№ 2089
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501105 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на държавата чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
525/02.03.2022 год., постановено по гр. дело № 3556/2021 год. по описа на РС-Варна, с което
е отхвърлен предявен от държавата чрез министъра на МРРБ против В. Ж. Ж. с ЕГН
**********, ИВ. К. АВР. с ЕГН **********, М. ИВ. Г. с ЕГН **********, ГЮЛТ. ЕМ.
ИСМ. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН ********** и Ж. ЗДР. Т. с ЕГН **********, в
качеството на наследник на Ц.Ж.а Г. с ЕГН ********** - починала в хода на процеса, иск с
правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебна делба на
недвижими имоти по гр. дело № 7198/2008 год. по описа на РС-Варна, допусната с решение
№ 1917/28.05.2010 год. и извършена с Решение № 389/24.01.2015 г., поправено с Решение №
2049/04.05.2015 год., с Решение № 5191/21.12.2015 год. и с Решение № 716/22.02.2017 год.,
постановени по цитираното гражданско дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
В случая собствеността върху притежваните от съделителя Р.Р. ид. части от съсобствените
имоти е преминала в патримониума на Държавата не въз основа на правна сделка, а по
силата на съдебно решение за отнемането й по реда на ЗОПДОППД -отм. след влизане в
сила на решението по допускане на делбата и преди влизане в сила на решението за
извършването й, при което и нормата на чл. 226 ГПК не намира приложение. Счита, че
основанието на което държавата е придобила ид. части от правото на собственост върху
делбените имоти, принадлежали на съделителя Р.Р., изключва приложението на нормата на
чл. 226 ГПК, тъй като цитираната норма е приложима само в хипотезите на прехвърляне на
спорното право в хода на процеса чрез правна сделка, но не и в случаите на правоприемство
въз основа на съдебно решение, какъвто е и настоящия случай. Навежда, че разликата между
1
двата придобивни способа се състои в това, че при прехвърляне на материалното право чрез
сделка, прехвърлителят е получил насрещна престация, поради което и има правен интерес
да действа като процесуален субституент в защита интересите на приобретателя, за да
избегне евентуална евикция. В настоящият случай, отнемането на имуществото от осъдено
лице носи единствено негативни последици за него, поради което и същото няма правен
интерес от извършване на процесуални действия в защита правото на собственост на
Държавата върху обема права, които същата е придобила. Поради това счита, че изводите на
първоинстанционния съд, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 226 ГПК
са неправилни, съответно неправилен е и изводът за неоснователност на предявения иск по
чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебната делба на недвижимите имоти по гр. дело №
7198/2008 год. по описа на РС-Варна, допусната с решение № 1917/28.05.2010 год. и
извършена с Решение № 389/24.01.2015 г., поправено с Решение № 2049/04.05.2015 год., с
Решение № 5191/21.12.2015 год. и с Решение № 716/22.02.2017 год., постановени по
цитираното гражданско дело. Навежда също, че дори и да се приеме, че в случая е
приложима нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК, съгласно цитираната норма, обстоятелството, че
прехвърлителят участва като съделител в качеството си на процесуален субституент на
приборетателя и обвързаността на приобретателя със силата на пресъдено нещо на
решението по извършване на делбата, следва да бъде отразено и в диспозитива на
решението. Нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение по извършването на
делбата по гр. дело № 7198/2008 год. на РС-Варна е отразено, че съделителят Р.Р. е участвал
в процеса в качеството си на процесуален субституент на държавата, поради което и
материално-правните последици на решението по извъшването на делбата по цитираното
гражданско дело не са настъпили по отношение на държавата. Ето защо и не може да се
приеме, че поставените в дял на съделителя Р.Р. имоти, автоматично, по силата на закона, са
преминали в собственост на държавата. Счита, че вещно правните последици на
ликвидираната чрез делба съсобственост не настъпват когато в делбата не са конституирани
и не участват всички съсобственици, респ., когато в диспозитива на съдебното решение не е
посочено, че някой от съделителите участва в качеството на процесуален субституент на
действителния съсобственик доколкото в случая изобщо е приложима тази правна
конструкция.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът
за прогласяване на нищожността на съдебната делба по гр. дело № 7198/2008 год. по описа
на РС-Варна да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни
разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Ж. ЗДР. Т. от
гр. Русе, чрез назначения му от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител,
оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Излага съображения.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият К. С. М. от ...,
общ. Дулово, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното
2
решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира
присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият ИВ. К. АВР. от
гр. Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното
решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира
присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите В. Ж. Ж. и М.
ИВ. Г., двете от гр. Каблешковоо, общ. Поморие, чрез процесуален представител, оспорват
жалбата, считат първоинстанционното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.
Излагат съображения. Претендират присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата ГЮЛТ. ЕМ.
ИСМ. от ..., общ. Дулово, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита
първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага
съображения. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата и в отговорите не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С оглед обстоятелството, че ответникът по иска и настоящ въззиваем Ж. ЗДР. Т. от гр.
Русе, участва в процеса чрез назначен му от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, настоящият състав определя възнаграждение за особения представител за
въззивното производство, с оглед фактическата и правна сложност на делото, в размер на
332 лева с вкл. ДДС (1 / 2 от минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год.
на ВАдвС, съобразно чл. 47, ал. 6, изр. второ ГПК), които следва да бъдат внесени от ищеца
съгласно чл. 47, ал. 6, вр. чл. 76 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от държавата чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу
Решение № 525/02.03.2022 год., постановено по гр. дело № 3556/2021 год. по описа на РС-
Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2022 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение;
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на адв. Т.С. от АК-Варна,
назначена за особен представител на ответника, настоящ въззиваем, Ж. ЗДР. Т. от гр. Русе, в
размер на 332 лева (триста тридесет и два лева) с вкл. ДДС;
3
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 47, ал. 6, вр. чл. 76 ГПК, държавата чрез министъра
на регионалното развитие и благоустройството в срок най-късно до приключване на
съдебното заседание да внесе по сметка на ОС-Варна сумата от 332 лева (триста тридесет и
два лева) – възнаграждение за назначения при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител на ответника, настоящ въззиваем, Ж. ЗДР. Т. от гр. Русе и в същия срок да
представи доказателства за внасянето на сумата;
УКАЗВА на държавата чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, че при неизпълнение на горното в дадения срок сумата ще бъде събрана
принудително съгласно чл. 77 ГПК.
Препис от определението да се връчи и на министъра на регионалното развитие и
благоустройството на РБългария.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4