Определение по дело №547/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на “. Ц”Е. със седалище и адрес на управление Г.,У.”К.” №4 вх.А .3 ,подадена чрез упълномощен процесуален представител и насочена против решение №219/27.08.2012г. на РС-П. по Г.д.№559/2011г.,с което е уважен предявения иск от “. О. със седалище и адрес на управление:Г.С.,Р. К.ЖК”Челопечене” ,У.”С. С.” №. за установяване на парично вземане в размел на 1472,24лв представляващо цена на доставени стоки по фактури №*/19.11.2009г и № */01.12.2009г.,за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,както и за установяване на вземане за разноските по заповедното производство по чГ.д.№1973/2010г. по описа на ПРС.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение .Прави се и оплакване за постановяването му при нарушение на процесуалните правила като се сочи ,че РС не се е произнесъл по своевременно направени доказателствени искания.В същото време в жалбата не се поддържат доказателствените искания,за които се твърди че поради процесуални нарушения на първостепенния съд са останали неразгледани. Твърди се,че ищецът не е доказал релевантните за пораждане на спорното си парично вземане факти и обстоятелства и поради това искът е неоснователен,а като го е уважил РС е постановил неправилен съдебен акт.Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявения иск като неоснователен като присъди на въззивника сторените разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител по пълномощие оспорва жалбата като поддържа ,че е неоснователна.Сочи,че предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.327 ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД били установени със събраните доказателства и РС е постановил законосъобразно решение като е приел,че ответникът дължи цената на стоките по процесните две фактури.Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Като провери данните по приложените по делото съдебни книжа въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

Извършвайки служебна проверка в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК ,въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо .След съвкупна преценка на събраните доказателства и доводите на страните съобразно предмета на доказване ,очертан с доклада по делото ,съдът приема следното:

По заявление на “.О. РС-П. е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по чГ.д.№1973/2010г. за сумата 1472,24лв ,представляваща цена на доставена ,но неплатена стока по фактури №*/19.11.2009г и № */01.12.2009г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -30.11.2010г. до окончателното плащане ,както и за сумата 146,79лв,представляваща мораторна лихва върху главниците по двете фактури за периода от настъпване на падежа по всяка от тях до подаване на заявлението -30.11.2010г.В срока по чл.414 ал.1 ГПК ответникът –длъжник по издадената заповед за изпълнение е подал възражение,след което в изпълнение на дадените му от РС указания заявителят е предявил иска за установяване на вземането си в срока по чл.415ал.1 ГПК.Предвид посоченото искът правилно е счетен от РС за допустим.По съществото на спора се установява следното:

Не се спори,че между страните са установени дълготрайни търговски отношения по търговски продажби и че извън процесните ищецът многократно е доставял стоки на ответника ,които последният е заплащал. Твърди се от ищеца ,че с процесните две фактури е доставил стоки на ответника ,чиято цена –общо в размер на 1472,24лв е останала неплатена. Установява се от доклада на вещото лице,че вземанията по процесните две фактури са надлежно осчетоводени по счетоводните записвания при ищеца и са вписани като задължения на ответника по партидата му по дебит сметка 411 „Клиенти”.Експертът установява също така,че продажбените сделки по процесните две фактури са записани в дневниците за продажби на продавача-въззиваемото дружество “.О. и са включени в справката декларация по чл.125 ЗДДС,както и че цената на стоките по процесните две фактури не е платена от ответника .На база констатациите на вещото лице следва извод,че ищецът е отразил с редовни счетоводни записвания вземането си за цената на стоките по процесните фактури.Проверката на вещото лице по счетоводните записвания при ответника установява ,че фактурите не са осчетоводени, сделките не са включени в дневника за покупките и за тях въззивникът не е ползвал данъчен кредит по ЗДДС.Не се установява със събраните доказателства фактурите да са били предадени на ответника като документи ,които му дават право да получи стоката или удостоверяващи получаването й.В самите фактури в графата за получател на стоката е попълнено името на управителя на дружеството –въззивник В и е положен подпис,като в едната фактура до името на управителя е изписано ръкописно името И.В допълнително представените от ищеца експедиционни листове отново като получател на стоката е посочен управителя на „А. Ц”Е. В и под това име е положен подпис. В отговора на исковата молба ответникът своевременно е възразил,че не дължи цената на стоките,тъй като не ги е получавал ,а управителят му не е получавал и не е подписвал процесните фактури.Процесуалният представител на ответника своевременно е заявил и оспорване авторството на подписа, положен под името на управителя В в графата за „ получател на стоката” в процесните две фактури и експедиционните листове.На наведеното от ответника възражение в отговора за неполучаване на стоката и на документите,които му дават право да я получи,ищецът е противопоставил разнопосочни твърдения относно факта на предаване на стоките- така в съд.заседание на 15.03.2012г. процесуалният представител на ищеца е заявил ,че стоките и оригиналите на фактурите са били предадени на В /макар в едната фактура да е написано името И/.В съд.заседание на 18.04.2012г. пък твърди,че „винаги лично Т е получавал стоките и по различен начин е подписвал фактурите”,без да поясни кой е Т и в какво качество е получавал стоките при положение, че предходното му твърдение е за предаване на стоките на управителя на „А. Ц”Е.-В.В съд.заседание на 23.05.2012г. процесуалният представител на ищеца отново прави смесване на имената В и Т ,като за последния твърди „Т се е подписал на името И”.Предвид посоченото въззивният съд приема,че на изразеното в отговора на ответника възражение за недължимост на цената поради неполучаване на стоките или на документите,които дават право да се получат ,ищецът не е противопоставил ясни и непротиворечиви твърдения по релевантния за спора факт- кому и в какво качество е предал стоките ,чиято цена претендира,или документите ,даващи право на купувача-ответник да ги получи. Посоченият релевантен факт не се установява от представените доказателства,тъй като ответникът е оспорил авторството на подписа за получател на стоките в процесните две фактури и експедиционните листове като положен от лицето,под чието име е изписан.Възразил е също,че ответникът няма връзка с лице на име И, посочен като получател на стоката в едната фактура.

При така очертания с разменените книжа предмет на доказване , за да уважи иска РС е приложил презумпцията по чл.301 от ТЗ като е приел,че макар и косвено се установявало,че лицето И е служител на дружеството-ответник и вероятно е натоварен с дейност по приемане на стоката от негово име и за негова сметка.Нещо повече, основавайки се на представената от ищеца фактура №*/14.08.2009г. ,обективираща друга продажба извън процесните, РС е приел,че от правна страна е налице извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт –получаване на стоките по процесните две фактури.Решаващите изводи на първоинстанционния съд са необосновани и почиват не на установени факти ,а на предположения за вероятното им осъществяване.Въпросът за доказателствената стойност на фактурата и значението й за установяване на предаването на стоката е разискван многократно в съдебната практика и по него има постановени решения по чл.290 ГПК,представляващи задължителна практика на ВКС : решение №46/27.03.2009г. на ВКС-ТК-ІІ т.о. по т.д.№454/2008г.,решение 096/26.11.2009г. на ВКС-ТК-І т.о. по т.д.№380/2008г. ;решение №44 /2009г. по т.д. №447/2008г- на ВКС-ТК-ІІ т.о. ,решение №109/07.09.2011г. на ВКС-ТК-ІІ т.о. по т.д.№465/2010г. и др.Тъй като договорът за търговска продажба е неформален, фактурата може да послужи като доказателство за сключването му ,ако съдържа всички необходими елементи относно съществените условия на продажбата като договор-вид,количество и стойност /цена/ на продадените стоки,начин на плащане,имената на лицата,предали стоката за продавача и получили същата за купувача ,време и място на предаване на стоката.В случая макар процесните фактури да съдържат посочените по-горе реквизити,спорно е предаването на стоките,доколкото ответникът е оспорил своевременно авторството на подписа на лицето,посочено като приемател на стоките.При така направеното оспорване,в тежест на ищеца-продавач е да установи кому,кога и в какво качество е предал стоките/респ. кому и в какво качество е предал документите ,даващи право на ответника да ги получи/.Без да установи кому е предал стоката или на документите ,които дават право на купувача да я получи по смисъла на чл.327 ТЗ ищецът не може да се позовава на презумпцията по чл.301 ТЗ.За да се приложи визираната законова презумпция следва да е установено ,че макар стоката да е предадена на неупълномощено лице-служител на търговеца-купувач ,последният е потвърдил действията му, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването.При това узнаването не се презумира-то следва да е установено по несъмнен начин /така в решение №46/27.03.2009г. на ВКС-ТК-ІІ т.о. по т.д.№454/2008г. и решение №62/25.06.2009г. на ВКС-ТК-ІІ т.о. по т.д.№546/2008г. / В процесния случай не се установява фактурите да са подписани от лица,надлежно упълномощени от ответника да получават стоки от негово име и за негова сметка.Нито за лицето Т ,нито за И ,които според твърденията на ищеца са подписали фактурите като получатели на стоките ,се установява да са служители на ответника,а подписа за управителя В е оспорен без ищецът да е ангажирал доказателства,че е положен именно от това лице.От друга страна не се установява последващо узнаване на сделките и потвърждаването им от ответника като купувач.Експертът е констатирал в заключението си,че стоките не са заприходени при ответника, фактурите не са включени в дневника за покупките и по тях не е теглен ДДС като данъчен кредит по ЗДДС. Представената от ищеца фактура №*/14.08.2009г. подписана за получател на стоките от лице на име Иван Борисов не може да послужи за обосноваване на извод за извънсъдебно признание на факта на получаване на стоките по процесните фактури,тъй като се касае за различни облигационни отношения ,а отделно от това- няма данни за извършено плащане по тази фактура./заключението на вещото лице не касае изследване на въпроса дали цената на стоката по фактура №*/14.08.2009г. е платена/.Предвид изложеното въззивният съд намира,че в обжалваното решение неправилно е приложена презупцията по чл.301 ТЗ ,както и че ищецът не е провел пълно главно доказване на релевантните за спорното право факти,посочени в чл.327 ТЗ-предаване на стоките или на документите ,даващи право на купувача да ги получи.Искът е недоказан и следва да се отхвърли като се присъдят на въззивника сторените разноски в двете инстанции,възлизащи на сумата 129,44лв ,в т.ч. 100 лв-А.възнаграждение за първата инстанция и 29.44лв-платена д.т. по жалбата.В договора за правна защита и съдействие между въззивника и процесуалния му представител-А.К. ,представен пред въззивната инстанция е посочено като договорено А.възнаграждение в размер на 100лв ,но сумата не е вписана като платена ,поради което не следва да се присъжда като разноски .

Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.3 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №219/27.08.2012г. на РС-П. по Г.д.№559/2011г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения на основание чл.415 ал.1 ГПК иск от „М” О.,ЕИК , със седалище и адрес на управление:Г.С.,Р. К. ЖК”Челопечене” ,У.”С. С.” №. против “. Ц”Е.,с ЕИК , със седалище и адрес на управление Г.,У.”К.” №4 вх.А .3 за установяване на парично вземане в размер на 1472,24лв ,представляващо цена на доставени стоки по фактури №*/19.11.2009г и № */01.12.2009г.,ведно със законната лихва върху посочената главница от подаване на заявлението 10.11.2010г. до окончателното плащане, както и за установяване на парично вземане в размер на 146,79лв ,представляващо мораторна лихва, от която 69,47 лв върху главницата по фактура №*/19.11.2009г. за периода от 19.11.2009г. до 10.11.2010г. ,и 77,32 лв върху главницата по фактура № */01.12.2009г. за периода от 01.12.2009г. до 10.11.2010г. ,за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по чГ.д.№1973/2010г. по описа на РС-Г. ,както и за установяване на вземане в размер на 32,39лв за разноските по заповедното производство по чГ.д.№1973/2010г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА “. О.,ЕИК , със седалище и адрес на управление:Г.С.,Р. К. ЖК”Ч” ,У.”С. С.” №. да заплати на “. Ц”Е.,с ЕИК , със седалище и адрес на управление Г.,У.”К.” №4 вх.А .3 сумата 129,44лв /сто двадесет и девет лева и 44 ст./ за направените съдебно деловодни разноски по производството.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: