще бъде осъден, без да е виновен. Наличните
заболявания се обострили до степен да застрашат живота му. Ето защо съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че по делото е недоказано ищецът да е
претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение.
Установи се, че честта, достойнството репутацията и доброто име на ищеца са били
накърнени. Установи се, че хората в града са коментирали ищеца, а част от близкото му
обкръжение се е отдръпнало от него. Лишил се е от дългогодишното си хоби. Следва отново
да се посочи, че отговорността по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ има обективен характер, като от
значение е единствено наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите
в правната сфера на ищеца неимуществени вреди и незаконното обвинение, която в случая е
налице, тъй като именно заради последното е станал обект на одумване. Отделно от горното
и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно Решение
№480/23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г., ІVг.о. на ВКС „е нормално да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване и трудовата му сфера. В тази именно връзка е и
възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства".
Повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасянето на обвинителен акт в
съда, цялото наказателно производство, нормално влияят негативно върху психиката на
всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални
доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното, какъвто именно е
настоящия случай.
По делото се установи, че още преди започване на БП ищецът е бил в недобро здравословно
състояние. Имал е диабет и имплантация на електрокардио стимулатор/система за
ресинхронизираща терапия. След започване на нохд здравословното състояние се влошило,
като се наложила повторна сърдечна катетаризация на ищеца и имплантация на
електрокардиостимулатор/система за ресинхронизираща терапия. Същото е овладяно,без
последващо влошаване на състоянието му. С оглед наличните заболявания на ищеца, всяко
емоционално разстройство се явява провокиращ фактор за възникване на промени в
артериалното налягане, провокиране на аритмии и разстройство на нервната система.
Съгласно Решение № 60/14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г.,IVг.о.
12
справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая,
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които носят обективни
характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за
извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Тези
обстоятелства, в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ, са: видът на нематериалните увреждания,
тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начинът на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия;
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и
професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени осъдителни
присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и
наличието други предишни осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността
на ищеца, като интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение. Паричният еквивалент на
неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от
обществено-икономическите условия в страната, като присъдената от този момент лихва
има компенсаторен характер. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи като
източник за неоснователно обогатяване.
Съобразявайки сревнително малката продължителност на наказателното
производство,липсата на взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение,
постановените оправдателни присъди, повдигнатото обвинение за леко умишлено
престъпление,съдебната практика по повод размерите на определяните обезщетения и
здравословното състояние на ищеца обосновават присъждането на обезщетение в размер на
5000лв., като до размера на 20000лв. същото се явява неоснователно.
По иска за обезщетение за имуществени вреди съдът намира следното: претенцията е изцяло
основателна.
По делото са приложени три договори за правна защита и съдействие: №0158949/06.07.18г.
/по БП №211/18г. и по нохд№566/2018г. на КРС/ за сумата от 1300лв., №0167958/21.11.19г.
/по повод повторното разглеждане на нохд №566/ 2018г./ за сумата от 900лв. и
№**********/06.07.20г./по внохд №132/2020г. на РОС/ за сумата от 900лв. Сумите за
процесуална защита са изплатени в брой от ищеца, като наказателният съд не се е
произнасял за разноските. Същите се явяват имуществена вреда от незаконосъобразното
обвинение и подлежат на обезщетяване.
Двете обезщетения се дължат със законната лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда-05.08.2020г.
13
На ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски за 1825лв./20лв.-държ.такса, 1300лв. за адв.възнаграждение, 500лв. за вещи лица и
5лв. за съд.удостоверение/, предявил е искове за 23100лв., който е уважен в размер на
8100лв. Предвид на това на ищеца се следват разноски в размер на 639.94лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Г. от гр.Кубрат,
ул.Христо Смирненски №12, ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от
5000лв./пет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконно обвинение по БП №211/2018г. по описа на РУМВР-Кубрат, поддържано по
НОХД №566/18г. на РОС, ВНОХД №196/19г. на РОС, НОХД №566/19г.на РРС и ВНОХД
№132/20г. на РОС, по което е оправдан, сумата от 3100лв./три хиляди и сто лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-заплатени адвокатски
възнаграждения, двете суми дължими, ведно със законната лихва, считано от 05.08.20г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВАРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за размера
над 5000лв. до 20000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Г. сумата от
639.94лв./шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ съдени
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
14