Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 30.07.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на втори юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Е.Ш.като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 582 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба с вх.№3591/09.10.2019г.,
подадена от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Триадица, ****, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрк.А.С.Г.,
против Ж.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата си молба ищецът излага, че между
страните е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 231062
от 26.11.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата
от 2200 лева, срещу насрещното негово задължение да върне предоставените
парични средства заедно с договорна лихва в размер на 467,87 лева на
осемнадесет месечни погасителни вноски, в срок до 24.07.2019г. Излага още, че
кредитът е усвоен чрез каса на „Изи пей“ ЕАД. Сочи, че с исковата молба не
претендира неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора.
Твърди още, че ответникът не е извършил
никакви плащания по кредита, поради което въз основа на подадено от ищеца
заявление по ч.гр.д. № 454/2019г. по описа на Районен съд Каварна е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за главница в размер на 2200 лева; възнаградителна лихва за периода от
26.11.2018г. до 24.07.2019г. в размер на 467,87лева и неустойка по чл.3 от
Договора в размер на 1388,38 лева, срещу която длъжникът (настоящ ответник) е
възразил.
В съответствие с изложените твърдения,
ищецът моли съда да приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца главница по процесния договор в размер на 2200 лева и
възнаградителна лихва в размер на 467,87 лева, за периода от 26.11.2018г.
до 24.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 16.08.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и в настоящото
производство, включително юрисконсултски възнаграждения в двете производства.
В с.з., ищецът редовно призован не изпраща
представител. Депозира писмено становище.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, чрез адв.В.Д. ***. С него оспорва
предявеният иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Моли съда
да отхвърли иска изцяло. Твърди, че въпреки съществувалите преддоговорни
отношения за отпускане на искания от него кредит в размер на 2200 лева, оспорва
обстоятелството, че сумата му е преведена и твърди, че не е получавал
договорената сума. Поради тази причина не бил извършвал плащания. Оспорва
представената разписка с исковата молба за извършено плащане от страна на ищеца
№ 2000000165794583 от 26.11.2018г., тъй като същата не съдържала подписи,
печати и други идентификационни данни. Твърди, че твърдените в исковата молба
опити на ищеца за доброволно уреждане на отношенията им са неоснователни, тъй
като липсват доказателства в тази посока. Претендира за направените от него в
производството разноски.
В с.з., ответникът се представлява от
упълномощения адв.Д.. оспорва иска и посочва, че представените договор и общи
условия не били подписани от ответника, платежния документ не удостоверявал
сключването договора. претендира разноски.
Каварненският
районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
към настоящото производство ч. гр. дело №454/2019г. на РС Каварна, е видно, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите от: 1) 2 200,00
лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 231062 от 26.11.2018г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и Ж.А.Г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.08.2019г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от
467,87 лева, представляваща лихва за периода от 26.12.2018г. до 24.07.2019г.,
сумата 1388,38 лева, представляваща неустойка по чл.3 от договора, както и
сумата от 131,12 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които
81,12 лева внесена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е
връчена на длъжника на 22.08.2019 г. чрез К.Т. Г. – майка.
На 26.08.2019
г., длъжникът е подал писмено възражение, в което е заявил, че не държи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, с разпореждане
№ 783/27.08.2019 г., заповедният съд указал на заявителя, че в едномесечен срок
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
Съобщението с
указанията на съда е връчено на заявителя на 11.09.2019 г.
На 09.10.2019г.,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по
същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за
установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против
която е подадено възражение от длъжника и ответник в настоящото производство.
Към исковата
молба ищецът е представил Договор за предоставяне на кредит №231062 /26.11.2018г., който е сключен между „Изи
Финанс“ ЕООД и ответника Ж.А.Г., за сумата от 2 200 лева. Уговорено е, че срокът
на кредита е 540 дни. Към договора са приложени Общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД, както и имейл кореспонденция между
ищеца и ответника.
По искане на
ответника е изпратената и приложена по делото разписка №07000821171482 от
26.11.2018г. удостоверяваща, че ответника Ж.А.Г. е получил превода.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми
по договор за предоставяне на кредит
№231062 от 26.11.2018г., с който му е предоставила кредит в размер на 2 200
лева, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът бил
уведомен за издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и същия е
възразил срещу нея. Разгледан по същество съдът го счита за неоснователен по
следните съображения:
Ищцовото ТД не
доказа твърдението си за възникнала валидна облигационна връзка между страните
с предмет договор за предоставяне на кредит №231062 от 26.11.2018г., по силата
на който е предоставило в кредит на
ответника за сумата от 2 200 лева,която последният се е задължил да върне при
условията на договора и ОУ.
Не се събраха по
делото доказателства, установяващи действителността на наведените в исковата
молба фактически основания за възникване и съществуване на задължението на
ответника във връзка със сключен между страните реален договор за кредит, което
е станало по електронен път. Тъй като ответникът е оспорил възникването на
твърдените договорни отношения, бе необходимо провеждане на пълно и главно
доказване при доказателствена тежест от ищеца. Той трябваше да установи
собственото си предложение за сключване на договор чрез електронни средства,
съдържащо необходимата информация до потребителя съгласно чл. 8 от Закона за електронната търговия,
изпълнение на задължението си да предостави на получателя на услугата общите
условия и съдържанието на договора по начин, който позволява тяхното
съхраняване и възпроизвеждане съгласно чл. 9 от същия закон. За това
същият представи като доказателства
изпратени електронни писма, но от същите е видно, че описаната информация е на
прикачен файл. Няма никакви данни обаче за неговото съдържание. Съгласно чл. 16
от ЗЗД в този случай приемането е действително, ако съдържа писмено
потвърждение на общите условия. Такова потвърждение в настоящия случай не се
установява. Освен това по никакъв начин не се доказва идентичност на адресата
на тези писма и ответника. Липсват доказателства и относно направени изявления
от страна на ответника, като например твърдяното в исковата молба искане за
сключване на такъв договор и неговото съгласие за това. Всички описани по-горе
факти от фактическият състав на сключването на твърдения в исковата молба
договор за предоставяне на кредит остават недоказани, и поради това не е
проведено пълно и главно доказване на възникването на поддържаната облигационна
връзка, поради което предявеният иск като неоснователен ще се отхвърли. Извън и
в допълнение на горното следва да се посочи и още, че представеният с исковата молба договор за
предоставяне на кредит не е подписан от никоя от страните. Няма положен подпис
за представляващ ищеца нито лично, нито в електронна форма, поради което не
може да се приеме, че е налице валидна облигационна връзка. Описаният
начин, по който страните са отправили
насрещни волеизявления, е различен – чрез средства за комуникация от
разстояние, като договорът се сключва във формата на електронен документ.
Доказателства за наличието на такъв не са събрани в настоящото производство.
Действително съгласно чл. 3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис писмената форма се смята спазена, ако е съставен електронен
документ. Легалното определение за него се съдържа в чл. 3, ал.1 от същия
закон. В настоящото производство, обаче, липсват доказателства в подкрепа на
твърдението, че е направено изявление за приемане, касаещо общите условия. При
това положение съдът приема, че не се доказва сключването на договор за предоставяне
на кредит между страните, нито неговите
условия.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника ес дължат разноски,
които съгласно приложен списък са в размер на 500 лева, платен адвокатски
хонорар.
Водим от горното
Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Триадица, ****, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрк.А.С.Г.,
ПРОТИВ Ж.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***,
искове за признаване на установено, че ответникът Ж.А.Г. дължи на „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД сумата от 2 200,00 (две хиляди и двеста) лева, представляваща главница
по предоставен кредит и сумата от 467,87 (четиристотин шестдесет и седем лева и
осемдесет и седем стотинки) лева лихва за периода от 26.11.2018г. до
24.07.2019г., дължими по Договор за предоставяне на кредит №231062 от
26.11.2018г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Триадица, ****, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрк.А.С.Г., ДА
ЗАПЛАТИ НА Ж.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, сторените в производството разноски в размер
на 500,00 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………