Р Е Ш Е Н И Е
№ 505/10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в състав :
Административен
съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Александрина Александрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№406/2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“
от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на К.Б.К.
***,чрез адв.Н.Б. против Заповед за ПАМ №20-0953-000411/08.09.2020г.на мл.
автоконтролъор Р.Р.Л. ***,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на МПС-товарен автомобил „Ф*** “с рег.№М*** за срок от
6месеца .В жалбата си иска прогласяването
на заповедта за нищожна ,като издадена от некомпетентен орган ,алтернативно претендира
отмяна на заповедта,като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила и материалния закон . В съдебно
заседание,чрез процесуалния си представител адв.Б. поддържа жалбата и представя
писмена защита с подробни аргументи за
нищожност ,респ. незаконосъобразност на заповедта.Претендира деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – мл.
автоконтролъор Р.Р.Л. ***,не се явява и не изпраща представител,но в писмено становище, вх.№2038/29.10.2020г , началника на
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Видин ,чрез юрк.Т*** Т*** иска да се отхвърли жалбата и да се потвърди
заповедта ,като правилна и законосъобразна.Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Административният съд,след преценка на оспорената
заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на акта и
в срок, което я прави допустима за
разглеждане.Заповедта за ПАМ е връчена на лицето лично на 08.09.2020г. /л.14/,а
жалбата против заповедта е депозирана директно до съда на 14.09.2020г.,тоест в
срока по чл.149,ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.Доводите
на съда в този смисъл са следните:
От данните по делото се установява,че на водача К.Б.К. *** е съставен акт за установяване на административно
нарушение №310754/08.09.2020г. ,за това,че на 08.09.2020г. ,19,50ч. на
КПП-Брегово управлява товарен автомобил „Ф*** П*** “ с рег. №М*** ,след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред със ЗППАМ№20-0996-000531/25.08.2020г.,
издадена от началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана.С деянието е нарушен чл.150а,ал.1
от ЗДвП.Въз основа на акта е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ №20-0953-000411/08.09.2020г.на
мл. автоконтролъор Р.Р.Л. ***,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на МПС-товарен автомобил „Ф*** “с рег.№М*** за срок от
6месеца и тази
заповед се обжалва и е предмет на настоящето съдебно административно
производство.При тази
фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Предмет на съдебно оспорване е Заповед за
ПАМ №20-0953-000411/08.09.2020г.на мл. автоконтролъор Р.Р.Л. ***,с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на МПС-товарен автомобил „Ф***
“с рег.№М*** за срок от 6месеца , и нейната законосъобразност.
При служебна проверка за законосъобразността
на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Настоящата заповед е издадена от младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Видин Р.Р.Л. ,на основание
заповед№368з-125/27.01.2017г.на директора на ОД на МВР-Видин,в която в т.2.2 е
отбелязано , че ПАМ по чл.171,т.2а
от ЗДвП могат да издават и „младши контрольори“
в РУ при ОД на МВР-Видин ,назначени по график.Не е приложен график по
делото ,от който да е видно бил ли е дежурен мл.автоконтрольор Р.Р. в деня на
извършване на нарушението ,при което макар и оправомощен по силата на тази
заповед ,не са изпълнени всички изисквания на закона ,които да наложат извода
за факта бил ли е компетентен същият да
издаде оспорената заповед за ПАМ.При липса на доказателства досежно този
релевантен факт ,съдът приема ,че същата е незаконосъобразна.Целта на
приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).
Именно затова тя се прилага за определен срок-за срок от 6м. Следва да се има в
предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването
на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно
чл.22 от ЗАНН.
Воден от горните
съображения ,съдът не приема основното възражение на адв.Б. ,че заповедта за ПАМ е нищожна ,поради фактът ,че е издадена от
некомпетентен орган. За да е нищожна същата ,следва законът да не предоставя
правна възможност на тази категория длъжностни лица да издават актове по
чл.171,т.2а,б“а“ ЗДвП ,но настоящият случай не е такъв.При наличие на график за
дежурствата за деня на нарушението ,по силата на който мл. автоконтрольор Р. да
е имал компетентността да съставя АУАН и
ЗППАМ ,за нарушения на територията на ОД на МВР-Видин ,заповедта би била
законосъобразна.Правните последици от нарушаването на нормативните изисквания
за компетентността на административно-наказващите органи, при издаване на
крайния акт, могат да се свържат единствено с наличие на особено съществено
нарушение на закона-основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 АПК. В този ред на мисли съдът не приема тезата на
адв.Б. за наличие на такова съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон, водещо до нищожност на акта.От обстоятелствената част на приложената
заповед№8121з-1524/09.12.2016г./л.51/ е видно, че Министърът на вътрешните
работи е предоставил правомощията по издаване на ЗППАМ на директорите на Областните дирекции на МВР
,като с последваща заповед№368з-125/27.01.2017г.на директора на ОД на МВР-Видин
е предоставена компетентност за издаване на заповеди по чл.171,т.2а ЗДвП на мл.
автоконтрольори в РУ при ОД на МВР-Видин ,при което доколкото длъжността му
позволява издаване на тази категория
актове , при липса на график за дежурство ,води като последица незаконосъобразност на заповедта ,т.е. при липса на всички законови изисквания,свързани с
компетентността на органа . От тук се налага извода ,че оспорената ЗППАМ не е нищожна ,но е
незаконосъобразна.
Съгласно
чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;В
конкретния случай, мярката е наложена на жалбоподателя,който е управлявал и
видно от свидетелство за регистрация/л.36/е собственик на МПС и като такъв може
да бъде субект на това нарушение. При тази законова хипотеза законът изисква да
са налице две предпоставки:1.лицето ,което е собственик на автомобила да притежава свидетелство за управление на МПС
,но да е лишено от това право по съдебен
или административен ред/чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП/ .Безспорно жалбоподателя е
собственик на МПС и за това по делото е прието като доказателство свидетелство
за регистрация.Второто изискване обаче не е налице.Видно от оспорената заповед
за ПАМ ,като фактическо основание за
издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е посочен фактът ,че същият
е лишен от право да управлява по съдебен или административен ред с
ЗППАМ№20-0996-000531/25.08.2020г.на началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана.Същата обаче не е връчвана на жалбоподателя ,видно от заверено
копие от нея ,прието като доказателство по делото/л.38/.При невлязло в сила
фактическо основание ,административно-наказващия орган не би могъл да издаде
настоящата ЗППАМ. Тежестта на доказване на
тези предпоставки е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни
предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,и едва след като се
увери ,че са налице -да наложи
съответната мярка.Същият в случая действа при обвързана компетентност и е
длъжен да я наложи ,но само при наличие и на двете предпоставки.Не е доказана една от двете предпоставки, а именно
,че лицето е било лишено от правоспособност по административен или съдебен ред с
влязъл в сила акт ,при което наложената ПАМ е необоснована.Липсват мотиви и
относно срока на наложената ПАМ-защо счита ,че същата следва да се наложи за
срок от 6м ,а не примерно за 1г.и доколкото този въпрос има отношение към
мотивираността на акта ,същият се явява немотивиран и лишен от форма ,съгласно
чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Липсата на форма на акта е основание за неговата отмяна
по чл.146,т.2 от АПК./в т.см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС/.
По разбиране на съда ,не е
доказан основният релевантен факт ,свързан с обстоятелството бил ли е лишен от
право да управлява МПС жалбоподателя към момента на съставяне на АУАН ,което е
от съществено значение за законосъобразност на заповедта.ЗППАМ е
преждевременно издадена ,като не са изяснени фактите и обстоятелствата по
случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на акта и
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила
,което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 от АПК.Не на последно
място-нарушен е и целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата
–правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за
неизвършване на други нарушения./в т.см. Р. по адм.д.№5977/18г.по описа на
ВАС/.
Предвид гореизложеното , съдът
намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган ,е издадена при липса на форма на акта ,и при
допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон и целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна
и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.
С оглед изхода на спора ,разноски
са претендирани от жалбоподателя ,чрез
процесуалния му представител адв.Н.Б. и следва да бъдат присъдени.Внесена е държавна
такса от жалбоподателя 10лв.,която следва да бъде присъдена ,но в договора за
правна защита и съдействие не е отбелязан адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното
административния съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.Б.К. ***,чрез
адв.Н.Б., Заповед за ПАМ №20-0953-000411/08.09.2020г.на мл.
автоконтролъор Р.Р.Л. ***,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на МПС-товарен автомобил „Ф*** “с рег.№М*** за срок от
6месеца.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Видин ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.К. *** разноски по делото в размер на
10/десет/лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване,съгласно чл.172,ал.5
от ЗДвП.
Административен съдия: