№ 15118
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110158037 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1
КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Н.
С., ЕГН **********, срещу [***], ЕИК [***], с която моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразна Заповед № 3-89/12.09.2023 г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“.
В исковата молба ищецът К. Н. С., ЕГН **********, навежда твърдения, че се намира
в трудово правоотношение / ТПО/ с ответника, по силата на което ищецът изпълнява
длъжността „Калкулант щети- АЗ“. Поддържа, че ответникът, в качеството си на негов
работодател, му наложил незаконосъобразно дисциплинарно наказание „Забележка“, за
което на ищеца била връчена Заповед № 3-89/12.09.2023 г. Счита, че са налице процесуални
нарушения по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Сочи, че искането за
обяснения, изхождащо от работодателя, било неясно и неконкретизирано и в противоречие с
КТ. Твърди, че работодателят не е конкретизирал дата и час на съответните нарушения. В
искането за даване на обяснения не било описано нарушението, както било посочено в т. 1 в
заповедта - отказ ищецът да изпълни служебните си задължения по повод обработване на
щета № [***]. Оспорва да му е искано обяснения и за описаното в т. 2 от заповедта
нарушение - напускане на работното място в работно време, с цел нерегламентирана
почивка и участие в инцидент, настъпил на 11.08.2023 г. около 15:45 ч. Поддържа, че щета №
[***] била възложена за обработване на служителя И.Д., но тъй като последният не я
изработил, е била обработена от служителя Д. Д.. Относно нарушението, описано в т. 2,
сочи, че не ставало ясно дали се касае за една и съща дата. Сочи, че официално
регламентираната му почивка е от 15:00 ч. до 15:30 ч. Тъй като е имал щета за обработване,
която, когато постъпи, се ползва с приоритет, ищецът не е използвал почивката си в
посочения часови диапазон, а от 15:30 ч. до 15:45 ч. Оспорва да е напускал територията на
1
дружеството ответник. Поддържа, че е бил пред офиса. Излага твърдения, че е бил нападнат
от друг служител - И.Д., като оспорва да е виновен за случилото се. Посочва, че е входирал
искане пред ответника за разглеждане на записите от камерите, като е поискал да бъде
уведомен за данните, получени от записите. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски. С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Прави
доказателствено искане по чл. 190 ГПК за задължаване ответника да представи трудовото му
досие и преписката по образуваното дисциплинарно производство, в резултат на което е
издадена Заповед № 3-89/12.09.2023 г., както и преписка по процесната щета.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], депозира отговор на исковата
молба, чрез юрк. Й.С., с който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Не
оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът
изпълнява длъжността „Калкулант щети- АЗ“. Не оспорва, че на ищеца му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 3-89/12.09.2023 г. Поддържа, че
последната е издадена при спазване на законопредвидената процедура и предпоставки.
Твърди, че на 14.08.2023 г. са поискани обяснения от страна на ищеца, като с последния бил
проведен и допълнителен разговор. Поддържа, че ищецът е бил наясно за нарушенията, за
които дава обяснения, и последните са събрани надлежно. Твърди, че ищецът е отказал да
обработи щетата, доколкото същата била на колегата- И.Д., който към този момент не е бил
на работното си място. Сочи, че щетата била калкулирана от друг служител на ответното
дружество- Д. Д.. Излага твърдения, че ищецът е заснел работното място на И.Д., за да
установи неговото отсъствие, за което възникнал конфликт между ищеца и Д.. Поддържа, че
от ищеца са търсени обяснения във връзка с напускането му на работното място в работно
време, с цел нерегламентирана почивка, за което са дадени такива в разговор от 14.08.2023 г.
Извън обедната почивка били предвидени още две по 15 минути- сутрин от 10:00 ч. до 10:15
ч., както и от 15:00 ч. до 15:15 ч. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства, които
са приети по делото, в т.ч. поисканите от ищеца документи от трудовото му досие, имащи
отношение към наложеното наказание и извършеното нарушение на трудовата дисциплина
от ищеца. По искане на ответника съдът е допуснал и са събрани в хода на съдебното дирене
свидетелски показания на трима свидетели във връзка с установяване на обстоятелствата
около твърдените нарушения на трудовата дисциплина, поисканите обяснения от страна на
ищеца за тях и законосъобразното осъществяване на проведената срещу ищеца
дисциплинарна процедура при която му е наложено и наказанието, чиято отмяна се иска в
производството.
Съдът, като се запозна със становищата на страните, както и във връзка с
наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, при съвкупната
преценка на събраните в производството доказателства, съобразно чл. 235 от ГПК
намира за установено следното:
Не се спори между страните, че между тях към момента на издаване на процесната
заповед е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор по силата на
който ищецът е изпълнявал длъжност „Калкулант щети- АЗ“, както и че със Заповед № 3-
89/12.09.2023 г. на изп. директор на ответното дружество, издадена на основание чл. 188, т. 1
от КТ на ищеца е било наложено дисциплинарното наказание "забележка".
Установява се от приетата по делото Заповед № 3-89/12.09.2023 г., че на ищеца е
наложено наказание за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина, съгласно
чл.187, ал.1, т.1, т.3, и т.10 от КТ във вр. с чл.50.1.1, чл.50.1.3., чл.50.1.8. и чл.34 от
Правилника за вътрешния трудов ред на [***] както и по чл.3.т.11 от Етичния кодекс на
ответника, като в мотивната част на заповедта работодателят посочил в какво точно се
изразяват нарушенията, а именно: отказ да изпълни служебните си задължения по повод
2
обработването на щета № [***], в резултат на което работата е била пренасочена и
изпълнена от друг колега и напускане на работното място, в работно време, с цел
нерегламентирана почивка и участие в инцидент, настъпил на 11.08.2023 г., около 15,45 ч.
От приетите доказателства по делото – искане на обяснения /на л.8/ с посочване на
конкретните нарушения, за които се искат същите; писмени обяснения с рег. №
7587/1/25.08.2023 г. и обяснения от К. С. за настъпило събитие на работното място на
11.08.2023 г. /на л.41/; съдържащите се в дисциплинарната преписка при ответника
обяснения от свидетели и очевидци на инцидента от 11.08.2023 г. в двора на ответното
дружество, дадени съответно от Д. Д. /на л.42/, Е.Е. /на л.44/, И.Д. /на л.46/, Ц.Р. /на л.47/,
Й.Й. /на л.48/, К.Б. /на л.50/; Докладна записка от А.А. /на л.59/ - пряк ръководител на ищеца
и другия участник в инцидента, вкл. от показанията на част от същите лица, дадени в
настоящото производство при разпита им в качеството на свидетели – Д. Д., Е.Е. и св.Г.Д.,
се установява по делото и то безспорно, че на 11.08.2023 г. през работно време и при
отсъствие на един от двамата служители, изпълняващи длъжност „Калкулант щети- АЗ“ към
този момент – И.Д., служителят Д. Д., изпълняващ длъжност „Специалист – ликвидация на
щети“ е насочил за обработка към калкулантите щета за калкулация. Тъй като Д. в момента
отсъствал от работното си място, св. Д. помолил ищеца С. да я обработи, което последния
отказал, с мотива, че предпоследната щета е обработена от него, поради което настоящата
следва да се обработи от И.Д.. За да не допусне необосновано забавяне и недоволство от
страна на клиента, очакващ възлагателно писмо, св. Д. лично седнал на мястото на Д. и
калкулирал щетата. Докато той обработвал тази щета, зад гърба му преминал ищеца С.,
който с личния си мобилен телефон снимал екрана на компютъра, както и че Д. не е на
мястото си, след което излязъл да пуши пред Фронт офиса на дружеството. Малко след това
се появил Д., който бил афектиран и вече очевидно запознат с действията на С., след като
разбрал, че щетата вече е обработена взел ликвидационната преписка и се насочил към С.
отвън. Всички служители дали обяснения по случая, в т.ч. разпитаните в производството
свидетели, сочат, че между двамата се разразил сериозен скандал, с много обиди, псувни и
заплахи за саморазправа. Притеклите се служители предотвратили физически контакт между
двамата каращи се. Според св. Д., С. е провокирал умишлено Д. и е очаквал последния да му
посегне и физически, като непрекъснато го заплашвал със съд.
От показанията на св. Е. се установява също, че скандала от 11.08.2023 г. имал
предистория, като цит.: „Скандали чак не са имали преди това, но по-скоро имаше
подмятания от К. колко малко работи другия (И.Д.), настройване на колеги.“. Подобни
твърдения излага в показанията си и другия свидетел Д., който заявява, че „Моето
впечатление е, че К. С. се дразнеше постоянно на Д., но преди това се дразнеше и на
другите колеги, които бяха преди Д. на същата длъжност. Винаги някой не си вършеше
работата според него и той постоянно се дразнеше. Според мен това беше фикс идея да
стои да говори как Д. не върши работа и как само той се нагърбва с всичко. Броят си
щетите като малките деца. Смешно е“. Допълнително св. Д. сочи, че „С Д. са заедно от 2
месеца (има предвид К. С.). Преди това имаше един колега, втори, трети…Напускат
изцяло дружеството, поради някакви причини. Всъщност имаше един, който го преместиха
на друга длъжност…Двама със сигурност напусната, като единия точно затова беше
преместен, че не могат да се разберат с колегата С.…..Към момента и Д. не работи в
дружеството. Напусна, доколкото мие известно, след този случай“… и още „Всъщност С.
се държеше агресивно, макар с ръцете отзад, държейки цигарата викаше към Д. „Ще те съдя
до дупка!“….С. очакваше да бъде ударен и на това разчиташе….“.
И двамата свидетели Е. и Д., посочват в показанията си, че поради това непрекъснато
мерене на работата на калкулантите, провокирано от К. С., в последните месеци била
наложена практиката те, като специалисти-ликвидация на щети да подават към калкулантите
равен брой щети за обработка, за да няма сърдити, цит. „Знам на кой съм дала предходната
щета и следващата е за другия, така се разпределяха. „Аз ги разпределям, заявява св. Д., и
3
към И.Д., и към С.. Беше ред да обработи щетата И.Д., който обаче го нямаше. К. беше
помолен да го направи. Редуваме ги с колегата, с който входираме щетите. Редувам ги и аз
и той също, и се получава долу-горе еднаква натовареност.“. В показанията на св. Е. се
посочва също, че „Ние раздаваме щетите по равно. Моите щети И. ги започва, на колегата –
К. ги обработва. По някакъв начин 50 на 50 се опитваме да им подаваме преписките. Тва
стана отскоро, откакто преди няколко месеца се скараха пак и оттогава въведохме точи
начин, ако може да се предотвратя по нататъшни скандали.“ Същият свидетел твърди още,
че „Когато И.Д. го е нямало, а К. не е могъл да обработи всички, ние също да поемаме част
от преписките. Имало е такива случаи и може ние всичко да правим, просто тяхната
длъжност е такава, но ако има напрежение в офиса, си помагаме. Разпределяме щетите като
пишем отгоре инициалите им И.Д. или К.С.
По отношение напускането на С. на работното място в нерегламентирана почивка за
цигара, св. Д. заявява: „Почивката беше минала, защото почивките са от 15,00 ч. до 15,30
ч. Двамата бяха единствено на длъжност „Калкулант“ към този момент. Не стана ясно
къде е бил Д. в този момент, но го нямаше на бюрото му. Щетата беше калкулирана от
мен в 15,37 ч., след като седя повече от 5 минути на бюрото на Д., а К. категорично
отказа да я обработи…. Двамата с Д. не се разбират, като С. постоянно търсеше
провокации спрямо И. и когато И. отсъстваше или е излязъл, К. отказваше да обработва
щети и ходеше постоянно при директора да се оплаква…“. От показанията на св. Е. пък е
видно, че „заплатата е договорена за отработено време и няма връзка с щетите,
бройката им и т.н. Ползваме почивки от 10.00 ч. зо 10.15.ч. едната и от 15,00 ч. до 15,15 ч.
втората. Разбираме се помежду си кой кога да излезе, тъй като в офиса постоянно трябва
да има човек. Ако не си успял да използваш почивката си в това време и се договориш с
някой човек да те замества, може да я вземеш и по-късно.“. В конкретния случай се
установява безспорно, че при отсъствие на И.Д. от работното място и при категоричен отказ
на К. С. да обработи щета, която е стояла на бюрото на Д., С. е напуснал офиса и излязъл да
пуши.
Свидетелката Д., като ръководител на отдел „Човешки ресурси“ свидетелства относно
поисканите от ищеца обяснения за случая на 11.08.2023 г. и всички установени нарушения
на дисциплината, извършени от същия във връзка с процесния инцидент. Същата заявява
пред съда, че веднага след инцидента при нея първо се качил К. С., който разказал какво се е
случило, след това дошъл и И.Д., който също разказал за инцидента. Незабавно св. Д.,
заедно с прекия им ръководител взели решение да изслушат всички служители, станали
свидетели на скандала, след което да разговарят индивидуално с всеки от участниците в
него. Едва след проведените устни разговори и снетите обяснения от свидетелите, взели
решения да започнат дисциплинарни производства срещу двамата служители – Д. и С.,
които приключили с налагане на наказание „забележка“ и за двамата. И св. Д. също
потвърждава, че почивките са регламентирани в рамките на работното време, но следва да се
последователно „първо единия, след това другия, но горе-долу трябва да се ползват в
посочения в правилника диапазон, обедната от 12,00 ч. до 13,00 ч., а междинните от 10,00 ч.
до 10,15 ч. и от 15,00 ч. до 15,15 ч. и още „тази следобедна почивка е с продължителност 15
мин., а С. беше излязъл много по-късно… Единият излиза от 15,00 ч. до 15,15 ч., а другия от
15,15 ч. до 15,30 ч.“. При изслушването, а и по-късно от дадените писмени обяснения, св. Д.
твърди, че са установили, че „са се скарали заради една необработена преписка, която в
крайна сметка я обработил трети колега. Св. Д. твърди, че имат както писмени, така и устни
обяснения от С., за всички нарушения, които са установили в този ден – 11.08.2023 г., като
същия е бил наясно за какви нарушения на трудовата дисциплина му се искат обяснения и
съответно е дал такива и за необработената щета, и за напускането на работното място в
нерегламентирано за почивка време и изобщо за скандала с колегата му Д..
По делото са приети като писмени доказателства още трудов договор от 12.08.2020 г. и
длъжностна характеристика на ищеца, в които е посочено какви са задълженията и
4
отговорностите на служителя, осъществяващ длъжността „Калкулант щети- АЗ“, на кого е
подчинена длъжността и с кои други си взаимодейства, на какви почивки има право
служителят, кои са приложимите вътрешни актове на работодателя, регламентиращи
трудовото правоотношение и изпълнение на задълженията му, каква отговорност носи за
нарушение на задълженията му, установено в трудовия договор и вътрешните правила на
работодателя. Ищецът е подписал трудовия договор, в който освен друго е удостоверил и
запознаването си с Правилника за вътрешния трудов ред, Вътрешните правила за работната
заплата и др. актове, относими към трудовото правоотношение. С нарочна декларация,
подписана лично от ищеца С., приета като неоспорена от него, същия е декларирал, че е
запознат с Правилника за вътрешния трудов ред, Вътрешните правила за работна заплата;
Политиката за възнагражденията; Период на атестация; Политика за информирана
сигурност; Правилник за движение на документите и компетенции; Всички вътрешни
нормативни актове, правила и процедури, актуални и действащи към момента (17.08.2020 г.).
Приет е по делото и самия Правилник за вътрешния трудов ред, които норми са цитирани в
процесната заповед. Видно от същия, в т.38.3. касаеща работното време и организацията му,
е посочено, че „в звената и отделите, работещи с клиенти, обедната почивка се организира
по начин, който да осигури непрекъсваемост на процеса на обслужване на клиенти на
Дружеството.“. Отделно от това, със Заповед № 3-133/20.12.2019 г. на изп. Директор на
дружеството-ответник, са регламентирани и допълнителни 15 минутни почивки, съответно
сутрин от 10,00 ч. до 10,15 ч. и следобед от 15,00 ч. до 15,15 ч., като същите следва да се
ползват в зависимост от натовареността на работния процес.
По делото е приета и докладва записка с рег. № 7592/17.08.2023 г. от А.А., директор на
дирекция „ЛЩ – АЗ“ в [***], който се явява пряк ръководител на „калкулантите щети – АЗ“
какъвто е ищеца, в която същия излага до председателя на СД на дружеството становището
си във връзка с възникналия на 11.08.2023 г. инцидент между К. С. и И.Д., в която докладна
посочва, освен какви нарушения на трудовата дисциплина е констатирал че са извършили
двамата, но също така излага и твърдения за предприети от него действия да раздели
двамата служители, цитирам: „поради неспособността на К. С. и И.Д. да са част от един и
същи колектив, поради честите изблици на дребнавост водещи до спорове, инициирани от
К. С. на тема: „кой колко е полезен в процеса на работа“. А. сочи, че е разделил
количествено насочваните към тях преписки, а преди около 10 дни, когато разбрал, че се
освобождава работно място в друга дирекция, за което Д. е подходящ му предложил да я
заеме и последния приел, което било съгласувано и с Г.Д. от „Човешки ресурси“. А. твърди,
че в предхождащия инцидента ден, т.е. на 10.08.2023 г., след като чул подмятания от С., го
предупредил да се въздържа от коментари и провокация по адрес на И.Д. до решаване на
случая, но въпреки това , на следващия ден се стигнало до процесния инцидент (скандал), за
който случай вече А. е предложил на служителите да се потърси дисциплинарна
отговорност.
Други относими към релевантните факти, доказателства, не са приети в
производството.
От правна страна, съдът достигна до следните изводи:
Проверката на законността на наложеното дисциплинарно наказание съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на наложено
наказание като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически
основания, които /според наказаното лице/ опорочават волеизявлението за налагане на
дисциплинарното наказание. Съдът не може да основе решението си по иск за отмяна на
наложено дисциплинарно наказание на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска по чл. 357
КТ съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
5
работодателя да налага дисциплинарни наказания или надлежното му упражняване /в този
смисъл решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение, приложимо и към исковете по чл. 357, ал. 1 КТ/.
Ето защо, ответникът следваше да докаже, че е наложил дисциплинарното наказание с
мотивирана писмена заповед, както и че ищецът виновно е извършил описаните в нея
нарушения на трудовата дисциплина и наложеното за тях наказание се явява съответно.
При така разпределена доказателствена тежест и приетите писмени и гласни
доказателства, обсъдени подробно по-горе, съдът намира иска за неоснователен.
С процесната Заповед № 3-89/12.09.2023 г. на Изп. директор на ответното дружество, на
ищеца К. С. е било наложено дисциплинарното наказание "забележка". По така наведените с
исковата молба доводи за незаконосъобразност на заповедта съдът намира следното:
Твърденията за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, очертаващи
основанието на предявения иск, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с твърденията, че
ищецът не е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина – „не е отказал да
обработи щета № [***] на 11.08.2023 г.“, „не е напуснал работното си място за използване на
нерегламентирана почивка на 11.08.2023 г., около 15,45 ч.“ и “не е участвал в словесен
конфликт с колегата си И.Д., придружен с взаимни нападки, остри реплики и обиди, което е
било проява на непристойно и обидно поведение спрямо друг служител“, т.е. описаните в
заповедта нарушения на чл.50.1..1. ; чл.50.1.3. и чл.50.1.8. и чл.34 от Правилника за
вътрешния трудов ред, вкл. нарушение на чл.3, т.11 от Етичния кодекс на [***], в частност
нарушаване на основни принципи на поведение – колегиалност, учтивост и спазване на
комуникационната политика на Дружеството, нито същото да е извършено виновно, както и
че не проведена коректно процедура по чл.193 от КТ, преди налагане на дисциплинарното
наказание и ответникът не е изпълнил коректно задълженията си да изслуша служителя и да
събере и оцени посочените доказателства.
На първо място, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и
да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от
друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по
същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което
следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ ( в
този смисъл решение № 1506/10.12.1999 г. по гр. дело № 408/99 г., решение № 23 от
13.04.2001 г., ВКС, III г. о. и др.). Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и
времето на извършването му.
Съдът намира, че процесната Заповед № № 3-89/12.09.2023 г. на Изп. директор на
ответното дружество отговаря на посочените изисквания. Видно от съдържанието на
заповедта, отразените в нея нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и точно,
както и в поканата за даване на писмени обяснения. Видно от двукратно дадените писмени
обяснения (а се установява, че С. е бил и устно изслушан непосредствено след инцидента от
11.08.2023 . около 15,45 ч.) същият пунктуално е отговорил, макар с прийома на простото
отричане, че не е извършил нито едно от посочените в искането за обяснения нарушения,
което е индиция, че същия е бил надлежно и своевременно уведомен, както за започналото
срещу него дисциплинарно производство, така и за нарушенията на трудовата дисциплина,
които се твърди да е извършил, като му е осигурено достатъчно време за даване на
обяснения по случая и по конкретните нарушения.
6
От свидетелските показанията на разпитаните в производството свидетели, които
съдът няма причина да не кредитира, независимо, че всички свидетели са действащи
служители на ответното дружество (какъвто е все още и ищеца) доколкото показанията им
както помежду си, така и в съпоставка с приетите по делото писмени доказателства, са
непротиворечиви, ясни и допълващи се, кореспондиращи с останалия доказателствен
материал и в този смисъл обективни и годни да установят фактите и обстоятелствата, за
които са посочени, се установява безспорно, че на 11.08.2023 г., когато на мястото на
калкулантите щети е бил само К. С., при налична за обработка преписка (макар същата да е
била насочена към Д.) и при отсъствие на втория служител „калкулант щети-АЗ“ – И.Д.,
ищеца категорично отказал да изпълни служебните си задължения и обработи щетата, дори
след като е помолен от св. Д., който в крайна сметка лично обработил преписката.
Установява се безспорно, че С. е напуснал работното си място, след края на
регламентираната следобедна почивка, т.е. след 15,30 ч. и то във време, когато в отдела по
калкулация на щети е бил само той (безспорно е че в този момент другия калкулант И.Д. не е
бил на работното си място). Напускането е демонстративно, докато в офиса има чакащ за
възлагателно писмо клиент и с мотив, че щетата следва да е обработи от И.Д., който
очевидно отсъствал в момента! Снимането на екрана на компютъра на Д., в момент когато
щетата се обработва от трето лице – св. Д., пък е било поредна провокация от поредица
такива в последните дни и седмици, в които както прекия им ръководител се е изразил в
докладната си записка, С. е инициирал спорове на тема „кой колко е полезен в процеса на
работа“.
Факт е, че в ответното дружество, съгласно трудовите договори на служителите
„калкулант щети-АЗ“ работната им заплата е уговорена за отработено време, а не за брой
обработени щети, т.е. приета е повременната система на заплащане на труда, а не т.нар.
„сделна“, при която се измерва количество и норма работа. Следователно, дори и при
неравно натоварване на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, същите
получават едно и също възнаграждение, като това неравенство следва да се констатира и
евентуално отстрани от работодателя, но не е работа на служителите да се следят един друг.
Всеки служител е длъжен да изпълнява работата, за която е нает, а не да следи колегите си
дали изпълняват своята.
Съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ „работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения, като събере и оцени посочените доказателства“. Правновалидно е искането на
обяснения, само ако същото е отправено от лице, притежаващо необходимата да ангажира
работодателската воля, представителна власт. За да изпълни това си задължение
работодателят, и по точно – субектът на дисциплинарната власт, е необходимо да поиска
такива обяснения от съответния служител, като следва да поиска обяснения именно за тези
нарушения, за които впоследствие би наложил и дисциплинарно наказание. Следователно
самата норма на КТ допуска както даване на устни обяснения, така и на писмени такива. В
случая, безспорно се установява, че на ищеца са поискани обяснения от представляващите
ответника изпълнителен директор и председател на СД, същия е имал възможност да даде и
устни обяснения, непосредствено след инцидента на 11.08.2023 г., а по-късно и след покана,
връчена му на 22.08.2023 г., да даде и писмени такива. От извършването на нарушенията до
издаването на заповедта на 12.09.2023 г. е изминал период от 1 месец, в който работодателят
е осъществил всички изискуеми по КТ правно валидни действия, свързани със
законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание – същия е поискал и получил
обяснения от служителя, събрал е доказателства (изслушал другия участник в инцидента,
7
събрал е обяснения от свидетели, докладни записки и др.) обсъдил е същите, извършил е
преценка на тежестта на нарушението и е избрал да санкционира служителя с най-лекото по
тежест дисциплинарно наказание предвидено в чл.188 от КТ, а именно „забележка“.
Ответникът, комуто съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК принадлежи доказателствената
тежест, установи безспорно по делото, че ищецът е извършил вменените му с процесната
заповед дисциплинарни нарушения, квалифицирани като „не уплътняване на работното
време“ и „неизпълнение на възложената работа“, в т.ч. и проявеното от ищеца непристойно,
неколегиално и обидно отношение и поведение към друг служител на дружеството.
За всички тези нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е наложил най-
лекото дисциплинарно наказание, което според съда е и съответно на извършените
нарушения.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че процесната Заповед № 3-89/12.09.2023 г. на
изпълнителния директор и Председателя на СД на [***], с която на ищеца К. Н. С. е
наложено наказание „забележка“ е законосъобразна и същата не подлежи на отмяна от съда.
Искът като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът. Последния е
поискал присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда
размер. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.23, т.4 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя като справедливо възнаграждение на юрисконсулта, представлявал
ответника в производството, отговарящо на вида и количеството на извършената дейност,
сумата от 100 лв., която на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се възложи в отговорност на
ищеца.
С оглед изхода на делото, държавна такса не се дължи за производството, същата
следва да остане за сметка на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. С., ЕГН ********** срещу [***], ЕИК [***], иск по
чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното му със заповед № 3-89/12.09.2023
г. на Председателя на СД и Изпълнителния директор на [***], дисциплинарно наказание
"забележка", като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК К. Н. С., ЕГН ********** от гр.
София, [***] да заплати [***], ЕИК [***] сумата от 100. 00 лв. (Сто лева) представляваща
сторените от ответника съдебни разноски в производството за дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8