Решение по дело №447/2019 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 317

                                 

гр.Русе, 01.10.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на десети септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                        ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. съдия                               

 

                               

при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В.гр. дело N447 по описа за 2019   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.Д.Ц. *** чрез особения му представител адв.Д.Т. против решение №899/23.05.2019 г., постановено по гр.д.№8600/2018 г. на Русенския районен съд, с която е уважен предявеният от Т.против него установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска.

Ответникът по жалбата Т.не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че жалбата е неоснователна. Иска да се потвърди обжалваното решение като правилно, както и да му се присъдят направените разноски за въззивното производство.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл.259 от ГПК срок от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи. Изводите за допустимост и основателност на предявения иск кореспондира с доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон.

Производството по делото е образувано по предявения от „Топлофикация Русе” АД- гр.Русе против жалбоподателя установителен иск по чл.422 от ГПК.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че ответникът по жалбата е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 196.18 лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 24.11.2017 г.- 24.07.2018 г. по издадени фактури, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2018 г. до окончателното плащане, за сумата в размер на 8.38 лв.- мораторна лихва, както и за направените разноски. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№6573/2018 г. по описа на РРС и е била издадена  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на 47, ал.5 от ГПК като на заявителя е изпратено съобщения с указания да установи вземането си по предвидения за това исков ред. Исковата молба е подадена в преклузивния срок.

Установено е също, че  жалбоподателят е абонат на Т.за недвижим имот- жилище, находящ се в гр.Р., вх.Д.  Сградата, в която се намират посочениия имот и самият той е присъединен към топлопреносната мрежа на ответника по жалбата. В сградата, вкл. и за процесния имот е въведено дялово разпределение. При извършване на дяловото разпределение са спазени нормативните правила за дялово разпределение като за имота на жалбоподателя е начислена/ разпределена/ само топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Размерът на цената на дължимата топлоенергия е установен с приетите фактури и счетоводна справка, неоспорена от жалбоподателя и ползваща се с регламентираната в чл.182 от ГПК.

Предвид на тези факти правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.422 от ГПК е основателен и законосъобразно е уважен в претендираните размери.

Жалбоподателя е абонат на Т.за недвижим имот, находящ се в топлофицирана сграда, поради което има качеството на потребител  по смисъла на чл.153 от ЗЕ. В качеството си потребител за същият е налице задължение за плащане на топлоенергия за отдадена сградна инсталация като задължението възниква по силата на закона- чл.153, ал.6 от ЗЕ. За доставената топлоенергия за отдадена сградна инсталация същият дължи заплащане на дължимата цена по издадените фактури.  Размерът на дължимите суми от жалбоподателя са установени, както с приетите по делото фактури, така и с извлечение от счетоводните записвания, които не са били надлежно оспорени от него. С оглед липсата на доказателства за противното, правилн е прието, че при определяне на количеството топлоенергия, дължима от жалбоподателя са съобразени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение.

Неоснователен е  доводът на жалбоподателят, че същият няма качеството на абонат на ищцовото дружество. В качеството си на обитател на топлофициран имот, същият е придобил качеството на абонат е като етажен собственик е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ответника по жалбата. Няма доказателства договорната връзка между страните да е прекратена. Въз основа на вече възникнала договорна връзка същият продължава да има качеството на абонат на дружеството, респ. на потребител на топлинна енергия за процесният имот и период , поради което дължи заплащане на нейната цена.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, както и внесеното възнаграждение за особения представител в размер на 150 лв. или общо сумата от 250 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №899/23.05.2019 г., постановено по гр.д.№8600/2018 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА  С.Д.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.сумата в размер на 250 лв. разноски за въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: