№ 392
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Р.Г.Ж.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200137 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на В.К.Х. в качеството му на ЕТ „***“
ЕИК *** против наказателно постановление № К21 86-F598332/13.07.2021г., издадено от
Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
124, ал. 2 ЗДДС на ЕТ „***“ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като същото се
счита за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че е следвало да се приложи и чл. 28
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище, че нарушението не е доказано, а НП е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно. Били допуснати процесуални нарушения. Неправилно била посочена
санкционната норма. Моли за отмяна на НП.
За наказващия орган, редовно призован, се явява юрисконсулт А., който оспорва
жалбата, моли за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване, НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 29.11.2021г., а жалбата
е депозирана на 06.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира, следното:
На 09.03.2021г. е съставен АУАН от св. Е.К.а-Г. срещу ЕТ „***“ за това, че не е
включило в дневника за продажбите за данъчен период м.08.2020г. издадената от него
фактура № **********/07.08.2020г. с получател „***“ ЕООД, ЕИК *** с данъчна основа в
размер на 4454,17 лева и ДДС 890,83 лева за изработка и монтаж на метални поцинковани
портали – 5 бр., с което не спазило разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ЗДДС. Нарушението било
открито в хода на насрещна проверка, възложена с резолюция. Установено било, че
1
фактурата е включена в отчетните регистри/дневник за продажбите по ЗДДС за м. 10.2020г.,
с което подлежало на принудителни административни мерки съгласно чл. 182, ал. 2 ЗДДС.
Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗЗДС вр. чл. 182, ал. 2 ЗДДС.
На 13.07.2021г. АНО е възприел изцяло фактите описани в АУАН и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2 ЗДДС на
основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 1000 лева.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение
дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП).
В случая не е спорно, че ЕТ е регистрирано по ЗДДС лице, но този съдебен състав
намира, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения,
които са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице.
На първо място липсва пълно изложение на обстоятелствата във връзка с нарушението,
което е довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. Липсва
посочване в какъв период е следвало да се подаде информация за данъчната фактура и да се
включи в съответните дневници за продажби. Съгласно чл. 119 ЗДДС за доставките, за
които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано
по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена
информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените
продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. Не е посочено в АУАН
и НП в дневника за продажби за кой период е трябвало да се включи данъчната фактура.
Прието е, че е налице нарушение на чл. 124, ал. 2 ЗДДС която разпоредба предвижда,
че регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни
документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите
за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази
информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период,
през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително
при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от
която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и
начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.
С изписването на разпоредбата липсва ясно и конкретно посочване на момента, в който
лицето е трябвало, според наказващия орган, да включи данъчната фактура в дневника за
продажбите. В съдебно заседание се уточнява, че това е месец август 2020 г.
На следващо място е нарушено правото на защита при определяне на санкционната
разпоредба като в АУАН е посочено, че е нарушен чл. 124, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 182, ал. 2
ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда санкция за това, че при нарушение по ал. 1, когато
регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ
данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата,
съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 250 лв.
В НП обаче отговорността на ЕТ е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС
регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което
2
води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Посоченото разминаване при квалифициране на нарушението води до нарушаване на
правото на защита на санкционираното лице, тъй като с НП се ангажира отговорността му
по друг състав на нарушение.
Налице е разлика между двата състава на нарушението като в случая в АУАН и НП се
съдържа информация, че фактурата е била включена в дневниците за продажби, но на по-
късен етап. За да се ангажира отговорността на лицето по разпоредбата на чл. 182, ал. 1
ЗДДС, посочена в НП, то трябва да са изложени факти, че неотразяването на издадените от
него данъчни документи - фактури в отчетните регистри - дневника за продажби за
процесния данъчен период е довело до определяне на данъка в по-малък размер, за който
извод липсват посочени факти в АУАН и в наказателното постановление.
Т.е, за да се осъществи фактическия състав на нарушението по чл. 124, ал. 2 ЗДДС във
връзка с чл. 182, ал. 1 ЗДДС следва регистрираното лице не само да не е отразило издадения
или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, но и
това обстоятелство да е довело до определяне на данъка в по-малък размер за съответния
период. В случая, нито в АУАН, нито в НП, са отразени данни за определения в по-малък
размер данък, въз основа на който АНО е наложил имуществена санкция. АНО не е
изпълнил задължението си да направи пълно и ясно описание на извършеното от
жалбоподателя нарушение, с което е ограничил правото му на защита. Непосочването на
всички факти от състава на нарушението води до невъзможност да се провери и дали
наложената санкция съответства на предвидената в закона такава.
На следващо място нарушението не е и доказано. Тежестта в административно-
наказателното производство е върху наказващия орган, който в случая не е ангажирал
доказателства нито да представи посочената фактура, нито дневниците за покупки нито са
ангажирани доказателства дали реално е била извършена продажба по посочената фактура,
както и да представи доказателства, от които да се направи извод, че данъкът е определен в
по-малък размер.
По тези съображения според този съдебен състав НП следва да се отмени като
незаконосъобразно и неправилно.
В случая, с оглед отмяната на НП, право на разноски има само жалбоподателят, който
не претендира такива и не представя доказателства да е сторил, поради което и съдът не се
произнася.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К21_86-F598332/13.07.2021г., издадено от
Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
124, ал. 2 ЗДДС на ЕТ „***“, ЕИК *** е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4